Определение по дело №198/2024 на Административен съд - Шумен

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл.118 от Кодекса за социално осигуряване КСО).

Образувано е въз основа на жалба от Н. Х. П. от [населено място], обл. Шумен, депозирана чрез пълномощник адв.Г. С. от ШАК, против Решение № 2153-27-57/30.04.2024г. на директора на ТП на НОИ – Шумен. С оспореното решение е отхвърлена жалба вх. №1012-27-61/24.04.2024г., подадена срещу разпореждане № 2113-27-1787#1 от 05.04.2024г. на ръководителя по пенсионно осигуряване, с което на основание чл.68, ал.1-3 от КСО е постановен отказ да се отпусне лична пенсия за осигурителен стаж и възраст на лицето. Оспорващата счита, че при постановяване на решението неправилно е определен размерът на положения от нея действителен осигурителен стаж, поради незачитането за действителен осигурителен стаж времето, през което не е работила поради бременност, раждане и отглеждане на малко дете в периода от 01.10.1974г. до 20.02.1975г. (за първо дете) и 13.10.1977г. - 31.10.1977г.; 12.12.1977г. – 31.12.1977г.; 15.03.1978г. – 13.12.1978г. (за второ дете). Твърди, че и при двата пенсионни режима по отменения ЗП и по сега действащия КСО, отпускът по майчинство се зачита за трудов стаж при пенсиониране, респективно за осигурителен стаж при пенсиониране и това не е в зависимост от обстоятелството дали майката е била работеща или неработеща. Според жалбоподателката в резултат на неправилното приложение на относимите за случая материалноправни разпоредби от страна на административния орган, касаещи зачитането на времето на раждане и отглеждане на малко дете от неработеща майка за действителен осигурителен стаж, същият неправилно е приложил и разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО и че с прибавянето /зачитането/ на процесния период за действителен осигурителен стаж, то осигурителният ѝ стаж ще надвишава 15г. и с оглед навършената от нея възраст, към датата на подаване на заявлението са налице всички предпоставки да ѝ бъде отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО. По изложените съображения отправя искане за отмяна на обжалваното решение и връщане преписката на административния орган за ново произнасяне по подаденото заявление за отпускане на пенсия за осигурителен стаж и възраст, при зачитане на спорния стаж като действителен осигурителен стаж. Претендира присъждане на разноски по делото.

Със съпроводително писмо рег. № ДА-01-1391/30.05.2024г. по описа на ШАдмС административният орган представя жалбата, ведно със заверено копие от административната преписка по издаване на акта.

При проверка редовността на жалбата съдът е констатирал нередовности, с оглед на което с определение №737/30.05.2024г. жалбата е оставена без движение.

В унисон с дадените указания, с молба рег.№ ДА-01-1494/10.06.2024г. оспорващата представя документ за внесена държавна такса. Съдът намира, че нередовностите по оспорването са отстранени.

След като се запозна със съдържанието на жалбата, оспорвания административен акт и приложените доказателства, съдът намира, че е сезиран с жалба срещу административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Жалбата е подадена в законоустановения срок, от лице, имащо правен интерес от оспорване на процесния акт пред компетентния съд, поради което същата се явява допустима и делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Съдът намира, че като страни в настоящото производство следва да бъдат конституирани, както следва: оспорващ - Н. Х. П. от [населено място], обл.Шумен и ответник - Директор на ТП – Шумен на НОИ.

С оглед задължението за разпределяне на доказателствената тежест, произтичащо от разпоредбата на чл.170, ал.3 от АПК, съдът намира за необходимо да укаже на страните за кои обстоятелства следва да сочат доказателства, а именно:

- на оспорващия да се укаже, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на обжалвания акт.

- на ответната страна да се укаже, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие обосноваващото го материално правно основание.

Водим от горното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

КОНСТИТУИРА като страни в настоящото производство, както следва:

оспорващ - Н. Х. П. от [населено място], обл.Шумен;

ответник - Директор на Териториално поделение – Шумен на Национален осигурителен институт.

НАСРОЧВА АД № 198/2024г. по описа на ШАдмС за 03.07.2024г. от 10.30 часа, за която дата да се уведомят страните на посочените адреси.

УКАЗВА на оспорващия, че е в негова тежест да ангажира доказателства в подкрепа на изложените в жалбата твърдения, както и че същите обосновават незаконосъобразност на решението.

УКАЗВА на оспорващия в седемдневен срок от получаване на препис от определението да посочи доказателствата, които иска да бъдат събрани в съдебното производство.

УКАЗВА на ответната страна, че е в нейна тежест да докаже съществуването на фактическите основания, посочени в административния акт и изпълнението на законовите изисквания при издаването му, в т.ч., че актът е издаден от компетентен орган, при спазване на процедурата и при наличие обосноваващото го материално правно основание.

Дава възможност на страните до датата на съдебното заседание за представят нови доказателства.

Съдът на основание чл.40 и чл.41 от ГПК, във връзка с чл.144 от АПК предупреждава страните за следното:

Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато тези лица не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж ѝ е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Ведно с призовката на ответната страна да се изпрати препис от жалбата и приложените доказателства.

Препис от настоящото определение да се изпрати на страните за сведение.