№ 651
гр. Перник, 14.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Кристина Н. Костадинова
при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова
като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело №
20211720105395 по описа за 2021 година
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 124 от ГПК.
Образувано е по искова молба на В. АЛ. АЛ., с ЕГН: ********** чрез
адв. Р.Б., срещу Р. Б. П., с ЕГН: ********** и В. М. П., с ЕГН: **********, с
която се иска ответниците да бъдат осъдени да заплатят на ищеца следните
суми: 1/сумата от 416.40 лева /главница/– имуществени вреди, изразяващи се
в разходи, заплатени от ищеца през 2017 г. за почистване на улуци на
собствен на ищеца недвижим имот – къща в с. Б., общ. Перник, УПИ XVI-
476,549 от кв. 7 по плана на с. Б.; 2/ сумата от 46 лева – обезщетение за
забава в размер на законната лихва за забава върху сумата от 416.40 лева за
периода от 17.09.2020 г. до датата на исковата молба 20.10.2021 г. и 3/ сумата
от 2000 лева – обезщетение за неимуществени вреди за периода от 25.01.2017
г. до м.юни 2021 г. вкл., представляващи създадени от ответниците
неудобства и затруднения за ищеца при ползване на собствения му имот с
адрес: с. Б., общ. Перник, УПИ XVI- 476,549 от кв. 7 по плана на с. Б., както и
законната лихва за забава върху главницата на обезщетението за
имуществени вреди и върху главницата на обезщетението за неимуществени
вреди, считано от подаване на исковата молба, до окончателно изплащане на
вземанията. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба се твърди, че до м. юни 2021 г. ищецът притежавал
поземлен имот в с. Б., общ. Перник, УПИ XVI- 476,549 от кв. 7 по плана на с.
Б., в който била построена двуетажна масивна жилищна сграда. От своя
страна ответниците по делото били собственици на ½ идеална част от същия
поземлен имот. Поради това и с оглед прекратяване на съсобствеността на
1
08.04.2015 г. страните подписали договор за доброволна делба – като
поделили поземления имот – ищецът получил имот УПИ XVI- 476,549, а
ответниците УПИ XIII- 476,549, като за всяка от страните останала и
притежаваната от нея жилищна постройка.
На следващо място се твърди, че в поделения поземлен имот имало
голямо орехово дърво, което след извършване делбата останало в имота на
ответниците, но на границата с имота на ищеца. Въпреки това същото не било
премахнато по настояване на ответницата П.. В тази връзка и ищецът се
съгласил дървото да остане на границата на имотите, въпреки че затруднявало
ползването на неговия имот, с уговорката при необходимост част от клоните
му да бъдат коригирани.
В исковата молба се твърди, че през 2016 г. ищецът потърсил
ответниците да премахнат част от клоните на дървото, които му причинявали
неудобство, доколкото пълнели улуците на къщата му с изсъхнали орехови
листа и дребни клони. От страна на ответниците обаче не последвала реакция.
В тази връзка и през 2017 г., доколкото улуците на къщата на ищеца били
запушени от изсъхнали орехови листа и дребни клони, а това водело да
невъзможност събраната по покрива дъждовна вода да се оттича нормално, на
същия се наложило да наеме фирма за почистването им, което му струвало
сумата от 416.40 лева. За този разход ищецът отново уведомил ответниците,
но сумата не му била възстановена.
На следващо място ищецът поддържа, че посочената ситуация се
повтаряла всяка есен и зима, поради което същият сам се опитвал да почисти
улуците на дома си, доколкото му било възможно и многократно канел
ответниците да премахнат клоните на дървото. Предвид бездействието им
ищецът им изпратил нотариална покана, връчена на 17.09.2020 г. – за
възстановяване на сумата от 416.40 лева, но същата така и не му била платена.
Доколкото съществуващата в продължение на години ситуация около
запушване на улуците на къщата на ищеца поради дървото на ответниците му
създавала сериозни затруднения и неудобства, същият счита, че ответниците
му дължат и заплащане на неимуществени вреди, чийто справедлив размер
оценява на 2000 лева. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат
уважени.
С исковата молба са представени: нотариална покана, договор за
доброволна делба, протокол за извършени СМР, фактура и касова бележка.
В допълнителна молба от 17.01.2022 г. ищецът е посочил, че нямало как
сам да премахне клоните на ореховото дърво, доколкото същото било
защитен вид. От своя страна твърди, че изпитвал болки и страдания,
доколкото се притеснявал, че при силни дъждове запушените му улуци
можело да доведат до течове и да увредят новоотремонтираната му фасада,
притеснения, че при строеж на оградата може да увреди дървото,
притеснения, че може да падне, докато чисти улуците си сам, съответно дали
е успял да почисти добре. Освен това при силен вятър клони от дървото се
удряли в прозорците му и нарушавали съня му. На последно място през
есента на 2018 г. сух клон от дървото паднал и го улучил по главата, което му
2
причинило болки и страдания. Наложило му се да закупи и листосъбирачка
да почиства двора си от листа от дървото. На последно място ищецът
уточнява, че имал диабет и артериална хипертония и всяко физическо усилие
и психическо напрежение се отразявало неблагоприятно на здравето му.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответниците
по делото Р. Б. П. и В. М. П., чрез адв. К.М., постъпил писмен отговор, в
който исковите претенции са оспорени по основание и размер. Посочено е че
действително между страните съществува договор за доброволна делба от
08.04.2015 г., вследствие на който ищецът получил в собственост имот с УПИ
XVI- 476,549, а ответниците имот с УПИ XIII- 476,549, по плана на с. Б., общ.
Перник, кв. 7. Признава се и че действително на границата на имотите
останало да съществува орехово дърво, собственост на ответниците. Поради
това в договора за доброволна делба било отразено, че страните по взаимно
договаряне ще коригират при необходимост клоните на същото, без да
нарушават жизнените му функции.
По същество на първо място в отговора се оспорва твърдението на
ищеца, че през 2016 г. отправил покана до ответниците да премахнат част от
клоните на дървото като недоказани. На следващо място се оспорва
твърдението на ищеца, че през 2017 г. клони и листа от процесното дърво са
запушили улуците на дома му. В тази връзка се поддържа, че към 2017 г.
клоните на дървото не са стигали до къщата на ищеца, поради което и било
невъзможно да причинят твърдяното от него запушване. Обръща се внимание
и че поради естеството си улуците на една къща се налагало да бъдат
поддържани и почиствани, тъй като в тях принципно се събирали клони,
листа, прах и друга мръсотия, донесена от вятъра. Поддържа се и че дори
листа и клони от процесното дърво действително да са били след основната
причина за запушване на улуците, то ищецът е имал възможността да
коригира клони от дървото, които навлизат в имота му, като такива
правомощия му били дадени с чл. 4 от договора за делба. Поради това и се
допълва, че ответниците няма как да премахнат клони, разположени в чужд
имот.
На следващо място ответниците оспорват размера на претендираната
сума като посочват, че сумата от 416.40 лева е формирана от 390 лева за
доставка, монтаж и демонтаж на скеле и 26.40 лева – почистване на улуци. В
тази връзка ответниците обръщат внимание, че за почистване на 11 метра
улуци не е необходимо монтиране на 50м скеле като достатъчна би била дори
стълба. Допълват, че през 2016 г. в имота на ищеца действително имало
строителна фирма, която монтирала скеле, но същото било използвано за
поставяне на топлоизолация на къщата му. Именно тогава ищецът монтирал и
самите улуци. Поради това ответниците считат, че дори да дължат някаква
сума за почистване на улуците същата възлиза на 26.40 лева.
На последно място се оспорва и претенцията за заплащане на
обезщетение за забава върху сумата от 416.40 лева от датата 17.09.2020 г.,
означена като дата на получаване на нотариална покана. В тази връзка
ответниците посочват, че не пребивават постоянно в България, което било
добре известно на ищеца. Поради това и твърдят, че процесната нотариална
3
покана са получили едва с преписа от исковата молба.
По отношение на претенцията за неимуществени вреди ответниците
излагат подробни доводи, че относно същата липсват каквито и да било
твърдения в исковата молба, поради което била и недоказана. Обръща се
внимание, че ищецът имал възможността и сам да премахне клоните от
дървото, които му пречат. На последно място претенцията за неимуществени
вреди се оспорва и по размер.
С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.
Претендират се разноски.
В хода на производството по делото са представени: нотариална покана
на нотариус Маруся Маркова, връчена на 16.09.2016 г., удостоверение за
въвеждане в експлоатация на строеж, кореспонденция по електронна поща.
По делото са изготвени две съдебно лесотехнически експертизи.
Разпитани са и трима свидетели: Б.В.Б. /на ищеца/, И.С.Б. /на ответника/,
И.Р.А. /на ищеца/
В съдебно заседание, проведено на 16.05.2022 г., процесуалният
представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете в пълен
размер.
Процесуалният представител на ответниците счита исковете за
недоказани по основание, евентуално по размер, поради което иска същите да
бъдат отхвърлени.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните,
приема за установено от фактическа страна следното:
Страните не спорят, а и от представения договор за доброволна делба от
08.04.2015 г. се установява, че са били съсобственици на УПИ XIII-476,549
от кв. 7, по плана на с. Б., Община Перник, с площ от 622 кв.м. в лицевата
част на който се намира двуетажна масивна жилищна сграда изключителна
собственост на Р. и В.П.и и на УПИ XVI-476,549 от кв. 7, по плана на с. Б.,
Община Перник, с площ от 622 кв.м. в дъното, на който се намира
двуетажна масивна жилищна сграда изключителна собственост на В. и А. А.и
– като Р. и В.П.и от една страна и В. и А. А.и от друга страна имат по ½
идеална част от имотите в условията на съпружеска имуществена общност
/СИО/. В резултат на доброволната делба Р. и В.П.и получават в дял и стават
изключителни собственици при СИО на УПИ XIII-476,549 от кв. 7, по плана
на с. Б., Община Перник, с площ от 622 кв.м., а В. и А. А.и получават в дял и
стават изключителни собственици при СИО на УПИ XVI-476,549 от кв. 7, по
плана на с. Б., Община Перник, с площ от 622 кв.м.
Съгласно т.4 на договора за доброволна делба е налице орехово дърво,
което попада на границата на двата имота, но остава в собственост на Р. и
В.П.и, като оградата между имотите следва да бъде изградена съобразно тази
уговорка. Освен това страните са уговорили, че при взаимно договаряне ще
коригират при необходимост отделни клони от дървото, за да не пречат на
ползването на съседния имот, но без да застрашават жизнените функции на
4
дървото. След построяване на ограда между имотите В. и А. А.и са се
задължили да се въздържат от други строителни дейности в обсега на
дървото, за да не засягат короната и ствола му.
На следващо място, видно от удостоверение № 92/30.05.2014 г. за
въвеждане в експлоатация на строеж същото е издадено на В.А. за
собствената му жилищна сграда.
По делото е представена нотариална покана от В.А. до Р. и В.П.и на
нотариус Маруся Маркова се установява, че ищецът е уведомил ответниците
за необходимостта от корекция на короната на ореховото дърво съгласно т. 4
от договора за доброволна делба, доколкото част от клоните му хвърлят шума
и запушват улуците на дома му, а друга част пречат на свободното движение
в имота. В тази връзка ищецът е поискал ответниците да се свържат с него за
уточняване премахване на клоните, като в противен случай същият ще ги
премахне по своя инициатива. Поканата е получена от М. П. – баща на
ответника В.П. – 16.09.2016 г.
По делото е представена и кореспонденция по електронна поща от
20.09.2016 г., видно от която съпругата на ищеца А. А.а е уведомила
ответника В.П., че започват да поставят външна изолация на къщата си до
една седмица. В тази връзка е поискано ответникът да изпрати лице, което да
отстрани клони от ореховото дърво, които пречат – опират в къщата и дори
затрудняват преминаването. В случай че ответникът не предприеме нужните
действия, ищецът го е предупредил, че работниците му ще отстранят клони
при нужда. Посоченото съобщение е получено от ответника П., доколкото е
ангажирано от него като доказателство по делото.
Видно от протокол за установяване извършването и за заплащането на
натурални видове СМР на 25.01.2017 г. ищецът В.А. и управителят на
изпълнителя дружеството „Вива 92“ ООД Б.Б. са подписали протокол за
извършени следните дейности: доставка, монтаж и демонтаж на скеле 50 м2
при единична цена 7.80 лева и обща стойност 390 лева с ДДС и почистване на
улуци и шума 11 лм по 2.40 лева и обща стойност 26.40 лева или стойността
на СМР възлиза на 416.40 лева. За посочена сума е издадена фактура,
представена по делото, от 25.01.2017 г. – за сумата от 347 лева без ДДС или
416.40 лева с вкл. ДДС. Фактурата е получена от ищеца В. А. срещу подпис
като към същата е издаден и касов бон.
На последно място по делото е представена и втора нотариална покана
от В.А. до Р. и В.П.и на нотариус Ирина Бележкова. Със същата ищецът е
уведомил ответниците, че през 2017 г. улуците на къщата му били пълни с
изсъхнали клони и листа от ореховото дърво. Предвид бездействието на
ответниците, които вече били уведомени за проблема с предходна нотариална
покана, ищецът се наложило да почисти улуците си, за което наел фирма и
заплатил 416.40 лева с ДДС. В тази връзка и с поканата ищецът поискал от
ответниците възстановяване на сумата от 416.40 лева. Видно от отбелязване
на гърба на същата поканата е връчена при условията на чл. 47, ал. 5 от ГПК –
чрез залепване на уведомление – на 17.09.2020 г. Отразено е че
уведомлението е залепено на адреса на ответниците на 03.09.2020 г. след три
5
посещения на място, като датите на същите не са уточнени.
Страните не спорят, че имотът на ищеца бил негова собственост до м.
май 2021 г., а след това бил продаден от него на трето лице.
От показанията на свидетеля Б.В.Б. /на ищеца/ се установява, че познава
ищеца, доколкото края на 2016 г. началото на 2017 г. последният го потърсил
във връзка със свой имот в с. Б. – къща на два етажа. Ищецът потърсил
свидетеля по повод почистване на улуци и водостоци на къщата. Тогава
свидетелят посетил имота за оглед и установил, че улуците действително са
задръстени с шума и отпадъци и преливат, в резултат на което се стичала вода
по фасадата на къщата. Свидетелят изготвил оферта като уточнява, че
предвид времето нямало възможност за качване по покрива, а било
необходимо скеле, каквото и било поставено. В тази връзка свидетелят
разказва, че с помощта на скелето улуците били почистени. Счита, че клоните
на дърво били върху част от покрива, а шумата била именно от орех. Улуците,
които били почистени, били от лявата страна на къщата – ако се застане към
нея с лице. Уточнява, че на покрива имало капандура, но керемидите били
мокри и не било възможно качване на покрива за почистване на улуците. При
извършване на почистването били ангажирани трима работници общо със
свидетеля като ищецът им заплатил в брой. Поради това и свидетелят издал
фактура.
На следващо място свидетелят твърди, че къщата била на равен терен, но поради
конструкцията на покрива не било удобно използването на стълба. Уточнява, че не помни
дали освен дървото, чиито клони закачали къщата в близост имало и други дървета.
Свидетелят твърди и че доколкото помни къщата била с височина до 10 м с по-
висока и по-ниска част. Монтираното скеле било на свидетеля и било поставено изцяло с
оглед едновременно почистване на цялата площ. Уточнява, че фирмата му се занимава с
такава дейност. На последно място уточнява и че ищецът го потърсил за оглед края на 2016
г., а самият монтаж на скелето и почистването били извършени началото на 2017 г. Допълва,
че ищецът не го е търсил друг път за работа по имота.
От показанията на свидетелката И.С.Б. /на ответниците – майка на ответницата
Р.П./ се установява, че дъщеря й и зет й действително имат имот в с. Б. с къща на два етажа.
Ответниците обаче по принцип живеели в Лондон, но къщата в с. Б. обитавали при
престоите си в България през есента и лятото. Уточнява, че в отсъствие на ответниците
къщата не се ползвала. Уточнява и че лицето на име М. П. бил баща на ответника, но
починало.
На следващо място свидетелката твърди, че имотът в с. Б. бил закупен от
ответниците съвместно с ищеца В.А.. Впоследствие ищецът и ответниците си поделили
имота като поставили и ограда. В тази връзка свидетелката разказва, че в имота на ищеца
имало къща на два етажа с таванска част. Между имотите на ищеца и ответниците имало
6
дървета като действително имало и един голям орех, разположен на границата, който обаче
след делбата останал в собственост на ответниците. Свидетелката разказва, че орехът бил на
около 60-70 години и бил много висок – горе долу колкото къщата на ищеца и бил
разположен на 1.5 м. от нея. Уточнява, че при закупуване на терена къщата на ответниците
вече била построена, а тази на ищеца била нова и строена след това – около 2010 г. – 2012 г.
Самата изолация на къщата на ищеца била поставена есента на 2016 г. октомври месец като
за целта било монтирано и скеле. В тази връзка свидетелката уточнява, че при поставяне на
изолацията била в имота на дъщеря си, доколкото последната и семейство й си били в
България. Свидетелката уточнява, че къщата дъщеря й била близо до улицата, а тази на
ищеца в дъното на имота. Самият орех при заставане отпред с лице бил в дясната страна на
къщата на ищеца. Допълва, че орехът действително пречел на поставянето на изолацията и
скелето, поради което и ищецът изрязал част от клоните. Уточнява, че самото скеле се
местело покрай къщата за поставяне на изолацията. Счита и че към момента било видно
наличието на изрязани клони откъм имота на ищеца, докато короната на дървото от страна
на ответниците била цяла. Впоследствие според свидетелката ищецът продал къщата си.
На следващо място свидетелката разказва, че в годините е виждала ищеца в неговия
имот, но не помни същият да е разговарял с ответниците по повод на ореховото дърво. В
тази връзка уточнява, че именно есента на 2016 г. дъщеря й имала 50 годишен юбилей
поради което семейството прекарало повече време на вилата си в с. Б.. Тогава и ищецът бил
в имота си, но свидетелката не възприела разговор между него и ответниците.
Свидетелката разказва и че знае за уговорка между ищеца и ответниците за
почистване на ореха. Твърди обаче че ищецът никога не разговарял с ответниците, докато
били в имота си, а след като си заминавали за Лондон започвал да ги търси и притеснява.
Свидетелката уточнява, че къщата на ищеца била нова и с раздвижен покрив и
капандура. Къщата на дъщеря й била доста по-стара, но и двете къщи имали приблизително
еднаква височина. Покривът на къщата на ответниците имал вилообразна форма, като
ответникът П. при необходимост почиствал улуците на своя имот с помощта на стълба или
се качвал на самия покрив, но не му се налагало да ползва фирма.
На следващо място свидетелката твърди, че в имотите имало и други дървета –
ябълки и череша, орехът обаче бил единственото дърво с такава височина в близост.
Свидетелката разказва, че извън 2016 г. не била виждала друг път ищецът да
почиства покрива на къщата си. Уточнява, че виждала изрязани клони от ореха, но не
можела да каже кога точно са рязани. Другият имот съседен на ищеца обаче не се обитавал и
бил силно обрасъл с растителност в това число дървета. В самия двор на ищеца обаче
нямало дървета.
7
В показанията си свидетелката И.Р.А. /на ищеца/ твърди, че е съсед на страните в с.
Б.. Уточнява, че тя самата има наследствена къща там от около 30 години, като обитава
същата постоянно от 3 години. Посочва, че нейният имот е до този на ответниците т.е.
имотът на ответниците е между нейния имот и имота на ищеца. Уточнява, че съседният
имот бил общ на страните, които го придобили преди около 10 години. Впоследствие
имотът им бил разделен помежду им на две равни части. Още преди разделянето на имота в
него имало стара къща, а впоследствие била построена още една къща – около и след 2010 г.
Старата къща била на ответниците, а новата на ищеца и съпругата му. Самото разделяне на
имота според свидетелката станало около 2016 г.
На следващо място свидетелката твърди, че в имота на страните действително
имало един голям орех, който при подялбата на имота се оказал по средата и затова страните
се разбрали да се запази като остане в имота на ответниците. Уточнява, че от нейна гледна
точка като застане пред къщите орехът е в лявата страна на имота на ищеца като дървото се
намирало в непосредствена близост до къщата му. Разказва, че дървото било огромно и
попадало основно в имота на ищеца. Твърди, че не е забелязвала да са рязани клони от
дървото, но короната му действително не била симетрично оформена. Уточнява, че не е
възприела кога ищецът е поставял изолация на своята къща, но счита, че за целта е било
необходимо скеле. Възприела била през годините, макар да не може да каже кога, ищецът да
почиства улуците на къщата си. Твърди и че еднократно ищецът извикал дори фирма за
целта. Допълва, че последният преди около година продал къщата си в с. Б..
Разказва, че ищецът й бил споделял за проблеми с ответниците по повод ореха,
който му пречел, но те не му отказвали съдействие и не можело да се разберат. Посочва, че
ищецът й споделял своите притеснения относно дървото, както и конфликта си с
ответниците по повод същото.
На следващо място свидетелката твърди, че не е наясно с отношенията между
ответниците и новия собственик на имота, но след промяната в собствеността част от
клоните на дървото били изрязани.
По отношение на самото дърво свидетелката разказва, че същото било по-високо от
къщата на ищеца и короната му била над нея. Самото дърво се намирало на около 2 метра от
къщата и веднъж дори клон от същото ударил ищеца – за което обстоятелство относно
ищецът казал на свидетелката. В тази връзка ищецът споделял пред свидетелката, че
възнамерява да продаде имота си, за да не живее в създалата се конфликтна среда. Уточнява,
че не е била пряк свидетел на скандали между страните, но знае за такива. Уточнява и че зад
имотите на страните нямало гора, а други къщи.
На последно място свидетелката твърди, че близки на ответниците посещавали от
8
време на време имота им. Не може да каже кога точно самите ответници били в имота си, но
за конфликта между страните знае изключително от ищеца. Уточнява, че самият орех бил в
имота на страните преди да се построи къщата на ищеца и последният имал отдавна
конфликт с ответниците за дървото. Свидетелката съобщава, че в нейния имот имало две
борови дървета, в имота на ответниците имало и други дървета, в имота на ищеца като не
брои орехът нямало дървета, а в имота съседен на ищеца от другата страна имало дървета и
храсти, като последният бил необитаем и с неподдържана растителност.
Съдът намира, че следва да кредитира така депозираните свидетелски
показания. Показанията на св. Б. съдът цени при условията на чл. 172 от ГПК,
доколкото свидетелката е майка на ответницата. Изнесените от свидетелите
твърдения обаче са ясни, последователни и еднопосочни, не са оспорени от
процесуалните представители на ответника, а кореспондират и на останалите
представени по делото доказателства, поради което и съдът кредитира
същите, тъй като не намира основания за поставяне под съмнение на тяхната
достоверност. Съдът кредитира и показанията на св. А. и св. Б., доколкото
същите са ясни и непротиворечиви, а за свидетелите липсват данни за
евентуална заинтересованост от изхода на делото. Свидетелите
възпроизвеждат обстоятелства, така както са им известни като предвид
отношенията им със страните обективно няма как да са твърде и подробни и
да не страдат от известни противоречия. В тази връзка и съдът намира, че
следва да цени всички ангажирани гласни доказателства при формиране на
правните си изводи по делото. Независимо от това съдът съобразява и че
показанията на св. А. до голяма степен пресъздават изнесени от ищеца пред
нея негови собствени твърдения, т.е. неговата гледна точка в конфликта.
На следващо място от извършената и приета първоначална съдебна
лесотехническа експертиза се установява, че вещото лице е извършило оглед
на място като в УПИ XIII-476,549 /на ищеца/ имало към момента – два броя
ябълкови дървета /над 40 години/ и четири броя фиданки /3-4 годишни
дървета/. Освен това имало един брой смърч, един брой бял бор и два броя
туй, както и орех на границата – около 40-50 годишен в лошо санитарно
състояние. В съседния УПИ XVI- 476,549 според вещото лице нямало
дървесна растителност. Съденият имот, граничещ с УПИ XVI- 476,549 от
другата му страна не е стопанисван /изоставен терен/, поради което е обрасъл
с дървесна, храстова и тревна растителност.
От експертизата е видно, че в УПИ - XIII 476,549 на границата с УПИ
XVI- 476,549 има един орех около 40 годишен. Клоните, простиращи се над
покрива на къщата в УПИ XVI- 476,549 са изрязани. По вида на отрезите
рязането на клоните е извършено преди 7-8 години. Други два предни отреза
с диаметър 4-6 см са направени в периода 2021 - 2022 год. Един клон от ореха
се простира над имот УПИ XVI- 476,549.
На последно място вещото лице посочва, че поради влошеното
санитарно състояние на ореха, което се дължи на системно не полагане на
грижи /борба с вредители, резитба и др./ и окастрянето на част от клоните
общата листна маса е намаляла. Прякото попадение на листа върху покрива е
9
ограничено с окастрянето на клоните. По-малка част от листата могат да
бъдат разнасяни от вятъра. Листа от други дървесни видове също могат да
бъдат навявани от вятъра.
В съдебно заседание вещото лице разяснява, че орехът вероятно е около
40 годишен с височина около 10 метра. Счита, че същият е в лошо санитарно
състояние и дори има хралупа като поради това лесно може да бъде получено
разяснение за отсичането му. Вещото лице твърди и че дървото е рязано през
годините като за това съди от появата на гъбички по отрезите.
Предвид данните от свидетелските показания настоящият съдебен състав
приема, че вещото лице е объркало номерацията на имотите на страните при
отговора на първи въпрос като е разменило същата. Това е така, доколкото
всички свидетели твърдят, че орехът и други дървета са разположени в имота
на ответниците, като в имота на ищеца няма дървета, а не обратното.
Доколкото ищецът е оспорил експертизата съдът е допуснал повторна
съдебна лесотехническа експертиза. От същата се установява, че вещото лице
е извършило оглед на място – на следните имоти: УПИ XVI - 476,549, кв.7 по
плана на с. Б. /бивша собственост на ищеца/; УПИ XIII - 476,549, кв.7 по
плана на с. Б. / собственост на ответниците, намиращ се от северната страна
на имота на ищеца / и имот намиращ се от южната страна на УПИ XVI -
476,549, кв.7по плана на с. Б. /противоположната страна спрямо имота на
ответниците/. При отговор на поставените въпроси вещото лице е използвало
магнитен компас, комбиниран висотомер – наклономер за дървета Silva clino
master и клупа за измерване диаметъра на стъблата. Предвид несъгласие на
ответниците при определяне възрастта на ореха вещото лице е използвало
метод на сравнителен анализ вместо свредел на П.. Към момента на оглед – м.
април вегетацията не е стартирала, а растенията са в зимно, необлистено
състояние.
Предвид извършените констатации вещото лице посочва, че в УПИ XVI
- 476,549, кв.7 по плана на с. Б., бивша собственост на ищеца, има един брой
западна туя /Thujaoccidentalis/c височина около 1 м. и един брой орех
/Yuglansregia/с височина около 1,20 м. вероятно самосев.
В УПИ XIII - 476,549, кв.7 по плана на с. Б. – собственост на ответниците
е налице следната дървесна и храстова растителност: 1/ сребрист смърч висок
16 м.; пет броя пирамидални смрики с височина до 2.2 м.; два броя западна
туя – до 2 м.; бял бор – 13 м.; обикновен смърч – 16 м.; два броя ябълки – до
3.5 м.; бял бор – до 1м; седем броя новозасадени плодни дървета – до 1.8 м. и
един брой орех с височина до 14.5 м.
От своя страна в имота, намиращ се от южната страна на УПИ XVI -
476,549, кв.7по плана на с. Б. има 1 бр. почти изсъхнала ябълка с височина
около 5 м., 1 бр. млад орех висок около 4 м.,множество издънки от череша,
бъз и др. храсти. Имотът не е поддържан, обрасъл е с храсти и тревна
растителност.
На следващо място вещото лице посочва, че в УПИ XIII - 476,549, на
границата с УПИ XVI - 476,549 се намира орех. Орехът външно е в добро
състояние, с добре развита корона, на възраст 60- 65 год. В дънерната,
10
приземната част са налице две загнивания: едното на височина около 1,5м и
второто на височина 2,4 м. над терена. Двете гнилоти са резултат от човешка
намеса -отстраняване на клони в млада възраст, вероятно с цел оформяне на
стъблената част и короната. На височина на улуците на съседната сграда
/бивша собственост на ищеца/ има трето загниване.
Отделно от тези отрези/загнивания от към страната на ищеца в короната
на ореха са налице и други отрези, намиращи се на височина около улуците
на сградата /между 5 и 7 м. над терена/ както следва: два броя отрези с
диаметър около 10 см., които са направени преди около 6-7 год. и два
броя отрези с диаметър около 10 см. и седем броя с диаметър около 5 см.,
които са направени преди 6-7 месеца. В короната има и един пречупен
клон, намиращ се над покрива на сградата.
На последно място вещото лице посочва, че е възможно клони, листа и
плодове от ореховото дърво да падат върху покрива на сградата. Основанията
за това твърдение са следните: улуците се намират на около 6 м.височина над
земята. Разстоянието от стъблото на ореха до бившата сграда на ищеца,
измерено в приземната част е 1.9 м., а самият орех е висок 14.5 м. и има лек
наклон към сградата.Част от короната му /три основни клони/ се намира над
покрива на сградата.
На последно място от експертизата се установява, че и към момента в
резултат на уврежданията при ищцата е налице отток в областта на
подбедрицата, причинен от нарушение в лимфо- и кръвообращението в
крайника в мястото на нараняванията. Вещото лице уточнява и че в тази
връзка ищцата продължава лечение с медикаменти.
В съдебно заседание, проведено на 16.05.2022 г. вещото лице Л. М.
разяснява, че в имота на ищеца няма по-високи от ореха дървета. В съседен
двор отзад от източната страна обаче имало няколко ореха на подобна
височина. Отново от изток в този съседен двор отзад имало и плодни дървета
вероятно череши. Тези дървета били на разстояние от около 5-6 метра от
къщата на ищеца. Други орехи имало на около 10 метра от последната.
Поради това вещото лице счита, че е възможно при вятър листа от тези
дървета да падат върху покрива на бившата къща на ищеца.
Спрямо процесния орех вещото лице, счита че същият е хвърлял листа,
доколкото дънерът му бил на по-малко от 2 метра от къщата. Короната на
дървото била на 14.5 метра и надвесена над покрива – над керемидите и
улуците. Вещото лице счита, че в дървото няма хралупа, а само загниване в
ниската част – в резултат от рязане с цел оформяне в млада възраст.
Изготвените експертизи следва да бъдат кредитирани, като предвид
противоречията в същите съдът се основава предимно на повторната
експертиза, доколкото експертните изследвания са по-задълбочени, подробни
и компетентно извършени, а по делото липсват и данни за евентуална
заинтересованост на вещото лице от изхода на производството. Освен това
вещото лице е използвало специализирана апаратура, изследванията му не са
оспорени от страните в производството, а вещото лице е отговорило и на
въпросите, поставени в съдебно заседание.
11
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи
от правна страна:
Предявените искове за имуществени съответно неимуществени вреди са
осъдителни искове с правно основание по чл. 50, вр. с чл. 45 от ЗЗД – за
осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 2 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди – затруднения и
неудобства, както и сумата от 416.40 лева, представляваща обезщетение за
имуществени вреди – разходи за почистване на улуци – породени от орехово
дърво, съществуващо на границата между на имотите на страните, което
пречи – поради шума /листа/ и клони на ищеца да ползва собствения си имот
и относно което страните имат уговорка, обективирана в договор за
доброволна делба да премахват по взаимно съгласие клони, пречещи на
ползването на имота на ищеца. Върху сумата за имуществени вреди се
претендира и обезщетение за забава в размер на 46 лева, считано от
17.09.2020 г. /нотариална покана/ до датата на исковата молба. Претендира се
и законна лихва върху двете обезщетения, считано от датата на исковата
молба.
В доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е претърпял вреди
като е било затруднено ползването на имота му поради клони и листа от
ореховото дърво, които са запушвали и улуците на къщата му, както и
размера на претендираните имуществени вреди.
Ответниците следва да докажат възраженията си – в частност относно
това, че неудобствата претърпени от ищеца се дължат и на други фактори или
не се дължат въобще на процесното дърво.
Съгласно чл. 45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, които
виновно е причинил другиму. Разпоредбата на чл. 50 от ЗЗД от своя страна
урежда отговорност за вреди от вещи.
В тази връзка и с оглед общото правило на чл. 45 от ЗЗД съдът намира,
че основателността на предявените искове се обуславя от наличието на
следните предпоставки: вреда за ищеца по иска, причинна връзка между
деянието и вредата и вина на съответното лице. Вината на последното се
предполага, а останалите елементи от фактическия състав на отговорността
подлежат на доказване от ищеца.
В настоящия случай по делото няма спор, че в процесните периоди и към
процесните дати ищецът е бил собственик на имот УПИ XVI- 476,549 по
плана на с. Б., общ. Перник, с построена в него жилищна сграда - къща,
изградена около 2010-2012 г. с височина около 10 метра, а ответниците са
собственици на имот УПИ XIII- 476,549. Няма спор и че на границата между
двата имота, но в имот УПИ XIII- 476,549 се намира дърво – орех.
Последното съгласно експертизите е на възраст над 40 години и височина над
10 метра като се намира на разстояние около 2 метра /ствола/ от къщата
ищеца. Доколкото към 2010 г.-2012 г. теренът, който сега формира двата
УПИ е бил общ, то при построяване на къщата на ищеца е липсвала
необходимост за разполагане на същата съобразно изискванията на ЗУТ – т.е.
при спазване на странично отстояние от 3 метра от съседния имот. Същото се
12
отнася и за ореховото дърво спрямо което отново не е съществувало
изискването на ЗУТ за отстояние при поставяне на трайни насаждения с
голяма височина. От своя страна ищецът и ответниците с разделянето на
имотите са постигнали доброволна уговорка за запазване на ореховото дърво
независимо, че същото е на мястото, където минава оградата на поземлените
имоти.
По делото липсва спор и че с договора за доброволна делба страните са
приели да се извършва по взаимно съгласие корекция на короната на дървото
орех, ако същата пречи на ползването на имота на ищеца. По делото не се
твърди към процесните дати и периоди ответниците да са коригирали клони
от дървото в частта от короната, разположена към имота на ищеца.
По иска за имуществени вреди:
От представените по делото фактура, протокол и касов бон категорично
се установява, че ищецът е направил разноски за почистване на улуците на
къща в с. Б.. Това почистване съгласно писмените документи е било
извършено края на януари месец 2017 г. като за целта е използвано скеле.
Поради това сумата от 416.40 лева с ДДС е формирана основно от разходите
за монтаж и демонтаж на скелето – в размер на 390 лева и 26.40 лева стойност
на самото почистване. От свидетелските показания и на св. Б. се установява,
че скелето е било монтирано именно с цел такова почистване на улуците, а
сумата от общо 416.40 лева е била действително заплатена.
Доколкото ответниците не са изпълнили задължението си да коригират
клони на дървото, които са в непосредствена близост до къщата на ищеца и
предвид разположението на короната на дървото спрямо покрива на ищеца,
установена от свидетелски показания и експертизи, то съдът приема, че към
есента на 2016 г. и зимата на 2016 г.-2017 г. шума и клони от дървото са
попадали върху покрива на къщата на ищеца. Поради това и при естественото
отпадане на листа от дървото и атмосферните условия в есенно зимния сезон
действително улуците на къщата на ищеца са били запушени към 25.01.2017
г. с листа и клони от процесния орех. В случая ищецът е заплатил не за
премахване на клоните, а за последствията от неизпълнение задължението на
ответниците да премахнат същите – а именно запушването на улуците му,
което от своя страна уврежда самата къща предвид и сезона. Поради това и
ищецът е претърпял имуществени вреди, изразяващи се в стойността на
почистването на улуците му.
В тази връзка и искът се явява доказан по своето основание. От гледна
точка на размера на иска съдът намира, че следва да приложи разпоредбата на
чл. 162 от ГПК, която дава право на съда при доказан по основание иск да
определи неговия размер по своя преценка. В случая по делото са изслушани
две експертизи, които посочват, че клони и листа от процесното орехово
дърво са падали върху покрива на къщата на ищеца и са запушвали улуците
му. Предвид района и терена обаче в близост е имало и друга растителност –
вкл. дървесна и дори други орехови дървета. Поради това е съществувала
възможност при вятър клони и най-вече листа и от други дървета да попадат
върху покрива на къщата на ищеца. Предвид обстоятелството, че улуците са
13
почиствани януари месец 2017 г. след есенния сезон, когато повечето
дървесни видове губят своята листна маса, а огледите на вещите лица по
делото са правени април месец 2022 г., когато повечето дървесни видове в
това число орехи са в необлистено състояние /и след промени в короната на
ореховото дърво/ то е невъзможно да се установи в каква степен улуците са
били запушени от орехова шума и клони от процесното дърво и в каква
степен запушването им се е дължало и на други фактори /в това число шума
донесена от други дървесни видове/. Поради това съдът по реда на чл. 162 от
ГПК приема, че 80% от запушването на улуците се е дължало на процесния
орех – разположен като ствол на 2 метра от къщата, а като корона
непосредствено до покрива, а 20 % на други фактори. В тази връзка и искът е
основателен до сумата от 333.12 лева, като за разликата до пълния размер
следва да бъде отхвърлен.
Възраженията на ответниците срещу стойността на монтажа и
демонтажа на скеле, а именно че можело да се ползва стълба за почистване на
улуците респ. капандура от покрива на къщата са неоснователни. Това е така,
доколкото почистването е станало края на януари месец 2017 г., когато
предвид и местоположението на имота атмосферните условия по принцип не
позволяват безопасно ползване на стълба или ходене по покрив и то в самия
негов край, още повече и предвид конструкцията му. В тази връзка и от
преценката на ищеца и съответните наети лица и било да решат как да се
почистят улуците като сумата за скеле в никакъв случай не е прекомерна. На
последно място неоснователно е и възражението, че скелето било за
поставяне на външна изолация. Това е така, доколкото по делото се установи,
че такава е поставяна в периода октомври – ноември месец 2016 г. /видно и
от свидетелските показания и от електронната кореспонденция и от
нотариалната покана/. Отново дали улуците са били запушени към есента на
2016 г. и дали е можело тогава чрез един монтаж на скеле да се извърши и
изолация и почистване са обстоятелства по преценка на ищеца и съответно
наетите строителни работници.
На последно място как са били почиствани улуците на къщата на
ответниците няма отношение към същото действие при улуците на ищеца,
доколкото става дума за различни покривни конструкции, различен сезон и
атмосферни условия.
Относно иска за обезщетение за забава в размер на сумата от 46 лева за
периода от 17.09.2020 г. до датата на исковата молба съдът намира същия за
неоснователен. Посоченият извод следва от обстоятелството, че нотариусът е
приел връчване на нотариалната покана на дата 17.09.2020 г. по реда на чл.
47, ал. 5 от ГПК. В покана е удостоверено, че адресът на ответниците е
посетен „три пъти“. По делото обаче от една страна се установи, че
ответниците имат обичайно местопребиваване извън пределите на Р.
България, а от друга страна самият нотариус не е спазил разпоредбата на чл.
47, ал. 1 от ГПК – като не е удостоверил датите на трите посещения. Така
съдът не може да прецени дали посещенията са съгласно законовия текст –
при интервал от поне една седмица между всяко посещение, при поне едно
посещение в неприсъствен ден. По тези аргументи и искът за обезщетение от
14
датата на поканата следва да бъде отхвърлен изцяло.
По иска за неимуществени вреди:
Неимуществените вреди представляват неблагоприятно засягане на
лични, нематериални блага, които принципно не биха могли да бъдат
възстановени, но предвиденото в закона обезщетение следва да бъде
определено по справедливост от съда съобразно критериите, предписани в
правната норма на чл. 52 от ЗЗД. В този смисъл при формиране на изводите
си относно размера на това обезщетение решаващият състав отбелязва, че
съгласно чл. 52 от ЗЗД, то се определя от съда по справедливост. Посоченият
критерий е предмет на разглеждане и в задължителната съдебна практика –
Постановление № 4 от 23.XII.1968 г. на Пленум на ВС. Съгласно последното
понятието „справедливост“ не представлява абстрактна категория, а
предполага преценка на конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат предвид от съда при определяне на размера на
обезщетението.
В настоящия случай по делото се поставят два основни въпроса с оглед
спорния предмет – дали подлежат на обезщетяване неимуществени вреди в
резултат от засягане на вещи на ищеца и дали подлежат на обезщетяване
неимуществени вреди в резултат от неизпълнение на договорно задължение.
По отношение на първия въпрос е налице трайна съдебна практика,
съгласно която при иска по чл. 45 от ЗЗД ищецът следва да установи при
условията на пълно и главно доказване описаните неимуществени вреди,
изразяващи се в неблагоприятно засягане на неимуществената сфера на
увредения, които вреди в съвкупния съпричинителен процес между явленията
в природата следва да са закономерна, необходима, естествена, присъща
последица от твърдяното противоправно поведение на делинквента.
Неимуществените вреди представляват отрицателни физически усещания
/болки/ или психически изживявания /страдания/. Отрицателно физическо
усещане /болки/ може да предизвика само вредоносен факт, засегнал
телесната неприкосновеност на човека. Отрицателните психически-душевни
изживявания /страдания/ обаче могат да бъдат предизвикани и от най-
различни факти - душевните страдания в резултат на последиците от
накърняване на доброто име, чест и достойнство, невъзвратимата загуба в
резултат на смъртта на член от семейството, моралното страдание от загубата
на дете, съпруг, майка, баща и т. н., т.е. когато има накърнение на
привързаността към определени лица. Общото за всичките е, че
неимуществената вреда като негативно въздействие върху благо се състои в
засягане телесната неприкосновеност на човека или в отрицателно изменение
в духовната сфера на един правен субект. Това общо положение обосновава,
че засегнатият с непозволеното увреждане обект трябва да е свързан с
неимуществени права на увредения, с накърняване на неимуществени блага
на увредения, за да може да се претендира обезщетение за неимуществени
вреди, тъй като нарушаването на имуществени субективни права не може да
предизвика достойни за обезщетяване отрицателни емоции.
Съотнесено към конкретния случай, по мнение на настоящия съдебен
15
състав това означава, че не е допустимо обезщетението на неимуществени
вреди, последвали от повреждане, унищожаване, отнемане или намаляване на
стойността на вещ, тъй като това е в противоречие на задължителната съдебна
практика /Постановления № 4/61 г., № 5/69 г. и № 2/1984 г. на Пленума на
ВС/, приемащи, че обезщетение за неимуществени вреди не се дължи за
причинени вреди на вещ. Щом не би могло да се присъди обезщетение за
претърпени неимуществени вреди от пострадал близък човек /константната
съдебна практика категорично приема, че при телесно увреждане, недовело
до смърт, право на обезщетение има само увреденото физическо лице, а
близките му нямат право на обезщетение за собствените им неимуществени
вреди, изразяващи се основно в притеснения за живота и здравето на техния
близък/, то още по - неоправдано и в разрез с морала е да се присъди
обезщетение за претърпени неимуществени вреди от унищожена и повредена
вещ.
Дори и да се приеме, че е допустимо вредоносно деяние срещу
имуществен обект да доведе и до болки или психически страдания следва да
се посочи, че не всяко отклонение от нормалното физическо или психическо
състояние на човека е неимуществена вреда, подлежаща на обезщетяване, а
само това, което се отличава с достатъчна интензивност, като във всички
случаи вредите следва да са пряка последица от вредоносното деяние, която
връзка не се предполага, а следва да бъде доказана от увредения.
Следователно в конкретния случай от посоченото деяние ищецът не е
понесъл такива болки и страдания, които да дават основание за присъждане
на обезщетение за неимуществени вреди /така Решение № 243 от 13.07.2018 г.
по в. гр. д. № 687 / 2016 г. на II състав на Окръжен съд – Перник/.
На последно място в случая вреди върху самата вещ – къщата и нейната
фасада дори не се твърди реално да са настъпили, а ищецът твърди
единствено, че е бил притеснен и поради това „страдал душевно“, че „може“
да прелеят улуците, запушени с шума от ореха“ и „може“ да увредят дома му.
В тази връзка и на практика ищецът иска да му се обезщетят душевните
страдания за настъпване на хипотетични вреди на вещ. Това, че ищецът имал
високо кръвно и диабет освен че не се доказа по делото, липсват и твърдения
това състояние да е причинено или да се е влошило от „тревогите“ покрай
проблема с дървото.
Посочената практика търпи противоречие единствено относно т.нар.
домашни животни /“компаньони“/, чието увреждане понякога се приема, че
може да причини душевни страдания на собственика им, който е силно
емоционално привързан към тях.
Относно твърденията на ищеца /изложени в допълнителна молба/ да е
изпитвал физическо неудобство – шум от клоните на дървото, който му
пречел да спи, то тези твърдения останаха недоказани по делото. В същия
смисъл не се доказа и че „веднъж клон от дървото паднал и ударил ищеца“.
Не се установи кога е настъпило това обстоятелство, къде в тялото е било
ударено лицето, а свидетелят, който го посочи изложи от съда единствено, че
ищецът й споделил за такъв случай. Не бяха събрани доказателства дори
такъв случай да е имало какви болки или страдания е претърпял ищецът.
16
Неудобството, че ищецът сам е чистил улуците си и се тревожел дали е
почистил „добре и да не падне“ също няма как да бъдат обезщетени, тъй като
се касае за лична преценка на лицето при поддръжка на собствения му дом.
Освен това, както е направил през 2017 г., ищецът винаги е можел да потърси
едно трето лице с нужните умения да извърши работата по почистване на
улуците и да си спести тревогите.
Не на последно място съдът съобразява и че при строежа на къщата на
ищеца действително дървото вече е съществувало. В този смисъл ищецът сам
е избрал да построи дома си толкова близо до дървото. Освен това отново
към момента на строежа на къщата ищецът е бил съсобственик на целия
поземлен имот, поради което е имал възможността да иска разрешение за
премахване на дървото или части от него и без съгласието на другите
съсобственици. От тези възможности ищецът не се е възползвал като е приел
и запазване на дървото на границата на имотите с договора за доброволна
делба.
По втория въпрос – ако се приеме, че ответниците са в неизпълнение на
едно договорно задължение – да коригират короната на дървото – установено
с договора за доброволна делба, то отново е налице трайна съдебна практика,
която поначало приема, че не подлежат на обезщетяване неимуществени
вреди резултат от неизпълнение на договорно задължение /напр.
Определение № 202 от 15.12.2009 г. по т.д. № 740/2009 г. на Върховен
касационен съд, Търговска колегия, II т. о. – в което е посочено, че на
обезщетяване по правилата на договорната отговорност подлежат само
имуществени, не и неимуществени вреди, предвид изричното лимитиране на
отговорността по чл. 79, ал. 1 от ЗЗД от разпоредбата на чл. 82 от ЗЗД и
систематичното място на нормата на чл. 52 от ЗЗД, също Решение № 948 от
07.07.1998 г. по гр. д. № 605 /1998 г. на Върховен касационен съд , V г.о /.
Това е така и доколкото е налице възможност за реализиране на отговорност
на лицето на договорно основание, а не на деликтно такова.
В исковата молба /и допълнителната молба/ липсва искане за солидарно
осъждане на ответниците да заплатят процесните суми, поради което и съдът
не обсъжда такова.
По исканията за разноски на страните:
Искания за разноски са заявили и двете страни в производството:
Ищецът претендира разноски в размер на общо 800 лева – от които 500
лева адвокатски хонорар, 100 лева за държавна такса и 200 лева депозит за
извършената експертиза. От представените по делото платежни нареждания и
договор за правна защита и съдействие се установява, че посочените суми са
действително заплатени. Предвид уважената част от исковите претенции на
ищеца следва да бъде присъдена сумата от общо 108.23 лева.
Претендираните разноски за адвокатски хонорар не са прекомерни,
доколкото надвишават минималния размер по чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1
от 09.07.2004 г. за минималните адвокатски възнаграждения с по-малко от
100 лева, а по делото са проведени три заседания.
Ответната страна претендира разноски в размер на общо 480 лева - от
17
които 300 лева адвокатски хонорар и 280 лева депозит за извършената
експертиза. В тази връзка с оглед отхвърлената част от исковите претенции на
ответниците следва да бъдат присъдени разноски в размер на 415.06 лева.
Водим от горното, Пернишкият районен съд:
РЕШИ:
ОСЪЖДА Р. Б. П., с ЕГН: ********** и В. М. П., с ЕГН: ********** и
двамата с адрес: **** ДА ЗАПЛАТЯТ на В. АЛ. АЛ., с ЕГН: ********** и
адрес: ****: сумата от 333.12 лева /главница/– имуществени вреди,
изразяващи се в разходи, заплатени от ищеца на 25.01.2017 г. за почистване
на улуци на собствен на ищеца недвижим имот – къща в с. Б., общ. Перник,
УПИ XVI- 476,549 от кв. 7 по плана на с. Б., които улуци са имали нужда по
почистване поради попадане в тях на изсъхнали листа и клони от орехово
дърво /вид yuglansregia/ собственост на ответниците и находящо се в имот
XIII- 476,549 от кв. 7 по плана на с. Б., ведно със законната лихва върху така
присъдената сума, считано от датата на исковата молба – 20.10.2021 г. до
окончателното й изплащане КАТО ОТХВЪРЛЯ исковата претенция за
имуществени вреди за сумата от 83.28 лева, представляваща разликата между
уважения размер от 333.12 лева и пълния предявен размер от 416.40 лева,
както и изцяло за сумата от 46 лева – обезщетение за забава в размер на
законната лихва за забава върху сумата от 416.40 лева за периода от
17.09.2020 г. /дата на връчване на нотариална покана на нотариус Ирина
Бележкова от 01.09.2020 г./ до датата на исковата молба 20.10.2021 г. поради
неоснователност на исковите претенции в отхвърлените части.
ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователен иска на В. АЛ. АЛ., с ЕГН:
********** срещу Р. Б. П., с ЕГН: ********** и В. М. П., с ЕГН: **********
за осъждане на ответниците да заплатят на ищеца сумата от 2000 лева –
обезщетение за неимуществени вреди за периода от 25.01.2017 г. до м.юни
2021 г. вкл., представляващи създадени от ответниците неудобства и
затруднения за ищеца при ползване на собствения му имот с адрес: с. Б., общ.
Перник, УПИ XVI- 476,549 от кв. 7 по плана на с. Б., които неудобства и
затруднения да са възникнали от изсъхнали листа и клони от орехово дърво
/вид yuglansregia/ собственост на ответниците и находящо се в имот XIII-
476,549 от кв. 7 по плана на с. Б., съседен на имота на ищеца, ведно със
законната лихва върху сумата от датата на исковата молба.
ОСЪЖДА Р. Б. П., с ЕГН: ********** и В. М. П., с ЕГН: **********
ДА ЗАПЛАТЯТ РАЗДЕЛНО на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК на В. АЛ.
АЛ., с ЕГН: ********** сумата от общо 108.23 лева, представляваща
разноски в настоящото исково производство съобразно уважената част от
исковите претенции.
ОСЪЖДА В. АЛ. АЛ., с ЕГН: ********** ДА ЗАПЛАТИ на основание
чл. 78, ал. 3 от ГПК на Р. Б. П., с ЕГН: ********** и В. М. П., с ЕГН:
********** сумата от общо 415.06 лева, представляваща разноски в
настоящото исково производство съобразно отхвърлената част от исковите
18
претенции.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Районен съд – Перник: _______________________
19