Р Е
Ш Е Н
И Е № 129
гр. Сливен, 04.02.2020
година
В ИМЕТО НА НАРОДА
СЛИВЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, граждански
състав в съдебно заседание на четвърти февруари през две хиляди и двадесета
година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: НИНА
КОРИТАРОВА
при секретаря МАРИАНА ТОДОРОВА,
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 5366 по описа на съда за 2019
год., за да се произнесе съобрази
следното:
Производството е образувано по искова
молба на Д.М. Баев, ЕГН: ********** *** чрез адв. Й.Ж. *** против Главна
Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, със седалище и
адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, с която е предявен
осъдителен иск с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 във вр. с чл. 187 и чл. 179 ЗМВР за осъждане на
ответника да заплати на ищеца сумата от 1664 лв., съставляваща допълнително възнаграждение
за положен извънреден труд за общо 256 часа през периода от 01.09.2016 г. до
30.09.2019 г., получен в резултат на преизчисляване на коефициента на положения
нощен труд като 1,143 ведно със законната лихва върху главницата от предявяване
на иска до окончателното плащане.
Ищецът твърди, че работи при ответника като командир на екип в Регионална
дирекция за пожарна безопасност и защита на населението в гр. Сливен, която е
структурно подчинена на Главна дирекция ПБЗН при МВР през процесния период. Бил
изпълнявал служебните си задължения на 24 часови смени по график при тримесечно
сумарно отчитане на работното време и имал статута на държавен служител, който
бил работел по служебно правоотношение съгласно ЗМВР и бил получавал брутно
месечно възнаграждение, което се било състояло от основно месечно
възнаграждение и допълнителни възнаграждения сред които и възнаграждението за
извънреден труд по чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР. Нормалната продължителност на
работното време била регламентира в чл. 187 ЗМВР, а съгласно чл. 187, ал. 3 от ЗМВР работното време на държавните служители работещи на 8,12 или 24 часови
смени се било изчислявало сумирано за тримесечен период извън редовното работно
време и се било компенсирало с възнаграждение за извънреден труд за отработени
до 70 часа на отчетен период или 280
часа годишно. През процесния период били действали две наредби- Наредба №
8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г., които се
били предхождали от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г., която била уреждала
за разлика от тях преобразуването на положения нощен труд в дневен с коефициент
1,1143. Счита, че следва субсидиарно да се приложи КТ и чл. 9, ал. 2 от
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата при превръщането
на нощните часове в дневни да се приложи коефициент равен на 1,1143. Твърди, че
за процесния период бил положил общо 1792 часа нощен труд, който бил
преизчислен с коефициент равен на 1,1143 и възлизал на 2048 часа, който положен
труд бил извънреден и следвало да се изчисли по чл. 187, ал. 6 ЗМВР. През процесния
период му било заплатено възнаграждение за извънреден труд, но до определен
брой часове, като не му бил заплатен извънредния труд получен след
преизчисляване на нощния в дневен труд.
Моли съдът да осъди ответника да му заплати сумата от сумата от 1664 лв.,
съставляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за общо 256
часа през периода от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г., получен в резултат на
преизчисляване на коефициента на положения нощен труд като 1,143 ведно със
законната лихва върху главницата от предявяване на иска до окончателното
плащане. Претендира деловодни разноски.
В срока по чл.131 ГПК ответникът депозирал отговор на исковата молба, с която оспорва исковете по основание и размер. Искът бил допустим, но не бил основателен. Не оспорва, че ищецът работи по служебно правоотношение при него. Оспорва останалите обстоятелствата изложени от ищеца. Правилото за превръщането на нощните часове в дневни било с цел да се определи неговото възнаграждение, така че когато работи 7 часа през нощта да получава възнаграждение за 8 часа и в този случай не бил полагал извънреден труд. Не била приложима разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, тъй като ищецът бил държавен служител и се прилагала спрямо него специалната уредба предвидена в ЗМВР, където липсвала подобна разпоредба. Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. не била приложима, тъй като не била обхващала процесния период и била отменена. Цитира чл. 187, ал. 1 и ал. 3 ЗМВР като счита, че това е специалната уредба приложима към служебното правоотношение на ищеца и от която било следвало, че нормалната продължителност на работното време през нощта била 8 часа. Позовава се на чл. 3, ал. 3 от Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г. Коефициентът при преобразуване на нощните часове в дневни следвало да бъде 1, а не 1,143. Било налице разграничение между правото да бъде заплатен нощен труд уредено в чл. 179, ал. 1 ЗМВР и правото да бъде заплатен извънреден труд уредено в чл. 178, т. 3 ЗМВР. Полагането на нощен труд в установеното работно време не било съставлявало полагане на извънреден труд и се било заплащало като нощен труд по т. 1 от Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. на министъра на вътрешните работи. Часовете над установеното работно време при преобразуването на нощния в дневен труд не се били явявали извънреден труд, а следвало да бъдат заплатени по реда, по който се заплаща извънредния труд, тъй като се било целяло да се заплати нощния труд. Положеният от ищеца нощен труд бил правилно отчетен и заплатен. Претендират сторените по делото разноски.
В открито съдебно заседание ищецът на основание чл. 214 ГПК прави изменение на размера на предявения иск с оглед изготвената съдебно-икономическа експертиза, като предявява иск в размер на 1783,33 лв. допълнително възнаграждение за незаплатени 252 часа положен извънреден нощен труд от ищеца за процесния период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
От заключението на вещото лице по допуснатата
съдебно-счетоводна експертиза, кредитирано от съда като обективно и компетентно
дадено, се установява, че през отчетния период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019
г. ищецът е положил общо 5337 часа труд, от които 1761 часа нощен труд. Този
нощен труд ако бъде преизчислен с коефициент от 1,143 общо за целия процесен
период се равнява на 2013 часа. Разликата между зачетения нощен труд и
преизчисления нощен труд се равнява на 252 часа, които не са били заплатени на
ищеца. Размерът на паричното обезщетение за положения извънреден труд за
процесния период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. се равнява на 1783,33 лв.,
като вещото лице е взело предвид основното месечно възнаграждение на ищеца за
исковия период.
Съдът, след съвкупна преценка на събраните по делото
доказателства, заедно и поотделно и по вътрешно убеждение, приема за установено
от фактическа и правна страна следното: Предявеният
иск е с правно основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187 и чл. 179, ал. 1 ЗМВР. Безспорно е между
страните, че ищецът е държавен служител, по
см. на Глава 15 от ЗМВР. Спорните факти са дали е положен от ищеца извънреден, нощен труд , в посочените в исковата молба размери и дали се дължи заплащане от ответника. Между страните
не се спори, че за процесния период страните
са се намирали в служебно правоотношение. Не се спори и относно факта, че
ищецът че за процесния период е положил
нощен труд. Спори се дали същият подлежи на преизчисление с
коефициент 1.143.
В разглеждания случай, в тежест на ищeца е да установи, следните положителни правнорелевантни факти, от които черпи благоприятни за
себе си правни последици, а именно: че с ответника се е намирал във
валидни служебни правоотношения, по силата на които е заемал длъжността „командир” към Регионална
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението” - гр. Сливен за релевирания период,
през който е полагал дежурства; размера на договореното му основно и брутно
месечно трудово възнаграждение; факта, че е полагал извънреден нощен труд , съответно
размера на претендираното допълнително
възнаграждение за извънреден нощен труд . В тежест на ответника от своя страна е да установи изпълнение на задължението си за плащане на допълнителни трудови възнаграждения през посочения от ищеца период за положен извънреден нощентруд, в уговорения и дължим размер, в случай че последния докаже тяхната дължимост; съответно наличието на правопогасяващи или правоизключващи по отношение това задължение факти и обстоятелства.
За да бъде уважен искът с право основание чл. 178, ал. 1,
т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР, следва да
бъде установено наличието на следните предпоставки: служебно правоотношение
между ищеца и ответника; полагането на извънреден труд в посочените времеви и
стойностни параметри. Ищецът носи доказателствената тежест
за установяването на тези факти чрез пълно и главно доказване, а ответникът
следва да установи в процеса изплащането на претендираните възнаграждения
или наличието на правопогасяващи тези
задължения факти, съобразно изложеното от него в отговора.
Съгласно чл.176 ЗМВР „Брутното месечно възнаграждение на
държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и
допълнителни възнаграждения“. Сред предвидените в същия закон допълнителни
възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд –
чл.178, ал.1, т.3.
Според нормата на чл.187, ал.9 ЗМВР „Редът за организацията
и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на
работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на
дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители, се определят с
наредба на министъра на вътрешните работи“.
В процесния период от
23.12.2014г. до 30.11.2017г. са действали последователно Наредба №8121з-407 от
11.08.2014 г., Наредба №8121з-592 от 25.05.2015 г. и Наредба № 8121з-776 от
29.07.2016 г., издавани от министъра на вътрешните работи и всяка от тях
уреждаща реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в
Министерството на вътрешните работи. Текстовете на чл.3, ал.3 и в трите наредби
са идентични, според които „При работа на смени е възможно полагането
на труд и през нощта между 22,00 и 6,00 ч., като работните часове не следва да
надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период“.
В Наредба №8121з-407, изрично е предвидено, че при сумирано
отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и
6,00 ч. за отчетния период се умножава по 1,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В
следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.
Наредба №8121з-407, е отменена с приемането на Наредба
№8121з-592 издадена от министъра на вътрешните работи, обн.,
ДВ, бр. 40 от 2.06.2015 г. Наредба №8121з-592 от своя страна е отменена с
Решение № 8585 от 11.07.2016 г. на ВАС по адм.д.
№ 5450/2016 г., влязло в сила от датата на постановяването му и обнародвано.
В периода от отмяната на Наредба №8121з-592 (11.07.2016г.)
до издаването и обнародването на Наредба № 8121з-776 (02.08.2016г.) отново е
била приложима Наредба №8121з-407, т.е. отново е имало изрично предвидено в
подзаконов нормативен акт основание за преизчисляване на положения от ищеца
нощен труд с коефициент 1.143.
В Наредба №8121з-592 /обн.ДВ
бр.40 от 02.06.2015г./ и в Наредба № 8121з-779 /обн.
ДВ бр.60 от 02.08.2016г./ липсва изрична норма съответстваща на чл.31, ал.2 от
Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с
коефициент 1.143.
Липсата на изрична норма, обаче не следва да се тълкува
като законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в
МВР часове нощен труд в дневен (каквато изрична забрана би била и
противоконституционна), а представлява празнота в уредбата на реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на
вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за
структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ
бр.( от 26.01.2007г.), като в чл.9, ал.2 от същата е предвидено при сумирано
изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с
коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и
нощното работно време, установени за подневно отчитане
на работното време за съответното работно място.
По изложените съображения исковата претенция за заплащане
на извънреден труд в процесния период,
получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен се явява
доказана по своето основание. Основание за преобразуването на часовете нощен
труд в дневен с коефициент 1.143 в периодите от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г.
при липсата на специална уредба за служителите в МВР основание за
преизчисляване на часовете положен нощен труд е субсидиарно приложимата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата - чл.9, ал.2.
Съдът констатира, че не е налице надвишаване на
предвидената в чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР
императивно установена граница за заплащане на положения извънреден труд до 70
часа на тримесечие и повече от 280 часа за година, което е видно от колона 20
на приложената към съдебно-икономическата експертиза таблица.
По отношение на претендирания размер, то същият следва да се приеме за доказан в пълен размер след допуснатото изменение на размера на иска по чл. 214 ГПК, тъй като съответства на изчисленията направени от вещото лице по назначената съдебно-счетоводна експертиза, а именно в размер на 1783,33 лв., сума съставляваща допълнително възнаграждение за незаплатени 252 часа положен извънреден нощен труд от ищеца за процесния период от 01.09.2016 г. до 30.09.2019 г. ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до окончателното плащане.
И двете страни са направили искане за присъждане на
разноски, а с оглед изхода на спора на същите се следва да бъдат присъдени в
полза на ищеца в пълен размер от 350 лв., съставляващи адвокатско
възнаграждение, за което са представени договор за правна помощ и съдействие,
което е достатъчно доказателство за тяхното изплащане. По смисъла на чл. 78,
ал. 1 ГПК с оглед пълното уважаване на исковата претенция тези разноски следва
да бъдат понесени от ответника. С оглед пълното уважаване на иска разноските
сторени от ответника остават в негова тежест.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответната страна следва да
бъде осъдена да заплати в полза на СлРС сумата от 71,33 лв., представляваща
дължима държавна такса за уважения иск и сумата от 300 лв. - възнаграждение за вещо лице по
допуснатата СИЕ, изплатени от бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОСЪЖДА на основание
чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО”
при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.М. Баев, ЕГН: **********
***, сумата
от 1783,33 лв., представляваща дължимо допълнително
възнаграждение за незаплатен положен извънреден труд за периода 01.09.2016
г. -30.09.2019 г. ,
в размер на 252 часа получен в резултат на
преизчисляване на положения нощен труд с коефициент 1,143, ведно
със законната лихва върху сумата, считано от датата на депозиране на
исковата молба – 09.10.2019 г. до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА на
основание чл.78, ал.1 ГПК Главна Дирекция „ПОЖАРНА БЕЗОПАСНОСТ И
ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, със седалище и адрес на управление: гр.София,
ул. „Пиротска” 171А, ДА ЗАПЛАТИ НА Д.М. Баев, ЕГН: ********** ***, сумата от общо 350 лв., представляващи
адвокатско възнаграждение на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
ОСЪЖДА на
основание чл. 78, ал. 6 ГПК Главна Дирекция „ПОЖАРНА
БЕЗОПАСНОСТ И ЗАЩИТА НА НАСЕЛЕНИЕТО” при МВР, със седалище и адрес на
управление: гр.София, ул. „Пиротска” 171А, ДА
ЗАПЛАТИ в полза на бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд –
Сливен, сумата от 71,33 лв., представляваща дължима държавна
такса върху уважения иск и сумата от 300 лв., представляваща
разноски по делото за възнаграждение за вещо лице по допуснатата СИЕ.
РЕШЕНИЕТО може да
се обжалва пред Сливенски окръжен съд в двуседмичен срок от датата на
връчването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: