Р Е
Ш Е Н И Е
№ 110
гр.Русе,
8.ІІІ.2017год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Русенският
окръжен съд гражданска колегия в открито заседание на 8 февруари през две хиляди
и седемнадесета година,в състав:
Председател:АНЕТА Г.А
Членове:
При
секретаря Г.И. и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното
от съдията А.Г.а гр.д.№ 445 по описа за 2014 год.,за да се произнесе, съобрази
следното:
Производството е по чл.55,ал.1 ЗЗД.
Ищецът
твърди,че на 2.VІ.2009 год.придобил чрез продажба с нот.акт
№ 77 т.ІІІ на нотариус с район на действие РРС апартамент в жилищен блок „В.“ в
град Русе за сумата 34000 евро.Продавач по сделката бил В. И. Г. ,който
удостоверил правото си на собственост върху апартамента с нот.акт
№ 108 от 27.ІІІ.2009 год.При предшестващите сделката оглед на имота и договаряне
на всички условия по нея ищецът контактувал с ответника в качеството му на
пълномощник на продавача,макар да настоявал лично да се срещне със
последния,както и да присъства при сключване на договора.Договорено било
продажната цена от 34000 евро да бъде
заплатена по банкова сметка ***,което ищецът направил с платежно нареждане от
2.VІ .2009 год.Около година по-късно срещу ищеца бил предявен иск от трето лице-Р.
Д. К.,която заявила претенции на
собственик ,оспорила действителността на сделката,с която продавачът на
ищеца се легитимирал като собственик и поискала ищецът да й предаде владението
върху имота.По този иск било образувано гр.д.№ 933/2010 год.на РОС,което
приключило с решение,с което след като е призната нищожността на сделката,от
която продавачът на ищеца черпел права, ищецът бил осъден да предаде владението
на имота на действителния му собственик.Ищецът счита,че със съдебното решение е
отпаднало основанието за плащане на продажната цена от 34000 евро и това довело
до неоснователното обогатяване на ответника за сметка на обедняването на
ищеца.Иска от съда да постанови решение,с което осъди ответника да му заплати
исковата сума,като претендира законна лихва върху нея от деня на завеждане на
иска,както и разноските в производството.
Ответникът оспорва изцяло иска и
обстоятелствата,на които се основава.В писмен отговор,постъпил в срока по
чл.131 ГПК,твърди,че със съдебното решение по гр.д.№ 933/2010 год.на РОС не е
прогласена нищожността на сделката по нот.акт №
108/2009 год.,нито е установено кой е собственик на имота.Възразява също,че
продажната цена е внесена по специална клиентска сметка по чл.39 ЗА,която не е
негова лична и не може да разполага с внесената сума,поради което счита,че
липсва обогатяване.Като пълномощник на продавача своевременно се отчел на упълномощителя,предавайки му внесената от ищеца сума.По
подробно развити в отговора съображения счита иска за неоснователен и иска
отхвърлянето му.
Съдът,като взе предвид твърденията и
възраженията на страните,и след като обсъди събраните по делото
доказателства,намира за установено от фактическа страна следното:
С нотариален акт № 77,т.ІІІ от 2.VІ.2009
год.В. И. Г. продал на ищеца М.Р. апартамент № 12 на пети етаж във вход „А“в
жилищен блок „В.“състоящ се от две стаи,дневна,кухня и сервизни помещения,с
площ от 98,74кв.м,с прилежащото му избено помещение № 12 от 6,20 кв.м,заедно с
1,737 % ид.части от общите части на сградата и
отстъпеното право на строеж върху терена,който съгласно кадастралната схема
представлява самостоятелен обект в сграда с идентификатор 63427.1.137.1.14 за
сумата 34000 евро ,платена изцяло на продавача в деня на нотариалното
прехвърляне на собствеността.По делото няма спор,че продажната цена е внесена
от ищеца по банкова сметка ***.VІ.2009 год.,в която като основание за внасянето
й е посочено заплащане на имот. Съгласно представено пълномощно рег.№
854/27.ІV.2009 год.В. Г. упълномощил ответника в качеството му на адвокат в
АК-Русе с широк обем права,свързани с управление и разпореждане със собствения му недвижим имот,между
които и да го представлява пред нотариус при извършване на продажба на имота,да
получи уговорената сума и я задържи до поискването й от упълномощителя.
При извършване на сделката от
2.VІ.2009 год.В. Г. удостоверил правото си на собственост върху имота с
нотариален акт № 108,т.І от 27.ІІІ.2009 год.-чрез покупка от Р. Д. К..По
предявен от нея иск за собственост срещу ищеца по настоящото дело и неговата съпруга било образувано гр.д.№
933/2010 год.на РОС ,в което като трето лице помагач на последните бил конституиран
В. И. Г..В мотивите на решението,които съгласно чл.223,ал.2 ГПК са задължителни за третото лице в
отношенията му със страната,която го е привлякла,е установено,че сделката по нот.акт № 108/2009 год.,на която В. Г. основава правото си
на собственост върху имота,е нищожна поради липса на съгласие на основание
чл.26,ал.2 ЗЗД ,тъй като подписа за продавач и имената на същия не са изпълнени
от Р. К..Поради това договорът за продажба не е породил вещно-транслативен
ефект и собствеността на имота е останала в патримониума
на К..Правата,които настоящият ищец е придобил по сделката,макар и чрез валидна
правна сделка,но от несобственик,не могат да се противопоставят на
действителния собственик.С тези съображения съдът е приел,че той държи имота
без правно основание и с решението е уважил предявения срещу него иск за ревандикация.
С влязла в сила присъда по НОХД №
430/2014 год.ответникът е признат за виновен в това,че в периода
27.ІV.-2.VІ.2009 год.в град Русе в съучастие с още три лица,с цел да набави за
себе си и другите съучастници,възбудил и поддържал у
ищеца заблуждение,че П. Т. П. е В. И. Г. и като собственик му прехвърля
собствеността на апартамент № 12 в гр.Русе,ул.“П.“№ 83,вх.А,ет.5 и с това
причинил на ищеца и съпругата му имотна вреда в размер на 66498,22лева,като
измамата е в особено големи размери,представляващ особено тежък случай,за което
му е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 години.В хода на
наказателното производство е установено,че чрез ползване на неистински
официални документи/лични карти/подсъдимият П. П. се представил като купувача В.
И. Г. пред нотариус при изповядване на сделката по нот.акт
№ 108/2009 год.,след което по същия начин вече в качеството си на собственик подал
документи до данъчна служба на Община Русе,СГКК-Русе за издаване на данъчна
оценка и схема на имота.Ответникът П. бил запознат от съучастниците
за начина,по който е придобита собствеността върху имота и се съгласил да участва в продажбата на
апартамента на трето лице като пълномощник на „собственика“В. Г.,за когото се
представял лицето П. П..Пред ответника П. подписал документи,необходими за
предстояща продажба,между които и цитираното по-горе пълномощно рег.№ 854/27.ІV.2009
год.,по силата на което В. И. Г. упълномощава ответника с широк обем от права
по управление и разпореждане с имота,между които да го продаде при условия и
начини на плащане,каквито намери за добре,включително с правата по чл.38,ал.1 ЗЗД,да подпише нотариален акт при
условия и за сума,каквато договори,както и да получи уговорената сума и я
задържи до поискването й от упълномощителя. Ответникът
разгласил чрез колеги,че като пълномощник на „собственик“продава апартамент в
гр.Русе и така информацията за предложения за продажба процесен апартамент
стигнала до ищеца,който извършил оглед на жилището в присъствието на ответника
и договорил с него условията на сделката,в това число цена и начин на плащане.В
наказателното производство е установено също,че в деня на сключване на договора
по настояване на ищеца в нотариалната кантора се явил П. П.,отново представяйки
се за продавача В. Г. чрез използване на същите лични документи.В проведения
разговор между ищеца и това лице,последният отказал да получи лично продажната
цена,каквото предложение му било отправено и поискал сумата да бъде внесена по банкова
сметка ***.След като ищеца и „продавача“подписали необходимите за сключване на
договора документи,ищецът и ответникът отишли в офис на ПИБ-Русе и сумата от
34000 евро била внесена по банкова сметка,***.39 ЗА.В наказателното
производство е установено също,че няма открита партида на В. И. Г.,каквото
изискване се съдържа в чл.39,ал.3 ЗА,както и че още на следващия ден
3.VІ.ответникът изтеглил от внесената сума 25000 евро, а с остатъка от 8900
евро извършил множество операции към и от свои сметки,като по този начин изцяло
се разпоредил с внесената по сметката му сума от 34000 евро,представляваща
договорената с ищеца продажна цена.
Изложените фактически обстоятелства
съдът приема за установени след анализ на събраните по делото доказателства и
въз основа на тях заключава от правна страна следното:
За да е налице третият фактически
състав на неоснователното обогатяване,уреден с нормата на чл.55,ал.1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи,че макар и валидно възникнало правоотношението,с
оглед на което е престирал и което оправдава
предприетото от него разместване на имуществени блага,същото впоследствие е
отпаднало с обратна сила.Съдът намира,че посочените предпоставки са установени
по делото,което води до извода за основателност на предявения иск,с който се
претендира връщане на платената като продажна цена сума.
Сключената между ищеца и В. И. Г.
продажба на недвижим имот с нот.акт № 77/2.VІ.2009
год.е действителна.Ищецът е договарял с лице,което не притежава право на
собственост върху апартамента,поради което макар и действителна,сделката не е
породила вещно правен ефект.При осъществяването й ищецът е действал
добросъвестно ,а платената от него продажна цена има своето основание в
сключения договор за продажба.Но той не
е придобил права,които успешно да противопостави на действителния собственик,поради
което предявеният от последната иск за ревандикация срещу
ищеца е уважен с влязлото в сила решение по гр.д.№ 933/2010 год.на РОС.Така е
отпаднало основанието за осъществената престация и за
ищеца е възникнало правото да търси връщането й.Налице е неоснователно
обедняване на ищеца за сметка на неоснователно обогатяване на ответника,който
след отпадане на основанието за получаване на продажната цена,дължи връщането
й.Съдът счита за неоснователни възраженията на последния ,свързани с липсата на
обогатяване от негова страна,основани на твърденията ,че сумата е постъпила по
негова специална,адвокатска сметка по чл.39 ЗА и тя в нито един момент не е
била част от имуществото му.От изложените по горе фактически обстоятелства е
видно,че сумата е внесена от ищеца по адвокатска сметка на ответника,открита в
ПИБ по реда на чл.39 ЗА.Съгласно тази разпоредба всеки адвокат има възможност
да открие клиентска сметка в дадена банка,по която да бъдат предоставени от
клиентите му парични средства за разходване,като за всеки клиент се води
отделна партида и адвокатът дължи отчет за изразходваните средства до 31.І.на
годината,следваща извършването на превода.Както вече се посочи,партида на правоимащото лице В. И. Г. не е била открита,а ответникът
се е разпоредил изцяло с внесената от ищеца сума чрез теглене в брой на една
част от нея-25000 евро,и чрез други банкови операции към негови сметки на
остатъка от 8900 евро.Тези действия на разпореждане с получената от ответника
сума сочат,че ответникът се е разпоредил със сумата като със своя и изцяло в свой
интерес.Не може да се приеме за основателно и възражението му за извършена
отчетна сделка на упълномощилото го лице,с която сумата е предадена на последния.На
първо място,защото ,както е установено с влязлата в сила присъда по НОХД № 430/2014
год.на РОС за В. И. Г. ,който според представените документи е упълномощил
ответника и е продавач по сключения с ищеца договор за продажба,се е представил
друго лице-обстоятелство,което не само е известно на ответника,но той активно е
поддържал у ищеца заблуждение относно самоличността на представения му за
купувач и собственик на имота.Следователно,“продавачът „В. Г. няма как да си
поиска сумата,нито ответникът по законен път да осъществи отчетническа
сделка.Допълнителен аргумент за несъстоятелността на тази теза е и
обстоятелството,че представената по делото разписка,на която е придаден вид,че
изхожда от В. И. Г. е с дата 29.ІV.,която предхожда получаването на сумата от
ответника.
По изложените съображения съдът
намира иска за основателен.При този изход на спора възлага в тежест на
ответника разноските на ищеца в съдебното производство за платена държавна
такса в размер на 2659,92 лева.
Мотивиран така съдът
Р Е Ш
И:
ОСЪЖДА И.П.И. ***,ЕГН **********
да заплати на М.Р. ***,ЕГН ********** сумата 34000 евро,представляваща продажна
цена по договор за продажба на недвижим имот,сключен с нот.акт
№ 77 т.ІІІ от 2.VІ.2009 год.на нотариус рег.№ 217 на НК с район на действие
РРС,платена на отпаднало основание,ведно със законната лихва върху тази сума
считано от 8.V.2014 год.до окончателното й изплащане,както и 2659,92 лева
разноски в съдебното производство пред тази инстанция.
Решението подлежи на обжалване в
двуседмичен срок от съобщаването му на страните пред ВТАС.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: