Решение по дело №3061/2022 на Районен съд - Хасково

Номер на акта: 290
Дата: 18 май 2023 г. (в сила от 18 май 2023 г.)
Съдия: Христина Запрянова Жисова
Дело: 20225640103061
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 декември 2022 г.

Съдържание на акта


РЕШЕНИЕ
№ 290
гр. гр. Хасково, 18.05.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, VІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести април през две хиляди двадесет и
трета година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА З. ЖИСОВА
при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева
като разгледа докладваното от ХРИСТИНА З. ЖИСОВА Гражданско дело №
20225640103061 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1, вр. чл.415 ал.1 ГПК, вр.
чл. 79, ал.1 и чл.86 ал.1 ЗЗД, вр. чл.99 и сл. от ЗЗД от „Еос Матрикс” ЕООД,
ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град София, район
Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6,
сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Р. И. М. - Т. – Управител, за
признаване за установено съществуването на вземания против В. Т. В., ЕГН
**********. За претендираните суми е издадена заповед № 1246 от 12.10.2022
г. за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК по ч.гр.д.
№ 2594 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
Ищецът твърди, че на 27.07.2020г. между „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ ЕАД и ответника бил сключен Договор за стоков кредит №
4232081, по силата на който първият като кредитор отпуснал на ответника
като кредитополучател стоков кредит в размер на 1474.52лв. за закупуване на
климатична и отоплителна техника, а последният се задължил да погаси
задължението си на 24 месечни анюитетни вноски, с краен срок за погасяване
- 07.08.2022г. След усвояване на кредита, ответникът погасил част от
месечните си вноски, след което бил преустановил плащанията си, като
останала непогасена главница в размер на 676.54 лв. и съответните лихви.
Кредитът станал изцяло изискуем на 07.08.2022г.
Твърди се още, че на 30.06.2020г. между същите страни бил сключен
втори Договор за стоков кредит с № 4203763, по силата на който кредиторът
отпуснал на ответника като кредитополучател стоков кредит в размер на
1
1928.86лв. за закупуване на мобилни телефони, а последният се задължил да
погаси задължението си на 24 месечни анюитетни вноски, с краен срок за
погасяване - 21.06.2022г. След усвояване на кредита, ответникът погасил
част от месечните си вноски, след което бил преустановил плащанията си,
като по този кредит останала непогасена главница в размер на 742.71лв. и
съответните лихви. Кредитът станал изцяло изискуем на 21.06.2022г.
На основание сключен между кредитора „Уникредит Кънсюмър
Файненсинг“ АД и „Еос Матрикс“ ЕООД Договор за продажба и прехвърляне
на вземания (цесия) от 16.06.2022г. и приложенията към него, задълженията
на ответника по двата горепосочени стокови кредита били изкупени от
ищцовото дружество.
Ищецът посочва, че в изпълнение на императивните разпоредби на
чл.99 от ЗЗД длъжникът бил уведомен, че считано от датата на получаване на
уведомлението за цесия, кредитор спрямо него по отношение гореописаното
парично вземане вече е ищеца „Еос Матрикс“ ЕООД. По силата на приложено
изрично пълномощно, „Иванов и Денев-Адвокатско дружество“ било
упълномощено от стария кредитор да извършва уведомяване на длъжниците
от името му и за негова сметка, като уведомленията до ответника били
изпратени на 23.08.2022г. на посочения в договора адрес, но писмото било
върнато с отбелязване „преместен“. Въпреки това, на основание чл.235 ал.3
ГПК ищецът иска да се приеме, че длъжникът е бил надлежно уведомен с
връчването на уведомление изходящо от цедента, като приложение към
исковата молба, тъй като с връчването на препис от същата и приложенията
към нея по делото, ответникът получавал изходящите от стария кредитор
уведомления за извършеното прехвърляне на процесните вземания и ставал
надлежно уведомен за извършената цесия.
За принудително събиране на вземанията си по процесните договори,
ищецът подал Заявление до РС-Хасково за издаване на Заповед за изпълнение
по чл.410 от ГПК на 10.10.2022г., въз основа на което било образувано Ч.Гр.Д
№2594/2022г. по описа на съда и била издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение. С надлежно връчено на 04.11.2022г. съобщение ищецът
бил уведомен, че срещу издадената заповед постъпило възражение от
ответника, в което се твърдяло, че същият не дължи изпълнение по
издадената Заповед за изпълнение.
Сочи се още, че към настоящия момент погасяване на задълженията не
било осъществено, липсвало и основание, на което задълженията за
погасяване на получения от ответника кредит да е отпаднало, което
пораждало правния интерес на ищеца да предяви иск за установяване на
вземанията си по процесните два договора.
Предвид изложеното, ищецът иска съдът да постанови решение, с което
да приеме за установено по отношение на ответника, че му дължи следните
суми: сумата в общ размер на 834.88 лева, от които - 676.54 лв. – главница по
Договор за стоков кредит № 4232081 от 27.07.2020г., 102.19 лв – договорна
2
лихва дължима за периода от 07.12.2021г. до 07.08.2022г., 56.15 лв. – лихва за
забава за периода от 07.12.2021г. до 10.10.2022г.; Сумата в общ размер на
874.97 лева, от които: 742.71 лв. – главница по Договор за стоков кредит №
4203763 от 30.06.2020г., 65.45 лева – договорна лихва дължима за периода
21.11.2021г. до 21.06.2022г., 66.81 лв. – лихва за забава за периода от
21.11.2021г. до 10.10.2022г.; ведно със законната лихва върху главниците
считано от датата на подаване на заявлението - 10.10.2022г. до окончателното
им изплащане. Претендират се и направените деловодни разноски за
заповедното и за настоящото производства.
С молба с вх. рег. № 5397/25.04.2022 г. ищецът, чрез процесуалния си
представител, е заявил, че поддържа предявените искове и е направил искане
да бъде постановено неприсъствено решение.
Ответникът, редовно уведомен, не е депозирал в срок писмен отговор,
не се е явил и не е изпратил представител в първото по делото съдебно
заседание, не е взел становище по иска, като не е направил искане за
разглеждане на делото в негово отсъствие.
Съдът, като взе предвид, че в случая са налице предпоставките за
постановяване на неприсъствено решение по чл.238 ал.1 ГПК, а именно -
ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се е явил в
първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в
негово отсъствие, както и като съобрази направеното от ищеца искане за
постановяване на неприсъствено решение, намира, че следва предявените
искове да бъдат уважени. Налице са и общите законово установени
предпоставки за постановяване на такова решение по чл. 239, ал. 1 от ГПК, а
именно - на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; искът е вероятно
основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства. Предвид изложеното, следва да се постанови
неприсъствено решение, с което предявените искове се уважат изцяло, без
решението да се мотивира по същество.
Предвид ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по т.д. № 4/2013 г., на ОСГТК на
ВКС, отговорността на ответника за деловодните разноски на ищеца в
заповедното и в настоящото производство следва да се реши с настоящия
съдебен акт, при съобразяване на разпоредбите на чл.78 ал.1, вр. чл.80 ГПК.
Съобразно изцяло уважения иск, ответникът следва да бъде осъден да заплати
на ищеца деловодни разноски в общ размер на 660 лева, включващи разноски
за заповедното производство (ч. гр. д. № 2594 по описа за 2022 г. на Районен
съд Хасково) от 34,20 лева за държавна такса и 360 лева за адвокатско
възнаграждение, както и за настоящото производство от 265,80 лева за
държавна такса.
Водим от горното и на основание чл.239 ал.1, вр. чл.238 от ГПК, съдът
РЕШИ:
3
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, по отношение на В. Т. В., ЕГН
**********, с адрес: гр.********************, ЧЕ ДЪЛЖИ на „Еос
Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: град
София, район Витоша, ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков -
Казанджията” № 4 - 6, сграда „Матрикс Тауър“, представлявано от Р. И. М. -
Т. – Управител, следните суми: сумата от 1419,25 лв. - главница,
представляваща неизпълнени парични задължения по договор за стоков
кредит № 4232081/27.07.2020г. /676,54лв./ и по договор за стоков кредит №
4203763/30.06.2020г. /742,71лв./; сумата от 102,19лв. - договорна лихва по
договор за стоков кредит №4232081/27.07.2020г. за периода 07.12.2021г. -
07.08.2022г.; сумата от 56,15 лв. - лихва за забава по договор за стоков кредит
№ 4232081/27.07.2020г. за периода 07.12.2021г. - 10.10.2022г.; сумата от
65,45лв. - договорна лихва по договор за стоков кредит №
4203763/30.06.2020г. за периода 21.11.2021г. - 21.06.2022г. и сумата от
66,81лв. - лихва за забава по договор за стоков кредит № 4203763/30.06.2020г.
за периода 21.11.2021г. - 10.10.2022г., дължими по договори за стоков кредит
№ 4232081/27.07.2020г. и № 4203763/30.06.2020г., сключени между
„Уникредит Кънсюмър Файненсинг" ЕАД и В. Т. В., вземанията по които са
прехвърлени на 16.06.2022г. с договор за продажба и прехвърляне на
вземания /цесия/ на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК: *********, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението -
10.10.2022г. до окончателното й изплащане, за които суми е издадена заповед
№ 1246 от 12.10.2022 г. за изпълнение на парично задължение по реда на
чл.410 от ГПК по ч.гр.д. № 2594 по описа за 2022 г. на Районен съд – Хасково.
ОСЪЖДА В. Т. В., ЕГН **********, с адрес:
гр.********************, да заплати на „Еос Матрикс” ЕООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: град София, район Витоша,
ж.к. Малинова Долина, ул. „Рачо Петков - Казанджията” № 4 - 6, сграда
„Матрикс Тауър“, представлявано от Р. И. М. - Т. – Управител, направените в
заповедното и в настоящото производство разноски в размер общо на 660,00
лева.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.239 ал.4 от ГПК.
ДА СЕ ИЗПРАТЯТ преписи от решението на страните.
ДА СЕ УКАЖАТ на ответника възможностите по чл. 240, ал. 1 от ГПК.
Съдия при Районен съд – Хасково: /п/ не се чете

Вярно с оригинала!
Секретар: М. С.
4