Производството е по реда на чл. 278 от ГПК и е образувано по постъпила частна жалба от представител по пълномощие на София Петрова Бърнева, с адрес за призоваване, гр. София, адв. С.Балев от АК-София срещу определение № 4418/21.12.2010 година, поставено по ч.гр.дело № 645/2010 година по описа на Кърджалийския районен съд, с което на основание чл. 415, ал.2 ГПК е обезсилена заповед № 970/14.04.2010 година за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, издадена на жалбодателя срещу Любомир Здравков Дедев от гр. Кърджали. Определението се обжалва като необосновано и незаконосъобразно. Твърди се от жалбодателя, че в срока по чл. 415, ал.1 ГПК, пред компетентния районен съд внесъл искова молба, с която предявил иск по чл. 422 ГПК срещу длъжника, както и довнесъл дължимата държавна такса. Неправилно районният съд приел, че такъв иск не е предявен, съответно не е внесена държавната такса. Към жалбата се прилагат копие от исковата молба и вносна бележка за внесена по сметка на Софийски районен съд ДТ. Жалбодателят моли предвид изложеното, да се отмени определението като незаконосъобразно. В срока по чл. 276, ал.1 ГПК, отговор на частната жалба от другата страна, не е постъпил. Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид: От приложеното ч.гр.дело № 645/2010 година по описа на Кърджалийския районен съд установява, че въз основа на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, подадено от София Петрова Бърнева чрез пълномощник Светлозар Балев Балев, съдът е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № № 970/14.04.2010 година срещу Любомир Здравков Дедев от гр. Кърджали за сумата от 2 020 лв., дължима по договор за наем и консумативи. В срока по чл. 414, ал.2 ГПК, длъжникът е възразил писмено срещу заповедта за изпълнение с възражение вх. № 6049/10.08.2010 година. По реда на чл. 415 ГПК съдът е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване на вземането си в едномесечен срок, като довнесе дължимата държавна такса. Съобщението за това е връчено на пълномощника на 11.10.2010 година. Видно от представените с частната жалба копие от искова молба вх. № 53939/09.11.2010 година, подадена пред Районен съд – София, по посочения в заявлението адрес за призоваване на заявителя-ищец и вносна бележка от същата дата за сумата от 140.00 лева, внесена по сметка на Софийския районен съд, заявителят, в указания едномесечен срок по чл. 415, ал.1 ГПК е предявил осъдителен иск срещу длъжника, като е довнесъл 2% ДТ по сметка на Софийски районен съд и е образувано гр.д. № 53919/2010г. по описа на съда. При тези данни по делото, частната жалба е основателна. В срока по чл. 415 ГПК, заявителят в производството по чл. 410 ГПК е предявил осъдителен иск срещу длъжника за сумата, предмет на заповед № 970/14.04.2010 година за установяване на парично задължение по чл. 410 ГПК, като е довнесъл и дължимата държавна такса. Съгласно разпоредбата на чл. 422 ГПК, в срока по чл. 415, ал.1 ГПК заявителят може да предяви иск за съществуване на вземането си, който по своя характер е установителен. В тази връзка, изцяло в правомощията на първоинстанционния съд, пред който е предявен иска, е да даде указания в този смисъл, като включително в срока по чл.214 ГПК ищецът може да измени основанието на предявения иск в зависимост от интереса от търсената защита. Ето защо следва да се приеме, че тъй като заявителят-ищец е предявил осъдителен иск в срока по чл. 415 ГПК, с цена, съответстваща на заявената сума и въз основа на аналогични правопораждащи факти, изложени в заявлението по чл. 410 ГПК и е довнесена ДТ в размер на 2%, не са били налице основанията по чл. 415, ал.2 ГПК за обезсилване на издадената заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, поради което обжалваното определение като неправилно, следва да бъде отменено. Воден от изложеното, Окръжният съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 4418/21.12.2010 година, постановено по ч.гр.дело № 645/2010 година по описа на РС-Кърджали, с което е обезсилена заповед № 970/14.04.2010 година за установяване на парично зад·лжение по чл. 410 ГПК, издадена на София Петрова Бърнева, ЕГН **********, от гр. Бургас чрез представител по пълномощие- адв. С.Балев от АК-София срещу Любомир Здравков Дедев, ЕГН ********** от гр. Кърджали за сумата от 2 020 лв., дължима по договор за наем и консумативи. Определението е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: Членове: 1.
2.
|