ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 33913
гр. София, 22.08.2024 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 118 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и втори август през две хиляди двадесет и четвърта година в следния
състав:
Председател:ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА
като разгледа докладваното от ЛИЛИЯ ИВ. МИТЕВА Гражданско дело №
20231110152980 по описа за 2023 година
съобрази следното:
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани в настоящото
производство.
В срока по чл. 131 ГПК по делото е постъпил отговор на исковата молба от страна на
ответника.
Ответникът с отговора на исковата молба е представил писмени доказателства, които са
допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда
правен спор и следва да бъдат приети.
Следва да се приложи към настоящото производство ч. гр. д. № 27877/2023 г. по описа
на СРС, 118 състав.
Съдът като провери редовността и допустимостта на предявените искове и като
съобрази направените от страните искания и възражения, на основание чл. 140 ГПК: във вр.
с чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК,
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.10.2024г. от
10,35 ч., за което страните да бъдат призовани.
ПРИЛАГА ЗА ПОСЛУЖВАНЕ ч. гр. д. № 27877/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
ПРИЕМА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
СЪСТАВЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО както следва:
„...“ ЕООД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. .... е предявило по реда на
чл. 422, ал. 1 ГПК положителни установителни искове с правна квалификация чл. 240, ал.1 и
ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл. 99, ал. 1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД, против И. К. И. с ЕГН:
**********, с адрес гр. Бухово, ул. „1-ви май“ № 14 за установяване дължимост на сумата от
1606,94 лв., представляваща главница по Договор за кредит №....г. сключен с „...“ ЕАД с
ЕИК ..., вземанията по който са прехвърлени на заявителя с Договор за продажба и
прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., ведно със законната лихва от 22.05.2023 г.
1
до изплащане на вземането, договорна възнаградителна лихва в размер на 423,24 лв.,
дължима за периода от 10.02.2017 г. до 20.08.2018 г., както и обезщетение за забава в размер
на 939,86 лв. за периода от 10.02.2017 г. до 18.05.2023 г., за които вземания е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 14.06.2023 г. по ч. гр. д. №
27877/2023 г. по описа на СРС, 118 състав.
Претендира разноски в заповедното производство и разноски в исковото производство.
Ищецът твърди, че с посочения Договор за кредит №...г. „...“ ЕАД е предоставил на
ответника потребителски кредит в размер на 1850 лв., като последният се е задължил да
върне сумата ведно с уговорената възнаградителна лихва на 18 равни месечни погасителни
вноски, всяка в размер от 139,53 лв. или общо сумата от 2511,54 лв. в срок до 20.08.2018 г.,
когато падежирала последната вноска. Поддържа, че в договора за кредит бил уговорен
фиксиран лихвен процент в размер на 41.24 %, както и годишен процент на разходите от 50
%. Посочва, че в раздел Х, чл. 2 от Общите условия за предоставяне на кредити, приложими
към договорите за кредит, сключвани от първоначалния кредитор, било предвидено
задължение на длъжника за заплащане на обезщетение за забава в размер на действащата
законна лихва върху всяка забавена погасителна вноска в случай на допускане на такова
забавяне на плащането, както и на всички разноски за извънсъдебното, респ. съдебното
събиране на вземането, направени от кредитора. Длъжникът не изпълнил задължението си
за заплащане на предвидените в приложимия към договора погасителен план вноски, поради
което му била начислено и задължение за заплащане на обезщетение за забава в размер на
законната лихва за периода от 10.02.2017 г. до 18.05.2023 г. в общ размер от 939,86 лв., като
за периода от 13.03.2020 г. до 13.07.2020 г. не била начислявана лихва съгласно изискванията
на чл. 6 от ЗМДВИП. Твърди, че ответникът не е заплатил дължимите суми по процесния
договор за потребителски кредит, поради което претендира установяване дължимостта на
същите в настоящото производство.
Поддържа, че вземанията били прехвърлени от кредитора на „...“ ЕООД по силата на
Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г., като длъжникът
бил надлежно уведомен за извършената цесия на посочената от него електронна поща с
изпратено уведомление от 01.04.2021 г.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал писмен отговор на исковата молба, с
който оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Не спори, че е страна
по процесния Договор за кредит №.... г., както и не оспорва извършената цесия. Твърди, че
във връзка с кредитното правоотношение е превел по сметка на първоначалния кредитор
сума в общ размер от 601,69 лв. Релевира възражение за изтекла погасителна давност по
отношение на претендираните с исковата молба суми. Счита, че дължими са останали
единствено вноските за главница за периода от м. май 2018 г. до м. август 2018 г.
включително на обща стойност от 513,19 лв., като изявява готовност за заплащане на
последната по банкова сметка на ищеца. Моли за отхвърляне на исковете. Претендира
разноски.
На основание чл. 154 ГПК съдът указва на страните, че в доказателствена тежест на
ищеца по исковете с правно основание чл. 240, ал.1 и ал.2 ЗЗД, вр. чл. 9, ал. 1 ЗПК, вр. с чл.
99, ал. 1 ЗЗД, вр. с чл. 92 ЗЗД е да докаже, че между първоначалния кредитор „....“ ЕАД и
ответника е възникнало валидно правоотношение по договор за потребителски кредит, по
което кредиторът е изпълнил задължението си да предостави кредита; наличието на валидни
клаузи за заплащане на възнаградителна лихва и за заплащане на неустойка за забава, които
не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП или че тези клаузи са уговорени
индивидуално с потребителя по реда на чл.146, ал.1 ЗЗП; настъпване забавата на
кредитополучателя и възникване на конкретни по размер вземания за посочените процесни
периоди.
В доказателствена тежест на ищеца по делото е да установи и че вземанията са му
2
прехвърлени въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил
надлежно уведомен.
Във връзка с направеното възражение за погасяване на задълженията по давност, в
тежест на ищеца е да установи наличието на обстоятелства, водещи до спиране или
прекъсване на давността, за което МУ УКАЗВА, ЧЕ не сочи доказателства.
В тежест на ответника и при установяване на горните обстоятелства от ищеца, е да
докаже, че е заплатил на ищеца претендираните суми, както и направените с отговора на
исковата молба възражения.
Съдът ОТДЕЛЯ за безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че
между ответника и първоначалния кредитор по делото е сключен Договор за кредит №.... г. с
посоченото в исковата молба съдържание, вземанията по който са прехвърлени на ответника
с Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г.
УКАЗВА на страните, че на основание чл.7, ал.3 ГПК, съдът служебно следи за
наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител, като им осигурява
възможност да изразят становище по тези въпроси.
НАПЪТВА страните към сключване на спогодба, към медиация или друг способ за
доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че ако отсъстват повече от един месец от адреса, който са
съобщили по делото или на който веднъж им е връчено съобщение, са длъжни да уведомят
съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законните представители, попечителите
и пълномощниците на страните. При неизпълнение на това задължение всички съобщения
се прилагат към делото и се смятат за редовно връчени.
УКАЗВА на страните, че на основание чл. 127, ал. 1, т. 2 и чл. 131, ал. 2, т.2 ГПК
следва да посочат електронен адрес за връчване при условията на чл. 38 и 38а и заявление
дали желаят връчване на посочения електронен адрес, както и техен, или на техния
представител/пълномощник телефонен номер.
ДА СЕ ПРИЗОВАТ страните заедно с връчване на препис на настоящото определение,
а на ищеца да се връчи и препис от отговора на исковата молба, ведно с приложенията към
него.
Определението не подлежи на обжалване.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3