РЕШЕНИЕ
№ 2127
гр. София, 11.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 11-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ
при участието на секретаря ДЕСИСЛАВА Р. СТЕФАНОВА
като разгледа докладваното от ДЕЛЯН ЛЮБ. ДИЛКОВ Административно
наказателно дело № 20251110206605 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 59-63 ЗАНН
Образувано е по жалба на М. Л. А. против Наказателно постановление № 24-4332-
014927/04.07.2024 г., издадено от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на
основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДП, на жалбоподателя била наложена глоба, в размер на 200 лева за
нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДП, както и, на основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на
100 лева и лишаване от правоуправление, за срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДП.
НП е обжалвано от санкционираното лице в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН. В жалбата си
оспорва наказателното постановление: навеждат се доводи за липса на редовно връчване на
постановлението. Моли се за отмяна на атакуваното НП.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява. Поддържа жалбата, по
изложените в нея съображения. Навежда доводи за недоказаност, касателно авторството.
Административнонаказващият орган, редовно уведомен, не изпраща представител.
Изразява становище в писмен вид. Претендира деловодни разноски и прави възражение за
прекомерност на насрещните.
Съдът, като съобрази изложените от страните доводи и възражения и служебно
провери законосъобразността и правилността на обжалваното наказателно постановление, с
оглед изискванията на чл. 314 НПК вр. чл. 84 ЗАНН, намира за установено от фактическа
страна следното:
На 20.09.2023 г., около 14:00 ч., жалбоподателят А. управлявал лек автомобил „Т.К.В.“,
ДК № ... в гр. С., по ул. „Л.“. Пред него се движела св. Е. М., управлявайки лек автомобил „Т.А.“,
1
ДК ....
При кръстовището с ул. „Райко Алексиев“ М. спряла, за да пропусне движещ се по път с
предимство участник. Поради липса на достатъчно дистанция, А. не успял да спре навреме и
реализирал ПТП с материални щети с автомобила на М..
Двамата спрели и излели от превозните средства и М. приканила жалбоподателя да
попълнят двустранен протокол за ПТП, но той потеглил и напуснал местопроизшествието в
неустановена посока.
По сигнал на М., на място бил изпратен екип на ОПП-СДВР, който съставил стандартния
набор документи за посещение на местопроизшествие.
Гореописаната фактическа обстановка се установява след анализ на събраните по
делото доказателства и доказателствени средства за тяхното установяване: показанията на
свидетелите Е. М. и А. Г.; АУАН; НП; декларации; скица на ПТП; протокол за ПТП; сшравка за
собственост; възражение; справка за нарушения; заповеди за компетентност.
Основна роля за изясняване на фактическата обстановка имат показанията на св. М., която
е очевидец на инкриминираното деяние. Те носят всички белези на последователен,
вътрешнонепротиворечив и непредубеден разказ и намират опора в доказателствената съвкупност,
вкл. казаното от св. Г. – за наличие на отчетливи следи от пътен инцидент. Същевременно, във
връзка със субективната страна, от показанията на М. и Г. се изяснява, че се касае не за
съприкосновение, тип „забърсване”, което потенциално би могло да остане незабелязано от
участник в движението, а за директен удар – умерено силен и подчертано осезаем, в резултат на
който да възникнали видими материални щети и който няма как да не е бил усетен жалбоподателя.
Едновременно с това, касателно авторството, в подадената от А. декларация не се сочи
конкретен водач, а само голословни предположения, в който смисъл и законосъобразно същият е
бил приет за годен субект на отговорност, в качеството си на собственик на превозното средство.
Въз основа на гореустановената фактическа обстановка настоящият състав прави
следните правни изводи:
По допустимостта на жалбата
Същата е процесуално допустима, доколкото е подадена от надлежно легитимирана страна
– наказаното физическо лице, в преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, както и срещу подлежащо
на обжалване НП. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спира
изпълнението на НП) и деволутивен (сезиращ съда) ефект.
По приложенето на процесуалния закон
При разглеждане на дела по оспорени наказателни постановления районният съд е винаги
инстанция по същество – чл. 63, ал. 1 ЗАНН. Това означава, че съдът следва да провери
законосъобразността на постановлението, т. е. дали правилно са приложени процесуалният и
материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – аргумент от чл.
2
314, ал. 1 НПК вр. чл. 84 ЗАНН. В изпълнение на това си правомощие, съдът служебно (чл. 13, чл.
107, ал. 2 и чл. 313-314 НПК вр. чл. 84 от ЗАНН) констатира, че АУАН и НП са издадени от
компетентни органи; в предвидената от закона писмена форма и съдържание – чл. 42 и чл. 57
ЗАНН, както и при спазване на предвидения за това процесуален ред.
Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН на жалбоподателя. НП също е
връчено надлежно на санкционираното лице, но и по правило това обстоятелство има отношение
единствено към началото на преклузивния срок по чл. 59, ал. 2 от ЗАНН, но не и към
законосъобразността на неговото издаване, което хронологически предхожда връчването му.
По приложението на материалния закон
НП е частично законосъобразно, от материалноправна гледна точка – по пункт първи. В
хода на съдебното следствие се установи по несъмнен начин, че на посочените дата, час и място,
жалбоподателят, в качеството си на водач на ППС, в резултат на неспазване на достатъчно
дистанция от находящ се отпред друг водач, е причинил ПТП, напускайки непосредствено след
това мястото на инцидента.
Въз основа на установената фактическа обстановка настоящият състав приема, че А. не е
изпълнил задълженията си по чл. 23, ал. 1 ЗДП – да се движи на такова разстояние от движещото се
пред него друго превозно средство, че да може да избегне удряне в него, когато то намали
скоростта или спре рязко, както и за дължимо поведение при пътен инцидент по чл. 123, ал. 1, т. 1
ЗДП.
Съставите на нарушенията уреждат изпълнителни деяния, които ги определят като
нарушения на просто извършване, осъществявани чрез противоправно бездействие, респективно -
действие. Законът не поставя в изискване деянията да са извършени, при условията на пряк,
евентуален, алтернативен или друга форма на умисъл, я който смисъл и въпросът със
съатвомерността не е актуален.
Съдът приема, че нарушението не представлява маловажен случай, по смисъла на чл. 28
ЗАНН – такъв, при който извършеното административно нарушение, с оглед на липсата или
незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи отговорността
обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност, в сравнение с обикновените
случаи на административно нарушение от съответния вид (субсидиарното приложение на
Наказателния кодекс касае само посочените в чл. 11 ЗАНН въпроси, поради което дефинитивната
норма на чл. 93, т. 9 НК следва да бъде приложена в административнонаказателното производство
по analogia legis, с оглед наличието на празнота в ЗАНН; вж. и ТР № 1/12.12.2007 г. по т. н. д. №
1/2007 г., ОСНК на ВКС). По тази причина наказаното лице не следва да бъде освободено от
административнонаказателна отговорност. Това преди всичко е така, тъй като, с оглед на
доктриналната класификация на правонарушенията, в зависимост от изискването за настъпване на
определени общественоопасни последици за съставомерността на деянието, процесното такова
следва да се отнесе към т. нар. „нарушения на просто извършване” или „формални нарушения”.
Същото се явява довършено със самия факт на неизпълнение на предвидените в закона задължения
на физическите и юридическите лица, без законът да поставя изискване за настъпване на определен
противоправен резултат. По този начин законодателят е въздигнал в нарушение само
застрашаването на обществените отношения, предмет на закрила, без да е необходимо от това да са
настъпили вреди (имуществени или неимуществени). Разбира се, приложението на чл. 28 ЗАНН (а
3
това се отнася и за чл. 9, ал. 2 НК вр. чл. 11 ЗАНН) не е изключено и при формалните
административни нарушения, но преценката следва да бъде направена не с оглед наличието или не
на вредни последици, а на степента, с която формалното нарушение е застрашило обществените
отношения. В конкретния случай нарушението е застрашило обществените отношения, свързани с
особено актуална тема – сигурността по пътищата, като в резултат от първото деяние е настъпил и
инцидент с материални щети, поради което следва да се приеме, че обществената опасност на
случая се отличава с достатъчен интензитет, за да се приеме, че същото следва да се санкционира
по административен ред, а не представлява маловажен случай.
По размера на наказанието
Съгласно нормата на чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДП, който поради неспазване на дистанция
причини пътнотранспортно произшествие, се наказва с глоба в размер 200 лв., ако деянието не
съставлява престъпление.. Санкцията е с фиксиран размер, поради което и подробни разсъждения
по размера й са безпредметни.
Съгласно нормата на чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП, наказва се с лишаване от право да управлява
моторно превозно средство за срок от 1 до 6 месеца и с глоба от 50 до 200 лв. водач, който наруши
задълженията си като участник в пътнотранспортно произшествие. Двете санкции са в символичен
размер, несъобразен с демонстрираната пълна липса на критичност, от страна на жалбоподателя, но
доколкото производството е образувано, по негова жалба, влошаване на процесуалното му
положение е недопустимо.
По разноските
С оглед изхода на производството пред настоящата съдебна инстанция и императивната
разпоредба на чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, с оглед защитата от юрисконсулт, жалбоподателят следва да
поеме разноски за насрещната страна. С оглед липсата на съществена фактическа и правна
сложност на делото, размерът следва да бъде определен между минималния и средния по чл. 27е от
Наредбата за заплащане на правната помощ, издадена на основание чл. 37, ал. 1 от Закона за
правната помощ, а именно – 100 лева.
Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 24-4332-014927/04.07.2024 г., издадено
от началник на сектор при Пътна полиция – СДВР, с което, на основание чл. 179, ал. 2, пр. 2 ЗДП, на
М. Л. А. била наложена глоба, в размер на 200 лева за нарушение на чл. 23, ал. 1 ЗДП, както и, на
основание чл. 175, ал. 1, т. 5 ЗДП – глоба, в размер на 100 лева и лишаване от правоуправление, за
срок от 1 месец, за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 ЗДП.
ОСЪЖДА, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН, М. Л. А., ЕГН ********** да заплати по
сметка на СДВР сумата от 100 лева – деловодни разноски.
4
Решението може да се обжалва с касационна жалба, по реда на АПК, чрез Софийски
районен съд пред Административен съд – София-град, в 14-дневен срок от получаване на
съобщението, че е изготвено.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5