№ 6969
гр. София, 17.11.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Д СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Невена Чеуз
Членове:Наталия П. Лаловска
Василена П. Мидова
при участието на секретаря Екатерина К. Тодорова
като разгледа докладваното от Наталия П. Лаловска Въззивно гражданско
дело № 20241100507133 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на ответника „Дженерали Застраховане“ АД
срещу решение № 2615/15.02.2024г., постановено по гр.д. № 42592/2023г. по описа на
СРС, 66-и състав, с което са уважени предявените от ищеца Г. Р. Ш. искове с правно
основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 7 154.30 лева, представляваща
дължим остатък от застрахователно обезщетение по полица №
0312220390009573/04.04.2022г. за имуществени вреди на МПС марка „Мазда“, модел
„ЦХ-5“, рег. № ****, настъпили в резултат на застрахователно събитие, настъпило на
28.01.2023г. в гр. София, ведно със законната лихва от 31.07.2023г. до окончателното
изплащане и за сумата 182.94 лева – обезщетение за забава за плащането на същата
главница, дължимо за периода от 17.05.2023г. до 30.07.2023г.
Жалбоподателят излага доводи за неправилност на постановеното съдебно
решение. Намира, че правилно упражнил правото си по чл. 395, ал. 4 КЗ, вр. р. VIII, т.
66.11 ОУ на застрахователя да намали дължимото застрахователно обезщетение с 30%,
съответно с тежестта на допуснатото от застрахования нарушение – напуснал МПС,
оставяйки в него част II от свидетелството за регистрация на автомобила. В случая
застрахованият автомобил бил неправомерно отнет, заедно с намиращото се в него
свидетелство за регистрация. С извършеното на 25.04.2023г. плащане на
застрахователно обезщетение на ищеца в размер на сумата 12 845.70 лева,
1
съставляващо 70% от действителната стойност на застрахованото МПС към датата на
застрахователното събитие, ответникът-застраховател изцяло изпълнил договорните си
задължения по имуществената застраховка. Сочи съдебна практика, която намира, че
не е изгубила значение и при действащия КЗ. Позовава се на функциите на
свидетелството за регистрация с оглед чл. 33 от Наредба № I-45/24.03.2000г.
Неправилно СРС кредитирал оспореното от ответника заключение на САТЕ, не
разгледал възражението му за подзастраховане по см. чл. 389 КЗ и т. 28 ОУ. Моли
решението да бъде отменено, а предявеният от ищеца иск – отхвърлен в цялост.
Претендира разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 ГПК ищецът Г. Р. Ш., чрез адв. М., депозира писмен
отговор, с който оспорва въззивната жалба като неоснователна. Въведените с отговора
на исковата молба и поддържани от въззивника с въззивната жалба възражения били
опровергани в хода на първоинстанционното производство. Право в полза на
застрахователя да намали застрахователното обезщетение в случай на кражба на
свидетелството за регистрация, част II, заедно с автомобила, не произтичало нито от
застрахователния договор – в отделна уговорка или в ОУ към полицата, нито от закона
– чл. 395, ал. 4 КЗ, доколкото кражбата на автомобила и талона настъпили
едновременно и едното събитие не можело да бъде следствие на другото. Сочи
съдебна практика и обръща внимание на съда, че посочената от въззивника такава
била по отменения КЗ, който не бил приложим към процесното правоотношение.
Излага допълнително съображения, че „крадецът“ не можел да се легитимира като
законен държател на автомобила с малкия талон. Правилно и законосъобразно СРС
кредитирал заключението на САТЕ, определила компетентно и обосновано
действителната стойност на процесното МПС. Застрахователят поел задължение да
възстанови претърпените вреди от кражбата в размер на действителната стойност на
автомобила към момента на възникване на застрахователното събитие. Твърдяното от
застрахователя последващо, след сключване на полицата, овехтяване на автомобила
било опровергано от доказателствата по делото. Отделно овехтяването се съобразявало
при определянето на застрахователната стойност при сключването на застрахователния
договор, а последващото му прилагане било недопустимо, тъй като би означавало
едностранно изменение от страна на застрахователя на приетата вече от страните
застрахователна стойност. Позовава се на съдебна практика. Неоснователни били и
доводите за подзастраховане на автомобила – такова не било посочено в полицата, в
нея не фигурирала уговорка за пропорционално обезщетяване, нито в който и да е
момент от развитието на правоотношенията между страните, вкл. и при плащането на
обезщетението, застрахователят посочил, че смята, че застрахователният договор бил
сключен при подзастраховане. Моли за потвърждаване на решението. Адв. М.
претендира възнаграждение за въззивната инстанция, определено по чл. 38, ал. 1, т. 3,
пр. 3 ЗА (безплатна защита на друг юрист).
2
Предмет на разглеждане във въззивното производство е и частната жалба на
ответника „Дженерали Застраховане“ АД срещу определение № 14779/05.04.2024г.,
постановено по гр.д. № 42592/2023г. по описа на СРС, 66-и състав, с което молбата му
за изменение на постановеното съдебно решение в частта за разноските, като бъде
намален размерът на определеното на адв. М. възнаграждение, била оставена без
уважение.
В отговора си на частната жалба ищецът, чрез адв. М., оспорва същата като
неоснователна. Възнаграждението било определено по правилото на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Наредба № 1/01.07.2004г. Мотивира извършената от адвоката работа от общо над 47
часа, сочи извършени дейности.
Предвид нормата на чл. 269 ГПК въззивната инстанция дължи проверка за
валидността на решението, за неговата допустимост, в обжалваната част, а за
правилността му единствено на въведените в жалбите основания.
При изпълнение правомощията си по чл. 269 ГПК настоящият въззивен състав
намира обжалваното решение за валидно и допустимо.
По отношение на правилността на обжалваното първоинстанционно решение на
въведените във въззивната жалба основания настоящият съдебен състав намира
следното:
Със сезиралата съда искова молба ищецът Г. Р. Ш. излага, че по договор за
застраховка имущество „Каско“ застраховал при ответника собственото си МПС – лек
автомобил марка „Мазда“, модел „ЦХ-5“, с рег. № ****. На 28.01.2023г. се реализирал
покритият от застраховката риск – кражба на застрахованото МПС. Ищецът
своевременно уведомил, както властите, така и застрахователя-ответник за
настъпилото събитие и му представил всички документи. Последният не изпълнил
точно задължението си за заплати застрахователно обезщетение, като определил и
изплатил такова в значително по-нисък от дължимия размер. На запитване на ищеца
застрахователят отговорил, че определил овехтяване на автомобила в размер на 1 649
лева, а вследствие на това – действителна стойност на застраховането МПС от 18 351
лева, вместо посочената в договора такава от 20 000 лева. Освен това застрахователят
приел нарушение на т. 66.11 ОУ – противозаконно отнемане на свидетелство за
регистрация, част II на автомобила, заедно с него, и приложил допълнително
намаляване на обезщетението с още 30%, при което определеното и изплатено
обезщетение било 12 845.70 лева. В отправена покана ищецът възразил срещу
прилагане на коефициент на овехтяване и намаляване на обезщетението с 30%, но
отговор не получил. Твърди, че претърпял вреди в размер, по-голям от определената в
договора стойност от 20 000 лева, тъй като извършил основен ремонт на двигателя на
автомобила, който повишил неговата стойност. Излага и други подробни съображения
– нисък пробег, високо ниво на оборудване, инфлационни процеси за периода до
3
кражбата. Прилагането на коефициент на овехтяване от застрахователя не намирало
опора нито в закона, нито в сключения от страните договор, неясен бил и механизмът
на определянето му. Такъв коефициент се определял при сключването на
застрахователния договор, при определянето на застрахователната стойност на
застрахованото имущество, а последващото му прилагане било недопустимо. Сочи
съдебна практика, застъпена в Решение № 60135/15.11.2021г. по т.д. № 1821/2020г. II
т.о. на ВКС, Решение № 79/02.07.2009г. по т.д. № 156/2009г. I т.о. на ВКС, и др. Нито
от закона, нито от уговорките в сключения от страните договор за застрахователят
произтичало право да намали застрахователното обезщетение и с 30%, поради
кражбата на свидетелството за регистрация, част II, заедно със застрахованото МПС.
Ищецът изпълнил задълженията си по чл. 395, ал. 1 КЗ. Нормата на чл. 395, ал. 5, вр.
ал. 4 КЗ изисквала причинно-следствена връзка с настъпването на кражбата, като в
случая такава липсвала. Приложените 30% също не произтичали от договора и бил
неясен механизмът на определянето им. Моли съда да осъди ответника да му заплати
застрахователно обезщетение в размер на незаплатената разлика от 7 154.30 лева,
ведно със законните лихви върху главницата от депозирането на исковата молба в съда
- 31.03.2023г. до окончателното погасяване, както и обезщетение за забавеното
изпълнение за периода от 17.05.2023г. до 30.07.2023г., вкл. в размер на сумата 182.94
лева. Претендира разноски.
Ответникът „Дженерали Застраховане“ АД признава, че страните били
обвързани от валидно застрахователно правоотношение по имуществена застраховка
„Каско“ за процесния автомобил, в периода на действие на което МПС станало обект
на престъпление по чл. 346, ал. 1 НК . Твърди, че ищецът не изпълнил поето с
договора задължение, а именно свидетелството за регистрация II част се намирало в
автомобила при кражбата – т. 66.11 ОУ, предвид на което упражнил правото си по чл.
395, ал. 4 КЗ. Позовава се на съдебна практика, съобразно която оставянето на
свидетелството за регистрация, част II, в откраднатия автомобил способствало
окончателното настъпване на последиците от застрахователното събитие – кражба,
осуетявайки евентуалната възможност за предотвратяването му от контролните органи
за движението по пътищата, което било предпоставка за намаляване на обезщетението
с определен процент, като приложеният такъв бил съответен на обичайния в такива
случаи по договори, сключени с физически лица. Оспорва претенциите по размер –
действителната стойност към датата на събитието правилно била определена от
застрахователя по средни пазарни цени, при задълбочено проучване на пазара, в
съответствие с чл. 386, ал. 2 КЗ и т. 82.2 ОУ. Моли за отхвърляне на исковете. От
протокола за оглед на автомобила, съставен при сключването на полицата, било видно,
че автомобилът не бил поддържан добре, имал множество, макар и леки
неизправности, извършеният ремонт намира, че би занижил интереса от закупуването
на такъв автомобил, респ. цената му, тъй като бил индикация за значителни проблеми
4
в работата на основните системи на МПС. В условията на евентуалност твърди
подзастраховане по см. чл. 389 и т. 28 ОУ и определяне на обезщетението по реда на
чл. 389, ал. 2 КЗ, като действителната стойност към датата на събитието се коригира с
коефициент, определен от съотношението между посочената в полицата
застрахователна сума и действителната стойност към датата на полицата, и така
определената сума, която не следва да надвишава застрахователната сума по договора,
се намали по реда на чл. 389, ал. 4 КЗ с оглед неизпълнението на застрахования на
задължението му по т. 66.11 ОУ. Възразява и относно началната дата, от която се
претендира обезщетението за забава – същият се определял съгласно т. 72.6 ОУ след
изтичането на 15 работни дни от датата, на която изисканите от застрахователя
доказателства за установяване на застрахователното събитие и вредите от него му
бъдат предоставени от застрахования. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
Страните по делото не спорят (ответникът изрично признава с отговора на
исковата молба) и от представената по делото застрахователна полица №
031222039009573/04.04.2022г., добавъци към нея, протокол за оглед и платежни
документи за заплатени вноски по полицата, съдът приема за установено, че страните
били обвързани от валиден застрахователен договор по имуществена застраховка
„Каско“, с дефиницията по чл. 405 КЗ, за лек автомобил марка „Мазда“, с рег. № ****,
за покритие при клауза клауза „Пълно Каско“ от общите правила на застрахователя,
приложени по делото, с уговорена застрахователна сума от 20 000 лева и период на
покритие на застраховката от 05.04.2022г. до 04.04.2023г., за което в изискуемата
форма била подписана описаната по-горе полица.
Страните по делото не спорят и представените по делото писмени
доказателства, в т.ч. удостоверение от 06.02.2023г., издадено от 06 РУ – СДВР и
постановление за спиране на наказателно производство от 22.03.2023г. по д.п. №
194/2023г. по описа на 06 РУ-СДВР, пр.пр. № 2804/2023г. по описа на СРП,
настоящият съдебен състав приема за установено, че в периода на покритие на
застраховката, между 22.00 часа на 23.01.2023г. до 08.15 часа на 28.01.2023г., бил
реализиран застрахователният риск –противозаконно отнемане на застрахованото
МПС.
Видно от събраните по делото писмени доказателства – съобщение за
настъпило застрахователно събитие по риска „Кражба/грабеж на цяло МПС“ от
30.01.2023г., депозирано пред застрахователя обяснение-декларация, ведно с
допълнителни пояснения от същата дата, и преписка по щета №
*********/30.01.2023г., застрахованият надлежно изпълнил и задължението си по чл.
403 КЗ като на 30.01.2023г. уведомил застрахователя за настъпилото застрахователно
събитие.
5
С депозирания в срока по чл. 131 ГПК отговор на исковата молба ответникът
възразил, че свидетелството за регистрация II част се намирало в автомобила при
кражбата, с което застрахованият не изпълнил задължението по чл. 66.11 ОУ на
застрахователя, а именно при напускане на застрахованото МПС да не оставя в него
която и да е част от свидетелството за регистрация. Същото обстоятелство
извънсъдебно е признато в депозираното пред застрахователя съобщение за настъпило
застрахователно събитие по риска „Кражба/грабеж на цяло МПС“ от 30.01.2023г.,
видно от съдържанието на което при установяване на липсата на автомобила в него се
намирало свидетелство за регистрация, част II. В застрахователната полица не се
установява изрична уговорка относно приета от страните последица от това
неизпълнение.
Съобразно формираната константна съдебна практика по отменения КЗ същото
неизпълнение не се явява значително с оглед интереса на застрахователя, и то не е
основание по смисъла на чл. 211, т. 2 КЗ /отм./ за пълен отказ от изплащане на
застрахователно обезщетение по чл. 208 КЗ /отм./, и може само да доведе до
намаляване на съответното застрахователно обезщетение, съгласно чл. 207, ал. 2 КЗ
/отм./, предвид функциите на „малкия талон“ по идентифициране на МПС и
възможност за незасичането му като обект на кражба.
Подходът на законодателя при сега действащия КЗ, противно на доводите във
въззивната жалба, обаче е различен – за намаляване на застрахователното обезщетение
разпоредбата на чл. 395, ал. 4, изр. 2 КЗ изисква причинно-следствена връзка между
настъпването на събитието и неизпълненото договорно задължение, като последното
следва да не е предвидено в договора като основание за отказ. Държането на
документите за регистрация и собственост на превозното средство от извършителя на
кражбата дори и да затруднява откриването му, не способства настъпването на
застрахователното събитие, тъй като същото е довършено с отнемането на превозното
средство от собственика. Правото на застрахователя да намали обезщетението по чл.
395, ал. 4, изр. 2 КЗ е ограничено до тежестта на нарушението, относима както към
настъпване на събитието, така и на вредите, а при невъзможност да се определи видът
или размерът на вредата застрахователят е длъжен да плати обезщетение съгласно чл.
395, ал. 5 КЗ. В този смисъл – Решение № 143/19.01.2021г. по т.д. № 150/2020г., I т.о.
на ВКС.
В разглежданата хипотеза вредата е в размер на стойността на откраднатото
имущество, доколкото причинно-следствена връзка между неизпълненото договорно
задължение и настъпването на застрахователното събитие и вредите изобщо липсва.
Ето защо не са налице основания застрахователят да редуцира размера на дължимото
застрахователно обезщетение с 30%. С арг. чл. 386, ал. 2 КЗ от значение при
определяне на размера на дължимото застрахователно обезщетение е действителната
6
стойност на вредата към момента на настъпване на застрахователното събитие.
Решение № 60135/15.11.2021г. по т.д. № 1821/2020г., II т.о. на ВКС е
постановено по въпроса относно размера на застрахователното обезщетение при
застраховка „Каско“ на МПС при настъпило застрахователно събитие кражба на
застраховано МПС. В решението ВКС споделя непротиворечивата практика, изразена
в постановени по реда на чл. 290 ГПК /в редакция преди ЗИД на ГПК – ДВ бр. 86 от
2017 г./, решения на ВКС по: т. д. № 156/2009 г., I т. о., т. д. № 1586/2013 г., II т. о., т. д.
№ 1869/2014 г., II т. о., т. д. № 2140/2014 г., I т. о., т. д. № 2367/2015 г., I т. о. и мн. др.
Даденият в тези съдебни актове отговор е, че застрахователното обезщетение при
вреди на имущество е в размер на действително претърпените и доказани по размер
вреди до уговорената в застрахователната полица застрахователна сума.
Обезщетението по имуществена застраховка се определя в рамките на договорената
максимална застрахователна сума, съобразно стойностния еквивалент на претърпяната
вреда, който не може да надхвърля действителната стойност на увреденото
имущество, определена като пазарната му стойност към датата на увреждането. При
настъпване на застрахователно събитие в срока на договора е необходимо да бъде
установен размерът на вредата към деня на събитието, като при погиване или кражба
на МПС този размер е равен на действителната му стойност – стойността, срещу която
вместо застрахованото имущество може да се купи друго със същото качество. В
първото от цитираните решения изрично е акцентирано, че при изчисляване на
размера на обезщетението, не следва да се прилага коефициент на овехтяване, т.к.
последният е инкорпориран в самата застрахователна стойност. Даденият принципен
отговор на поставения правен въпрос, макар и обоснован с норми от отменения Кодекс
за застраховането – чл. 208, ал. 3, вр. чл. 203, ал. 2 и ал. 4, е важим и при сега
действащия КЗ, с оглед аналогичните разпоредби – чл. 386, ал. 2, чл. 400, ал. 1,
касаещи действителната застрахователна стойност и дължимото застрахователно
обезщетение при застраховане срещу вреди.
Пред първата инстанция е изслушано заключение на САТЕ, изготвено от в.л.
Стоименов, съобразно което действителната стойност на конкретния автомобил, към
датата на застрахователното събитие е 20 640 лева. С молба вх. № 36721/05.02.2024г.
пред СРС заключението е оспорено в тази му част. На основание чл. 266, ал. 3 ГПК
пред настоящата инстанция е изслушано заключение на повторна САТЕ, изготвено от
в.л. Д., неоспорено от страните. Съобразно същото неоспорено заключение средната
пазарна стойност на застрахования автомобил към датата на противозаконното му
отнемане – 28.01.2023г., възлиза в размер на сумата 20 651 лева.
С отговора на исковата молба ответникът възразил за подзастраховане на
автомобила при сключване на имуществената застраховка „Каско“, по смисъла на чл.
389 КЗ и т. 28 ОУ.
7
Съобразно разпоредбата на чл. 389, ал. 1 КЗ, подзастраховане е налице, когато
уговорената застрахователна сума е по-малка от действителната/възстановителната
стойност на застрахованото имущество към датата на сключване на застрахователния
договор. В случая от неоспореното заключение на САТЕ, изслушано пред настоящата
инстанция /а и от изслушаното пред СРС такова/ подзастраховане се установява, тъй
като действителната стойност на автомобила към сключване на полицата на
04.04.2022г. е 22 499 лева, а уговорената в полицата застрахователна сума е 20 000
лева.
Съгласно нормата на чл. 389, ал. 1 КЗ извън случаите по чл. 387, ал. 1
/договорена застрахователна стойност/, ако е уговорена по-малка застрахователна сума
от действителната, съответно възстановителната, стойност на застрахованото
имущество и то погине или бъде повредено, застрахователят обезщетява пълния
размер на вредата до размера на застрахователната сума. Ал. 2 на същия текст
предвижда, че ако застрахователният договор е сключен с уговорка за пропорционално
обезщетяване, обезщетението се определя според съотношението между
застрахователната сума и действителната, съответно възстановителната, стойност.
Цитираната от застрахователя разпоредба на т. 28 от ОУ предвижда, че
поздастраховане е налице, когато определената в застрахователния договор
застрахователна сума е по-ниска от действителната стойност на МПС. В този случай
се прилага пропорционално обезщетяване, като обезщетението се намалява в
съотношението на застрахователната сума към действителната стойност на МПС към
датата на настъпване на събитието. В случая от заключението на
съдебноавтотехническата експертиза се установи наличието на подзастраховане и
предвид обстоятелството, че застрахователният договор е сключен с уговорка за
пропорционално обезщетяване, то съгласно разпоредбата на чл. 389, ал. 2 КЗ
обезщетението следва да се определи според съотношението между застрахователната
сума и действителната, съответно възстановителната, стойност.
Съотношението в случая е 0.88893 (20 000 към 22 499 лева), а този коефициент,
приложен към действителната стойност на автомобила към датата на настъпване на
застрахователното събитие – 28.01.2023г. от 20 651 лева, дава размер на дължимото от
застрахователя обезщетение от 18 357 лева. В този смисъл е и заключението на САТЕ,
изготвено от вещото лице Д. и неоспорено от страните.
По горните мотиви съдът приема, че дължимото от застрахователя обезщетение
по имуществената застраховка по щета № *********/30.01.2023г., възлиза в размер на
определената от вещото лице сума от 18 357 лева, като преди процеса ответникът
заплатил доброволно застрахователно обезщетение в размер на сумата 12 845.70 лева.
При носена от ответника тежест да установи погасяването на дълга в размер на
разликата от 5 511.30 лева, дължимото пълно и главно доказване не е проведено. По
8
тези мотиви предявеният иск по чл. 405, ал. 1 КЗ се явява основателен до размера на
сумата 5 511.30 лева, до който размер следва да бъде уважен, а за горницата до пълния
предявен размер от 7 154.30 лева искът следва да се отхвърли като неоснователен.
Предвид нормата на чл. 405, ал. 1 КЗ при настъпване на застрахователното
събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения
срок, който не може да е по-дълъг от срока по чл. 108, ал. 1 – 3 или 5 КЗ. Разпоредбата
на чл. 108, ал. 1 КЗ обвързва задължението на застрахователя по договор за
застраховка имущество за заплащане на застрахователно обезщетение или мотивиран
отказ за плащането със срок за изпълнение – петнадесет работни дни от изпълнение на
задълженията от застрахования за уведомяване на застрахователя за настъпилото
застрахователно събитие и представянето на изисканите от последния и относими
документи.
Видно от събраните по делото доказателства застрахователят изплатил
застрахователното обезщетение на 25.04.2023г., като по делото е заявен период на
забавата с начало от 17.05.2023г. до 30.07.2023г. Размерът на това обезщетение върху
главницата от 5 511.30 лева възлиза на 138.93 лева, до който размер и за който период
искът е основателен и следва да бъде уважен.
Върху главницата се дължи и поисканата от ищеца законна лихва за забава,
считано от датата на предявяване на иска 31.07.2023 година до окончателното
погасяване.
Предвид частичното несъвпадане в изводите на двете инстанции решението на
СРС, в частта с която е уважен искът по чл. 405, ал. 1 КЗ за разликата над сумата
5 511.30 лева до сумата 7 154.30 лева, и в частта, в която е уважен искът по чл. 86, ал.
1 ЗЗД за разликата над 138.93 лева до сумата 182.94 лева, следва да бъде отменено, а
вместо това – постановено друго, с което исковете по чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1
ЗЗД, бъдат отхвърлени за същите разлики. Като правилно и законосъобразно
обжалваното решение следва да бъде потвърдено в частта, в която СРС е уважил иска
по чл. 405, ал. 1 КЗ до размер на сумата 5 511.30 лева - представляваща дължим
остатък от застрахователно обезщетение по полица № 0312220390009573/04.04.2022г.
за имуществени вреди на МПС марка „Мазда“, модел „ЦХ-5“, рег. № ****, за
застрахователно събитие, настъпило на 28.01.2023г. в гр. София и иска по чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата 138.93 лева - обезщетение за забава върху същата главница за периода
от 17.05.2023г. до 30.07.2023г.
По постъпилата от ответника „Дженерали Застраховане“ АД молба по реда на
чл. 248 ГПК с искане за изменение на постановеното от СРС решение, като
присъденото на адв. М., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, възнаграждение от 1 015.40 лева
бъде намалено, СРС се е произнесъл с обжалваното определение № 14779/05.04.2024г.,
като е оставил молбата без уважение.
9
Разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗА въвежда задължение за съда да определи
адвокатско възнаграждение при представителство, осъществявано безплатно при
условията на ал. 1 на същия текст, като съгласно препращащата норма на чл. 38, ал. 2
ЗА, то следва да е в размер не по-малък от предвидения в наредбата по чл. 36, ал. 2
ЗА. Последната норма предвижда, че размерът на възнаграждението се определя в
договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер
трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в
наредбата на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.
Справедливият и обоснован размер на възнаграждението се определя от една
страна от защитавания интерес, а от друга - от фактическата и правна сложност на
делото и извършената от адвоката работа. Макар и чл. 36, ал. 2, изр. 2 ЗА да препраща
към размерите, определени съобразно Наредба № 1/2004г. за възнаграждения за
адвокатска работа, настоящият съдебен състав приема, че не е обвързан от
определените по правилата на Наредбата възнаграждения. Актуалната редакция на
наредбата сочи, че адвокатските възнаграждения се определят в зависимост от
защитавания интерес, по всеки от исковете поотделно - чл. 2, ал. 5 от Наредбата, а
критериите за фактическа и правна сложност за адвокатска работа, свързана с
процесуално представителство са дадени в пар. 1а, т. 2 ДР на Наредбата. Преценката
си обаче относно справедливия и обоснован размер, фактическата и правна сложност
на делото и извършената от адвоката работа, съдът следва да извърши конкретно във
всеки отделен случай. Посочените в Наредбата размери на адвокатските
възнаграждения не са задължителни за съда - те могат да бъдат ползвани единствено
като ориентир. Аргументи в тази връзка - разрешението по т. 1 от решение на Съда на
Европейския съюз от 25.01.2024г. по дело С-438/22.
По горните мотиви и като съобрази доводите в частната жалба и отговора съдът
намира, че фактическата и правна сложност на процесуалните действия, извършени от
адвокат М. обуславят определения от СРС размер на възнаграждението пред първата
инстанция от 1 015.40 лева и тази сума следва да послужи като база за определяне на
възнагражденето му по чл. 78, ал. 1, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗА, съобразно уважената част
от исковете. Въззивният съд съобрази, че адвокатът е проявил активност и за
доброволно уреждане на спора преди процеса, в хода на делото е ангажирал
множество доказателства, излагал е подробни становища с анализ на фактите и
относима към казуса съдебна практика, което прави определения от СРС размер на
възнаграждението съответен на фактическата и правна сложност на делото и
извършената от адвоката работа.
С оглед изхода на спора пред настоящата съдебна инстанция обаче
първоинстанционното съдебно решение следва да бъде отменено и в частите, в които
на основание чл. 78, ал. 1 ГПК СРС е присъдил на ищеца Ш. разноски над сумата
10
418.54 лева и в частта, в която на основание чл. 38, ал. 2 ЗА на адвокат М. е присъдено
възнаграждение над сумата 781.94 лева. Последното прави безпредметно
произнасянето по частната жалба на ответника срещу определение №
14779/05.04.2025г., тъй като с оглед изхода на спора настоящият съдебен състав се
произнася по въпроса за разноските, сторени от страните пред двете инстанции.
По разноските:
С оглед изхода на спора право на разноски пред настоящата инстанция имат и
двете страни.
Процесуалният представител на ищеца адв. М. претендира разноски за
адвокатско възнаграждение за осъществената адвокатска защита. Настоящият съдебен
състав, като съобрази фактическата и правна сложност на делото и извършената от
адвоката работа пред настоящата инстанция определя такова в размер на 400 лева. На
основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА на адвоката следва да
бъде присъдено възнаграждение в размер на сумата 308.03 лева.
Въззивникът-ответник „Дженерали Застраховане“ АД претендира и доказва
разноски, сторени пред СГС, в общ размер 746.74 лева, от които 346.74 лева –
държавна такса, 400 лева за повторна експертиза и 200 лева – юрисконсултско
възнаграждение. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК следва да му бъдат присъдени 91.97
лева – разноски по делото, сторени пред СГС.
Воден от горните мотиви, Софийски градски съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 2615/15.02.2024г., постановено по гр.д. № 42592/2023г. по
описа на СРС, 66-и състав, в частта, в която по предявените от Г. Р. Ш. искове с
правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, ответникът „Дженерали
Застраховане“ АД, ЕИК *********, е осъден да заплати на ищеца Г. Р. Ш., ЕГН
**********, разликата над сумата 5 511.30 лева до сумата 7 154.30 лева,
представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение по полица №
0312220390009573/04.04.2022г. за имуществени вреди на МПС марка „Мазда“, модел
„ЦХ-5“, рег. № ****, за застрахователно събитие, настъпило на 28.01.2023г. в гр.
София, и разликата над 138.93 лева до сумата 182.94 лева, представляваща
обезщетение за забава върху същата главница за периода от 17.05.2023г. до
30.07.2023г., в частта, в която на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на ищеца Г. Р. Ш. са
присъдени разноски над сумата 418.54 лева, и в частта, в която на основание чл. 38,
ал. 2 ЗА, на адвокат Т. М. М. е присъдено адвокатско възнаграждение над сумата
781.94 лева, като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от Г. Р. Ш., ЕГН **********, срещу „Дженерали
11
Застраховане“ АД, ЕИК *********, искове с правно основание чл. 405, ал. 1 КЗ и чл.
86, ал. 1 ЗЗД, за разликата над сумата 5 511.30 лева до сумата 7 154.30 лева,
представляваща дължим остатък от застрахователно обезщетение по полица №
0312220390009573/04.04.2022г. за имуществени вреди на МПС марка „Мазда“, модел
„ЦХ-5“, рег. № ****, за застрахователно събитие, настъпило на 28.01.2023г. в гр.
София, и разликата над 138.93 лева до сумата 182.94 лева, представляваща
обезщетение за забава върху същата главница за периода от 17.05.2023г. до 30.07.2023г.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 2615/15.02.2024г., постановено по гр.д. №
42592/2023г. по описа на СРС, 66-и състав, в частта, в която на основание чл. 405, ал.
1 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, е осъдено да
заплати на Г. Р. Ш., ЕГН **********, сумата 5 511.30 лева, представляваща дължим
остатък от застрахователно обезщетение по полица № 0312220390009573/04.04.2022г.
за имуществени вреди на МПС марка „Мазда“, модел „ЦХ-5“, рег. № ****, за
застрахователно събитие, настъпило на 28.01.2023г. в гр. София, ведно със законната
лихва от 31.07.2023г. до окончателното погасяване на вземането и сумата 138.93 лева
- обезщетение за забава върху същата главница за периода от 17.05.2023г. до
30.07.2023г.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, вр. чл. 38, ал. 2, вр. ал. 1, т. 3 ЗА,
„Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, да заплати на адвокат Т. М. М., ЕГН
**********, сумата 308.03 лева, представляваща възнаграждение за процесуално
представителство пред СГС.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, Г. Р. Ш., ЕГН **********, да
заплати на „Дженерали Застраховане“ АД, ЕИК *********, сумата 91.97 лева –
разноски по делото, сторени пред СГС.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните при условията на чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12