РЕШЕНИЕ
№ 953
гр.Бургас, 19.07.2022г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд Бургас, двадесет и четвърти състав, в открито заседание
на деветнадесети юли през две хиляди и двадесет и втора година в състав:
СЪДИЯ :
Нели Стоянова
при участието на секретаря Д. Д., като разгледа докладваното от съдията адм.дело
№ 1233 по описа на съда за 2022г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството се провежда по
реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с
чл.111 от (Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по жалба на М.К.А.,
ЕГН **********, лишен от свобода в Затвор Бургас против Заповед № 489/12.07.2022г.
на гл.инспектор Я.Ж.- Началник на затвора Бургас, с която на жалбоподателя е
наложено дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14
(четиринадесет) денонощия. В производството жалбоподателят участва до настоящия
момент лично. В жалбата и в съдебно заседание жалбоподателят оспорва заповедта,
като твърди че същата е неправомерна. Не се оспорва фактическата обстановка. Не
отрича, че е извършил нарушение на установените правила, но оправдава това си
поведение с емоционалната си нестабилност. Иска отмяна на наложеното наказание.
Ответникът – Началник на Затвора -Бургас,
редовно уведомен, не се явява и не се представлява. Не изразява становище по
жалбата. Представя административната преписка.
Съдът, за да се произнесе по
основателността на жалбата, въз основа на събраните доказателства и приложимите
норми, прие за установено следното:
Предмет на обжалване е заповед № 489
от 12.07.2022 г. на изпълняващ длъжността Началник
на затвора Бургас, с която за извършено от жалбоподателя
нарушение на чл.96, т. 4,
във връзка с чл. 100, ал.1 и ал.2, т.2 от ЗИНЗС, на основание чл.101, т.7 и чл.102, ал.2 от ЗИНЗС е наложено дисциплинарно наказание „изолиране
в наказателна килия за срок от 14 (четиринадесет) денонощия“. В
обстоятелствената част на заповедта е прието че на 30.06.2022г. в 16,55ч. л.св.
А. по време на престой на открито неспазвайки установените правила чрез
неправомерно поведение изразяващо се в агресивни и провокативни действия спрямо
други лишени от свобода и агресивно поведение към длъжностно лице, пребивавал на
определеното място за престой на открито № 2 не изпълнявал разпореждане на
длъжностното лице. Видно от докладна записка на мл.инспектор И.Д. – надзирател,
същият няколкократно е предупредил лишения от свобода А. да влезе в
огражденията за престой на открито № 2, което жалбоподателят отказал да
изпълни. Започнал да блъска по вратата на лафката, след което е бил прекратен
престоят му на открито. Сочи се, че нарушителят е отказал да даде писмени
обяснения по случая.
Началникът на Затвора Бургас посочва в оспорената заповед, че е взел под
внимание характера и тежестта на извършеното нарушение, с оглед поведението на А. на системен нарушител до момента.
По делото е представен заверен
препис от оспорения акт – заповед № 489/12.07.2022г. на
Началник на Затвора - Бургас, с което се установява издаването ѝ.
Препис от заповедта е връчен на жалбоподателя на същата дата, срещу подпис.
Заповедта е
издадена въз основа на докладна записка № 4330 от 01.07.2022г., съставена от инспектор
СДВР в Затвор Бургас – А.Й.. При проверката е установено, че на 30.06.2022г. в
16,55ч. л.св. А. по време на престой на открито на определеното място за
престой на открито № 2, застава до вратата на затворническата лафка и започва
агресивно да натиска дръжката и да я удря. Въпреки многократните разпореждания
на длъжностното лице за преустановяване на посочените действия, А. отказва да
изпълни заповедта на длъжностното лице, поради което времето му за престой е
прекратено. В заповедта е посочено, че от началото на изтърпяване на
наказанието по това осъждане А. има наложени осем дисциплинарни наказания, като
шест от тях са за проявена вербална или физическа агресия към други лишени от
свобода или агресивно отношение към длъжностно лице. По делото са приложени и
приети, като писмени доказателства: Заповед № 488 от 12.07.2022 г. на Началника
на Затвора Бургас, Заповед № 490 от 12.07.2022 г. на Началника на Затвора
Бургас, Заповед № 421 от 21.06.2022 г. на Началника на Затвора Бургас, Заповед
№ 353 от 19.05.2022 г. на Началника на Затвора Бургас, Заповед № 104 от
01.03.2022 г. на Началника на Затвора Бургас, Заповед № 53 от 03.02.2022 г. на
Началника на Затвора Бургас, Заповед № 17 от 14.01.2022 г. на началник сектор
ЗО Дебелт, Заповед № 228 от 01.09.2021 г. на Началник сектор ЗО Дебелт, Заповед
№ 229 от 01.09.2021 г. на началник сектор ЗО Дебелт.
Представена е
заповед № Л-1753/29.04.2022г., относно компетентността на органа издал акта.
При така установените факти съдът
прие следните правни изводи.
Оспореният административен акт е
издаден от компетентен орган – съгласно чл.104 ал.1 от ЗИНЗС дисциплинарните
наказания от категорията на оспореното се налагат с мотивирана заповед на
началника на затвора. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.
При издаване на заповедта е
спазена изискуемата от закона писмена форма, като същата е мотивирана и съдържа
предвидените в закона реквизити. Не е налице основание за оспорване по чл.146
т.2 от АПК.
Не се установиха по делото
нарушения на процесуалните правила по издаването на оспорената заповед. От
приложените заверени преписи от документи се установи, че на жалбоподателя е
било осигурено правото да вземе участие в дисциплинарната процедура, като се
запознае с разследваните обстоятелства и даде обяснения по тях. Производството
е било надлежно образувано въз основа на докладна записка от съответното
длъжностно лице, като преди издаването на заповедта е извършена необходимата
проверка. Фактическата обстановка е изяснена, а направените в тази насока
оплаквания от жалбоподателя са неоснователни. Не е налице основание за
оспорване по чл.146 т.3 от АПК.
Във връзка с
правилното прилагане на материалния закон съдът прие следното:
Съгласно чл.100, ал.1
от ЗИНЗС дисциплинарно нарушение е деяние, извършено виновно от лишените от
свобода, с което се нарушава вътрешният ред, като съгласно ал.2 т.2 за такова
се счита неизпълнение или лошо изпълнение на възложени задачи и заповеди на
съответните длъжностни лица.
Правилно
дисциплинарният орган е приел, че е налице нарушение по посочената точка, тъй
като спрямо А. са били издадени от съответното длъжностно лице две заповеди, от
чието съдържание се установява извършването на други нарушения по чл.100, ал.2,
т.2 от ЗИНЗС. Изложеното обосновава извода за наличие на системност при
процесното извършено нарушение на 30.06.22г.
Констатациите на
органа в това отношение са обосновани и правилни.
Спазването на установените правила, вкл. изпълнението на издадените от
длъжностни лица разпореждания е въведено като задължение за лишените от свобода
– чл.96, т.4 от ЗИНЗС.
Заповедта е издадена в съответствие и при правилно приложение на
материалния закон.
По същество оспорващият не отрича извършването на процесното нарушение и
описаните в заповедта факти.
Нормата на чл.102, ал. 2 от ЗИНЗС регламентира, че
дисциплинарните наказания по чл. 101, т. 7 могат да се налагат само при
извършено дисциплинарно нарушение по чл. 100, ал. 2, т. 4, 6, 7 или 8, както и
при системни нарушения по чл. 100,
ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. Съгласно чл. 102, ал. 1 от ЗИНЗС при определяне на
дисциплинарното наказание се вземат предвид характерът и тежестта на
извършеното нарушение, отношението на лишения от свобода към него, поведението
му преди това и здравословното му състояние.
Самият факт че жалбоподателят е използвал медикаменти не може да бъде
основание за отпадане на отговорността му за извършеното нарушение. В случаят
отговорността на А. е ангажирана за системни нарушения на дисциплината, поради
което дори да се приеме че в процесния случай лицето е използвало медикаменти
това не може да оправдае извършването на множеството нарушения във времето,
които бяха описани по-горе.
Правилно е и
приложението на материалния закон относно вида и размера на наложеното
наказание. Съгласно посочения в текста на заповедта чл.102 ал.1 вр. с чл.101
т.7 от ЗИНЗС наказанието изолиране в наказателна килия може да се наложи при
системни нарушения по чл. 100, ал. 2, т. 1, 2, 3 или 5. По делото се установи,
че на жалбоподателя са били наложени предходни девет дисциплинарни наказания, в
периода от 01.09.2021г. до 12.07.2022г., за които липсват доказателства, че не са
влезли в сила, т.е. налице е изискуемата от закона системност, явяваща се
предпоставка за налагане на наказание изолиране в наказателна килия при
извършеното нарушение по чл.100, ал.2, т.2 от ЗИНЗС. Освен системното
извършване на нарушение от категорията на процесното, налице са данни за
извършване и на множество други нарушения на установените правила в местата за
лишаване от свобода, поради което максималният размер на наложеното наказание
се явява съразмерен на тежестта на наказанието и личността на дееца. Размерът
на наказанието е определен, с оглед факта че жалбоподателя е системен нарушител
на реда и дисциплината, за което са му наложени множество дисциплинарни
наказания и за който факт са приложени заповедите за налагането им. Не е налице
основание за оспорване на заповедта по чл.146, т.4 и 5 от АПК.
С оглед изложеното,
обжалваната заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на
административнопроизводствените правила и в съответствие с материалните
разпоредби и целта на закона, поради което е законосъобразна и на основание
чл.111, ал.6, т.1 от ЗИНС, следва да бъде потвърдена.
Мотивиран от
изложеното Административен съд Бургас,
Р
Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Заповед № 489 от 12.07.2022г. на Началника
на Затвора- Бургас, с която на л.св. М.К.А., ЕГН **********, е наложено
дисциплинарно наказание „изолиране в наказателна килия за срок от 14
(четиринадесет) денонощия.
ОСЪЖДА М.К.А., ЕГН ********** да заплати на
държавата по сметка на Административен съд Бургас държавна такса по делото 10 лв.
Решението е обявено в съдебно заседание на страните и подлежи на обжалване
с касационна жалба пред тричленен състав на Административен съд Бургас, в 14
дневен срок от днес.
СЪДИЯ :