Решение по КНАХД №2394/2025 на Административен съд - Варна

Производството е по реда на чл. 209 от АПК, във вр. с чл. 72 от ЗМВР.

Образувано е по касационна жалба на В. Б. Н., с [ЕГН], от гр. Варна, срещу Решение № 736/15.06.2025 г., постановено по АНД № 20223110201296/2022 г. по описа на Районен съд - Варна, 37 състав, с което е отхвърлена жалбата на касаторката против Заповед за задържане на лице № 104/31.03.2022 г. издадена от Н. А. Д., мл. инспектор при Пето РУ на ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) й е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“.

В касационната жалба се поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, а в условията на евентуалност неправилно и незаконосъобразно. Касаторката счита, че въззивният съд се е произнесъл при неправилно ценене на събраните по делото доказателства и при фактическа обстановка, която не е установена по безспорен начин. Сочи, че решението е постановено в нарушение на изискванията за обоснованост и вътрешна непротиворечивост на съдебния акт, тъй като мотивите са противоречиви, непоследователни и взаимно изключващи се. Излага, че съдът се е произнесъл в пълно противоречие с фактическите основания, посочени в самата заповед, а именно - "нападение на полицейски служител при изпълнение на служебните му задължения", което съставлява основание по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, т.е. за задържане при извършено престъпление от общ характер. Излага подробни доводи за допуснати нарушения от съда при преценката на фактическата обстановка, като твърди, че същата е неправилна и противоречи на принципите на справедлив процес, обективност и независимост, закрепени както в НПК, така и в чл. 6, § 1 от Европейската конвенция за правата на човека. Твърди, че съдът не е извършил задълбочена преценка относно законосъобразността на оспорената заповед, като не е обсъдил наличието на правно основание за ограничаване на правата на страната чрез действия, извършени извън компетентността на органите на МВР. Според касаторката неправилно съдът е приел, че оспореният акт е бил издаден от компетентен орган, тъй като по делото не е приложено нито едно конкретно доказателство за това. Твърди се, че районният съд не е обсъдил в съвкупност допуснатите експертизи. Направено е искане съдът да обезсили обжалваното решение, а в условията на евентуалност да се отмени. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

В открито съдебно заседание и в писмена защита с. д. 20108/01.12.2025г. процесуалният представител на касаторката поддържа касационната жалба на посочените в нея основания и претендира присъждане на разноски по представен списък.

Ответникът – Младши инспектор в Пето РУ при Областна дирекция на МВР – Варна – Н. А. Д., редовно призована в открито съдебно заседание не се явява и не изразява становище по спора.

Прокурорът от Окръжна прокуратура – Варна дава заключение за неоснователност на подадената касационна жалба. Счита решението на районния съд за правилно, съобразено с установените по делото факти и събраните доказателства и моли да бъде оставено в сила.

Административен съд гр. Варна, след като обсъди първоинстанционното решение, посочените в жалбата касационни основания, доводите и становищата на страните, доказателствата по делото и след като извърши служебно проверка съгласно чл.218 от АПК, намери за установено следното:

Касационната жалба е подадена от активно легитимирана страна, в срока по чл.211 от АПК и е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:

С обжалваното решение по а.н.д. №20223110201296/2022 г. по описа на Районен съд – Варна е отхвърлена жалбата на В. Б. Н. против Заповед за задържане на лице № 104/31.03.2022 г. издадена от Н. А. Д., мл. инспектор при Пето РУ на ОД на МВР – Варна.

Районният съд е приел за установено от фактическа страна, че в Пето РУ при ОД МВР – Варна се получило писмо от ЧСИ Н. Д., с което на осн. чл. 431 от ГПК същата е поискала от полицейските органи оказване на съдействие на 31.03.2022 г. в 11:00 часа за извършване на въвод в имот находящ се в гр. Варна, м-ст "Долна Трака", № 566 и № 46 във връзка с ИД № 93182019 г. с длъжник М. В. П.. Предвид така постъпилото от ЧСИ искане, на мястото на въвода били изпратени служители на Пето РУ при ОД МВР – Варна: инсп. З. Н., ст. полицай ВПА, Н. Д. и мл. инспектор Р. П.. Същите на 31.03.2022 г., около 10.45 часа пристигнали до посочения обект в гр. Варна, м-ст "Долна Трака", № 566 и № 46. След това пристигнала ЧСИ Н. Д., лицето в чиято полза следвало да се извърши въвода – Н. Ф., заедно с упълномощения от него адвокат Х. Х., ВАК. ЧСИ Д. констатирала, че портала е заключен с катинар и верига и няма достъп до имота. На място била и тъжителката В. Б. Н. /бивша съпруга на М. В. П. заедно със своя син Д. М. П. /син на М. В. П./. След разпореждане на ЧСИ Д. и с помощта на водения от нея ключар полицаите влезли в имота, в който живеел М. В. П.. Д. попитала В. Б. Н. в какво качество е там, като тя й отговорила, че искала да участва като свидетел. Д. й отговорила, че тя не е страна в изпълнителния процес и трябва да бъде отстранена от нея. Въпреки казаното от ЧСИ, Н. заявила, че ще присъства на въвода. ЧСИ Д. устно разпоредила на полицейските служители да не допускат до въвода В. Б. Н., като следва да бъде допуснат само Д. П.. В изпълнение на това полицейските служители – св. П. и св. Д. заявили на Н., че тя няма да бъде допусната на извършването на въвода в имота. Последната се опитала да изблъска св. П., като многократно се опитвала да влезе в имота. Свидетелят П. вдигнал с ръце Н. от земята, като в този момент св. Д. П. с двете си ръце го блъснал в тялото. От удара П. и Н. паднали на земята и се претърколили. Св. Д. хванала за ръката Н. за да помогне на св. П. да се изправи и да я задържат. Н. успяла да се обади на тел.112 като заявила, че е била пребита от полицаи. Полицейските служители отново й заявили, че няма да бъде допусната до извършване на процесуалните действия от ЧСИ. Св. Д. многократно разяснила на Н., че полицейските разпореждания са задължителни за изпълнение и при неизпълнение същата ще бъде задържана. Н. продължила да блъска с ръце и тяло св. Д., което принудило последната да постави белезници на Н.. В момента, в който Н. била водена към полицейския автомобил на място пристигнали Д. Т. – началник група ОП МВР – Варна и пол. инспектор Т. П., които били запознати с обстановката от полицейските служители и ЧСИ Д.. В. Б. Н. била отведена в сградата на Пето РУ при ОД на МВР - Варна. Там й бил извършен личен обиск, като били изготвени: протокол за оглед на веществени доказателства, протокол за доброволно предаване, разписка за върнати пари и вещи, докладна записка. След това, ответникът изготвил Заповед за задържане на лице № 104/31.03.2022 г., Опис към протокол за обиск на В. Б. Н.. В. Б. Н. била освободена в 17, 47 ч. на същата дата.

При упражняване на съдебен контрол за законосъобразност на оспорената заповед първоинстанционният съд приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, притежаващ качеството полицейски орган по чл. 72 от ЗМВР, спазена е предвидената от закона писмена форма при издаването й. Приел е, че не са били налице основанията по реда на чл.146 от АПК за отмяна на административния акт.

Настоящата инстанция приема, че първоинстанционния съд е постановил недопустимо решение поради следното:

Видно от жалбата, както и от приложените по делото доказателства, предмет на разгледаното от въззивната инстанция дело е Заповед за задържане на лице № 104/31.03.2022 г. издадена от Н. А. Д., мл. инспектор при Пето РУ на ОД на МВР – Варна, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР на касаторката е наложена принудителна административна мярка „Задържане за срок до 24 часа“. Посоченото от полицейския орган основание е задържане на лице, за което има данни, че е извършило престъпление, в привръзка с разпоредбата на чл. 325, ал. 2 от НК – „хулиганство, което е съпроводено със съпротива срещу орган на властта или представител на обществеността, изпълняващ задължения по опазване на обществения ред, или когато то по своето съдържание се отличава с изключителен цинизъм или дързост“.

В мотивите и в диспозитива на съдебното решение обаче съдът се произнася по правно основание чл. 72, ал. 1, т. 4 от ЗМВР - „задържане на лице при невъзможност да се установи самоличността му в случаите и по начините, посочени в чл. 70“.

Неяснотата относно правното основание за задържане е от съществено значение, тъй като съдът не може да подменя фактическите основания, посочени от полицейският орган, нито да "поправя" акта чрез позоваване на различна правна квалификация, несъответстваща на съдържанието на издадената заповед. Подобен подход противоречи на принципа на служебно изясняване на релевантните факти и на забраната за подмяна на волята на административния орган, установени в практиката на ВАС. Следователно така постановено съдебното решение не покрива изискванията за допустим, ясен и надлежно мотивиран акт. Не е налице яснота дали има произнасяне по акт, с който Районен съд - Варна е сезиран, поради вътрешното противоречие между мотивите на съда и постановения от него диспозитив.

Освен горното следва да се посочи, че предметът на делото се определя от претендираните или отричани от жалбоподателя права и задължения, индивидуализирани чрез фактическите изложения в сезиращата съда жалба, която се явява срещу Заповед за задържане с основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР. Съдът от своя страна прави фактически и правни изводи по съществото на спор, който не е повдигнат пред него, като обсъжда поотделно и в съвкупност по свое вътрешно убеждение всички събрани доказателства, които не са относими и допустими за установяване на правнорелевантните факти, доколкото не са свързани с определения с жалбата предмет на делото. В настоящия случай 37-ми състав от Варненски районен съд, в нарушение на принципа на диспозитивното начало, се е произнесъл и извън рамките на сезирането, не по заявените от жалбоподателя правопораждащи факти, поради което съдебното решение съдържа произнасяне и извън предмета на спора.

Гореизложеното води до недопустимост на съдебното решение и предпоставя обезсилването му, както и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски районен съд. При новото разглеждане следва да се постанови решение, в което е налице единство между мотиви и диспозитив. Наред с това, следва да се изложат конкретни и ясни мотиви относно законосъобразността на оспорената заповед, да се обсъдят всички събрани доказателства, да се отговори на всички доводи в жалбата и да се постанови един съдебен акт, отговарящ на изискванията както за мотивираност на съдебните решения, така и за правилното приложение на материалния закон.

По изложените съображения съдът намира, че първоинстанционното решение е недопустимо и при условията и по реда на чл. 221, ал. 3 от АПК следва да бъде обезсилено. На основание чл. 222, ал. 2 от АПК делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на Варненски районен съд.

Предвид изхода на делото искането на страните за присъждане на разноски не следва да бъде разглеждано, а на основание чл. 226, ал. 3 от АПК по тях ще се произнесе районният съд.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК Административен съд – Варна, втори тричленен състав

Р Е Ш И:

ОБЕЗСИЛВА Решение № 736/15.06.2025 г., 37 състав, постановено по АНД № 20223110201296/2022 г. по описа на Районен съд – Варна.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Варненски районен съд.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.