Р Е
Ш Е Н
И Е
№ ……/………,
гр.Варна
В ИМЕТО НА НАРОДА
Варненски районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в
публично заседание на шести юли през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА МЕТОДИЕВА
при секретаря София Маринова, като разгледа докладваното от
съдията НДАХ № 2293 по описа за 2020год., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е образувано на основание чл.59 и сл. от ЗАНН по жалба на „С.“ ЕООД подедан чрез управителя Х.К.,
против НП № 03-010102/26.09.2018год. на и.д. Директор на Дирекция " Инспекция
по труда" гр.Варна, с което на въззивното
дружество е наложено адм. наказание имуществена
санкция в размер на 1500лв. на основание чл.413, ал.2 от КТ за нарушаване
разпоредбата на чл.11, ал.5 вр. чл. 14, ал.3 от
Наредба РД 07-2 за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд.
В
жалбата си въззивникът твърди, че НП е незаконосъобразно с основен аргумент, че
АУАН е бил съставен след изтичане на предвидения в нормата на чл. 34 от ЗАНН
едногодишен срок от извършване на нарушението и моли НП да бъде отменено.
В
съдебно производство процесуалният представител на въззивното дружество
поддържа жалбата, а във фазата по същество моли НП да бъде отменено поради
това, че адм.наказателното производство било
образувано след изтичане на предвидения в нормата на чл. 34 от ЗАНН едногодишен
срок.
Процес.
представител на въззиваемата страна оспорва жалбата, а във фазата по същество
моли НП да бъде потвърдено като изразява становище, че нарушение на чл.34 от ЗАНН не е налице, тъй като АУАН бил съставен в тримесечен срок от установяване
на нарушението. Отправя и искане за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение.
Варненска
районна прокуратура, редовно призована за датата на съдебното заседание не
изпраща представител и не изразява становище по жалбата.
След
преценка на доводите на жалбоподателя и с оглед събраните по делото
доказателства, съдът прие за установено от фактическа страна следното:
Във
връзка с настъпила през месец април 2017год. трудова злополука с летален изход,
през същия месец св. Е. – главен инспектор в Дирекция „ИТ“ Варна, извършил проверка
на въззивното дружество при която прегледал и книгите за инструктаж и
констатирал, че същите били подписани.
На
19.07.2018год. в Дирекция „ИТ“ Варна постъпило писмо от следовател Т.К. от ОСО
при ОП Варна в което последният уведомявал, че на производство в ОСО в ОП Варна
се водело д.п. № 50/2017год. с оглед престъпление по чл. 123, ал.1 от НК.
Посочил, че разследването било относно трудова злополука с дата 10.04.2017год.
в гр.Варна, м. „Траката“ при която е починал Д.Г.Д.
ЕГН **********, продавач-консултант във фирма „Скайл
Х“ ЕООД ЕИК *********, както и че съгласно заключението на назначената СГЕ на
„Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – инструктаж на
работното място, периодичен, извънреден инструктаж“ на фирма „Скайл Х“ ЕООД като на гърба на л.3 под. № 14 срещу имената
на загиналия Д.Г.Д. ЕГН********** не е положен от него.
На
20.09.2018год. св. Е. съставил срещу въззивното дружество като работодател АУАН
бл.№ 03-010102 в който посочил, че същото е нарушило разпоредбата на чл. 11,
ал.5 вр. ч. 14, ал.3 от Наредба РД 07-2 за условията и реда
за провеждането на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд тъй като „при извършена проверка по повод настъпила трудова злополука с
летален изход с лицето Д.Г.Д. ЕГН **********, назначен на длъжност
продавач-консултант се установило, че при документиране на периодичен
инструктаж по безопасност и здраве на пострадалото лице, „С.“ ЕООД в качеството
на работодател не е документирал провеждането на периодичен инструктаж на
04.01.2017год. в Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа –
инструктаж на работното място, периодичен и извънреден инструктаж, тъй като под
№14 срещу името на лицето подписа не е положен от същото съгласно писмо от
Окръжен следствен отдел в Окръжна прокуратура Варна.
Актът бил надлежно предявен и връчен на представляващия
въззивното дружество който го подписал вписвайки в него, че не е съгласен с
нарушението.
На 26.09.2018год., въз основа на акта, било издадено и атакуваното наказателно постановление, в
което АНО приел изцяло фактическите констатации отразени в акта, приел че
въззивното дружество е нарушило разпоредбите на чл. чл.11, ал.5 вр. чл. 14, ал.3 от Наредба № РД-07-2 за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд и на основание чл.413, ал.2 от КТ му наложил адм. наказание имуществена санкция в размер на 1500лв.
Като
свидетел в хода на съдебното следствие е разпитан актосъставителя
П.Е., който в показанията си пред съда възпроизвеждат възприятията си от
извършената проверка през 2017год., констатациите от същата, както и
обстоятелствата при които е бил съставен АУАН – след постъпило писмо от ОСлО при ОП Варна. Същият сочи, през 2017год. е извършил
проверка на въззивното дружество във връзка с настъпила трудова злополука с
летален изход при която проверка проверил и книгата за инструктаж като констатирал,
че е разписана. Заявява, че на по-късен етап в Д№ „ИТ“ Варна постъпило писмо от
ОСлО в което се сочело, че подписа на пострадалото
лице в инструктажната книга не е бил положен от него и на база на това писмо
съставил АУАН.
Като
писмени доказателства към АНП са приложени протокол за извършена проверка №
ПР1713430/19.04.2017год., призовка по чл. 45 от АПК, препис от книга за
инструктаж, иденфикационна карта, писмо изходящо от
сл. Т.К. при ОСлО при ОП Варна заведено с вх.№
18094759/19.07.2018год., Трудов договор № 27/06.07.20196год., Заповед №
0280/03.08.2010год. на ИД на на ИА „ГИТ“,писмо
изходящо от директора на Дирекция „ИТ“ Варна до ТД на НАП Варна, известие за
доставяне с обратна разписка, писмо изходящо от Директора на Д „ИТ“ Варна“
адресирано до въззивното дружество.
Като
писмено доказателство в хода на съдебното следствие допълнително е представена
и съответна приета като писмено
доказателство Заповед № ЧР1521/27.08.2019год. на Главния секретар на ИА „ГИТ“.
Горната
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на всички събрани в
хода на съдебното следствие доказателства, както писмени, така и гласни, които
се кредитират от съда изцяло и преценени поотделно и в своята съвкупност не
водят на различни правни изводи.
От
правна страна.
Жалбата
е подадена от надлежна страна, в срока за обжалване с оглед липсата на каквито
и да било доказателства установяващи факта на връчване на НП на наказаното
лице, поради което същата е допустима и е приета от съда за разглеждане.
Разгледана по същество жалбата се явява основателна по следните съображения:
При проверка на приложените към преписката АУАН и НП съдът
констатира, че както АУАН, така и НП са издадени от компетентните длъжностни лица
и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН.
Безспорно фактическата обстановка е в акта и НП е твърде лаконична, но същата
съдържа факти, които в достатъчна степен описват нарушението вменено на
въззивника от обективна страна, а именно че на 04.01.2017год. въззивното
дружество като работодател не било документирало провеждането на периодичен
инструктаж на лицето Д.Г.Д. ЕГН *** на длъжност продавач консултант в обект
склад за канцеларски материали в гр.Варна, м. „Траката“.
В същото време обаче съдът констатира, че образуването на адм.наказателното производство срещу въззивното дружество
още изначално е порочно.
Съгласно разпоредбата на чл.34, ал.1 от ЗАНН не се образува
административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване
на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е
изтекла една година от извършване на нарушението. В съдебната практика няма
спор, че сроковете по чл. 34 от ЗАНН са давностни и изтичането на който и да
било от тях представлява отрицателна предпоставка за образуване на адм.наказателно производство. Нещо повече в горната насока
е налице и ТП със задължителен за съдилищата характер - Тълкувателно постановление № 1 от
27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и
ОСС на Втора колегия на Върховния административен съд. Съгласно посоченото ТП „с
изтичане на давностните срокове по чл. 34 от ЗАНН се погасява възможността да бъдат реализирани всички правомощия на
наказващия орган по административнонаказателното правоотношение. Давността
погасява възможността за реализирането на отговорността, следователно изключва
възможността за реализиране на материалното санкционно правоотношение изобщо“
В случая видно от обстоятелствената част на АУАН и НП
нарушението за кото е ангажирана отговорността на
въззивника е било извършено на 04.01.2017год., а АУАН е бил съставен на
20.09.2018год. - повече от година и осем месеца след датата на нарушението.
Горното представлява съществено нарушение на процес. правила и е достатъчно
основание за отмяна на НП на процес. основание, тъй като води до грубо
нарушаване правото на защита на привлеченото към адм.наказателна
отговорност лице. На практика същото е привлечено към адм.наказателна
отговорност при погасено право за това.
Констатирания особено съществен порок при образуването на адм. наказателното производство прави безпредметно
обсъждането на казуса по същество. Настоящият съд обаче намира за нужно да
отбележи, че събраните по делото доказателства сочат на това, че НП е издадено
и в нарушение на материалния закон.
На първо място по делото няма безспорни и категорични
доказателства, че периодичен инструктаж на лицето посочено в НП не е бил
документиран на 04.01.2017год. В тази връзка следва да се отбележи, че в
книгата за инструктаж е налице подпис на работника удостоверяващ че на
04.01.2017год. му е бил проведен периодичен инструктаж. Доказателства че
подписа не е положен от лицето няма. В тази връзка получаването на писмо от ОслО при ОП Варна съдържащо данни, че съобразно заключение
на СГЕ назначена в хода на наказателно производство подписа не е положен от
лицето не е достатъчно за да се приеме априори
отразените в писмото факти са верни. Дали подписа е положен от лицето или не
може да бъде установено единствено чрез графологична
експертиза каквато няма данни да е била назначена от органите на ИТ. Нещо
повече в материалите по преписката не се съдържа дори експертизата назначена в
хода на наказателното производство.
На следващо място дори и да се приеме, че действително
подписа в инструктажната книга не е бил положен от лицето то неправилно
контролния орган е определил субекта на адм.
нарушение по следните съображения:
Съгласно чл. 11, ал. 1 от Наредба №
РД-07-2 от 16.12.2009 г. работодателят осигурява
провеждането на инструктажи по безопасност и здраве при работа, а според ал. 2
на същата правна норма инструктажите по чл. 10, ал. 3 се провеждат от
длъжностни лица с подходящо образование по ред и при условия, определени от
работодателя. От анализа на цитираните разпоредби се установява, че
задължението на работодателя е да осигури провеждането на инструктаж чрез
определянето на длъжностно лице, което да извършва и документира инструктажа.
Тоест документирането на проведения инструктаж е вменено в задължение не на
работодателя, а на съответното длъжностно лице, което го е извършило. В горната
насока е и константната практика на АС
Варна – Решение по КНАД № 3652/2015год.; решение по КНАХД № 951/2016год.,
Решение по КНАХД № 2189/2016год.; решение по КНАХД № 2540/2016год.; Решение по
КНАХД № 284/2017год., Решение по КНАХД № 3134/2016год., Решение по КНАХД №
2971/2018год., Решение по КНАХД №800/2019год.; Решение по КНАХД № 2216/2019;
Решение по КНАХД №82/2019год. Решение по КНАХД № 3394/2018год., Решение по
КНАХД № 81/2020 ; Решение по КНАХД №167/2020 ; Решение по КНАХД №3335/2019; Решение
по КНАХД №3408/2019 и др.
Въззивното дружество като
работодател би могло да носи отговорност по наредбата в случай че изобщо не е определило лице да
провежда инструктажа (нарушение на чл.11, ал.1) или ако допусне до работа лице,
което не е инструктирано (нарушение на чл.3 от Наредбата).
На следващо място според
настоящия съд недокументирането на проведен инструктаж, за каквото деяние е
ангажирана отговорността на въззивника, не представлява нарушение по смисъла на
чл.6 от ЗАНН защото за това деяние санкция не е предвидена. В тази връзка
следва да се посочи, че приложената от АНО санкционна норма на чл. 413, ал.2 от КТ изисква деецът да не е изпълнил задълженията си по осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, а с провеждането на инструктажа,
макар и недокументиран, това задължение е изпълнено - работникът е бил запознат
с всички особености и опасности във връзка с работата, която изпълнява. Както
бе посочено по-горе в мотивите нарушение ще има ако инструктаж не е бил
проведен. В случая обаче такова обвинение не е повдигнато и не за това е
наказан въззивника. Следва да бъде отбелязано и това, че задължението за
документиране на начален инструктаж възниква само в случай, че инструктаж е бил
проведен, а такива доказателства (за проведен периодичен инструктаж на
конкретния работник) не са ангажирани от страна на въззиваемата страна върху
която и лежи тежестта на доказване в адм.наказателното
производство. Горното съдът намира за нужно изрично да отбележи предвид на
това, че очевидно както актосъставителя така и АНО са приели априори, че подписа на работника не е поставен от него
което принципно поставя под съмнение изобщо факта на провеждане на инструктаж
на този работник и в същото време няма никакви други доказателства които да
установят, че на тази дата на този работник все пак е бил проведен инструктаж
макар и той да не се е подписал в книгата
С оглед всичко изложено по-горе съдът счете, че атакуваното
НП е издадено в нарушение на закона. Същото страда от пороци, които го правят
процес. недопустимо и като такова следва да бъде отменено.
С оглед крайния изход на делото – НП подлежи на отмяна като
издадено в нарушение на материалния и процес. закон, то искането на процес.
представител на въззиваемата страна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение
се явява неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното Варненският районен съд
Р Е
Ш И :
ОТМЕНЯ
Наказателно постановление № 03-010102
от 26.09.2018 год. на и.д. Директор на Дирекция "Инспекция по труда"
гр.Варна, с което на „Скайл –Х“ ЕООД ЕИК *********,
на основание чл.413, ал.2 от КТ е наложено административно наказание имуществена
санкция в размер на 1500лв. за нарушаване нормите на чл. чл.11, ал.5 вр. чл. 14, ал.3
от Наредба № РД-07-2 за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд.
ОСТАВЯ
БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането
на въззиваемата страна Д „ИТ“ Варна за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Варненски
административен съд в 14-дневен срок от получаване на съобщенията от страните,
че решението и мотивите са изготвени.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: