№ 8383
гр. София, 21.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА
МИТЕВА
при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА
Гражданско дело № 20211110133689 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.
Образувано е по предявени установителни искове от „Т............-С.............“ ЕАД срещу
ПЛ. П. АЛ. по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК с правно основание по чл. 59, ал.1 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД
за установяване съществуването на вземания за следните суми: 186,23 лв., представляваща
цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода от 1.10.2018 г. до 30.4.2020
г. ведно със законна лихва от 23.3.2021 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в
размер на 19,86 лв. за периода от 1.10.2019 г. до 15.3.2021 г., сумата от 35,13 лв.,
представляваща цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода от 1.2.2018 г.
до 29.2.2020 г. ведно със законна лихва от 23.3.2021 г. до изплащане на вземането,
мораторна лихва в размер на 6,61 лв. за периода от 31.3.2018 г. до 15.3.2021 г. Ищецът
твърди ответникът да е потребител на топлинна енергия за стопански нужди, като въпреки
отправените покани не бил сключил писмен договор с ищеца за доставка за топлинна
енергия. Сочи, че ответникът е ползвал топлинна енергия през исковия период, с което са се
обогатил без основание за сметка на ищеца.
Ответникът чрез назначения му в хипотезата на чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител
оспорва предявените искове като неоснователни със съображения, че не е собственик на
имота, за който са начислени вземанията, че не е налице реална доставка на топлинна
енергия.Поддържа, че няма качеството на потребител на топлинна енергия, т.к. партидата за
имота е била открита на ЕТ „П.П.“. По делото не се установявало имотът да е топлоснабден,
нито ответникът да е уведомен за съществуването на вземания към ищеца. При условията на
евентуалност поддържа, че иск за неоснователно обогатяване е неоснователен, тъй като
1
между страните е бил налице договор. Прави възражение за давност.
Третото лице - помагач "ДИРЕКТ" ЕООД изразява становище за основателност на
исковете, като прилага и относими към периода и стопанския обект доказателства, свързани
с дяловото разпределение /индивидуални справки за отопление и топла вода и формуляри за
извършен главен отчет/.
Съдът, за да се произнесе, взе предвид заявените от страните становища и
приетите по делото доказателства и установи от фактическа и правна страна следното:
По иска с правно основание чл. 422 ГПК, вр. 59 ЗЗД
С доклада по делото, съдът е разпределил доказателствената тежест за релевантните
факти по предявения иск за неоснователно обогатяване, като е указал на ищеца да докаже:
доставянето през процесния период от ищеца на топлинна енергия в процесния имот
/търговски обект, Магазин/ и ползването й от ответника; 2. размера на обогатяването на
ответника и обедняването на ищеца, поради ползването на топлинна енергия в процесния
имот, както и стойността на ползваната топлинна енергия. В тежест на ответника съответно
е възложено да докаже твърдяното плащане на всички претендирани от ищеца суми.
Видно от приетите по делото като неоспорени от страните договор за продажба с
разсрочено плащане на обособена част от общинско предприятие, а именно обект- магазин,
находящ се в гр. София, ул. "..........."№60 със ЗП от 22,12 кв.м., състоящ се от едно търговско
помещение и мазе от 20,02 кв.м. от 03.07.2001 г. и молба за вписване на възбрана върху
същия търговски обект до изплащане на продажната цена от 29.12.2002 г., в т.ч. и от
представените от третото лице- помагач документи относно дяловото разпределение, по
делото се установява, че сочения в исковата молба ответник ПЛ. П. АЛ., действащ като ЕТ
"П.............- П.П." е станал изключителен собственик на следния обект – Магазин, находящ
се в гр. София, ул. "..........." № 60, със застроена площ от 22,12 кв.м., състоящ се от едно
търговско помещение и мазе със ЗП от 20,02 кв.м., при съответните вписани съседи, заедно с
12/500 ид.ч. от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, върху което
е построена сградата. Установява се от приетата по делото СТЕ, че на ответника е открита
партида към "Т............ София" относно процесния стопански обект с посочена отопляема
кубатура от 40 куб.м., през м.08.1993г.
Ищецът не твърди и по делото не се установява между страните има сключен писмен
договор за продажба на ТЕ за стопански нужди. В тази връзка от приложените по делото
писма и известия за доставяне съдът приема за установено, че поканите на ищеца към
ответника за сключване на индивидуален договор по повод продажбата на топлинна енергия
за небитови нужди /съгл. Чл.149, ал.3 от ЗЕ/ са се върнали като непотърсени от абоната.
От заключението на СТЕ се установява, че сградата, в която се намира процесния
стопански обект е с непрекъснато топлоснабдяване през целия процесен период, а дяловото
разпределение е извършвано от третото лице-помагач "ДИРЕКТ" ЕООД. От представените
от последния документи /индивидуални справки за отопление и топла вода/ се установява,
че за имота е начислявана единствено ТЕ за отопление, изчислено по емпиричен път за
2
преминаваща през обекта 1 бр. щранг-лира. В заключението на СТЕ този факт е отразен
също, като вещото лице сочи, че в обекта не се ползва битово горещо водоснабдяване и
отопление.
При липсата на възможност топлопреносното предприятие да търси стойността на
доставената топлинна енергия на договорно основание, то същото разполага с правата по чл.
59, ал.1 ЗЗД, с която норма законодателят е предвидил, че всеки, който се е обогатил без
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е обогатил, до размера
на обедняването.
От приложените и описани по-горе писмени доказателства се установява, че
процесния недвижим имот съставлява търговски обект, т.е. е с предназначение за търговска
дейност, следователно и доставената до него топлинна енергия е такава за небитови нужди.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната
енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово
разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16-
334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната
енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия,
отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и
топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от
Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при
прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа
на показанията на топломерите в отделните имоти.
Не е спорно между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че
между Етажната собственост, в която се намира процесният имот и ищеца е сключен
договор за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и
вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаването
на обща и индивидуални сметки.
Заключението по СТЕ, ценено от съда като обективно и компетентно, установява, че
за процесния период ищецът е доставял топлоенергия до абонатната станция, като въз
основа на показателите на топломера в същата и ежемесечните отчети е посочил и
количеството доставена топлоенергия в абонатната станция. Оттук отоплението на
помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез
сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация
за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като
съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия
от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и
вертикални разпределителни линии е обща етажна собственост. А щом е така, то следва да
се приеме, че етажните собственици са длъжни да поддържат тези инсталации в подходящо
за експлоатация състояния. По делото са представени доказателства, а и вещото лице по
СТЕ е констатирало, че за абоната се разпределя ТЕ за отопление на имот на база 1 бр.
щранг лира на мощност. Установено е също, че общите части на сградата не се отопляват.
3
Вещото лице по СТЕ установява също, че дяловото разпределение през процесния период се
е извършвало от „ДИРЕКТ" ЕООД, като за ответника се изчислява енергия за отопление и
сградна инсталация според пълния отопляем обем на търговския обект /40 куб.м./. Дяловото
разпределение е било в съответствие с методиката, нормативната уредба, проверените
документи и данни от уредите за сградата и имота. Видно от заключението на СТЕ е също,
че през процесния период в АС на етажната собственост е действал общ топломер, който е
от търговски тип и е преминал периодично метрологичен контрол, съгласно изискванията
на Наредбата.
Според заключението на в.л. по СТЕ, след приспадане на сумата от изравняването от
прогнозно фактурираната сума за потребената ТЕ, дължимата от абоната стойност на
доставената му от ищеца ТЕ възлиза на 288,56лв.
От заключението на ССчЕ, което съдът също кредитира, се установява, че общият
размер на неплатените от абоната задължения за ТЕ е 186,23 лв. и 38,03 лв. за дялово
разпределение.
Направеното в настоящото производство общо възражение, че неправилно е
отчитането на топлинна енергия, без да е посочено конкретно за кой месец, респ. за кой
отоплителен сезон се прави възражението, предвид заключението на вещото лице по СТЕ,
че отчитането на количеството топлинна енергия е станало при спазване на законовите
изисквания, е неоснователно. Вярно е, че фактурите като частни свидетелстващи
документи по смисъла на чл. 178, ал. 1 ГПК, обективиращи изгодни за техния издател
факти, притежават само формална доказателствена сила за обстоятелството, че съдържат
удостоверително изявление, направено от субекта, сочен като техен издател и при условие,
че не са подписани от ответника не притежават доказателствена сила спрямо него. Но
заключението по СТЕ установява, стойността на доставената топлинна енергия и нейното
отчитане при разпределение в отделните обекти при спазване на всички нормативни
изисквания. Още повече, че тук и не действат общите условия при продажба на топлинна
енергия, регламентиращи начин на връчване на издадените фактури, тъй като липсва
облигационно правоотношение между страните.
Обогатяването може да е в резултат на спестяване на разходи, които обогатилото се
лице е следвало да извърши, увеличаване на имуществото му или намаляване на пасивите
му. В конкретната хипотеза липсата на сключен договор за продажба на ТЕ между страните,
обуславя липса на основание за получаването на топлинна енергия по чл. 142, ал.2 ЗЕ за
процесния имот, но въпреки това, по делото се установява такава да е ползвана от
ответника. Като не е заплатил нейната стойност последният е спестил разходи, които е
следвало да направи.
Съдът намира, че със сумите по ССчЕ ответникът се е обогатил без основание за сметка на
ищеца, което е довело до неговото обедняване в същия размер, като обедняването и
обогатяването произтичат от един и същи факт - обстоятелства, които обуславят наличието
на предпоставките за приложението на нормата на чл. 59, ал.1 ЗЗД и пълната основателност
4
на заявения от "Т............ С............." ЕАД иск за заплащане на обезщетение по разглеждания
ред. Установи се също, че ищеца е извършвал през процесния период и дяловото
разпределение за процесния търговски обект, поради което и начислените такси за тази
услуга които ССчЕ установява, че също не са платени, се явяват дължими от абоната.
Предвид изложеното и с оглед на принципа за диспозитивното начало в процеса
съдът достига до извод за основателност на предявените искове за главници.
При извод за основателност на претенциите за главници, следва да бъде разгледано
направеното възражение за частично погасяване по давност.
Ищецът основава вземането си на твърдения за неоснователно обогатяване. По
аргумент от чл. 110 ЗЗД, вземането се погасява с изтичането на петгодишен срок, който
започва да тече от деня на получаване на престацията (в този смисъл е ППВС № 1/28.05.1979
г., т. 7). С оглед факта, че се претендират суми за периода м. октомври 2018г.- м. април
2020г., а подаденото заявление по реда на чл. 410 от ГПК е постъпило в съда на
23.03.2021г., от която дата се счита предявен искът за съществуване на вземането, то следва
да се приеме, че вземането не е погасено по давност.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
Обезщетението за несвоевременно изпълнение на парично задължение има акцесорен
характер и възниква от момента на изпадане на длъжника в забава по отношение на
главното му задължение. Според чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение
длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата.
В случая не намират приложение и Общите условия за продажба на топлинна
енергия за стопански нужди от ищеца, тъй като главното вземане на ищеца черпи своето
основание от института на неоснователното обогатяване, а не от сключен между страните
договор, действащ в исковия период.
Съгласно разпоредбата на чл. 84, ал.2 ЗЗД, когато няма определен срок за
изпълнение, какъвто е и даденият казус, длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен
от кредитора. В хипотезата на чл. 59, ал.1 ЗЗД вземането е изискуемо от деня на разместване
на благата, тъй като неоснователността на преминаване на благата съществува при самото
преминаване, а не в някой последващ момент, като същото не е обвързано със срок, поради
което кредиторът може да иска изпълнението му веднага. Вземането за обезщетение за
мораторна лихва при общия фактически състав на неоснователно обогатяване по чл. 59, ал.1
ЗЗД възниква от деня на забавата на длъжника, която при липсата на определен срок
настъпва след покана на кредитора. Поканата за заплащане на обезщетение има значение за
определяне на началния момент, от който длъжникът изпада в забава и ще дължи
обезщетение по чл. 86, ал.1 ЗЗД в размер на законната лихва върху сумата, с която
неоснователно се е обогатил /в посочения смисъл е и задължителната съдебна практика,
обективирана в решение № 394/27.11.2015 г. по гр.д.№ 3 034/2015 г. на ВКС, IV ГО;
решение № 218/29. 12.2015 г. по гр.д.№ 7310/2014 г. на ВКС, I ГО; решение № 48/10.09.2012
5
г. по т.д.№ 237/ 2011 г. на ВКС, II ТО; решение № 706/30.12.2010 г. по гр.д.№ 1769/2009 г.
на ВКС, III ГО; решение № 113/29.08.2012 г. по т.д.№ 396/2011 г. на ВКС, II ТО.
По делото не е представена от страна на ищцовото дружество покана, надлежно
връчена на длъжника преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
на парично задължение по чл. 410 ГПК , поради което исковата претенция по чл. 422, ал.1
ГПК във връзка с чл. 86, ал.1 ЗЗД се явява изцяло неоснователна.
По разноските:
При този изход на делото, право на разноски имат и двете страни, като по делото
само ищецът е претендирал такива. Ответникът не е направил разноски по делото.
С оглед изхода на делото и разпоредбата на чл.78 ал.1 от ГПК на ищеца се следват
част от извършените от него разноски в настоящото производство, като от общо направени
такива в размер на 925,00 лв. /25,00 лв. – довнесена държавна такса, 500,00 лв. -
възнаграждения за вещи лица; 300,00 лв. – депозит за особен представител на ответника,
както и дължимото му се минимално юрисконсултско възнаграждение, определено от съда
съобразно с разп. на чл.78, ал.8 от ГПК в размер на 100 лв./, ответника съобразно уважената
част от исковете, следва да му заплати сумата от 772,77 лв.
Съгласно задължителните указания, дадени с т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълк.дело № 4/2013г. ОСГТК на ВКС, съдът, който разглежда
иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
заповедното производство. С оглед изхода на делото в настоящото производство съдът
следва да присъди в полза на ищеца сумата в размер на 66,98 лв. /от общо сторените такива
в размер на 75,00 лв., - за държавна такса и минимален размер на юрисконсултското
възнаграждение за заповедното производство/ и 826,20 лв. /от общо сторените такива в
размер на 925 лв., - за държавна такса, минимален размер на юрисконсултското
възнаграждение, екпертизи и възнаграждение за особен представител/ за исковото
производство
Така мотивиран, на основание чл. 235, ал.1 ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените искове по реда на чл.422 от ГПК с
правно основание по чл.59 от ЗЗД, че ПЛ. П. АЛ., с ЕГН ********** дължи на „Т............
С.............“ЕАД с ЕИК: ....... следните суми: 186,23лв., представляваща стойност на
доставена и потребена в периода от 01.10.2018г. до 30.04.2020 г. топлинна енергия, в
стопански обект, находящ се в гр. София, ул. "..........." № 60, представляващ Магазин, , с
която ответникът се е обогатил без основание за сметка на ищеца, ведно със законната
лихва от 23.03.2021 г. до окончателното погасяване и сумата от 35,13 лв., представляваща
6
стойност на дължимата се цена за услугата по дялово разпределение, извършвана от ФДР в
периода от м.02.2018 г. до м.02.2020 г., ведно със законната лихва от 23.03.2021 г. до
окончателното плащане, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 ГПК от 30.03.2021г. по ч. гр.д. 16351/2021г. по описа на 113 състав
при СРС.
ОТХВЪРЛЯ предявените по реда на чл.422 ал.1 от ГПК искове с правно основание по
чл.86, ал.1 ЗЗД, за установяване на непогасени задължения от страна на ПЛ. П. АЛ., с ЕГН
********** към „Т............ С.............“ЕАД с ЕИК: ......., за сумите от 19,86 лв.,
представляваща обезщетение за забавено изпълнение на главницата за топлибнна енергия за
периода на забавата от 01.10.2017 г. до 28.11.2019 г. и 6,61 лв. – представляваща
обезщетение за забавено изпълнение на главницата от такса „Дялово разпределение“ в
размер на 35,13 лв., дължимо за период на забавата от 31.03.2018 г. до 15.03.2021 г..
ОСЪЖДА ПЛ. П. АЛ., с ЕГН ********** да заплати на „Т............ С.............“ ЕАД с
ЕИК: ....... на основание чл.78 ал.1 от ГПК сумата от 826,20 лв., представляваща съдебни
разноски в исковото производство пред СРС, както и 66,98 лв. за разноските по ч.гр.д. №
16351/2021г. по описа на СРС.
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на
ищеца - "ДИРЕКТ" ЕООД, с ЕИК *********.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд, в двуседмичен срок
от съобщаването му на страните, чрез връчване на препис от същото.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
7