№ 5368
гр. София, 26.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 158 СЪСТАВ, в публично заседание на
дванадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Д.Р
при участието на секретаря В.К.
като разгледа докладваното от Д.Р Гражданско дело № 20221110106490 по
описа за 2022 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 310 и сл. ГПК.
Образувано е по предявен от непълнолетния В. КР. Б., ЕГН **********, действащ лично
и със съгласието на своята майка и законен представител М. Т. С., ЕГН **********, иск по
чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК срещу КР. М. Б., ЕГН **********, за увеличаване на месечна
издръжка, дължима от родител на ненавършило пълнолетие дете, от 150,00 лв. на 300,00 лв.
месечно, считано от подаване на исковата молба /10.02.2022 г./. Претендира се и присъждане
на законната лихва за забава на основание чл. 146 СК.
В исковата молба се твърди, че ответникът е баща на ищеца, като същият е задължен по
силата на решение на РС-Костинброд, II състав, с № 150/25.07.2013 г., постановено по гр.д.
№ 169/2013 г., влязло в сила на 15.08.2013 г., да му заплаща месечна издръжка в размер на
150,00 лв. Сочат се увеличени нужди на ищеца предвид изминалия период от време от
определяне на предишния размер на издръжката и неговото израстване. Навеждат се и
твърдения за разходи за посещение при логопед, поставяне на брекети, коригиращи очила,
учебни пособия, индивидуални уроци, компютър, спорт и други.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, в който оспорва
претенцията по размер /над 200,00 лв. месечно/, при твърдения за осъществявани плащания
от негова страна за издръжка в посочения размер от 200,00 лв. месечно, считано от началото
на 2021 година, както и при твърдения за наличие на други алиментни задължения и
недостатъчен размер на доходите за осигуряване на пълния размер на претендираната
издръжка.
Софийски районен съд, като прецени доказателствата по делото и доводите на
1
страните съгласно чл. 12 и чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от
фактическа и правна страна:
Съгласно чл. 143, ал. 2 СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили
пълнолетие деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Следователно, получаването на издръжката е безусловно, т.е.
не е обусловено от каквито и да е допълнителни предпоставки извън наличието на
качеството „ненавършило пълнолетие дете” и на нужда от издръжка, която не е задоволена
изцяло по друг начин – например чрез получаване от детето на доходи от трудово
възнаграждение, пенсия, доходи от имоти, семейни добавки и други такива /в този смисъл е
и т. 2 от ППВС № 5 от 16.11.1970 г./. Размерът на издръжката се обуславя от съотношението
между нуждите на лицето, имащо право на издръжка, и възможностите на задълженото
лице. И тъй като посочените две величини не са константни, законодателят е предвидил
възможност при промяната им издръжката да бъде изменена – увеличена, респективно
намалена – чл. 150 СК. За да се уважи искът по чл. 150 СК, е необходимо да е налице трайно
и съществено изменение на нуждите на издържания или трайна съществена промяна във
възможностите на задълженото лице.
Видно от удостоверение за раждане /л. 11 от делото/, В. КР. Б., ЕГН **********, е
непълнолетен към датата на устните състезания по делото, като негови родители са М. Т. С.,
ЕГН **********, и КР. М. Б., ЕГН **********. Следователно ответникът, като баща на
ненавършилия пълнолетие ищец, е задължен да му дава издръжка.
Съгласно решение на РС-Костинброд, II състав, с № 150/25.07.2013 г., постановено по
гр.д. № 169/2013 г., влязло в сила на 15.08.2013 г. /л. 6-10 от делото/, ответникът е задължен
да заплаща на ищеца месечна издръжка в размер на 150,00 лв. От определяне размера на
издръжката на ищеца са изминали повече от осем години, като към датата на устните
състезания същият е на 16 години. Съдът намира, че израстването на детето в периода от
определяне предишния размер на неговата издръжка само по себе си води до увеличаване на
необходимите средства за издръжката му.
Установява се, че ищецът е записан като ученик в дневна форма на обучение в 137-мо
СУ “Ангел Кънчев”, град София /л. 15 от делото/. От страна на майката на ищеца е
заплатена сума в общ размер на 325 лв. за заплащане на логопедични услуги за ищеца в
периода м.01 – м.06.2021 г. /л. 16-18 от делото/. Нуждите на ищеца, обичайни за деца на
неговата възраст /за храна, дрехи, училищни нужди, занимания и т.н./, както и общите
разходи за издръжката на домакинството на майката, в което той се отглежда, се установява
от самия факт на биологичното му съществуване и не е необходимо да се обосновава
специално.
Издръжка се дължи от двамата родители, независимо при кого детето живее, но
отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари с
оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането
на разходите на домакинството, част от които са в полза и на детето. Съгласно чл. 142, ал. 2
СК „минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната
2
работна заплата” или 162,50 лв. към момента на приключване на устните състезания. Съдът
намира, че този минимален размер касае издръжката, дължима от единия родител,
доколкото се съотнася с минималната работна заплата за страната, която представлява
гарантиран минимум на трудовото възнаграждение за едно заето по трудово
правоотношение лице /а не общо за двамата родители/. Нормата, освен това, регулира
масовия случай на претенция за издръжка спрямо единия родител, а не и срещу двамата
общо. По делото се установява, че майката на ищеца в периода м.04.2020 г. – м. 03.2021 г. е
получила средномесечно брутно възнаграждение в размер на около 585 лв. /л. 12 от делото/,
в периода м.04.2021 г. – м.05.2021 г. – около 192 лв. /л. 13 от делото/ и в периода м.09.2021
г. – м. 12.2021 г. – около 780 лв. /л. 14 от делото/; че същата има сключен договор за наем на
жилище, по който е сънаемател, при месечен наем в общ размер на 700 лв. /л. 20-23 от
делото/, както и че за нея има регистрирани данни за подадена годишна данъчна декларация
по чл. 50 ЗДДФЛ за финансовата 2021 г. с декларирани данни за доходи от трудови
правоотношения в размер 5 352,42 лв. и данни от друга стопанска дейност в размер на 2 400
лв. /л. 62 от делото/. По отношение на ответника по делото се установява, че същият е
длъжник по договор за кредит с равни месечни анюитетни вноски в размер на 367,44 лв. и
краен срок на погасяване – 07.12.2025 г. /л. 45-51 от делото/, че има и други две малолетни
деца – Александър Красимиров Б., ЕГН ********** /л. 52 от делото/, и Камен Красимиров
Б., ЕГН ********** /л. 53 от делото/. Установява се също, че брутният му средномесечен
доход в периода от м. 03.2021 г. до м. 02.2022 г. възлиза на сумата от около 690 лв. /л. 54 от
делото/, като за същия период начисленият му средномесечен облагаем доход е в размер на
около 745 лв. /л. 66 от делото/. Предвид изложеното дотук и като съобрази нуждите на
ищеца от издръжка с оглед възрастта му, установеният по делото размер на доходите на
ответника, наличието на други алиментни задължения на последния спрямо две малолетни
негови деца, както и взе предвид декларираната от ответника възможност да заплаща
издръжка на ищеца в размер на 200,00 лв. месечно, намира, че искът се явява основателен
именно в този размер, до който претенцията следва да бъде уважена, а в останалата част – до
пълния предявен размер, да бъде отхвърлена. Съдът намира предвид установените доходи
на ответника по делото, че същият няма възможност да заплаща по-висок размер издръжка
предвид и наличието на две малолетни деца, едно от които новородено. Съдът не обсъжда
извършените от ответника плащания, които същият твърди да служат за погасяване на
задължение за издръжка в полза на ищеца, доколкото като основание за плащанията е
посочен номер на изпълнително дело, а като получател – Софийски районен съд, предвид
което съдът не може да направи извод, че сумите касаят именно погасяване на алиментно
задължение към ищеца. Съдът не обсъжда също така и задълженията на ответника към
банка по договор за паричен заем, доколкото задълженията за издръжка имат приоритет
спрямо облигационните такива.
Издръжката се дължи от датата на подаване на исковата молба – 10.02.2022 г., до
настъпване на законово основание за нейното изменение или прекратяване.
Следва да бъде уважено искането за присъждане на законната лихва за забава с правно
3
основание чл.146 СК.
По изпълнението на решението:
Съгласно чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК съдът постановява предварително изпълнение
на решението, когато присъжда издръжка, поради което съдът е задължен да допусне
служебно предварително изпълнение, дори и без искане на страните.
По разноските:
Страните са претендирали разноски. На ищцовата страна с оглед изхода на делото се
полагат такива съобразно уважената част от иска. Установява се по делото направата на
разноски от ищеца в размер на 300,00 лв. /заплатен адвокатски хонорар/, поради което и
следва да му бъдат присъдени в размер на 133,33 лв. с оглед на уважената част от иска. По
отношение на ответника се установи направата на разноски в размер на 600,00 лв. - заплатен
адвокатски хонорар. В тази връзка съдът намира възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение за основателно предвид обстоятелството, че делото не
съставлява особена правна и фактическа сложност, поради което възнаграждението на
процесуалния представител на ответника се явява прекомерно и следва да бъде намалено до
минималния размер, предвиден в чл. 7, ал. 1, т. 6 от Наредбата за минималните размери на
адвокатските възнаграждения – а именно до размер от 300,00 лв. Поради изложеното и на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ответника следва да бъдат присъдени разноски съобразно
отхвърлената част от иска в размер на 200,00 лв. На основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответникът
следва да бъде осъден да заплати по сметка на СРС сумата от 72,00 лв. - държавна такса
върху увеличения размер на присъдената издръжка. Ищците по иск за издръжка са
освободени от държавна такса, поради което държавната такса по делото за отхвърлената
част от иска следва да остане за сметка на бюджета на съда.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК размера на дължимата месечна
издръжка от КР. М. Б., ЕГН **********, определена по силата на решение на РС-
Костинброд, II състав, с № 150/25.07.2013 г., постановено по гр.д. № 169/2013 г., влязло в
сила на 15.08.2013 г., в полза на В. КР. Б., ЕГН ********** , действащ лично и със
съгласието на своята майка и законен представител М. Т. С., ЕГН **********, като:
ОСЪЖДА на основание чл. 150 вр. чл. 143, ал. 2 СК КР. М. Б., ЕГН **********, да
заплаща на В. КР. Б., ЕГН ********** , действащ лично и със съгласието на своята майка и
законен представител М. Т. С., ЕГН **********, месечна издръжка в размер на 200,00 лв.,
считано от 10.02.2022 г. /датата на подаване на исковата молба/, до настъпване на законно
основание за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена вноска, считано от деня на забавата до окончателното погасяване, като
отхвърля иска за разликата над уважения размер от 200,00 лв. до пълния предявен такъв
4
от 300,00 лв. месечно, като неоснователен.
ДОПУСКА на основание чл. 242, ал. 1, предл. първо ГПК предварително изпълнение
на решението в частта му относно присъдената издръжка.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК КР. М. Б., ЕГН **********, да заплати на В.
КР. Б., ЕГН **********, действащ лично и със съгласието на своята майка и законен
представител М. Т. С., ЕГН **********, сумата от 133,33 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК В. КР. Б., ЕГН ********** , действащ лично и
със съгласието на своята майка и законен представител М. Т. С., ЕГН **********, да
заплати на КР. М. Б., ЕГН **********, сумата от 200,00 лв., представляваща разноски.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК КР. М. Б., ЕГН **********, да заплати по
сметка на Софийския районен съд сума в размер на 72,00 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен
срок, считано от 26.05.2022 г. /чл. 315, ал. 2 ГПК/.
Препис от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5