Р Е Ш Е Н И Е
11.02.2020 Дупница
Номер Година Град
В ИМЕТО НА НАРОДА
ГО, V-ти
Районен съд – Дупница състав
11.02. 2020
на Година
Мирослав Саневски
В публично съдебно заседание в следния състав:
Председател
Членове
Съдебни заседатели:
1.
Светлана
Стефанова
2.
Секретар:
Председателя на
състава
Прокурор:
Сложи за разглеждане докладваното от
Гражданско 1722 2019
дело № по описа за година.
„ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, е предявило срещу Т.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: *** искове с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, чл. 79 и чл. 92 от ЗЗД, за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сума в размер на общо 369.07 лв., представляваща общ сбор на дължимите суми по фактура № **********/05.09.2016г., фактура № **********/05.10.2016г. и фактура № **********/05.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 662/2019г. на РС-Дупница. Претендира присъждане на сторените разноски в исковото и заповедното производство.
Ищецът твърди, че между Т.Б.М. и „Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) били сключени следните договори за предоставяне на услуги:
1. Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.05.2016 г. Съгласно Договора на клиента са предоставени мобилен телефонен номер: ********** и мобилно устройство „Philips S3 09 Red“. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 105.57 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 4.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
2. Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 16.05.2016 г.
Съгласно Договора на клиента са предоставени мобилен телефонен номер: ********** и мобилно устройство „Tablet Telenor Smart Tab Black“. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 91.77 лв. с вкл. ДДС. За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три месечни вноски в размер на 3.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като с предвидено те да се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди мобилни услуги чрез номера.
Ищецът сочи, че към периода на издаване на процесните фактури спрямо ползваните от Т.Б.М. мобилни номера и мобилни устройства се прилагат следните условия:
- за номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 03.05.2016 г.;
- за номер ********** - условията, договорени в Договор за мобилни услуги № ********* от 16.05.2016 г.;
- за мобилно устройство „Philips S309 Red“ - условията, договорени в Договор за лизинг от 03.05.2016 г. и
- за мобилно устройство „Tablet Telenor Smart Tab Black“ - условията, договорени в Договор за лизинг от 16.05.2016 г.
Ответницата не е изпълнила свои парични задължения, начислени в 3 бр. фактури, издадени в периода м. септември 2016 г. - м. декември 2016 г.: фактура № **********/05.09.2016г., фактура № **********/05.10.2016г. и фактура № **********/05.12.2016г. Във всяка от фактурите са начислени вземания на мобилния оператор, произтичащи от различни договори, сключени между него и клиента, както следва:
1. Фактура № **********/05.09.2016г., издадена за отчетния период 05.08.2016г.- 04.09.2016г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 16,66 лв. без ДДС - 19,99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Tablet Telenor Smart Tab Black 3,99 лв. c вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 14,99 лв. без ДДС - 17,99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Philips S309 Red-4,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена във фактурата, с 46,56 лв., като след приспадане на 4,90 лв., съставляващи надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната сума по фактурата е 41.66 лв.
2. Факгура № **********/05,10,2016г., издадена за отчетния период 05.09.2016г.- 04.10.2016г. и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 16,66 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 17,41 лв. без ДДС - 20,89 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Tablet Telenor Smart Tab Black“ - 3,99 лв. c вкл. ДДС; за мобилен номер **********. месечна абонаментна такса 14,99 лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса временно възстановяване на изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 2,30 лв. (Други услуги (номера 0700/0800/00800) 2,16 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02 лв., Услуги с добавена стойност (SMS) 0,12 лв.), които са в общ размер на 19,28 лв. без ДДС - 23,14 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Philips S309 Rеd“- 4,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 52.61 лв.
След предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България“ ЕАД и Т.Б.М. по нейна вина, поради изпадането й в забава, на потребителя е издадена и фактура № **********/05.12.2016г., която включва задължение за заплащане на неустойка за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесиите номера ********** и ********** в размер на 777.68 лв., както и предсрочно изискуем остатък от лизингови вноски за мобилни устройства „Tablet Telenor Smart Tab Black“ и „Philips S309 Red“ в общ размер на 149.85 лв.
Размерът и основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 16.05.2016 г., а за мобилен номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни услуги № ********* от 03.05.2016г. Съгласно посочените клаузи, които имат идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер ********** - преди 16.05.2018 г.; за номер ********** - преди 03.05.2018г.) прекратяване на срочен договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок на действието му.
Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер ********** е в размер на 315.41 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично, в размер на 49,98 лв.
Въз основа на уговореното между страните задължението за неустойка за номер ********** е в размер на 462.27 лв., което вземане в настоящото производство се претендира частично, в размер на 74,97лв.
Обявяването на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл. 12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно устройство „Philips S309 Red“, чието ползване с предоставено с Договор за лизинг от 03.05.2016 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 78.03 лв., равняващ се на седемнадесет неначислени лизингови вноски по 4,59 лв. всяка. За мобилно устройство „Tablet Telenor Smart Tab Black“, чието ползване е предоставено c Договор за лизинг от 16.05.2016 г., предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 71.82 лв.. равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски по 3,99 лв. всяка. Претендираната сума по фактурата е в общ размер на 274.80 лв.
Поради липсата на действия на ответницата, насочени към изпълнение на паричните му задължения, ищецът депозирал Заявление по чл. 410 от ГПК до Районен съд - Дупница, въз основа на което било образувано частно гражданско дело № 662/2019г. и била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответницата, чрез назначения й от съда особен представител адв. И.К., с който се излага становище за неоснователност на предявения иск. Особеният представител оспорва наличието на облигационна връзка между ответника и ищеца по повод предоставяне на мобилни услуги и излага пространни съображения за недължимост на претендираните суми. Оспорва представените с исковата молба писмени доказателства, както и че мобилният оператор реално е предоставял на ответника далекосъобщителни услуги. Оспорва настъпването на предсрочната изискуемост на процесните задължния. Прави възражение за нищожност на клаузите от общите условия на договорите за мобилни услуги, като противоречащи на императивни норми на закона и добрите нрави.
Съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422 вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, чл. 92 и чл. 86, ал.1 от ЗЗД. За да бъдат уважени предявените искове, ищецът следва да докаже, че между него и ответника са възникнали облигационни правоотношения с източник договор за мобилни услуги, всички уговорки на включения договор, че предоставил на ответника дължимите услуги, за които е издал процесните данъчни фактури и е начислил съответната неустойки за предсрочно погасяване на подписаните договори за мобилни услуги.
Установява се от приетите по делото писмени
доказателства, че между Т.Б.М. и
„Теленор България“ ЕАД (с предишно наименование „Космо България Мобайл“ ЕАД) са
сключени следните договори за предоставяне на услуги: 1. Договор за мобилни
услуги № ********* и Договор за лизинг от 03.05.2016 г. Съгласно Договора на
клиента са предоставени мобилен телефонен номер: ********** и мобилно
устройство „Philips S3 09 Red“. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 105.57 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни вноски в размер на 4.59 лв. с вкл. ДДС всяка, като е предвидено те да
се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера. 2. Договор за мобилни услуги № ********* и Договор за лизинг от 16.05.2016
г. Съгласно Договора на клиента са предоставени мобилен телефонен номер:
********** и мобилно устройство „Tablet Telenor Smart Tab Black“. Предоставянето на устройството е уредено от страните в отделен Договор за
лизинг, съгласно който общата цена на лизинговата вещ е 91.77 лв. с вкл. ДДС.
За ползването й лизингополучателят се задължава да извърши двадесет и три
месечни вноски в размер на 3.99 лв. с вкл. ДДС всяка, като с предвидено те да
се фактурират заедно с месечните сметки за ползваните през отчетните периоди
мобилни услуги чрез номера.
Ответницата
не е изпълнила свои парични задължения, начислени в 3 бр. фактури, издадени в
периода м. септември 2016 г. - м. декември 2016 г.:
1. Фактура №
**********/05.09.2016г., издадена за отчетния период 05.08.2016г.- 04.09.2016г.
и включва следните задължения на клиента за посочения период: за мобилен номер
**********: месечна абонаментна такса 19,99 лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за
мобилно устройство Tablet Telenor Smart Tab Black 3,99 лв. c вкл. ДДС; за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 17,99
лв. с вкл. ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство Philips S309 Red-4,59 лв. с вкл. ДДС. Общата сума, начислена
във фактурата, с 46,56 лв., като след приспадане на 4,90 лв., съставляващи
надвнесено плащане за задължение от предходен отчетен период, претендираната
сума по фактурата е 41.66 лв.
2. Фактура № **********/05,10,2016г., издадена за отчетния
период 05.09.2016г.- 04.10.2016г. и включва следните задължения на клиента за
посочения период: за мобилен номер **********: месечна абонаментна такса 16,66
лв., такса спиране на номер 0,75 лв., които са в общ размер на 20,89 лв. с вкл.
ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Tablet Telenor Smart
Tab Black“ - 3,99 лв. c вкл. ДДС; за мобилен номер **********. месечна абонаментна такса 14,99
лв., такса спиране на номер 0,75 лв., такса временно възстановяване на
изходящия трафик 1,24 лв., както и ползвани услуги 2,30 лв. (Други услуги
(номера 0700/0800/00800) 2,16 лв., Разговори към „Грижа за клиента“ 0,02
лв., Услуги с добавена стойност (SMS) 0,12 лв.), които са в общ размер на 19,28 лв. без ДДС - 23,14 лв. с вкл.
ДДС; лизингова вноска за мобилно устройство „Philips S309 Rеd“- 4,59 лв. с вкл. ДДС.
Общата сума, начислена и претендирана по фактурата, е 52.61 лв.
След
предсрочното прекратяване на договорите между „Теленор България“ ЕАД и Т.Б.М.
по нейна вина, поради изпадането й в забава, на потребителя е издадена и фактура
№ **********/05.12.2016г., която включва задължение за заплащане на неустойка
за предсрочно прекратяване на договори за мобилни услуги чрез процесиите номера
********** и ********** в размер на 777.68 лв., както и предсрочно изискуем
остатък от лизингови вноски за мобилни устройства „Tablet Telenor Smart
Tab Black“ и „Philips
S309 Red“ в общ размер на 149.85 лв.
Размерът и
основанието за възникване на задължението за неустойка за номер ********** в т.
11 от Договор за мобилни услуги № *********
от 16.05.2016 г., а за мобилен номер ********** в т. 11 от Договор за мобилни
услуги № ********* от 03.05.2016г. Съгласно посочените клаузи, които имат
идентично съдържание, в случай на предсрочно (за номер ********** - преди
16.05.2018 г.; за номер ********** - преди 03.05.2018г.) прекратяване на срочен
договор за мобилни услуги по вина на потребителя, последният дължи неустойка в
размер на сумата от стандартните за абонаментния план месечни такси от
прекратяването на съответния договор до края на първоначално предвидения срок
на действието му.
Въз основа на
уговореното между страните задължението за неустойка за номер ********** е в
размер на 315.41 лв., което вземане в настоящото производство се претендира
частично, в размер на 49,98 лв.
Въз основа на
уговореното между страните задължението за неустойка за номер ********** е в
размер на 462.27 лв., което вземане в настоящото производство се претендира
частично, в размер на 74,97лв.
Обявяването
на предсрочната изискуемост на неначислените лизингови вноски е уредено в чл.
12 от Общите условия на оператора за договорите за лизинг, като предпоставка за
упражняването на това право е неизпълнението на паричните задължения на
лизингополучателя, в т.ч. по свързаните договори за мобилни услуги. За мобилно
устройство „Philips S309 Red“, чието
ползване с предоставено с Договор за лизинг от 03.05.2016 г., предсрочно изискуемият остатък от
лизингови вноски е в размер на 78.03 лв., равняващ се на седемнадесет
неначислени лизингови вноски по 4,59 лв. всяка. За мобилно устройство „Tablet
Telenor Smart Tab Black“, чието ползване е предоставено c Договор за лизинг от 16.05.2016 г.,
предсрочно изискуемият остатък от лизингови вноски е в размер на 71.82 лв..
равняващ се на осемнадесет неначислени лизингови вноски по 3,99 лв. всяка. Претендираната
сума по фактурата е в общ размер на 274.80 лв.
Изискуемостта на вземанията на ищеца по всяка от фактурите е настъпвала петнадесет дни след издаването й. В периода след издаване на първата от гореизброените фактури длъжникът не е извършвал плащания, като и към настоящия момент задълженията не са погасени.
Ответницата не е изпълнила задълженията си по
посочените договори за мобилни услуги, като не е заплатила в срок всички
дължими към оператора суми за потребени мобилни услуги и лизингови вноски за
предоставените й устройства на лизинг. Съгласно общите условия на „ТЕЛЕНОР
БЪЛГАРИЯ“ ЕАД, които са част от процесния договор, страните са постигнали
съгласие стойността на ползваните от ответника услуги да се определят месечно
едностранно, въз основа на договорения тарифен план от ищеца чрез издаване на
фактура, като неполучаването на фактурата не освобождава потребителя от
задължението за плащане на цената на договора. Ответницата не е ангажирала
доказателства, че е изплатила задълженията си по издадените фактури, отразяващи
предоставените й мобилни услуги за процесните периоди, поради което предявените
искове в тези части са основателни и следва да бъдат уважени.
По отношение на иска с правна квалификация чл.
422 вр. с чл. 415 ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване на установено, че
ответницата дължи на ищеца неустойка в размер на 124.95 лв., съдът намира
следното:
Неустойката е акцесорно съглашение, с предмет задължението на неизправна страна по правна сделка да престира определена (глобално или в процент) или определяема парична сума, като обезщетение за вредите от неизпълнението на породено главно задължение, без да е необходимо същите да бъдат доказвани. Следователно, за да възникне вземането е необходимо да са осъществени предпоставките: наличие на валидно главно задължение, договорено акцесорно задължение за неустойка, което е действително и неизпълнение на главното задължение.
В сключените между страните договори и приложимите към тях общи условия е уговорено, че ако в срока на действие на договора абонатът наруши задълженията си, произтичащи от договора или Общите условия, операторът има право да прекрати договора, както и да получи неустойка в размер на месечните абонаментни такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока по договора.
Съгласно Тълкувателно решение №7/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в хипотезата на двустранен договор, който е за продължително или периодично изпълнение, подлежащ на разваляне за в бъдеще, уговорената между страните неустойка за забава се дължи – в случай на неточно, вкл. забавено изпълнение, обусловило развалянето, но само за онази част от сделката, чието действие се запазва (до развалянето). Съответно кредиторът ще може да търси и неустойката за обезщетяване на вреди поради настъпилото за в бъдеще разваляне (неустойка за развалянето), но за другата част от сделката, ако такава неустойка реално е била уговорена. В рамките на настоящия спор се претендира компенсаторната неустойка - за частта от договора, която се прекратява.
В решение № 228 от 21.01.2013 г. по т. д. № 995/2011 г., Т. К., ІІ Т. О. на ВКС, постановено по реда на чл.290 ГПК, е прието, че неустойката освен обезпечителна и обезщетителна функция, има и наказателна функция, тъй като е предназначена да санкционира неизправния длъжник в случай на виновно неизпълнение на договора. За да възникне правото на неустойка обаче, уговорката за дължимостта й не трябва да противоречи на императивните правни норми на закона и на добрите нрави, разглеждани като неписани морални норми, израз на принципите за справедливост и добросъвестност в гражданските и търговските правоотношения. Противоречието със закона и/или с добрите нрави прави уговорката за неустойка нищожна по силата на чл. 26, ал. 1, пр.1 и пр.3 ЗЗД и препятства възникването на вземането и на задължението за неустойка.
Предпоставките и случаите, при които уговорената в договор неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави, са изяснени в т. 4 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС. Според дадените с решението указания, преценката дали една неустойка е нищожна от гледна точка на добрите нрави се прави за всеки конкретен случай към момента на сключване на договора, като клаузата за неустойка е нищожна поради накърняване на добрите нрави (чл. 26, ал. 1 ЗЗД) във всички случаи, когато е уговорена извън присъщите на неустойката обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции.
Добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1 ЗЗД са неписани морални норми с правно значение, нарушаването на които има същата правна последица като противоречието със закона - нищожност на договора. Следва да се отбележи, че константната практика, формирана по повод искове, с предмет вземания за неустойка, е категорична, че съдът е длъжен да следи служебно за спазването на добрите нрави, като при разрешаване на спор за съществуване на вземане за неустойка дължи самостоятелна преценка за действителността на неустоечната клауза, независимо дали страните са се позовали на нищожността й – в този смисъл решение № 247/11.01.2011 г. по т. д. № 115/2010 г. на ВКС, ІІ Т. О. и решение № 229 от 21.01.2013 г. по т. д. № 1050/2011 г., на ВКС, ІІ Т. О.
В изпълнение на служебното задължение за изследване валидността на уговорената клауза за компенсаторна неустойка, преценена към пораждане на задължението, съдът намира, че същата противоречи на добрите нрави, тъй като уговореният размер, формиран от месечните такси до изтичането на срока на договора нарушава принципа на справедливост и добросъвестност в гражданските отношения. В решение № 219 от 09.05.2016 г. по т. д. № 203/2015 г., Т. К., І Т. О. на ВКС е разяснено, че уговорка в договор за финансов лизинг, че при предсрочно прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, последният има задължение да заплати лизинговите вноски за периода от прекратяването (развалянето) до края на срока на договора има характер на неустойка за вредите от развалянето, но неустоечната клауза е нищожна, поради противоречието й с добрите нрави, тъй като съвпада напълно с обема на главното задължение, което обезпечава. Процесната уговорка за заплащане на неустойка в размер на месечните такси за таксуващите периоди, оставащи до изтичането на срока на договора, преценена към възникване на задължението, обуславя извод за противоречие с добрите нрави и нищожност на клаузата, тъй като съвпада с обезпеченото главно задължение. Следва да се посочи, че размера на вредата на мобилния оператор, съизмеряваща се с размера на вноските (цената на услугата) до края на срока на действие на договора, създава само илюзорно право на прекратяване на договора от страна на ответника – потребител, т.е. същата е и неравноправна и поради това нищожна. С прекратяване на договора от потребителя търговецът разполага с възможност да предостави услугата на друг потребител, от който да реализира пропуснатата печалба, като ползването на същата услуга от предишния не я обезценява по никакъв начин. Затова клаузата за компенсаторна неустойка не е породила валидно задължение в тежест на ответника и предявените искове, в частта относно претендираната неустойка, следва да се отхвърлят като неоснователни.
Предвид изхода на спора, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищеца на основание чл.78, ал.1 ГПК направените по делото разноски в настоящото производство в размер на общо 519.24 лв., представляващи направени разноски по делото за държавна такса, адвокатско възнаграждение и депозит за назначаване на особен представител, съразмерно с уважената част от исковете. Следва да бъдат присъдени и разноските по ч.гр.д. № 662/2019г. по описа на РС-Дупница, в размер на 254.66 лв., съразмерно с уважената част от исковете.
Така мотивиран съдът
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, иск по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 79 и чл. 86 от ЗЗД, че Т.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, дължи на дружеството-ищец сума в размер на общо 244.12 лв. (двеста четиридесет и четири лева и дванадесет стотинки), представляваща общ сбор на дължимите суми за предоставени мобилни услуги и незаплатени лизингови вноски по фактура № **********/05.09.2016г., фактура № **********/05.10.2016г. и фактура № **********/05.12.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване на Заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, предмет на издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 662/2019г. на РС-Дупница.
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, срещу Т.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, иск с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, вр. с чл. 92 от ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответницата, че същата дължи на ищеца сума в размер на 124.95 лв. (сто двадесет и четири лева и деветдесет и пет стотинки), начислена във фактура № **********/05.12.2016г. и представляваща неустойка за предсрочно прекратяване на сключените между страните договори за мобилни услуги.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.1 от ГПК, Т.Б.М., ЕГН: **********, с адрес: ***, да заплати на „ТЕЛЕНОР БЪЛГАРИЯ” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. "Младост 4" Бизнес Парк София, сгр. 6, сторените разноски по настоящото производство в размер на 519.24 лв. (петстотин и деветнадесет лева и двадесет и четири стотинки), съразмерно с уважената част от исковете, както и разноските по ч.гр.д. № 662/2019г. по описа на РС-Дупница, в размер на 254.66 лв. (двеста петдесет и четири лева и шестдесет и шест стотинки), съразмерно с уважената част от исковете.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Кюстендил в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: