Р Е Ш Е Н И Е
Номер 1721 13.11.2019г. Град П.В ИМЕТО НА НАРОДА
Пернишкият районен съд ІX състав
На двадесет и осми октомври Година
2019
В открито заседание в следния
състав:
Районен
съдия: Петър Боснешки
Секретар: Катя Василева
Като
разгледа докладваното от председателя гр.д. №08862 по описа на съда за 2018
година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството
по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.
Предявени са обективно
съединени искове от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и
седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25,
офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу С.И.М., с ЕГН:********** и адрес: ***,
с правно основание чл.422 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на
ищеца, в качеството му на цесионер по
Договор за цесия от 18.10.2017г., сключен с “УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД,
сумата от 23648,38лв.-
част от главницата по Договор за потребителски паричен кредит №***,
представляваща главница по 46 броя неплатени месечни погасителни вноски за
периода 01.03.2023г.- 01.12.2026г., сумата 472,51 лв., представляваща
обезщетение за забава за периода от 18.10.2017г. до датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.03.2018г., ведно
със законната лихва върху главницата 23648,38 лв., считано от датата на
подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда –
06.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, сумата, за които суми е
издадена Заповед №3478/05.07.2018г. по ч.г.д.№04688/2018г. по описа на ПРС.
При условията на евентуалност, в случай че не е налице надлежно обявяване на предсрочната изискуемост на процесния кредит, ищецът е предявил искове, с които иска ответникът да бъде осъден да му заплати горепосочените суми като неплатени по Договор за потребителски паричен кредит № *** от 28.12.2016г.
В законоустановения срок ответникът С.И.М. е подал отговор, чрез особения си представител адв. Р. Т., с който е изразено становище, че производството по делото е допустимо. Ответникът оспорва процесният договор за кредит да е прекратен по надлежния ред, поради което и претендираните суми са неизискуеми. Ответникът възразява, че не е уведомен за процесната цесия, поради което и същата не е породила действие спрямо него. Ответникът не оспорва представените с исковата молба документи.
След като прецени събраните по делото
доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
По допустимостта:
Съдът намира, че така предявените обективно съединени искове за вземанията, за които е издадена Заповед №3478/05.07.2018г. по ч.г.д.№04688/2018г на ПРС са допустими и следва да се произнесе по същество.
По основателността:
Не се спори по делото, а и видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, че с Договор за потребителски паричен кредит № *** от 28.12.2016г., сключен от ответника с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, ответникът е получил потребителски кредит в размер на 50 000,00лв. Съгласно Договора ответникът се е задължил да върне на кредитора сума в общ размер 72 705,19лв., от които освен дължимата главница от 50750,00лв., в която е включена и еднократна такса за разглеждане на кредита от 750,00лв., застраховка от 2083,20лв. и възнаградителна лихва в размер на 19871,99лв. Страните са се договорили изплащането на кредита да става на 120 месечни вноски в размер на по 605,88лв. по приложен към договора погасителен план с първа вноска 01.01.2017г. и последна вноска 01.12.2026г.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, ответникът е платил първите четири вноски по погасителния план, с които е погасил главница в размер на 1442,58лв.
С Индивидуален договор за цесия от 18.10.2017г. и Приложение №1 от 18.10.2017г., сключени на основание Рамков договор за прехвърляне на вземания от 20.12.2016г.,“Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД е продало на ищеца вземания по списък, сред които и процесното вземане. С рамковия договор за цесия цедентът изрично е упълномощил цесионера да уведоми длъжниците за извършената цесия. С уведомление от ищеца, в качеството му на пълномощник на “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД на ответника е изпратено писмо за извършената цесия от 24.10.2017г., като същото се е върнало като непотърсено. Същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и е връчено на ответника, чрез неговия особен представител, заедно с приложенията към исковата молба.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, след цесията не е постъпвало плащане от ответника по процесния договор.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит № *** от 28.12.2016г., сключен от ответника с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД. Ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за прехвърляне на вземане от 18.10.2017г., сключен от ищеца с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, както и съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне. В същото време ответникът не е доказал да е извършвал плащания на дължимите суми, въпреки указаната му доказателствена тежест.
Съгласно задължителната практика на ВКС законът не изисква специална форма за действителност на уведомлението от цедента до длъжника за цедираното вземане, което може да бъде съобщено на длъжника и от лице по възлагане на цедента - такова лице при определени обстоятелства може да бъде и цесионера. В настоящия случай е налице изрично упълномощаване на цесионера да уведоми длъжника за цесията. Действително писмото, с което е изпратено уведомлението, се е върнало като непотърсено. Но същото уведомление е приложено като доказателство към исковата молба и съгласно константната съдебна практика следва да бъде отчетено като нов факт, настъпил в хода на процеса. В този смисъл и Решение №123/24.06.2009г., постановено по т.д.№12/2009г. на ВКС, II т.о., постановено по реда на чл.290 ГПК и включващо се в практиката задължителна за съдилищата. Поради което и съдът намира, че договорът за цесия е породил действие и за ответника.
Съдът изрично е указал на ответника да докаже обявяване на процесния кредит за предсрочно изискуем по надлежния ред. По делото е прието уведомление, обективирано в писмо от 24.10.2017г., като същото се е върнало като непотърсено. Съгласно Решение № 144 от 10.01.2012 г. на ВКС по т. д. № 946/2010 г., II т. о., ТК, препоръчаното писмо с известие за доставяне не може да бъде върнато от пощите с формалната причина "непотърсено". Обстоятелството, че получателят на писмото не се е явил в съответния пощенски клон да го получи, предвид евентуално оставеното му съобщение, че за него има препоръчано писмо не освобождава пощите от задължението им отново да потърсят получателя на неговия адрес. За това препоръчано писмо, върнато от пощите с отметка "непотърсено" не може да бъде прието за недоставено по вина на получателя.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът не е направил всичко възможно за да обяви на ответника процесния кредит за предсрочно изискуем. Това се потвърждава и от извършената служебна справка за постоянен и настоящ адрес на ответника, който се намира в гр. П.от 27.01.2017г. Следователно към датата на обявяване на предсрочната изискуемост кредиторът въобще не е изпращал писмо на този адрес.
Съгласно Тълкувателно решение №8/2017г. ОСГТК предявеният иск за установяване дължимост на вземане по договор за кредит поради предсрочна изискуемост може да бъде уважен за вноските с настъпил падеж към датата на формиране на силата на пресъдено нещо, т.е към 28.10.2019г. в процесния случай, въпреки, че предсрочната изискуемост не е била обявена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В процесния случай със заповедта е разпоредено плащане на вноски, чиято редовна изискуемост настъпва след 01.03.2023г., за които не е обявена по надлежния ред предсрочна изискуемост, поради което и установителните искове следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.
В т.11б от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, съставляващо задължителна съдебна практика - е прието, че в производството по иска по чл.422 ГПК може да се предяви осъдителен иск при условията на евентуалност за разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и пълния размер на вземането. В процесния случай са предявени такива осъдителни искове при условията на евентуалност, по които и съдът следва да се произнесе по същество.
По изложени по- горе съображения съдът намира, че ищецът е доказал наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за потребителски паричен кредит № *** от 28.12.2016г., сключен от ответника с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД. Ищецът е доказал и наличието на валидно облигационно правоотношение по Договор за прехвърляне на вземане от 18.10.2017г., сключен от ищеца с “Уникредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, както и съобщаване на ответника за извършеното прехвърляне в хода на настоящето производство. С исковата молба на ответника, чрез неговия особен представител, е връчено и уведомление за предсрочна изискуемост на вземанията по процесния кредит.
Видно от съдебно- счетоводната експертиза на в.л.В.П., неоспорена от страните, ответникът е платил първите четири вноски по погасителния план, с които е погасил главница в размер на 1442,58лв., като впоследствие няма извършвани плащания по процесния договор за кредит. Поради това и съдът намира, че следва да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 23648,38лв.- част от главницата по Договор за потребителски паричен кредит №***, представляваща главница по 46 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода 01.03.2023г.- 01.12.2026г.
На основание чл.86 ЗЗД върху главницата от 23648,38 лв. следва да се присъди и законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -13.12.2018г. до окончателното плащане на сумата.
Доколкото предсрочната изискуемост на процесния кредит е обявена в настоящето производство, образувано на 13.12.2018г., то и съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни претенциите за плащане на сумата 472,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.10.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата 23648,38 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.03.2018г.- до 12.12.2018г.
По разноските:
Ищецът претендира направените по делото разноски, както в заповедното, така и в исковото производства, но съдът намира, че с оглед изхода на делото следва да вземе предвид само направените разноски в исковото производство доколкото отхвърля като неоснователни установителните искове във връзка със заповедното производство.
Ищецът е бил представляван от юрисконсулт в исковото производство. На основание чл.78, ал.8 ГПК, вр. чл. 37, ал.1 Закона за правната помощ, вр. чл.26 Наредбата за правната помощ, съдът следва да определи размера на юрисконсултското възнаграждение. В процесния случай, след като взе предвид конкретния интерес, както и фактическата и правна сложност на делото, ПРС намира, че следва да определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 400,00лв. за исковото производства.
Предвид гореизложеното съдът намира, че ищецът е доказал разноски за държавна такса, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в общ размер на 1932,42лв., от които в съответствие с уважената част от исковете следва да му бъде присъдена сумата от 1894,64лв.
С оглед изложеното Пернишкият районен съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ ИСКОВЕТЕ, предявени от “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, срещу С.И.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, с правно основание чл.415 ГПК, вр.чл.410 ГПК, с които се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищеца, в качеството му на цесионер по Договор за цесия от 18.10.2017г., сключен с “УниКредит Кънсюмър Файненсинг”ЕАД, сумата от 23648,38лв.- част от главницата по Договор за потребителски паричен кредит №***, представляваща главница по 46 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода 01.03.2023г.- 01.12.2026г., сумата 472,51 лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.10.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата 23648,38 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.03.2018 г., до окончателното изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед №3478/05.07.2018г. по ч.г.д.№04688/2018г. по описа на ПРС.
ОСЪЖДА С.И.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 23648,38лв.- част от главницата по Договор за потребителски паричен кредит №***, представляваща главница по 46 броя неплатени месечни погасителни вноски за периода 01.03.2023г.- 01.12.2026г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба -13.12.2018г. до окончателното плащане на сумата, КАТО ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете за заплащане на сумата 472,51лв., представляваща обезщетение за забава за периода от 18.10.2017г. до датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 06.03.2018г., ведно със законната лихва върху главницата от 23648,38 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 06.03.2018г.- до 12.12.2018г.
ОСЪЖДА С.И.М., с ЕГН:********** и адрес: ***, да заплати на “Агенция за събиране на вземания”ЕАД, с ЕИК:********* и седалище и адрес на управление:гр.София, бул.“Д-р Петър Дертлиев” № 25, офис-сграда Лабиринт, ет.2, офис 4, сумата от 1894,64лв., представляваща направени по делото разноски за държавна такса, експертиза, възнаграждение на особен представител и юрисконсултско възнаграждение в исковото производство в съответствие с уважената част от исковете.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№04688/2018г. по описа на ПРС да бъде върнато на съответния състав на ПРС, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.
Районен
съдия: