Решение по дело №201/2025 на Административен съд - Русе

Производството е по реда на чл. 70 - 73 в Раздел VIII „Възобновяване на административно-наказателните производства“ от Закон за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Производството по настоящото дело е било образувано пред Русенски районен съд по искане, депозирано от З. М., насочено до ВКС, чрез РРС. Изпратено е по компетентност на Административен съд-Русе.

Искането по своето същество, видно от написаното, касае молба за възобновяване на наказателно дело, като първоначално не става ясно дали това е а.н.д. №435/2024г. по описа на Русенски районен съд.

След уточнение в съдебна зала от заявителя З. М., съдът прие, че се касае за искане за възобновяване на производството по а.н.д. №435/2024г. по описа на Русенски районен съд, в което съдебно производство постановеното решение №408/06.08.2024г. е оставено в сила с решение №582/27.02.2025г. на АС-Русе по к.а.н.д. №766/2024г. по описа на съда.

В искането, в съдебна зала и в писмени бележки, вх. №1898/24.04.2025г. се твърди, че делото е решено в грубо нарушение на закона. От заявителя се сочат правни норми, разписани в глава 33 от НПК и уреждащи възобновяването на наказателни дела. С оглед и на това, З. М. претендира, че Административен съд-Русе не е и компетентен да разгледа искането му. От молителя не се сочат онези елементи от разпоредбата на чл.70, ал.2 от ЗАНН, съгласно които пред Административния съд биха били налице основания за възобновяване, като посочените в т.1-т.8 от нормата.

Предвид подаването на искането в сроковете по чл.71, ал.1 от ЗАНН, от страна, имаща право съгласно разпоредбата на чл.72, ал.1, т.2 от ЗАНН, съдът го прие за допустимо и го разгледа в съдебна зала.

То се поддържа в съдебна зала от искателя З. М., като отново се твърди, че Административен съд-Русе не е компетентен да разгледа искането, и то следва да бъде изпратено на ВКС.

Страна в това производство е и началникът на Второ РУ при ОД на МВР Русе, която не ангажира становище по искането.

Русенска окръжна прокуратура, чрез прокурор П. П. изразява становище за неоснователност на искането.

Съдът, като съобрази изложените в предложението основания и приложените доказателства, прие за установено следното:

Компетентен, за разлика от соченото в самото искане, в съдебна зала и в писмени бележки от З. М. е именно административният съд, както е разписано и в чл.73, ал.1 от ЗАНН – „Искането за възобновяване се разглежда от административния съд, в съдебния район на който се намира органът, постановил акта по чл. 70, ал. 1“.

Предложението за възобновяване е допустимо – направено е от страна, имаща право съгласно чл. 72, ал.1, т.2 от ЗАНН, в законоустановения срок, разписан в чл.71, ал.1 от ЗАНН. За да бъде допустимо едно искане по този ред, на първо място то следва да касае образувано и приключило административнонаказателно производство, което видно от чл.70, ал.1, т.1-7 от ЗАНН може да е приключило на различен етап. Сред изброените актове, които подлежат на проверка по реда на тази глава и раздел от ЗАНН са и влезлите в сила решения на районния и на административния съд. З. М. иска възобновяване на производството по а.н.д. №435/2024г. по описа на Русенски районен съд, той е адресат на НП №134-НК от 02.01.2024г., предмет на оспорване по цитираното въззивно дело.

Срокът по чл.71, ал.1 от ЗАНН е спазен, въпреки че искателят не сочи точно коя от хипотезите по искането му е налице.

По същество искането е неоснователно.

В Раздел VIII от ЗАНН, озаглавен „Възобновяване на административнонаказателните производства“, са разписани правилата и реда, по който това може да стане.

За да се иска възобновяване на едно административнонаказателно производство, без значение на коя фаза е приключило, в чл.70, ал.2 от ЗАНН законодателят е очертал в т.1-8 кога може да стане това: „Административнонаказателното производство подлежи на възобновяване, когато: 1. с влязла в сила присъда или решение се установи, че някое от доказателствата, въз основа на които е издаден актът по ал. 1, е неистинско или с невярно съдържание; 2. с влязла в сила присъда или решение се установи, че актосъставител, наказващ орган, съдия, съдебен секретар, прокурор, страна или участник в производството е извършил престъпление във връзка с участието си в административнонаказателното производство; 3. се открият нови обстоятелства или нови доказателства от съществено значение за разкриване на обективната истина, които не са били известни на нарушителя, наказващия орган или съда при постановяване на акта; 4. с влязла в сила присъда се установи, че деянието, за което е наложено административното наказание, съставлява престъпление; 5. деянието, за което е приключило административнонаказателното производство, съставлява престъпление; 6. с решение на Европейския съд по правата на човека е установено нарушение на Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи, което има съществено значение за преписката или делото; 7. вследствие на допуснато съществено нарушение на процесуалните правила лицето, по отношение на което е издаден актът по ал. 1, наказващият орган или собственикът на вещите, с които е извършено разпореждане или са отнети в полза на държавата, ако не е нарушител, е бил лишен от възможността да участва в административнонаказателното производство или не е бил надлежно представляван, както и когато не е могъл да участва лично или чрез пълномощник по причина на препятствие, което не е могъл да отстрани; 8. с влязло в сила решение на съда се отмени административен акт, констатациите в който са взети предвид от наказващия орган при издаване на акта по ал. 1, т. 1 – 4.

В искането на З. М. липсва посочена която и да е от тези предпоставки, даващи възможност на административния съд при констатирането и доказването и, да уважи искането за възобновяване. В искането, с което е сезирал съда, в проведеното съдебно заседание и в писмена защита той сочи нарушение на материалния закон, но този вид нарушение не е сред изброените основания по чл.70, ал.2 от ЗАНН за основателност на искането за възобновяване. Цитираните от него правни норми от НПК касаят възобновяване на НОХД, но в конкретния случай са приложими не разпоредбите на НПК, а тези в Раздел VIII от ЗАНН, озаглавен „Възобновяване на административнонаказателните производства“.

Ето защо съдът приема, че искането на З. М. за възобновяване на производството по а.н.д. №435/2024г. по описа на Русенски районен съд, в което съдебно производство постановеното решение №408/06.08.2024г. е оставено в сила с решение №582/27.02.2025г. на АС-Русе по к.а.н.д. №766/2024г. по описа на съда, е неоснователно. Като такова то следва да се остави без уважение.

Мотивиран така и на осн. чл. 73 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

Отхвърля искането на З. С. М. за възобновяване на производството по а.н.д. №435/2024г. по описа на Русенски районен съд, в което съдебно производство постановеното решение №408/06.08.2024г. е оставено в сила с решение №582/27.02.2025г. на АС-Русе по к.а.н.д. №766/2024г. по описа на съда

Решението не подлежи на обжалване.