№ 199
гр. София, 05.01.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 32 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА
като разгледа докладваното от ВЕСЕЛИНА ИВ. ДИМЧЕВА Гражданско дело
№ 20241110153703 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от
„Топлофикация София“ ЕАД срещу В. Д. П..
Съдът след като констатира, че предявените искове са процесуално
допустими, исковата молба отговаря на изискванията на закона, изпълнена е
процедурата по чл. 131 ГПК и страните са направили доказателствени
искания, на основание чл.140, ал.1 ГПК, чл.140, ал.3, изр.1 ГПК, вр. чл.146
ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО
I.Обстоятелствата, от които произтичат претендираните права
и възражения:
Ищецът извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия,
чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане. Твърди, че ответникът е клиент на
доставена топлинна енергия за битови нужди в качеството му на съсобственик
на топлоснабден недвижим имот, находящ се в гр. С., общ. С., ж.к. „М. *“, бл.
**, вх. *, ет. *, ап. **, абонатен № *****. Поддържа, че съгласно тези общи
условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
купувачът не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни
1
месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна
енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 45-дневен срок след изтичане
на периода, за който е доставена енергията. При тези твърдения моли съда да
признае за установено, че ответникът дължи сума в размер на 576,90 лв. –
главница, представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г., сумата от 75,25 лв. – обезщетение за забава
(мораторна лихва) за периода 15.09.2022 г. – 26.04.2024 г., ведно със законната
лихва върху главницата, считано от 23.05.2024 г. до окончателното плащане,
сумата от 23,08 лв. – главница за услуга за дялово разпределение за периода
01.05.2021 г. – 30.04.2023 г. и сумата от 5,04 лв. – обезщетение за забава
(мораторна лихва) върху главницата за дялово разпределение, начислена за
периода 16.07.2021 г. – 26.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК от 11.06.2024 г. по ч.гр.д. № 31332/2024 г. по описа
на СРС, 32 състав. Претендира разноски за производството, включително
възнаграждение за юрисконсулт.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата
молба, с който оспорва предявените искове като недопустими, евентуално –
като неоснователни. Оспорва иска като недопустим, тъй като ищецът твърди в
исковата молба, че е доставил топлинна енергия до абонатната станция, а не
конкретно до топлоснабдения имот на ответницата и доколкото ищецът
предявява от свое име чуждо вземане за сумите за извършена услуга дялово
разпределение. Оспорва исковата молба като нередовна, тъй като не са
посочени правопораждащите юридически факти – предмет и дата на
сключване на потребителския договор. Излага съображения, че правилото на
чл.150, ал. 2 и чл. 153, ал. 1 ЗЕ не е правно правило, а догматично. Твърди, че
посоченото правило противоречим на Директива 2012/27/ЕС, поради което
следва да се счита за мълчаливо отменено. Поддържа, че тъй като с
посочените правила се постигало смесване между вещно и облигационно
право, посочените правила са изначално нищожни. Прави възражение, че
заповедта е нищожна и искът съответно е недопустим поради противоречие с
чл. 410, ал. 3 ГПК. Оспорва наличието на валидно облигационно отношение,
количеството и стойността на доставената топлинна енергия. Посочва, че в
процесния недвижим имот няма радиатори. Оспорва поставените въпроси към
СТЕ, моли съдът да не назначава ССчЕ. Поставя самостоятелни въпроси към
2
СТЕ. Посочва, че в общите части в процесния недвижим имот няма
отоплителни тела, а в процесния период се е ползвала единствено битово
горещо водоснабдяване. Оспорва Методиката за определяне на количеството и
стойността на доставената ТЕ, посочва, че противоречат на национално и
европейско право, както и на втория закон на термодинамиката, на закона на
3
Н.-Р. и на калоритмичните уравнения за подгряване на 1мвъздух и вода,
поради което оспорва методиката към съответната Наредба за
топлоснабдяването, за нищожна. Прави възражение за погасяване по давност.
Възразява, че ищецът не е разположил оборудване в абонатната станция, с
което да докаже количеството и стойността на доставената ТЕ. Моли съдът да
прекрати делото като недопустимо, евентуално – да отхвърли исковете като
неоснователни. Прави доказателствени искания по чл.190 ГПК, както и
искане за образуване на конституционно дело между чл. 195, ал. 1 АПК и чл.
4, ал. 1 от Конституцията, вр. с чл. 15, ал. 3 ЗНА и с чл. 4, ал. 5 от
Конституцията, вр. с чл. 6 ДЕС и чл. 288 ДФЕС и с т.41 от решение от
24.11.2022 г. по дело С-289/2021 г. на СЕС, както и за отправяне на
преюдициално запитване до СЕС. Претендира разноски, в това число и
адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв.
II. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца:
Предявени са положителни установителни искове с правно основание
чл. 422, ал. 1 ГПК във вр. чл. 150 ЗЕ вр. чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че ответникът дължи сумата от 576,90 лв. – главница,
представляваща цена за доставена топлинна енергия за периода 01.05.2021 г. –
30.04.2023 г., сумата от 75,25 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва) за
периода 15.09.2022 г. – 26.04.2024 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 23.05.2024 г. до окончателното плащане, сумата от
23,08 лв. – главница за услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2021 г.
– 30.04.2023 г. и сумата от 5,04 лв. – обезщетение за забава (мораторна лихва)
върху главницата за дялово разпределение, начислена за периода 16.07.2021 г.
– 26.04.2024 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК
от 11.06.2024 г. по ч.гр.д. № 31332/2024 г. по описа на СРС, 32 състав.
III.Разпределяне на доказателствената тежест за подлежащите
на доказване факти:
По иска с правно чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл.
3
150 ЗЕ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно
отношение по договор за продажба между него и ответника, по силата на
което е доставил топлинна енергия в твърдяните количества и за ответника е
възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания
размер, както и че през процесния период в сградата, в която се намира
процесният топлоснабден имот, е извършвана услугата дялово разпределение
от лице, с което ищецът е сключил договор и че е възникнало задължение за
заплащане на възнаграждение в претендирания размер. Във връзка с
възражението за погасяване на задълженията по давност, ищецът следва да
установи факти довели до спиране или прекъсване на давността. При
установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86 ЗЗД в тежест
на ищеца е да докаже възникването на главен дълг, изпадането на длъжника в
забава и размера на обезщетението за забава. В тежест на ответника е да
докаже погасяване на дълга на падежа.
ПРИЕМА представените с исковата молба и отговора документи като
писмени доказателства по делото.
ПРИЛАГА към настоящото дело ч.гр.д. № 31332/2024 г. по описа на
СРС, 32. състав.
КОНСТИТУИРА на основание чл. 219, ал. 1 ГПК ФДР „Д. Е.“ ЕООД /с
предишно наименование „Т. С.“ ЕООД/, с ЕИК *********, като трето лице
помагач на страната на ищеца.
ЗАДЪЛЖАВА на основание чл. 190 ГПК третото лице - помагач в срок
до първото съдебно заседание да представи намиращите се у него документи,
касаещи отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния
имот с абонатен номер *****, включително изравнителните сметки и
документите за главен отчет на уредите за дялово разпределение и на
водомерите за топла вода.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-техническа експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, както и задача № I-4, II-4, 5, 8 в ОИМ (стр. 9 –
10), при съобразяване на извършените отчети и дялово разпределение,
включително за частта от процесния период, която не съвпада с цял
отоплителен сезон, както и на служебно поставени от съда въпроси: Въз
4
основа на реален отчет или „на база“ са изчислени количествата топлинна
енергия, въз основа на какви документи са изчислявани количествата
топлинна енергия? В случай, че топлинната енергия е остойностена въз
основа на служебно начислени количества /“на база“/, спазени ли са
техническите изискванията по ЗЕ и на Наредба за топлоснабдяването и
методиката към нея относно начина на изчисляване и обема на служебно
изчислените количества доставена ТЕ. Определя депозит в размер на 400 лв.,
вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение по сметка на СРС.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д. У.
УКАЗВА на вещото лице по СТЕ, че следва да изготви заключението
след проверка на документите, намиращи се у третото лице, касаещи
отчитането и разпределението на топлинната енергия в процесния имот, както
и че при отговор на въпрос № 4 следва да съобрази изравнителните сметки, но
само за месеците, включени в процесния период. Исков период 01.05.2021 г. -
30.04.2023 г.
ДОПУСКА изслушване на съдебно-счетоводна експертиза със задачи,
формулирани в исковата молба, при депозит в размер на 400 лв., вносим от
ищеца в едноседмичен срок от получаване на препис от настоящото
определение.
НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Н. Г..
УКАЗВА на вещото лице по ССчЕ, при отговор на въпрос № 4, да
определи размера на законната лихва за дължими суми за топлинна енергия,
съобразно Общите условия на ищеца, одобрени с Решение № ОУ-
02/03.02.2014 г. на ДКЕВР за задължения възникнали след 14.03.2014 г. Исков
период 01.05.2021 г. - 30.04.2023 г.
ОТХВЪРЛЯ искането на ответника за задължаване на ищеца да
представи строителни книжа във връзка с въвеждане в експлоатация на
абонатната станция и за цитирани 13 бр. съобщения към фактура, както и
исканията за сезиране на КС и СЕС, поради липса на предпоставките за това.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 145, ал. 3 ГПК приканва страните към спогодба
като им указва, че съгласно чл. 78, ал. 9 ГПК при приключване на делото със
спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като
5
направените разноски си остават за страните, както са ги направили, ако не е
уговорено друго и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.
Съдът уведомява страните, че за намиране на решение на спора си могат
да използват и процедура по медиация. Така те спестяват време, усилия и
средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на
спогодба, ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от
внесената държавна такса – чл. 78, ал. 9 ГПК.
Ако страните желаят да използват медиация, те могат да се обърнат към
център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който
може да бъде видян на електронен адрес: http://www.justice.government.bg).
Медиацията е платена услуга.
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца.
УКАЗВА на ищеца, че следва да вземе становище по релевираните от
ответника в отговора на исковата молба доводи най-късно в първото по делото
съдебно заседание, като в противен случай губи възможността да направи
това по-късно.
НА ОСНОВАНИЕ чл. 146, вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК, на страните да се
връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проекта за
доклад по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със
същия указания, най-късно в първото по делото съдебно заседание.
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на
17.02.2025 г., от 14,10 ч., за която дата и час да се призоват страните с
посочените по – горе преписи, а третото лице помагач и с препис от исковата
молба.
Вещите лица да се уведомят незабавно за поставените им задачи.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6