№ 763
гр. Велико Търново, 29.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, I СЪСТАВ, в публично
заседание на седми май през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ЯВОР ДАНАИЛОВ
при участието на секретаря ВЕНЕЦИЯ В. ВАСИЛЕВА
като разгледа докладваното от ЯВОР ДАНАИЛОВ Гражданско дело №
20244110104231 по описа за 2024 година
Предявен е иск с правно основание чл.135 от ЗЗД.
Ищецът „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД чрез процесуалния си представител твърди в
исковата си молба, че е кредитор на ответника И. Д. по договор за банков кредит, сключен с
Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД от 20.9.2021г. за сумата 34472.29 лв. С договор за
цесия от 12.6.2023г. същия кредитор прехвърлил взаманията си към И. К. на „ЕОС
МАТРИКС“ ЕООД., който пристъпил към принудително събиране на част от вземанията си.
Ищецът твърди, че с горепосочената сделка ответниците го увреждат. Предявява иск с
правно основание чл.135 от ЗЗД срещу И. Д. К. и А. Д. К., съдът да обяви за недействителна
по отношение на ищеца – кредитор покупко-продажбата на имот, оформена с нотариален
акт № 252, том 2, рег.№ 2266, дело № 206 от 2018г. на нотариус Д.Д. при ВТРС, за ½ ид.ч. от
описания недвижим имот.
Ответникът И. Д. К. чрез процесуалния си представител оспорва иска. Признава за
сключения договор за кредит с Уникредит Кънсюмър Файненсинг ЕАД и задължението си
по него. Не оспорва договора за цесия, с която е прехвърлено вземането на ищеца по делото.
Твърди, че към момента на сключване на нотариалния акт е бил редовен платец по
потребителския кредит. С нотариалния акт са уредили с брат си имуществени отношения по
повод на делба на наследствен имот и така той е действал добросъвестно без знание за
увреждане на кредитора, а и съдебното производство по повод задължението по договора за
потребителски кредит не било приключило. Моли съда да отхвърли иска.
Ответникът А. Д. К. чрез процесуалния си представител оспорва иска, като твърди,
че с нотариалния акт са уредили с брат си наследствени отношения и не е знаел за
1
евентуално увреждане на кредиторите на първия ответник. Моли съда да отхвърли иска.
След като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства
и ги прецени съобразно чл.12 и чл.235 от ГПК, съдът приема за установено следното и прави
следните правни изводи:
Предявеният иск с правно основание чл.135 от ЗЗД е недоказан и неоснователен.
Според чл.135 от ЗЗД кредиторът може да иска да бъдат обявени за недействителни
спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда, ако длъжникът при извършването
им е знаел за увреждането. А когато действието е възмездно, лицето, с което длъжникът е
договарял, трябва също да е знаело за увреждането. В случай, че действието е извършено
преди възникване на вземането, то е недействително само ако е било предназначено от
длъжника и лицето, с което той е договарял, да увреди кредитора. Следователно
елементите от фактическия състав на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД, които следва да се установят са
качеството на кредитор на ищеца, съответно качеството на длъжници на ответниците,
действия с които длъжниците увреждат кредитора, знание у длъжниците /ответниците/ при
извършване на тези действия, че увреждат кредитора.
Качеството на кредитор на ищеца не се оспорва и се установява от представения
договор за потребителски паричен кредит № ******* от **.**.****г., както и от договора за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 12.6.2023г. Не е необходимо условие
вземането да е изискуемо. Сделката между ответниците е възмездна и е била извършена на
**.**.****г., т.е. действието е извършено преди възникване на вземането. В настоящия
случай ищецът се легитимира като кредитор с договора за цесия от 12.6.2023г. и
увреждащото действие – договор за покупко-продажба от 11.8.2022г., е извършено преди
датата на договора за цесия, поради което и Павловият иск би могъл да се упражни и в
хипотезата на чл. 135, ал. 3 от ЗЗД.
За да се обяви сделката за недействителна в случая е необходимо не само длъжника –
ответника И. Д. К., но също и ответника А. Д. К. да е знаел за увреждането. Последното
обстоятелство не се установява от събраните по делото доказателства.
Безспорно се установява, че ответниците са братя. Ответниците са придобили по
наследство от М.М.Т. имота в с.***, при права по ½ ид.ч. С нотариалния акт от **.**.****г.
И. К. продава на А. К. ½ ид.ч. от описания имот в с.*** *** за сумата 5000 лв. С този
договор страните са уредили отношенията си по повод на наследството. Разпитаните
свидетели П.Н. и С.Д. потвърждават, че целта на продажбата е била ответниците да уредят
имуществените отношения по отношение на наследствеания им имот. По това време
ответника И. К. не е имал финансови затуднения и е обслужвал редовно задълженията си по
договора за кредит н Уникредит консюмър Файненсинг ЕАД.
Знанието на длъжника за увреждането е съзнание, че с извършеното действие
кредиторът ще бъде ощетен или че длъжникът създава или увеличава платежната си
неспособност, или предприетото действие ще затрудни удовлетворението на кредитора.
Знанието на третото лице се изразява в знание, че контрахентът му има дългове и че с
2
извършената сделка длъжникът уврежда кредитора си. От събраните по делото
доказателства се устаноявва, че с договора за покупко-продажма на ½ ид.ч. от имота в с.***
са уредили имуществените си отношения във връзка с наследтвен имот, както и, че
ответникът А. Д. К. не е знаел, че с това ще се ощети кредитор на брат му, освен това и
самия длъжник И. Д. К. е погасявал редовно кредита си. Поради това и съдът приема, че е
оборена установената в чл.135, ал.2 от ЗЗД презумпция за знание.
На следващо място, при фактическия състав по чл. 135, ал. 3 от ЗЗД, не намира
приложение презумпцията за знание.
В тази хипотеза се изисква наличие на намерение за увреждане на длъжника и на
третото лице – съдоговорител – “действието е предназначено за увреждане на кредитора”.
Намерението за увреждане не включва единствено знание, че длъжникът има дългове и че с
разпоредителното действие би могъл да се увреди кредитора, а това действие следва да е
извършено именно с оглед на очаквано възникване на бъдещо задължение. Обстоятелствата,
че ответникът – длъжник по кредита И. Д. К. към датата на сключване на договора за
продажба на имота в с.*** *** е плащал редовно кредита си, че продаденият имот е
придобит по наследство от него с брат му – купувач по сделката, както и, че цесията на
вземането по договора за кредит следхожда продажбата на имота, изключват такова
намерение за увреждане на кредитора.
Предвид изложените мотиви съдът намира, че искът по чл.135 от ЗЗД следва да се
отхвърли като неоснователен и недоказан, тъй като не са осъществени всички факти от
хипотезата на тази правна норма за уважаването му.
На основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът дължи на ответниците разноските по делото
съобразно приложените списъци от тях, според които всеки от ответниците е направил
разноски за адвокат по 1000 лв.
Възражението на ищеца за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение
от ответниците в размер на по 1000 лв., е неоснователно. Разноските на адвоката на
ответниците за осъщественото по делото процесуално представителство са определени
точно по правилата на чл.78, ал.1 от ГПК, като възнаграждението на адвоката е определено
по реда на чл.36, ал.2 от ЗА в размер справедлив и обоснован - при посочения в исковата
молба правен интерес, сложилата се фактическа и правна сложност по делото с оглед
процесуалното поведение на ищеца.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения иск с правно основание чл.135 от ЗЗД от „ЕОС МАТРИКС“
ЕООД ЕИК ********* представляван по пълномощие от адвокат М. Х. Х. с адрес за
призоваване в гр.***, ул. *** № ***, против И. Д. К. с ЕГН ********** и А. Д. К. с ЕГН
**********, двамата със съдебн адрес в гр.***, ул. *** № ***, съдът да обяви за
недействителна по отношение на ищеца – кредитор, покупко-продажбата на имот, оформена
3
с нотариален акт № 252, том 2, рег.№ 2266, дело № 206 от 2018г. на нотариус Д.Д. при ВТРС,
за ½ ид.ч. от описания недвижим имот, находящ се в с.*** ***, като неоснователен и
недоказан.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ********* представляван по пълномощие
от адвокат М. Х. Х. с адрес за призоваване в гр.***, ул. *** № ***, да заплати на И. Д. К. с
ЕГН ********** със съдебн адрес в гр.***, ул. *** № ***, сумата 1000 лв. /хиляда лева/
разноски по делото.
ОСЪЖДА „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД ЕИК ********* представляван по пълномощие
от адвокат М. Х. Х. с адрес за призоваване в гр.***, ул. *** № ***, да заплати на А. Д. К. с
ЕГН **********, със съдебн адрес в гр.***, ул. *** № ***, сумата 1000 лв. /хиляда лева/
разноски по делото.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред ВТОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
4