Решение по дело №2913/2019 на Районен съд - Казанлък

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

 

гр. К., 27.12.2019 година

 

 

В   И М Е Т О   Н А   Н А Р О Д А

 

 

Районен съд - К., гражданска колегия, в публично заседание на 23.12.2019 г., в състав:

                                                                      ПРЕДСЕДАТЕЛ:НЕЙКО НЕЙКОВ

 

при секретаря Детелина Димитрова като разгледа докладваното от съдията  гражданско дело № 2913 по описа за 2019 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявен е иск от М.И.К., ЕГН ********** ***  против К.Д.Н., ЕГН ********** *** с правно основание в чл. 127 СК.

В исковата молба ищецът сочи, че от връзката му с ответницата им се родило дете – П. М. К., ЕГН **********. Заедно живеели в къщата му в село Е.. Ответницата работила в „******“ АД гр. К.. Нямала други деца. Синът им бил в 6 - ти клас и учил в училището в с. Е..

Сочи, че преди 5 месеца заминал да работи в Г.. На 15.10.2019 г. се прибрал. Детето му споделило, че майка му понякога излизала и не се прибирала с дни, а той седял сам вкъщи.

Твърди, че на 20.10.2019 г. излязъл с приятели, а ответницата останала вкъщи с детето. Вечерта му се обадила съседка, която му казала, че детето му било само вкъщи и било припаднало. Веднага се прибрал. Твърди, че заварил детето голо, припаднало, повърнало. Извикал Бърза помощ. Като детето дошло в съзнание му разказало, че след като той излязъл, някой позвънил на  майка му и тя избягала от вкъщи с такси, той я молел да спре, да не го оставя само, но ответницата се качила в таксито и заминала. Детето му казало,  че много се разстроило и започнало да пие алкохол, като в един момент припаднало.

Моли съда да предостави на него М.И.К., ЕГН ********** упражн/яването на родителските права по отношение на П. М. К., ЕГН **********; да постанови местоживеенето на П. М. К., ЕГН ********** да е при него на адрес: ***; да определи на ответницата режим на лични контакти с П. М. К., ЕГН ********** всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 до 17,00 часа; да осъди ответницата да заплаща месечна издръжка на П. М. К., ЕГН ********** в размер на 250,00 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба до настъпване на основания за изменение или прекратяване, като издръжката да се  заплаща по банкова сметка ***-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

В срока по чл. 131 от ГПК не е депозиран писмен отговор от ответника. На същия е редовно връчен препис от исковата молба и приложенията към нея.

 

В открито съдебно заседание, ищецът се явява лично и поддържа исковата молба чрез процесуалния си представител. Ответницата, редовно призован, се явява лично.  

 Заинтересована страна - АСП, Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К. – редовно призовани, не изпращат представител в откритото съдебно заседание. Изготвят социален доклад, приложен към делото.

В съдебната зала се явява и социален  работник К.Д. Д. от отдел „Закрила на детето“ при Дирекция „Социално подпомагане“, гр. К.,  за изслушване на детето  П. М. К..

           

              От събраните по делото писмени и гласни доказателства, съдът намира за установено следното:

Детето П. М. К., ЕГН ********** е родено от майка К.Д.Н., ЕГН ********** и е с баща М. И. К., ЕГН **********, видно от удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане № **** от ****.2007 г., издадено от Община К.. Родителите на детето не са сключили граждански брак.

Видно от Удостоверение за доход изх. № ****/****.2019 г., издадено от „******“ АД, град К., ищецът е реализирал средномесечен  нетен доход около 830.00 лева за периода от м.октомври 2018 г. до м.август 2019 г.

Видно от Удостоверение № **/**.**.2019 г., издадено от ОУ „*********“ с. Е., детето П. М. К. е записано в *-ти клас през учебната 2019/2020 г. в учебното заведение.

Доказателства за доходите на майката на малолетното дете не се събраха. Същата се яви в лично в съдебно заседание, но не представи доказателства за доходите си.

По делото е изготвен социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане”, гр. К.. От същия е видно, че родителите на малолетния  П. заживели на семейни начала преди 14 години. По време на съвместния живот не са имали сериозни конфликти,но всичко се променило,когато бащата заминал да работи в чужбина. Тогава майката коренно променила поведението си, започнала често да излиза през нощта, като оставяла малолетния си син сам вкъщи, не полагала адекватни грижи за него. От месец октомври г-жа Н. не се прибирала в дома си и не е полагала грижи за П.. Грижите за него били изцяло поети от баща му, който се грижил за домакинството и прехраната. В доклада се сочи, че бил проведен телефонен разговор с майката, която живеела при новия си съжител в град П., към момента била в Б. и нямала финансова възможност да посети ДСП-К. за разговор. Малолетният П. споделил, че получавал вербални заплахи по телефона от новия съжител на майка му, който го уверявал, че ще остане да живее при тях и ще бъде изпращан да проси. Също споделил, че желанието му било да остане да живее с баща си, да замине с него в Г. и там да продължи живота и обучението си.

В заключението на доклада се сочи, че към момента всички базисни потребности на детето П. К. са задоволяват от неговия баща М.К.. Била осигурена сигурна и стабилна среда за отглеждането на малолетния, имал достъп до здравни грижи и образователна дейност, съобразена с възрастта му. На този етап детето нямало контакт с майката, като  същата твърдяла, че пребивава на територията на град Б..

 

По делото се събраха гласни доказателства.

Свидетелят И.Ф. Л., син на ищеца,  желае да свидетелства заяви, че ответницата К. не гледала добре сина си П., детето му  се оплакало, споделило, че постоянно ядял сухи яденета. Сочи, че негови приятели му казали, че виждали ответницата през нощта в центъра на град К., докато  детето  било само вкъщи през това време. Сочи, че през месец октомври детето  се напило и изпаднало в безсъзнание, бил оставен сам от майка си. След тази случка,  тя не се прибрала вкъщи. Твърди, че често го оставяла сам. Заявява, че баща му работил в Г., но вече се върнал,  за да може да се грижи за детето.

На осн. чл. 15 от ЗЗДетето съдът изслуша детето П. М. К., след като отстрани от залата неговите родители.  Детето споделя, че сега живее  с баща си и брат си, които си дошли от Г.. Майка му не живеела при него. Заявява, че преди били заедно с нея, но тя го хранила само с кренвирши. Сподели, че през лятото имал висока  температура, а майка му  не се прибрала, за да го гледа.  Тя често  отсъствала и го оставяла сам. Разбрал от съседка, че се виждала с друг мъж М. Заявява, че желае за него да се грижи баща му. Брат му също му помагал.

Социалният работник К.Д. Д. заявява, че поддържа тезата от социалния доклад, като сочи, че на този етап детето ще е по-добре да остане при бащата.

           

От така приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните правни изводи:

Разпоредбата на чл. 127 ал. 1 от СК предвижда, че когато родителите не живеят заедно, те могат да постигнат съгласие относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му. Те могат да поискат от районния съд по настоящия адрес на детето да утвърди споразумението им. Споразумението има сила на изпълнително основание по чл. 404, т. 1 от Гражданския процесуален кодекс. Алинея две на същият член гласи, че ако родителите не постигнат споразумение по ал. 1, спорът се решава от районния съд по настоящия адрес на детето, който се произнася относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с детето и издръжката му съгласно чл. 59, 142, 143 и 144.

Законът не съдържа обстоятелствата, които са от значение за определяне на мерките по упражняване на родителските права. Определянето на мерките по отношение на родителските права, следва да става съобразно обстоятелствата на конкретния случай. Това означава, че са от значение не отделни обстоятелства, а съвкупността от обстоятелствата на разглеждания случай. Тези обстоятелства са от най-разнообразно естество. По-съществени от тях са: възпитателски качества на родителите; моралният облик на родителя; грижи и отношение на родителите към децата; желанието на родителите; привързаност на децата към родителите; полът и възрастта на децата; помощта на трети лица; социално обкръжение; жилищно-битови и други материални условия на живот, както изисква ППВС № 1/1974г..

Съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, поради което той е длъжен служебно да събере относимите доказателства за правнорелевантните факти, като осъществява тази си функция в защита на публичния интерес.

По делото се установи, че малолетният П. е на навършени 12 години.

От събраните по делото доказателства по безспорен и категоричен начин се установи, че майката се е дезинтересирала от родителските си задължения спрямо своя син, като от раздялата си с ищеца от месец октомври, 2019 г. не е полагала  грижи за него. По данни на социалния доклад,  от разпита на свидетелите в откритото съдебно заседание, а и от сведенията, дадени от малолетния П. на осн. чл. 15 ЗЗДет. в открито съдебно заседание,  се установи, че същата е напуснала семейното жилище, не се е връщала в семейството си  и  не е полагала грижи за детето си. Към момента съжителствала с друг мъж в град П..  Преди да напусне дома си, тя не се грижила добре за него, хранила сина си  с нездравословна храна,  често излизала вечер, като оставяла малолетното си дете само вкъщи, дори и през нощта.

 

След напускане на майката на общото жилище, ищецът е този, който полага непосредствени грижи за сина си. По данни на социалния доклад, същият съумява да  осигури всичко необходимо на сина си, съобразно възрастта и желанията  му. Същият, към момента се е завърнал в България от Г., където е работил, за да полага грижи за малолетния си син.

 По делото не се установява невъзможност или негодност на бащата да полага нужните грижи и внимание за детето си, поради което съдът приема, че същият разполага с необходимите качества да обгрижва дете на тази възраст.

В процесния случай не бяха констатирани някакви тежки провинения на бащата, които да са отречени от морала и обществото, дори напротив - той изразява своето желание, привързаност и обич към сина си по начин, по който разбира, че е редно да прави това. Същият няма аморално поведение, няма упражнени прояви на малтретиране.

При тези данни, според настоящия съдебен състав, бащата е доказал възможността си да отглежда детето  си по подходящ за него начин и при добри условия. По-добре за малолетният  П.  е да остане в дома и семейната среда на бащата, където е доказано обгрижен и се чувства спокоен.

По тези съображения, съдът счита, че следва да уважи ищцовата претенция, спрямо детето П. М. К., като предостави на бащата  упражняването на родителските права спрямо малолетния П. и определи местоживеенето му при бащата  М.И.К..

Законът овластява родителите да се грижат за децата си, да ги отглеждат, възпитават и представляват. Всеки родител има правото и задължението да вижда детето си, да контактува с него, да го възпитава, да му отделя нужното внимание и да засвидетелства своите чувства към него. Тези контакти се отразяват благоприятно на психическото развитие на детето и оказват влияние върху оформянето на характера и възприятията му към обкръжаващия свят. От друга страна, правата и задълженията на родителите принадлежат и на двамата родители, като всеки от тях е носител на тези права и задължения в пълния им обем. Детето чувства естествена потребност да общува с всеки от тях, да търси подкрепата им, както и да изгради своя модел на поведение. Родителят не би могъл да осъществява това си право само ако интересите на детето налагат това.

Тъй като режимът на контакти между майката  и детето  се налага от нуждата да не се прекъсва емоционалната връзка между тях, на ответницата следва да бъде дадена възможност да поддържа режим на лични отношения. Контактите с майката са необходими за нормалното психическо и физическо развитие на детето. Ето защо съдът счита, че режим на контакти с нея следва да бъде осъществяван по следния начин: всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа без преспиване, както и 20 дни през лятото, когато не съвпада с отпуска на бащата.

 

ОТНОСНО ИЗДРЪЖКАТА:

Съгласно чл. 143, ал. 2 СК „родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си“, като размерът на дължимата издръжка се определя „според нуждите на лицето, което има право на издръжка, и възможностите на лицето, което я дължи“ съгласно чл. 142, ал. 1 СК. Настоящото производство е образувано след 01.10.2009г., т.е. след влизане в сила на новия Семеен кодекс. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал.2 от същия, минималната издръжка на едно дете е равна на ¼ от размера на минималната работна заплата. С Постановление № 320  от 20.12.2018 г. на Министерски съвет, считано от 01.01.2019 г. е определен нов размер на минималната месечна работна заплата за страната, която е увеличена на 560 лв., от което следва, че гарантираният от СК минимален размер на издръжката не може да е под 140,00 лева. Право на издръжка имат лицата, които са неработоспособни и не могат да се издържат от имуществото си (чл. 139 СК).

По делото не се спори и се установи от представеното удостоверение за раждане, че ответницата е майка на детето П. М. К..   

С оглед възрастта си, детето  е дефинитивно неработоспособно, като няма данни да разполага със собствено имущество /което не се и твърди/, поради което и има право на издръжка от родителите си, които са лица от втори ред на задължените да дават такава (чл. 140, ал. 1, т. 2 СК) поради липса на лица от първи ред.

Нуждите на П. се установяват от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава специално.

По делото не се установи детето да има нужда от средства за разходи, различни от обичайните за дете на неговата  възраст (за храна, дрехи, учебни пособия, помагала и др.).

Майката е в трудоспособна възраст и няма данни да страда от заболяване, което да пречи на работоспособността й и може да издържа детето си. Няма данни по делото да дължи издръжка и на други лица.  Освен това по данни от социалния доклад, а и от данни от  исковата молба се установява, че същата работи на трудов договор в „******“ АД. Ответницата се яви лично в съдебно заседание и не оспори това обстоятелство, не изпълни и задължението да представи доказателства за трудовите си доходи.

Съдът, след като взе предвид, че ответницата е в най-близка степен на родство с детето, както и възрастта му, нуждата от храна, облекло и други потребности настоящият съдебен състав намира, че претендираната сума в размер на 250,00 лв. за П. М. К. се явява достатъчна за месечната му издръжка, за което намира, че майката следва да бъде осъдена да заплаща издръжка на сина си  в този размер, а останалите средства ведно с ежедневните грижи, следва да бъдат осигурявани от бащата.

Безспорно по делото се установи, че за периода от раздялата на родителите,  майката  не е давала издръжка и не е полагал грижи за сина  си. Ответницата  дължи и следва да заплаща месечна издръжка, така както е поискано  в исковата молба – от датата на нейното завеждане - 28.10.2019 г.

 

По разноските:

С исковата молба ищецът е направил искане за присъждане на разноски в производството.

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78 ал. 1 ГПК ответницата  следва да бъде осъдена да заплати на ищеца направените по делото разноски в общ размер на 850,00 лв., представляващи заплатена държавна такса за завеждане на делото в размер на 50,00 лв. и разноски за възнаграждение за един адвокат в размер на 800,00 лв.

Ответницата ще следва да заплати по сметка на Районен съд- К.  сумата от 360,00 лв. окончателна държавна такса върху размера на така присъдената издръжка.

 

Съгласно чл. 242, ал. 1 ГПК, съдът постановява предварително изпълнение на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.

 

Водим от гореизложеното, съдът

 

 

 

 

 

Р  Е  Ш  И:

               

 

ПОСТАНОВЯВА детето П. М. К., ЕГН ********** да живее при баща си М.И.К., ЕГН ********** на адрес: ***.

 

ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права, спрямо детето П. М. К., ЕГН ********** на бащата М.И.К., ЕГН **********, като дава възможност на майката К.Д.Н., ЕГН ********** да осъществява режим на лични контакти със сина си:  всяка първа и трета събота от месеца от 10,00 часа до 17,00 часа без преспиване между дните, както и 20 дни през лятото, когато не съвпада с отпуска на бащата.

 

 

  ОСЪЖДА К.Д.Н., ЕГН ********** с адрес: *** да заплаща на детето П. М. К., ЕГН **********, чрез неговия баща  М.И.К., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 250,00 лв. /двеста и петдесет лева и нула ст./, считано от 28.10.2019 г. и до настъпване на законни основания за нейното изменение или прекратяване, по банкова сметка, ***-то число на текущия месец, за който е дължима, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска.

 

  ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, хип. I ГПК предварително изпълнение на решението, в частта му относно присъдената издръжка.

 

 ОСЪЖДА К.Д.Н., ЕГН ********** *** да заплати в полза на бюджета на Съдебната власт по сметка на РАЙОНЕН СЪД- К. окончателна държавна такса в размер на 360,00 лв. /триста и шестдесет лева и нула стотинки/.

 

 ОСЪЖДА К.Д.Н., ЕГН ********** ***  да заплати на М.И.К., ЕГН ********** сумата от 850,00 лв. /осемстотин и петдесет лева и нула стотинки/, представляващи направените по делото съдебни и деловодни разноски.

 

 

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд- Стара Загора.

 

 

 

 

 

                                                          

РАЙОНЕН СЪДИЯ: