РЕШЕНИЕ

 

№

гр.Червен бряг 28.09.2016 година

 

    В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Червенобрежки районен съд, в публично заседание на осми Септември през две хиляди и шестнадесета  година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ХРИСТО  ПЪРВАНОВ

при секретаря П.П.,

като разгледа докладваното от съдията Първанов Гр.д.№ 114 по описа за 2016 година на Червенобрежки Районен съд на основание данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

 Производството е по чл. 344 ал.1, т. 1, 2 и 3 от КТ вр. чл. 225, ал. 1 от КТ

 

В РС – Червен бряг е постъпила искова молба П.Х.П. ***  с ЕГН ********** срещу „Контраст ин плюс“, ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. София,  ул. Красна поляна, бл. 235, вх. Б, ет. 1, ап. 24, ЕИК *********, представлявано от Т.Х.П. със същият адрес, с която на основание чл.344, ал.1, т.1, 2 и 3 от КТ се иска от съда да постанови решение с което да признае уволнението му извършено със заповед № 015/30.11.2015г. на управителя на ответното дружество за незаконно и го отмени, да го възстанови на предишната му работа – „гладач, ютия“, да осъди ответника да му заплати обезщетение за времето през което е останал без работа поради уволнението, ведно със законните лихви върху тези суми, и да му бъдат възстановени удържаните и дължащи му се работни заплати, както и направените съдебни разноски.

Предявени са три субективно съединени иска.

В съдебно заседание ищеца редовно призован се представлява от адв. Ц.А. ***.

Ответника, редовно призован се представлява от управителя Г.К.. Оспорва предявените искове.

По допустимостта на предявените искове.

Видно от приложения по делото трудов договор страните се намират в трудово правоотношение, което обуславя активната и пасивна легитимация.

Съгласно чл.358 ал.1 т.2 КТ искът се предявява в 2-месечен срок, който на осн.чл.358 ал.2 т.1 пр.1 КТ тече от деня, в който на работника е била връчена заповедта за наложеното наказание. В конкретния случай от представеното от ответника лично трудово досие липсват конкретни данни за това, кога точно е връчена заповедта на ищеца. По негови твърдения това е станало на 15.12.2015г., а исковата молба е депозирана в деловодството на съда на 12.02.2016г., тоест в двумесечния срок, поради което е допустима и следва да бъде разгледана.

Следователно искът е предявен в срок и възражението за погасителна давност не следва да бъде уважено.

Исковата молба съдържа твърдение за неспазване на процедурата по чл.193 ал.1 КТ и то следва да се разгледа на следващо място, тъй като на осн.чл.193 ал.2 КТ, ако работодателят не е изпълнил задължението си по чл.193 ал.1 КТ, съдът отменя наказанието, без да разглежда спора по същество.

Съдебната практика, а и теорията, са категорични, че спазването на чл.193 ал.1 КТ е императивно изискване. В КТ не е уредена някаква конкретна формална процедура, която трябва да се следва при изслушване на работника или приемане на писмените му обяснения, но законодателят е предал на тази процедура такова съществено значение, като се е ръководил от необходимостта да се съберат и оценят доказателствата на лицето, спрямо което се предприемат дисциплинарни мерки.

Задължителната съдебна практика обаче, чрез решения на ВКС по чл.290 ГПК, приема следното:

В решение № 322 от 05.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 301/09 г. ІІІ г.о. ГК е посочено, че „няма изискване за нарочно уведомяване относно започнала дисциплинарна процедура, което законодателят да е вменил в задължение на работодателя и да е основание за отмяна на наложеното дисциплинарно наказание”. Това очевидно е така, защото работодателят би следвало да вземе решение за започване на дисциплинарна процедура, след като се запознае със становището на работника. Изискването на обяснения насочва към възможност за дисциплинарна отговорност, но не е задължително да се наложи наказание.

Както в цитираното по-горе решение, така и в решение № 494 от 18.06.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 1687/09 г. ІІІ г.о. ГК, решение № 343 от 28.05.2010 г. на ВКС по гр.д.№ 799/09 г. ІІІ г.о. ГК /всички по реда на чл.290 ГПК/ е прието, че „работодателят като субект на дисциплинарната власт може да оправомощи друго лице да поиска писмените обяснения или да изслуша устните такива, без това да нарушава нито императивно формулираното правило на КТ, нито заложения конституционен принцип за защита на накърненото право на труд”. „От съществено значение е – обясненията да достигнат до работодателя преди той да наложи наказанието, за да бъде обективно възможно той да ги съобрази при вземане на решението си за налагане на наказанието”.

 В решение № 137 от 01.06.2012 г. на ВКС по гр.д.№ 982/11 г. ІІІ г.о. ГК /по чл.290 ГПК/ е посочено, че „Когато на работодателя станат известни обстоятелства за нарушаване на трудовата дисциплина, той трябва да получи от работника обяснения, без да е необходимо да са посочени обективните и субективни елементи на изпълнителното деяние или правната квалификация. Достатъчно е по разбираем за работника начин да бъде изложено за какво нарушение на трудовата дисциплина се изискват обясненията”. В този смисъл обясненията, които се искат от работника, трябва да имат определен предмет – да се отнасят до нарушението, за които работодателят следва да реши дали работникът ще бъде санкциониран.

Имайки предвид тази задължителна съдебна практика по приложението на чл.193 ал.1 от КТ, съдът следва да обсъди конкретните факти, твърдения и доказателства на страните.

В настоящият случай, видно от приложения по делото пощенски плик /стр. 29/ е, че на ищеца са изискани обяснения на 01.12.2015г. като в уведомителното писмо /на стр. 28/ е даден от ответника двудневен срок за депозиране на обясненията. Тоест ищеца е следвало да депозира обясненията си до 03.12.2015г. Вместо да изчака да получи исканите от работника обяснения, ответника на още на 30.11.2015г. е издал заповед № 015 за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на трудовото правоотношение. Издаването на заповедта преди изтичане на срока за обясненията и не получаването им в този срок се равнява на липса на обяснение, с което свое действие работодателя не е спазил изискването на чл. 193, ал. 1 от КТ.

В този случай, когато работодателят предварително не е изслушал работника или служителя или не е приел писмените му обяснения на основание чл. 193, ал. 2, съдът отменя дисциплинарното наказание, без да разглежда спора по същество.

 При този изход на делото уволнението на ищеца следва да бъде признато за незаконно и следва да бъде отменено.

 Съгласно заключението на назначената СИЕ, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 313,96 лева съставляваща трудово възнаграждение за м. Ноември 2015г. което е задържано на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 36,05 лв.

 Ищеца следва да бъде възстановен на предишната си работа – „Гладач, ютия“.

По предявения иск с правно основание чл. 344, ал.1, т.3 от КТ. В тежест на ищеца е да докаже, че след уволнението е останал без работа. В настоящето производство не се събраха категорични и безспорни доказателства в подкрепа на тази теза. Депозирана по делото единствено декларация /стр. 68/ от ищеца, че за времето от 01.12.2015г. до 05.04.2015г. е работил на трудов договор, след което е безработен. Декларацията е от 08.09.2016г.От това доказателство не става ясно при същия или при друг работодател е работил, на каква длъжност и какво е било трудовото му възнаграждение. Регистриран ли е бил трудовия му договор и н.т. Предвид това, иска като недоказан следва да бъде отхвърлен изцяло.

По разноските:

С оглед изхода на спора ищеца има право на присъждане на разноските в производството – адвокатско възнаграждение съгласно приложения списък по чл.80 от ГПК, съобразно уважената част от предявените искове в размер на 280 /двеста и осемдесет/ лв./от общо 420 лв./.

Ответника следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд гр. Червен бряг направените по делото разноски в размер на 66,70 лева за вещо лице и държавна такса за иска по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ в размер на 25 лева и за иска по чл. 344, ал. 1, т 2 от КТ в размер на 25 лева.

Ищеца следва да бъде осъден да заплати по сметка на Районен съд Червен бряг направените по делото разноски за вещо лице съобразно отхвърления иск по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ в размер на 33,30 лв. и Държавна такса за отхвърления иск в размер на 25 лв.

Ищеца следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за един адвокат съобразно отхвърления иск в размер на 140 лв. /от общо 420 лв./.

Воден от гореизложените мотиви, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ПРИЗНАВА уволнението на П.Х.П. ***  с ЕГН **********, извършено със заповед № 015/30.11.2015г. на управителя на  „Контраст ин плюс“, ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. София,  ул. Красна поляна, бл. 235, вх. Б, ет. 1, ап. 24, ЕИК ********* за незаконно, като отменя заповедта.

ВЪЗСТАНОВЯВА П.Х.П. ***  с ЕГН ********** на предишната работа на длъжността „Гладач, ютия“ в „Контраст ин плюс“, ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. София,  ул. Красна поляна, бл. 235, вх. Б, ет. 1, ап. 24, ЕИК ********* с месторабота – шивашки цех, гр. Койнаре, ул. „Иван Рилски“, № 1.

ОСЪЖДА „Контраст ин плюс“, ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. София,  ул. Красна поляна, бл. 235, вх. Б, ет. 1, ап. 24, ЕИК *********, представлявано от Т.Х.П. със същият адрес да заплати на П.Х.П. ***  с ЕГН ********** сумата от 313,96 лева съставляваща трудово възнаграждение за м. Ноември 2015г. което е задържано на основание чл. 221, ал. 2 от КТ, както и обезщетение по чл. 224, ал. 1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск в размер на 36,05 лв.

ОТХВЪРЛЯ като недоказан предявеният иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3 от  КТ  предявен от П.Х.П. ***  с ЕГН ********** срещу „Контраст ин плюс“, ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. София,  ул. Красна поляна, бл. 235, вх. Б, ет. 1, ап. 24, ЕИК ********* за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1 от КТ за оставяне без работа след заповедта за уволнение.

ОСЪЖДА „Контраст ин плюс“, ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. София,  ул. Красна поляна, бл. 235, вх. Б, ет. 1, ап. 24, ЕИК *********, представлявано от Т.Х.П. със същият адрес да заплати на П.Х.П. ***  с ЕГН ********** сумата от 280 /двеста и осемдесет/ лева съставляваща направени по делото разноски за един адвокат, съобразно уважената част на предявените искове.

ОСЪЖДА „Контраст ин плюс“, ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. София,  ул. Красна поляна, бл. 235, вх. Б, ет. 1, ап. 24, ЕИК *********, представлявано от Т.Х.П. със същият адрес да заплати по сметка на Районен съд гр. Червен бряг направените по делото разноски в размер на 66,70 /шестдесет и шест лева и 70ст./лева за вещо лице и държавна такса за исковете по чл. 344, ал. 1, т.1 от КТ в размер на 25 /двадесет и пет/ лева и за иска по чл. 344, ал. 1, т 2 от КТ в размер на 25 /двадесет и пет/ лева.

ОСЪЖДА П.Х.П. ***  с ЕГН ********** да заплати по сметка на Районен съд Червен бряг направените по делото разноски за вещо лице съобразно отхвърления иск по чл. 344, ал.1, т.3 от КТ в размер на 33,30  /тридесет и три лева и 30 ст./лв. и Държавна такса за иска в размер на 25 /двадесет и пет/ лв.

ОСЪЖДА П.Х.П. ***  с ЕГН ********** да заплати на „Контраст ин плюс“, ЕООД, със седалище и адрес на управление, гр. София,  ул. Красна поляна, бл. 235, вх. Б, ет. 1, ап. 24, ЕИК *********, представлявано от Т.Х.П. със същият адрес направените по делото разноски в размер на 140 /сто и четиридесет/ лева – възнаграждение за един адвокат.

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено пред Плевенски Окръжен Съд.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: