Присъда по дело №614/2023 на Районен съд - Елхово
| Номер на акта: | 31 |
| Дата: | 13 март 2025 г. (в сила от 29 март 2025 г.) |
| Съдия: | Мартина Иванова Кирова |
| Дело: | 20232310200614 |
| Тип на делото: | Наказателно от частен характер дело |
| Дата на образуване: | 24 октомври 2023 г. |
Съдържание на акта
Съдържание на мотивите
постановена по НЧХД № 614/2023г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от частен характер производство е образувано по тъжба на М. Г. К.,
с ЕГН **********, с постоянен адрес – ***, против М. М. Д., с ЕГН **********, с
постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, с която против подсъдимия е повдигнато
обвинение в извършване на престъпление по чл.130 ал.2 от НК, за това, че на 29.04.2023
год. около 22.00-23.00 часа, пред ***, находяща се в ***, бивш стопански двор, чрез
нанасяне на множество удари с юмруци и шамари в областта на лицето и главата е причинил
на тъжителя М. Г. К., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето и носа, с
наличие на леко изразени болезнени подутини и повърхностни охлузвания, под формата на
одрасквания, в областта на гърба на носа, т.е. болки и страдания без разстройство на
здравето.
По реда на чл.84 и сл. от НПК частният тъжител М. Г. К. е конституиран и в
качеството на граждански ищец в наказателното производство и същият, упражнявайки
своите процесуални права, предяви против подсъдимия М. М. Д. граждански иск с правно
основание чл.45 и следв.от ЗЗД, за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в
размер на 3 500.00 лева, за причинените му болки и страдания като пострадал от
нанесените му от подсъдимия телесни повреди – предмет на повдигнатото с частната тъжба
обвинение по чл.130, ал.2 от НК, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата
на увреждането – 29.04.2023г. до окончателното й изплащане. Тъжителят и гр.ищец
претендира и направените по делото разноски.
В съдебно заседание гражданският ищец и частен тъжител М. Г. К. и неговият
повереник – адв.П. М. от АК-гр.Ямбол поддържат предявения граждански иск и правят
искане същия да бъде уважен в пълен размер. Поддържат обвинението срещу подсъдимия
М. М. Д. и ангажират доказателства в подкрепа на обвинението и исковата претенция.
Повереникът на частния тъжител - адв.М, в хода на съдебните прения по делото
излага доводите си, поради които счита, че обвинението против подсъдимия М. М. Д. в
извършване на вмененото му престъпление по чл.130, ал.2 от НК, е доказано. В тази насока
адв.М се позовава на представеното по делото Съдебномедицинско удостоверение № 136 от
2023 година, издадено от д-р Ч. на 02.05.2023г., от което се установяват вида и естеството на
телесните увреждания, които е претърпял тъжителя, като още тогава по негови сведения е
записано какви събития същия е посочил като причина за констатираните телесни повреди,
като е отразен деня, часа и ударите, с които са му причинени описаните телесни повреди. В
същото време повереникът на частния тъжител изтъква, че макар и нито един от
разпитаните по делото свидетели да не е заявил да е възприел удар или удари, които да са
нанесени от страна на подсъдимия спрямо тъжителя, то повечето свидетели с показанията си
установиха, че въпросният ден и час, на посоченото място в заведение ***, находящо се в
село Лесово, е имало някакво физическо съприкосновение между подсъдимия и тъжителя,
което се описва като бутане и блъскане. Освен това адв.М в пледоарията си акцентира и на
категорично установеното обстоятелство, че разпитаните като свидетели полицейски
служители са посетили местопрестъплението, установили са обстоятелства, касаещи
деянието, но тъй като са отишли по-късно не са възприели присъствието на тъжителя на
местопрестъплението. Изтъква се, че и самият подсъдим е потвърдил, че е бил на
инкриминираната дата и време на местопрестъплението, имал е някакъв физически контакт с
тъжителя, но отрича да му е нанасял удари. Според адв.М е възможно тъжителя
действително да е употребил алкохол и да е бил в опиянено състояние, възможно е същия с
някои свои действия и думи, да е предизвикал гняв у подсъдимия, но физическата агресия,
която според повереника безспорно е проявена спрямо тъжителя, не би следвало да бъде
оправдана, тъй като от страна на тъжителя се установи, че не е имало никакъв акт на
физическо насилие спрямо подсъдимия. Предвид на тези си доводи, адв.М моли съда да
1
признае подсъдимия М. М. Д. за виновен в осъществяване на вмененото му с тъжбата
престъпление по чл.130, ал.2 от НК и да му бъде наложено справедливо наказание, както и
да бъде осъден подсъдимия да заплати на М. Г. К. причинените му вследствие на
престъпното деяние неимуществени вреди, по справедливост.
Подсъдимият М. М. Д. от с.Лесово, общ.Елхово, обл.Ямбол, редовно и
своевременно призован, участва в съдебните заседания лично и по негово желание с
назначен при условията на чл.94, ал.1, т.9 от НПК служебен защитник в лицето на адв.Д. И.
Д. от АК-Ямбол. Подсъдимият не се признава за виновен в извършване на вмененото му с
тъжбата престъпление по чл.130, ал.2 от НК. В хода на съдебното следствие подс.Д. дава
подробни обяснения по случилото се като визира фактология, различна от тази изложена в
тъжбата. Категорично отрича да е нанасял на тъжителя К. удар с ръка, както и да е имал
каквото и да е физическо съприкосновение с него, с изключение на 2-те цигари, които му е
дал на инкриминираната дата, време и място отвън пред заведението, след като К. е бил
изкаран навън от двамата братя – разпитаните по делото свидетели З. И. И. и И. И. И.
поради това, че е бил в нетрезво състояние, ходил е от маса на маса и е притеснявал гостите
на празненството, на което не е бил поканен. Твърди, че пристигналите впоследствие пред
заведението полицаи са го питали единствено дали е имало дразги между него и тъжителя,
но не и „дали е имало бой“. В предоставената му в хода на устните прения възможност за
лична защита подсъдимият е заявил, че „иска правосъдие“.
Защитникът на подсъдимия – адв.Д. пледира за признаване на подзащитния му за
невиновен в извършване на вмененото му с тъжбата престъпление по чл.130, ал.2 от НК,
като счита, че събраните по делото доказателства не установяват по безспорен начин
фактическата обстановка, изложена в тъжбата, както и не установяват, че М. Д. е причинил
телесните увреждания, описани в представеното съдебномедицинско удостоверение, както и
механизма на причиняване на описаните телесни увреждания. Според адв.Д. никой от
разпитаните по делото свидетели – очевидци не заяви, че подсъдимият е извършил
вмененото му престъпление. Напротив и двамата разпитани очевидци на случилото се на
инкриминираната дата, време и място, свидетелите И. И. и З. И., единият от които се
установи, че е бил домакин на празненството във въпросното заведение, категорично
отрекоха подсъдимият М. Д. да е докосвал тъжителя, за който сочат, че е пристигнал неканен
и в нетрезво състояние в заведението. Изтъквайки, че тези двама свидетели са ангажирани
от тъжителя, то адв.Д. счита, че показанията им за случилото се на инкриминираната дата,
време и място, следва да се възприемат като обективни и правдиво изложени. По отношение
на извършеното от разпитаните по делото като свидетели полицейски служители,
посещение на място, защитникът на подсъдимия акцентира на обстоятелството, че същите
са се отзовали на подаден от самия тъжител сигнал на тел.112 и поради това полицаите са
били длъжни да вземат отношение. В пледоарията си адв.Д. обръща внимание и на
несъответствието в механизма на причиняване на телесните увреждания, който е посочил
тъжителя в тъжбата си и този, който е описан в представеното съдебномедицинско
удостоверение. В тази насока се изтъква, че в тъжбата си тъжителя К. твърди, че са му били
нанесени шамари, а с медицинското удостоверение е констатирано, че К. има охлузвания.
Според защитата естеството на тези увреждания навяват на извод, че е по-вероятно същите
да бъдат получени вследствие на падане на тъжителя, както твърди в показанията си св.З.
И., а не от нанесени шамари. В пледоарията си адв.Д. възразява по отбелязаното от
повереника на тъжителя в хода на устните прения, като отрича подсъдимият да е твърдял в
обясненията си, че е имал физически контакт с тъжителя. Предвид на тези си доводи и
съображения защитникът на подсъдимия прави искане съдът да постанови единствено
справедливата оправдателна присъда като признае подзащитния му за невиновен в
извършване на вмененото му с тъжбата престъпление по чл.130, ал.2 от НК, както и да
отхвърли като неоснователен и недоказан предявения граждански иск за претендираните
неимуществени вреди. Претендира се присъждане на направените по делото разноски.
2
Съдът след като прецени събраните по делото писмени и гласни доказателства и
като съобрази закона, прие за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимият М. М. Д. е роден на *** година в гр.Елхово, обл.Ямбол, с постоянен
адрес *** и с настоящ адрес ***, български гражданин, с основно образование, неженен,
безработен, осъждан, с ЕГН-**********.
Частният тъжител М. Г. К., с ЕГН **********, е с постоянен адрес – ***.
Установи се, че страните се познават като съселяни, както и това, че подс.Д. е брат
на лицето Г., което към инкриминираната дата е съжителствало с К. А., която преди това е
съжителствала на съпружески начала с тъжителя М. К..
На 29.04.2023г. около 18.00 часа разпитаният по делото като свидетел И. И. И. е
отбелязвал рождения ден на внучето си в ***, находяща се в бившия стопански двор на
с.Лесово, намиращ се в края на селото в посока към ГКПП-Лесово. На празненството били
поканени около 100 гости – близки и приятели на св.И. и семейството му, между които бил
брат му – свидетелят З. И. И. със семейството си и подсъдимият М. М. Д. със съпругата и
децата си. Гости на празненството били и братът Г. на подсъдимия и съжителстващата с него
К. А.. В заведението не е имало външни лица освен празнуващите.
Около 19.00-19.30 часа в заведението влязъл тъжителя М. Г. К., който не бил
поканен на празненството, като на домакина на празненството – св.И. И., му е направило
впечатление, че К. още с влизането си, е бил в очевидно нетрезво състояние. Тъжителят
седнал на една от масите на празнуващите и от уважение домакините на празненството, му
сервирали салата и питие, за да го почерпят. След около половин час тъжителят К. започнал
да обикаля по масите и да се дразни с гостите на празненството. Впоследствие се приближил
и до масата, на която седели К. А. и Г. /брата на подсъдимия/ и започнал да се дразни с тях,
като настоявал К. А. да му върне едно шише ракия или парите за него – 10 лева. Братът на
домакина – свидетеля З. И. възприемайки това, за да предотврати евентуален скандал, се
приближил до тъжителя и го хванал за ръка с думите – „Комшо, какво стана?“, при което
тъжителя К. му отговорил „Искам си ракията“ и му обяснил, че К. А. му дължи връщането
на 10 лева за едно шише ракия. Св.З. И. държейки тъжителя за ръка, го изкарал навън, но
тъй като последният поискал отново да влезе, за да си купи цигари, св.И. И., който също се
притеснил от поведението на К., застанал на вратата и попречил на тъжителя да влезе в
заведението.
След като св.З. И. държайки за ръка тъжителя К., го изкарал навън, го оставил в
близост до паркирано МПС, на около 5 метра от заведението, заявявайки му, че трябва да се
прибира. Но К. продължил да повтаря, че си иска ракията. В близост до него в този момент
освен св.З. И., се приближили и наизлезлите от заведението - св.И. И., подсъдимият М. Д. и
други три лица. Св.И. И. отново подканил тъжителя да се прибира, при което последният
поискал да влезе в заведението, за да си купи цигари. Подсъдимият Д. изкарал две цигари от
своите и ги подал на тъжителя с думите „Защо се дразниш с брат ми, пиян си, прибирай се“,
след което подсъдимият тръгнал да влиза в заведението. В този момент тъжителят К., тъй
като не го държали краката вследствие на употребения алкохол, залитнал и паднал на
земята. Възприемайки това двамата братя - свидетелите З. и И. И.и го хванали, помогнали
му да се изправи и го подпрели на капака на паркирания в близост автомобил с думите, че
трябва да се прибира, при което тъжителят К. подвикнал след прибиращия се към
заведението подсъдим с думите „Защо ме удари?“, на което Д. без да се обръща отговорил с
думите „Не съм те ударил“. Св.И. И. отново подканил тъжителя да се прибира, след което
двамата братя – свидетелите З. и И. И.а и останалите лица, които били наобиколили
тъжителя К., се прибрали в заведението, а тъжителя тръгнал да се прибира към дома си.
След като се прибрал у дома си, в 21.30 часа тъжителят М. К. по моб.си телефон
сигнализирал на тел.112 /ЕЕН/ като заявил на оператора, който е приел обаждането: - „в
с.Лесово, в барчето на Спасото, М. от с.Лесово ме наби и се страхувам от него. Не мога да
3
изляза навън.“, което се установява от приложеното по делото извлечение от Дневника за
получени и подадени сигнали и разпореждания на РУ-Елхово за датата 29.04.2023г. /л.101 от
делото/.
Въз основа на полученият в РУ-Елхово чрез ЕЕН 112, на същата дата – 29.04.2023г.
в 21.30 часа, сигнал за извършен побой спрямо тъжителя М. К., на място се отзовали
разпитаните по делото като свидетели полицейски служители – И. Д. П., Д. К. Д. и Г. П. В..
От показанията им се установи, че при пристигането си със служебния полицейски
автомобил около 22.00-22.30 часа пред *** в с.Лесово и в самото заведение, е имало хора,
които празнували. От сведенията, които събрали от лицата, които се намирали пред
заведението, тримата полицаи установили, че е имало скандал между двама или трима от
празнуващите. След това полицаите извикали навън от заведението подсъдимия М. Д., който
тъжителя посочил в сигнала си и го попитали дали е имал спречкване с някого. Според
показанията на свидетелите Д. и В., същите не са възприели видими наранявания по
подсъдимия, както и не са установили на място тъжителя М. К..
На място, пред ***, на същата дата – 29.04.2023г. свидетелят И. П. в 22.30 часа
съставил представеният по делото Протокол за предупреждение по чл.65 от ЗМВР, с който
предупредил подсъдимият М. М. Д. да се въздържа от отправяне на закани и заплахи за
физическа саморазправа спрямо тъжителя М. Г. К.. Подсъдимият отказал да подпише така
съставеният му Протокол.
От показанията на свидетеля Д. Д. се установи, че същата вечер тримата полицаи са
посетили и дома на тъжителя К., където го заварили и св.Д. снел сведения и от него за
случилото се. Според същите тъжителят се е отбил по-рано същата вечер във въпросното
заведение, за да си купи нещо, като от там са се опитали да го изгонят и единия от
присъстващите в заведението го е ударил. В същото време свидетелят Д. е категоричен в
показанията си, че не е възприел видими наранявания по тъжителя.
По повод на подадения от М. К. сигнал на ЕЕН 112 и представеното на 29.04.2023г.
писмено сведение, е била образувана полицейска преписка №261р-9494/2023г. по описа на
РУ-Елхово, в хода на която и на тъжителя К. на 09.05.2023г. е бил съставен Протокол за
предупреждение по чл.65 от ЗМВР, като е бил предупреден същия да не отправя заплахи за
физическо насилие спрямо личността на подсъдимия М. М. Д., а впоследствие с
Постановление от 19.06.2023г. на прокурор при РП-Ямбол по образуваната пр.преписка
№2225/2023г. по описа на РП-Ямбол, е разпоредено извършването на предварителна
проверка по случая. След приключване на проверката с Постановление от 11.08.2023г. на
прокурор при РП-Ямбол, на основание чл.24, ал.1, т.1 от НПК е отказано образуването на
досъдебно производство и е прекратена пр.преписка №2225/2023г. по описа на РП-Ямбол,
като е прието, че в конкретния случай не са установени достатъчно данни да е причинена
телесна повреда от вида на визираните в чл.128 и чл.129 от НК, т.е. да е извършено
престъпление от общ характер, тъй като се касае за причинена лека телесна повреда по
смисъла на чл.130 от НК, наказателното преследване за която се възбужда по тъжба на
пострадалия.
За установяване на твърдените причинени му телесни увреждания, към тъжбата си
тъжителят М. К. е приложил Съдебномедицинско удостоверение с изх.№140 от 03.08.2023г.,
издадено на 02.05.2023г. от д-р Т. А. Ч. със специалности – съдебна медицина и обща и
клинична патология, от което е видно, че на К. по съобщени от него предварителни сведения
за инцидент на 29.04.2023г., „нападнат и бит от племенника на жената, с която живеели на
семейни начала. Нападателят му нанесъл множество удари с шамари в областта на лицето и
главата.“, са били причинени „контузия на лицето и носа с наличие на леко изразени
болезнени подутини и повърхностни охлузвания под формата на одрасквания в областта на
гърба на носа, като болките се засилват при опипване с ръка и при функционална активност
на мимическите мускули на лицето.“ Описаните травматични увреждания според
4
становището на д-р Ч. са получени вследствие на действието на твърди тъпи и тъпоръбести
предмети и са причинили на освидетелствания К. болки и страдания.
Този медицински документ, с оглед удостоверените с него увреждания в резултат на
инцидента, състоял се на 29.04.2023г., е оспорен от подсъдимия със заявеното от него
отричане на отправеното му обвинение в извършване на вмененото му престъпление, с
непризнаването да е нанасял каквито и да е удари с ръце спрямо К., било както „с юмруци и
с шамари“, както се сочи в тъжбата или само „с шамари“, както е отразено в горецитирания
медицински документ. Но въпреки това оспорване тъжителят и повереникът му, в чиято
тежест е доказването на обвинението, не ангажираха каквито и да е доказателства, които да
установяват, че описаните и констатирани от компетентното медицинско лице и то 3 дни
след инкриминираната дата, увреждания са в причинно-следствена връзка и са в резултат на
инцидента, както и са причинени по сочения в тъжбата механизъм, който се различава от
този посочен пред д-р Ч.. В тази насока са ангажирани единствено гласни доказателства чрез
показанията на свидетелите – очевидци И. И. и З. И., които отрекоха подсъдимият да е
нанасял както удар, така и „множество удари“ спрямо К., а напротив недвусмислено и
двамата заявиха, че са възприели единствено падане на тъжителя, който е бил в явно
нетрезво състояние и според св.И. И. едва се е държал на краката си.
Според съдебната практика и медицинската доктрина, когато уврежданията са
причинени от „множество удари с юмруци и шамари” както твърди тъжителя в тъжбата си,
телесните повреди непосредствено след инцидента и първите няколко дни след датата –
29.04.2023г. биха имали характер както на отоци, каквито е констатирал д-р Ч., но и на
кръвонасядания и синини, каквито не са констатирани с медицинския документ. Освен това
прави впечатление, че в сочения период от време такива телесни увреждания не са били
възприети въобще от полицая Д. Д., който има ясен спомен за извършената на място
проверка и който се установи, че е един от тримата полицаи отзовали се на подадения сигнал
и посетили дома на тъжителя същата вечер - на 29.04.2023г. около 22.00-22.30 часа
непосредствено след отшумяването на инцидента, като св.Д. бе категоричен в показанията
си, че не е възприел видими наранявания по тъжителя. Още повече, че констатираните от д-р
Ч. телесни увреждания са били на места - по бузите и носа на тъжителя и са имали
естеството на отоци, охлузвания и одрасквания, които са били очевидни за възприемането
им. Напротив от показанията на полицейския служител Д., който има спомен за случилото
се, тъй като се установи, че той е снел от тъжителя в дома му сведение за случилото се на
инкриминираната дата, време и място, което се установява от приложената пр.преписка
№2225/2023г. по описа на РП-Ямбол, съдът остана с впечатление, че нищо в поведението, в
действията, във вида и в състоянието на тъжителя К. не е подсказало на свидетеля Д., че
разпитвания от него К. изпитва болка, респ. че се чувства дискомфортно. Необичайно е, че
тъжителят след като по негови твърдения, заявени в тъжбата му, е изпитвал болки и
страдания, не е потърсил медицинска помощ непосредствено след инцидента, а едва 3 дни
по-късно се снабдява със съдебномедицинско удостоверение.
Видно от приложената по делото справка за съдимост /л.23-27 от делото/ с рег.№
231110005000507029 от 10.11.2023г. на БС при РС-Елхово се установи, че подсъдимият М.
М. Д. е осъждан многократно в периода от 02.12.2003г. до 06.10.2017г. с влезли в сила 8
съдебни акта за извършени престъпления от общ характер, като са му налагани различни по
вид наказания в т.ч. и наказания лишаване от свобода, които е търпял ефективно. От тази
справка се установи, че последният съдебен акт е Определение №34 от 05.12.2017г.,
постановено по ЧНД №502/2017г. по описа на РС-Елхово, влязло в сила на 21.12.2017г., с
което на подсъдимия Д. е определено на основание чл.25, ал.1 вр.с чл.23, ал.1 от НК едно
общо наказание между наказанията, наложени му с последните постановени спрямо него две
влезли в сила присъди по НОХД №451/2016г. и по НОХД №186/2015г., и двете по описа на
РС-Елхово, а именно: - 1 година и 3 месеца лишаване от свобода при първоначален строг
режим, като на основание чл.24 от НК е увеличено общото наказание с 3 месеца. Със
5
същото Определение на основание чл.25, ал.2 от НК е приспаднато при изпълнение на така
определеното общо наказание времето, през което Д. е изтърпял изцяло наказанието от 1
година лишаване от свобода по НОХД №451/2016г. на РС-Елхово и времето, през което е
търпял лишаване от свобода по НОХД №186/2015г. на РС-Елхово. Така определеното общо
наказание лишаване от свобода е изтърпяно на 01.05.2018г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по категоричен начин на първо
място от обясненията на подсъдимия М. М. Д., които кореспондират с показанията на
свидетелите-очевидци И. И. и З. И., поради което се приемат за последователни, логични и
обективни. В обясненията си подсъдимият разказва подробно за случилото се на
инкриминираната дата, време и място, като отрича да е имал каквото и да е физическо
съприкосновение с тъжителя М. К., освен че му е дал навън пред заведението 2 цигари.
Физическа саморазправа от подсъдимия спрямо тъжителя по твърдения от К. с тъжбата му
механизъм, не е била осъществена, тъй като не се доказа по безспорен начин, че твърдените
от тъжителя и констатирани от съдебния лекар – д-р Ч. в издаденото от него съдебно-
медицинско свидетелство след извършен преглед 3 дни по-късно, телесни увреждания са в
причинно-следствена връзка със случилото се между подсъдимия Д. и тъжителя К..
Обвинителната теза на тъжителя за нанесени му от подс.Д. „множество удари с юмруци и
шамари“ бе оборена от показанията на ангажираните от страна на К. двама свидетели -
очевидците И. И. и З. И., които по недвусмислен начин отрекоха да е имало каквото и да е
физическо съприкосновение между двамата. Показанията им се възприеха от съда като
обективни, логично и правдиво изложени, като и двамата в хронологична последователност
и в пълнота изложиха фактологията по случилото се на инкриминираната дата, време и
място.
Възприетото от съда се подкрепя и от показанията на полицейския служител -
свидетеля Д. Д. и отчасти от показанията на другите двама полицейски служители –
свидетелите Г. В. и И. П., които макар и да имат откъслечни спомени за констатираното на
място, твърденията им съпоставени с тези на св.Д. и с останалите разпитани по делото
свидетели – З. и И. И.и и с обясненията на подсъдимия, допринасят за изясняване на
фактологията по случилото се.
Съдът не кредитира показанията на свидетеля И. П. в частта им, в която същият
твърди, че самият подсъдим при снемане на сведения от него на място, пред въпросното
заведение, е заявил, че е имало „бой“, както и това, че е възприел, че по подсъдимият Д. е
имало видими наранявания по лицето, тъй като от показанията на свидетеля се установи, че
същият няма ясен спомен за констатираното. Прави впечатление, че показанията на този
свидетел са вътрешно противоречиви и непоследователни, като в тази насока след като св.П.
заяви - „Не си спомням да съм видял тъжителя и подсъдимия на мястото.“, впоследствие
посочи - „Подсъдимият си го спомням, мисля, че от него взехме сведение“, а в края на
показанията си двусмислено заявява - „Имаше ударен, но не мога да се сетя дали това беше
подсъдимия или друг човек. Имам спомен за някакъв наранен човек.“ Освен това
показанията на св.П. не кореспондират в некредитираните им части с показанията на
другите двама полицейски служители, отзовали се на място на подадения сигнал, разпитани
като свидетели – Г. В. и Д. Д.. Първият от тези двама свидетели в показанията си след като
заяви, че няма спомен за всички констатации по сигнала, твърди както и св.Д., че на място
са установили само единия участник в отшумелия инцидент, като тези двама свидетели не
посочиха с категоричност, че това е бил подсъдимия. В същото време свидетелите В. и Д.
недвусмислено и категорично заявиха, че не са констатирали лице с очевидни наранявания
същата вечер, което противоречи на заявеното от третия полицейски служител – св.П., че
„има спомен за наранен човек“ като в същото време не посочи кой е бил същия. Съдът
счита посочените гласни доказателства – показанията на свидетеля Д. и на свидетеля В.,
макар че втория заяви, че няма спомен за посещението в дома на тъжителя К., за логични,
последователни, вътрешно непротиворечиви, в синхрон помежду им, отговарящи на
6
приобщените по делото писмени доказателства и внасящи яснота досежно спорните
обстоятелства по възприетото от полицаите поведение, действия и реакция на участниците в
отшумелия инцидент, чийто параметри и установена фактология въз основа на
доказателствената съвкупност не кореспондира с изложеното в обстоятелствената част на
тъжбата на тъжителя за нанесена му от подсъдимия лека телесна повреда. Съмнение в
изложената в тъжбата фактология и отправеното с нея обвинение спрямо подсъдимия Д.
дава и обстоятелството, че свидетелят Д. Д., който е с дългогодишен опит и практика като
полицейски служител и за който се установи, че има най-ясен и пълен спомен, не е възприел
при разговора си с тъжителя след инцидента, каквото и да е телесно увреждане, и то при
положение, че в издаденото съдебномедицинско удостоверение, д-р Ч. е констатирал и
вписал както оток по видими и открити части на лицето на К., така и повърхностни
охлузвания под формата на видими одрасквания в областта на гърба на носа. Полицаят Д. Д.
не е възприел и каквато и да е реакция на болка или на видим дискомфорт, а още повече
самият К. не се е оплакал, че му е бил нанесен побой, а му е заявил единствено, че „един от
присъстващите го е ударил“, т.е. само с един удар, а не с „множество удари с юмруци и
шамари“ както е описано в тъжбата.
Съдът даде вяра на обясненията на подсъдимия М. Д. като доказателствено
средство, макар и същите да представляват принципно и възможност за излагане на защитна
позиция от негова страна. Основание за това схващане на състава е преди всичко както
вътрешната непротиворечивост, последователност и логичност на обясненията на М. Д.,
така и преди всичко факта, че изложеното от него се подкрепя по един категоричен начин от
преобладаващата част на останалите гласни и писмени доказателства по делото и преди
всичко с показанията на ангажираните от страна на тъжителя свидетели – очевидци И. И. и
З. И., които са категорични, че на инкриминираната дата, време и място не е имало каквото
и да е физическо съприкосновение между подсъдимия и тъжителя, освен подадените от
страна на подс.Д. на М. К. две цигари. Така във връзка с най-съществените елементи на
повдигнатото обвинение – налице ли е нанасяне на „множество удари с юмруци и шамари“
от подсъдимия по тъжителя, в областта на лицето и главата му, в резултат на които да е
причинена на последния лека телесна повреда, изразяваща се в контузия на лицето и носа, с
наличие на леко изразени болезнени подутини и повърхностни охлузвания, под формата на
одрасквания, в областта на гърба на носа, т.е. болки и страдания без разстройство на
здравето, описаното от подсъдимия Д. категорично се подкрепя от показанията на
свидетелите – очевидци И. И. и З. И., както и от показанията на свидетеля – полицейските
служители Г. В. и Д. Д.. Последният свидетел макар и да не е възприел пряко инцидента, т.е.
същият не е очевидец, в показанията си описва безпротиворечиво липсата на възприятия за
следи от наранявания по тъжителя, както и непосредствено час-два след инцидента на
29.04.2023г. поведението и състоянието на К.. Показанията на посочените свидетели
кореспондират и с приобщените по делото писмени доказателства – пр.преписка
№2225/2023г. по описа на РП-Ямбол, Протоколи за предупреждение по чл.65 от ЗМВР от
29.04.2023г. и от 09.05.2023г., Съдебномедицинско удостоверение с изх.№140 от 03.08.2023г.,
извлечение от Дневника за получени и подадени сигнали и разпореждания на РУ-Елхово за
датата 29.04.2023г., свидетелство за съдимост.
Съдът не кредитира показанията на ангажирания от страна на тъжителя свидетел Д.
Я. Ч., тъй като от заявеното от него се установи, че за инцидент между тъжителя и
подсъдимия е разбрал едва след като е получил призовката по делото, т.е. същият няма
каквито и да е възприятия за случилото се на инкриминираната дата, време и място.
От правна страна:
За да бъде осъществен престъпният състав на чл.130, ал.2 от НК е необходимо от
обективна страна деецът да причини другиму лека телесна повреда без разстройство на
здравето, изразяваща се в болки и страдания. От субективна страна деянието следва да е
7
извършено умишлено.
Обект на престъплението са обществените отношения, свързани с телесната
неприкосновеност на гражданите.
При така очертаната по-горе фактическа обстановка и съвкупния анализ на
доказателствената маса, съдът намира от правна страна, че подсъдимият М. М. Д.
нито от обективна, нито от субективна страна е осъществил съставомерните признаци на
вмененото му във вина деяние по чл.130, ал.2 от НК. Гореизложените мотиви относно
приобщените по делото гласни и писмени доказателства налагат извода, че липсват преки
доказателства, както и не се очертава система от косвени такива, които по категоричен и
несъмнен начин, така както изисква нормата на чл.303, ал.2 от НПК, да обосноват
обвинителната теза спрямо подсъдимия, особено в насока той да е автор на деянието, т.е. да
е нанесъл лека телесна повреда на тъжителя чрез „множество удари с юмруци и шамари“ в
областта на лицето и главата. Всъщност единствено безспорен факт се явява наличието на
травматични увреждания на тъжителя М. К., но обстоятелството, че същите са констатирани
от компетентно медицинско лице 3 дни след инкриминираната дата – 29.04.2023г., поставя
под съмнение обвинителната теза, а именно че са били причинени на сочената дата, по
сочения механизъм и то от подсъдимия Д.. Изводът на съда в горния смисъл е съобразен
поотделно и в съвкупност с обясненията на подсъдимия, показанията на двамата очевидци
И. И. и З. И., полицая Д. Д. и отчасти от показанията на полицаите Г. В. и И. П. в
кредитираните им части, а също и с приложените по делото писмени доказателства –
пр.преписка №2225/2023г. по описа на РП-Ямбол, Протоколи за предупреждение по чл.65 от
ЗМВР от 29.04.2023г. и от 09.05.2023г., Съдебномедицинско удостоверение с изх.№140 от
03.08.2023г. и извлечение от Дневника за получени и подадени сигнали и разпореждания на
РУ-Елхово за датата 29.04.2023г. Логически се налага изводът, че не може по категоричен и
безспорен начин причинените на частния тъжител наранявания, констатирани от д-р Ч. в
посоченото медицинско удостоверение, да се свържат с неправомерно и целенасочено
поведение от страна на подсъдимия М. Д. в насока увреждане на телесния му интегритет.
Подобни твърдения се съдържат само в тъжбата на тъжителя.
От събраните по делото доказателства не се установи, че подсъдимият М. Д. е
осъществил изпълнителното деяние на престъплението. Действително, на датата на
извършеното медицинско освидетелстване – на 02.05.2023г. тъжителят М. К. е имал
нараняванията, които са посочени в тъжбата - обстоятелство, безспорно установено от
съдебномедицинското удостоверение, но не се събраха доказателства, че същите са
причинени от подсъдимия. На първо място, както се посочи и по-горе уврежданията на
тъжителя са установени три дни след посочената в тъжбата дата, което създава индиция, че е
възможно същите да са получени по друго време, в резултат на друг инцидент. Буди
съмнения факта, че тъжителят не е бил прегледан още същия ден. Единствените очевидци, и
то ангажирани като свидетели по делото от тъжителя, за които не се установи да имат
интерес да защитават подсъдимия, свидетелите И. И. и З. И. не сочат да са възприели
описаното в тъжбата поведение на подсъдимия. Съмнение в обвинителната теза на тъжителя
въвеждат и показанията на незаинтересования по делото свидетел – полицаят Д. Д., за който
се установи, че е снел сведенията от М. К. при посещението у дома му същата вечер – на
29.04.2023г., няколко часа след случилото се, в които същият сочи, че не е възприел каквито
и да е видими наранявания по тъжителя, както и не е възприел състояние на какъвто и да е
дискомфорт и оплаквания за болка, макар че тъжителят в тъжбата си твърди, че е изпитвал
такава непосредствено след инцидента.
По изложените фактически съображения съдът счита, че твърдяната в частната тъжба
фактическа обстановка не се доказва от събраните в рамките на съдебното следствие
писмени и гласни доказателства. В този смисъл съдът счита, че повдигнатото с тъжбата
обвинение също е недоказано по безспорен и категоричен начин. По изложените
8
съображения съдът намира, че не се налага извод за обективирано проявление на състава на
престъплението лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК.
Съдебният състав намира за необходимо да посочи, че за да бъде постановена
осъдителна присъда е необходимо всички факти, касаещи обективните и субективните
признаци на престъплението да бъдат установени по несъмнен начин, каквото е изискването
на императивната норма на чл. 303 от НПК, което е гаранция за реализиране правата на
подсъдимия в наказателното производство, произтичащи от презумпцията за невиновност,
установена в чл. 31, ал. 3 от КРБ и чл. 16 от НПК. Недопустимо е присъдата да почива на
предположения, още по-малко аргументи за авторството на деянието да се извеждат от
неустановени по категоричен начин факти или подлежащи на различно интерпретиране
такива. Доколкото в конкретния случай по делото не се установи подсъдимият М. Д. да е
нанесъл лека телесна повреда на частния тъжител М. К., което е главният факт на доказване
по делото (чл. 102 от НПК), съдебният състав прие, че подсъдимият Д. на основание чл.304
от НПК следва да бъде оправдан за това да е извършил вмененото му с тъжбата
престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
Поради всичко изложено съдът намери подсъдимият М. М. Д., ЗА НЕВИНОВЕН в
това, че на 29.04.2023 год. около 22.00-23.00 часа, пред ***, находяща се в ***, бивш
стопански двор, чрез нанасяне на множество удари с юмруци и шамари в областта на лицето
и главата е причинил на тъжителя М. Г. К., лека телесна повреда, изразяваща се в контузия
на лицето и носа, с наличие на леко изразени болезнени подутини и повърхностни
охлузвания, под формата на одрасквания, в областта на гърба на носа, т.е. болки и страдания
без разстройство на здравето. С оглед на това и на основание чл.304 от НПК подсъдимият
бе ОПРАВДАН по така повдигнатото му от тъжителя М. Г. К. с тъжбата му обвинение в
извършване на престъпление по чл.130, ал.2 от НК.
ПО ПРЕДЯВЕНИЯ ГРАЖДАНСКИ ИСК:
Гражданският иск в наказателния процес е неразривно свързан с обвинението и
споделя съдбата му. При така изложената и приета за установена по категоричен и безспорен
начин фактическа обстановка, съдът намери, че предявеният за съвместно разглеждане в
наказателния процес граждански иск от тъжителя М. К. против подсъдимия М. Д. за
заплащане на сумата от 3 500 лв. като обезщетение за причинените на тъжителя
неимуществени вреди, се явява недоказан по основание. Основна причина за това е
обстоятелството, че подсъдимият Д. не е осъществил от обективна и субективна страна
състава на престъпление против телесния интегритет на тъжителя, което да има за пряка и
непосредствена последица причиняването на болки и страдания у пострадалия, какъвто е и
характера на предявения иск – за причинени неимуществени вреди. Поради това и
предявеният от М. К. против подсъдимия М. Д. граждански иск за заплащане на сумата от
3 500 лева, представляваща претендирано обезщетение за причинени на тъжителя М. Г. К.
неимуществени вреди от вмененото на подсъдимия с тъжбата престъпление по чл.130, ал.2
от НК, по което същия бе признат за невиновен и оправдан, бе ОТХВЪРЛЕН като
НЕОСНОВАТЕЛЕН и недоказан.
Разноски:
Предвид признаването на подсъдимия за невиновен по повдигнатото му обвинение
по чл.130, ал.2 от НК, то на основание чл.190 ал.1 от НПК тъжителят М. Г. К. дължи
заплащането на разноски, направени от подсъдимия М. М. Д. по делото, но тъй като
такива към датата на постановяване на присъдата не се установи да са сторени, то и не
бяха присъдени с акта на съда.
Мотивиран от гореизложеното съдът постанови присъдата си.
9
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
/М. Кирова/
10