№ 189
гр. Варна, 17.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Юлия Р. Бажлекова
Членове:Даниела Св. Христова
мл.с. Александър В. Цветков
при участието на секретаря Марияна Ив. Иванова
като разгледа докладваното от Даниела Св. Христова Въззивно гражданско
дело № 20213100502335 по описа за 2021 година
Производството е въззивно за проверка на валидността, допустимостта и
правилността на Решение № 798 от 06.07.2021 г. постановено по гр.д. № 2335 по опис на
ВРС за 2021 г. в отхвърлителната му част и е образувано възоснова на въззивна жалба
подадена от УМБАЛ „Света Марина"ЕАД, ЕИК: ********* със седалище и адрес на
управление гр.Варна, бул."Христо Смирненски" №1, с която се иска отмяна решението и
уважаване на предявения иск установителен иск.
Ответникът СТ. Д. СТ., ЕГН: ********** оспорва жалбата като неоснователна и
моли за потвърждаване на обжалваното решение.
В съдебно заседание, страните поддържат жалбата и писмения отговор, съответно
исковата молба и писмения отговор.
Настоящият вззивен съд, след като се запозна с първоинстнационното производство,
доводите в жалбата и тези в писмения отговор на същата, поддържаните искания и
становища на спорещите страни, събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, отнесени към подлежащите на доказване фактически твърдения, приема за
установено следното от фактическа и правна страна:
Предявен е иск с правно основание чл.422 ГПК от УМБАЛ „Света Марина" ЕАД
срещу СТ. Д. СТ. за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът
дължи заплащането на присъдените със Заповед за изпълнение №260639/29.01.2021г.,
издадена по ч. гр.д. №1126/2021г. по описа на ВРС, 25 с. в полза на ищеца, а именно : сумата
от 391.60 лева, дължима за оказана медицинска помощ по КП №263 и извършени
диагностични процедури и проведено лечение като пациент с И3№80813 в Отделение по
рехабилитация към Клиника по физиотерапия и рехабилитация при УМБАЛ"Света Марина"
за периода 03.11.2020 г. до 10.11.2020 г., на основание чл.51 ЗЗО, ведно със законната лихва
от датата на подаване на заявлението - 28.01.2021г. до окончателно изплащане на вземането.
В исковата молба се твърди, че на 03.11.2020 г. ответникът постъпил в Отделението
1
по рехабилитация към Клиниката по физиотерапия и 1 рехабилитация при УМБАЛ "Света
Марина" ЕАД по повод на оплаквания от болки в шийната област, придружени от сутрешна
скованост и изтръпвания към двете ръце. След извършени изследвания на пациента била
поставена диагноза- лечение, включващо други видове рехабилитационни процедури,
хипестезия на кожата, увреждане на шийните коренчета. При хоспитализацията пациентът
декларирал писмено, че през текущата календарна година не е провеждал
физиотерапевтично лечение по КП №263, както че ще дължи заплащането на стойността на
клиничната пътека в размер на 391.60 лева, в случай че НЗОК откаже да заплати на
УМБАЛ"Света Марина" ЕАД извършената дейност поради обстоятелството, че същото
лечение му е било провеждано през текущата календарна година. Пациентът е лекуван в
лечебното заведение за периода 03.11.2020г. до 10.11.2020г. по посочената клинична пътека,
като били изпълнение всички диагностично-терапевтични процедури, изискуеми съгласно
диагностично- лечебния алгоритъм на КП №263. След отчитане на клиничната пътека по
съответния ред, НЗОК чрез РЗОК отказала да заплати на УМБАЛ"Света Марина" ЕАД
оказаното на ответника лечение по КП №263. Съгласно изготвената от РЗКО справка
лечението на пациента не следвало да бъде заплатено от Касата, тъй като същият бил
хоспитализиран по КП №263 повече от един път за календарна година. съгласно правилата
за диагностично-лечебния алгоритъм на КП №263 НЗОК заплаща клиничната пътека
еднократно за една календарна година за лечение на един пациент, поради и което на
основание чл.51 ЗЗО ответникът дължал на лечебното заведение сумата от 391.60 лева,
определена съгласно ценоразписа на УМБАЛ"Света Марина" ЕАД.
В срока по чл. 131 от ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в
който е изразено становище за неоснователност на иска. Твърди, че при определянето на
клиничната пътека служителите на ищеца са допуснали грешка, за което той не може да
отговоря имуществено.
Първоинстнационният съд е установил, че на 03.11.2020г. с направление за
хоспитализация СТ. Д. СТ. е приет за лечение в УМБАЛ"Света Марина"ЕАД по клинична
пътека № 263 - Физикална терапия и рехабилитация при болести на периферна нервна
система и е изписан на 10.11.2020г. При приема е подписал декларация, че през текущата
календарна година не е провеждал физиотерапевтично лечение същата клинична пътека.
Предупреден е, че следва да заплати стойността на клиничната пътека в размер на 391.60
лева, в случай, че Националната здравно осигурителна каса откаже да заплати на УМБАЛ
"Света Марина" извършената дейност. Първоинстанционният съд е обсъдил писмен
документ месечна справка спецификация за отхвърлени случаи по КП, в която за клинична
пътека №263 е посочена причина: хоспитализация над 1 годишно (по НРД) за КП р 261(над
18), р 262, р 264 и р 263 и хоспитализация по КП Р 263 , Р264 повече от един път за НРД на
2
едно ЗОЛ. Представена е заповед №Р-588/02.09.2020г., с която са приети цените за
лечението по клинични пътеки в УМБАЛ"Света Марина,, ЕАД. Ответникът е представил
резултати от изследване с ЯМР и два броя фактури.
Възоснова на тези доказателства, съдът съобразявайки разпределението на
доказателствената тежест е приел, че ищецът при условия на пълно и главно
доказване, следва да установи релевантните факти за претендираното вземане –
проведено лечение по КП №263 и второ такова, по същата клинична пътека в рамките на
текущата година, и е заключил, че единственото доказателство представено от ищеца, за
наличието на предходно проведено лечение е приложение 5 от исковата молба – месечна
справка спецификация, за отхвърлени случаи по КП за периода от 01.11.2020 г. 30.11.2020 г.
, но поради това, че документът е частен и свидетелстващ, изготвен едностранно от ищеца
той не ползва с обвързваща за съда материална доказателствена сила.
Спорът поред въззивният съд се заключава в това, дали ищецът е представил
доказателства за факта, че ответникът е провеждал две идентични лечения в една и съща
календарна година. Настоящият въззивен съд при пълно препращане към мотивите на
първоинстанциония, приема, че отговорът на този въпрос е отрицателен. Фактът за две
проведени идентични лечения, по една и съща клинична пътека, в рамките на една
календарна година, не се установяват със справки от ищеца, а с документи за прием и
изписване, т.е. тези документи, които са изследвани от НЗОК за да формира своето
становище, с което отказва да плати второто по време лечение. В това производство, не е
призната доказателствена сила на справката /за разлика от заповедното/, поради което
ищецът е следвало да проведе пълно и главно доказаване. Изложеният механизъм на
установяване на факти, който ползва лечебното заведение – ищец, не обосновава извод за
неправилен съдебен акт. Съжденията за отговорността на пациента, подписал декларация и
претендираната възоснова на тази декларация отговорност, настоящият съд не споделя.
Предвид гореизложеното съдът намира, че обжалваното решение следва да бъде
потвърдено като правилно и обосновано. Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 798 от 06.07.2021 г. постановено по гр.д. № 4237 по
опис на ВРС за 2021 г.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
3
Членове:
1._______________________
2._______________________
4