№ 381
гр. Перник, 18.06.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК, ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди двадесет
и пета година в следния състав:
Председател:КРАСИМИР СТ. МАРИНОВ
Членове:МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА
МАРИЯ В. МИЛУШЕВА
като разгледа докладваното от МОНИКА ПЛ. ДОБРИНОВА Въззивно
гражданско дело № 20251700500341 по описа за 2025 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 364/ 10.04.2025 г., постановено по гр.д. № 6468/ 2024 г., по описа на
Районен съд – Перник, е признато за установено на основание чл. 153, ал. 1 ЗЕ, че в полза на
„Топлофикация – Перник“ АД съществува вземане срещу И. С. Ц. за сумата 531,86 лева –
стойност на доставена топлинна енергия за периода от 01.06.2022 г. до 30.04.2023 г. в
недвижим имот – апартамент № 8, находящ се ***, ведно със законната лихва от 16.07.2024
г. до окончателното й изплащане, както и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата 93,53 лева –
лихва за забава за периода от 07.08.2022 г. до 17.06.2024 г., за които е издадена заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 4087/ 2024 г., по описа на Районен съд – Перник,
както и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК И. С. Ц. е осъден да заплати на „Топлофикация –
Перник“ АД сумата 825 лева – съдебни разноски за исковото производство и сумата 75 лева
– съдебни разноски за заповедното производство.
Срещу решението е подадена въззивна жалба от ответника И. С. Ц.. В нея се твърди,
че същото е неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения и
необоснованост. Жалбоподателят счита, че първоинстанционният съд се е произнесъл по
същество при нередовна искова молба. В тази връзка излага, че вместо факти, на които се
позовава ищецът, в исковата молба са цитирани правни норми и е направено голословно
твърдение за доставена, ползвана и незаплатена топлинна енергия, без същата да е
конкретизирана по вид. Освен това с исковата молба не били посочени доказателствата и
конкретните обстоятелства, които ще бъдат доказвани с тях в нарушение на чл. 127, ал. 2
ГПК. Вместо това „Топлофикация – Перник“ АД поискало вещи лица да отговарят, че И. С.
Ц. дължи претендираните суми. По този начин търсело чрез експертизи да се попълнят
несъществуващи и непредставени доказателства. Искането не било направено според
правилото на чл. 156, ал. 4 ГПК, тъй като не било посочено в коя област са необходимите
специални знания, какви са предметът и задачата на експертизите. Последните били
допуснати от съда при неспазване на правилото по чл. 197, ал. 1 ГПК в закрито съдебно
заседание, в което е следвало да бъдат разрешени предварителните въпроси по делото. Това
според въззивника представлява съдебен произвол, целящ да го дистанцира от съдебната
процедура, за да не може да вземе отношение. Същият поддържа, че чрез експертизите били
набавени доказателства, че е длъжник, които не подлежали на проверка, както и че съдът не
е бил длъжен да възприеме заключенията, а следвало да ги обсъди заедно с останалите
1
доказателства. Твърди, че липсват доказателства, представени от ищеца пред районния съд.
В жалбата е посочено, че първоинстанционният съд не е обсъдил възражението на
ответника, че приложеното към исковата молба копие от извлечение от сметка, което не е
подписано от издателя му, не се ползва с доказателствена сила и няма доказателствена
стойност. Поддържа се, че текстът от атакуваното решение: „Предмет на доказване по
делото е парично вземане на ищеца, произтичащо от договор за доставка на топлинна
енергия, сключени с ответника. Настоящото производство е предназначено да стабилизира
ефекта на издадената заповед за изпълнение на вземането в хипотезите на чл. 415, ал. 1, т. 1
и 2 ГПК и същата да влезе в сила“ сочи на пристрастност на първоинстанционния съдия към
интересите на ищцовото дружество да потвърди заповедта за изпълнение. Въззивникът
изразява становище, че са нарушени принципите на равенство на страните, състезателност в
процеса и безпристрастност на съда. Твърди, че не е сключвал индивидуален договор за
доставка на топлинна енергия с „Топлофикация – Перник“ АД, не е потребител на топлинна
енергия за парно и на топла вода за битови нужди. В жалбата е изложено, че доклад по
делото пред първоинстанционния съд няма. В открито съдебно заседание съдът посочил
формално, че обявява за окончателен проекта за доклад, обективиран в определение от
31.12.2024 г. Не били отразени обстоятелствата, на които се основават правата и
задълженията на всяка от страните. Експертните заключения не били изслушани в съдебна
зала с оглед обезпечаване възможността на ответника да ги оспори. В първоинстанционното
производство не бил спазен предписаният от ГПК ред да бъде изяснена фактическата страна
на спора, страните да бъдат приканени към спогодба и след това да бъде изготвен доклад на
делото, който да бъде в устна форма и да бъде отразен в съдебния протокол. С оглед на тези
съображения И. С. Ц. моли атакуваното решение да бъде отменено.
С въззивната жалба е отправена молба да бъде прието доказателственото искане на
ответника, направено с отговора на исковата молба, и да бъде представен заверен препис на
документ за платежно нареждане за плащане към бюджета по сметка на Районен съд –
Перник, „Инвестбанк“ АД, осчетоводен референция № **********, депозит за вещи лица по
гр.д. № 6468/ 2024 г. РСП.
Въззиваемият „Топлофикация – Перник“ АД не е подал отговор на въззивната жалба.
При извършената по реда на чл. 267, ал. 1, изр. първо ГПК служебна проверка, съдът
констатира, че въззивната жалба отговаря на изискванията за редовност по чл. 260 и чл. 261
ГПК и е подадена от легитимирано лице в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на
обжалване съдебен акт. Поради това делото следва да бъде насрочено за разглеждане в
открито съдебно заседание, за което да бъдат призовани страните, като въззивният съд
разгледа направените от жалбоподателя доказателствени искания, както и оплакванията му
за допуснати от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада на
делото.
Твърденията на въззивника относно допуснати от първоинстанционния съд
процесуални нарушения във връзка с доклада на делото настоящият състав намира за
неоснователни. С определение № 4367/ 31.12.2024 г. съдът е изготвил проект на доклад на
основание чл. 140, ал. 3 ГПК с предвиденото в чл. 146, ал. 1 и ал. 2 ГПК съдържание. Препис
от определението, съдържащо проекта на, е връчен на страните заедно с призовката за
насроченото първо открито съдебно заседание, като ответникът го е получил лично на
07.01.2025 г., видно от разписката към призовката, и е имал възможност да се запознае с
него. В първото по делото открито съдебно заседание районен съд – Перник е докладвал
делото според проекта за доклад, изготвен с определението от 31.12.2024 г., и след като е
изслушал становището и възраженията на ответника (ищцовото дружество не е изпратило
представител в първото открито съдебно заседание) е обявил същият за окончателен доклад
на делото. Следователно делото е докладвано от първоинстанционния съд и не е налице
необходимост от даване на указания до страните относно възможността да предприемат
процесуални действия по посочване на относими доказателства (т. 2 от Тълкувателно
решение № 1 от 09.12.2013 г. на ВКС по тълк. дело № 1/ 2013 г., ОСГТК). Последното налага
възраженията на въззивника за допуснати от първоинстанционния съд процесуални
2
нарушения във връзка с доклада на делото да бъдат оставени без уважение, като останалите
му възражения ще бъдат разгледани и обсъдени при решаване на делото от въззивната
инстанция по същество.
От съдържанието на въззивната жалба не може да бъде установено какви
доказателства жалбоподателят иска да бъдат събрани пред въззивния съд. Отправена е
молба да бъде прието доказателствено искане, заложено в отговора на исковата молба, но
липсва конкретизация на същото. С жалбата е заявено искане да бъде представен описан
документ, но не е ясно кой следва да го представи, както и каква е връзката на
доказателствата с предмета на спора, съответно какви обстоятелства ще бъдат установявани
чрез тях. Освен това не са конкретизирани причините, които налагат събирането на
доказателства от въззивната инстанция – дали се твърди някое от обстоятелствата по чл. 266,
ал. 2 и ал. 3 ГПК. Поради това и на основание чл. 101, ал. 1 ГПК на жалбоподателя следва да
бъдат дадени указания да отстрани констатираните нередовности на искането си за
допускане на доказателства.
Мотивиран от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА делото за 11.09.2025 г. от 10:25 часа, за която дата и час да се призоват
страните.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ възраженията на жалбоподателя И. С. Ц. за допускани
от първоинстанционния съд процесуални нарушения във връзка с доклада на делото.
УКАЗВА на жалбоподателя в едноседмичен срок от получаване на препис от
разпореждането да посочи ясно какви доказателства иска да бъдат събрани във въззивното
производство, кой следва да представи посочения във въззивната жалба документ (документ
за платежно нареждане за плащане към бюджета по сметка на Районен съд – Перник,
„Инвестбанк“ АД, осчетоводен референция № **********, депозит за вещи лица по гр.д. №
6468/ 2024 г. РСП), каква е връзката им с предмета на спора, съответно какви обстоятелства
ще бъдат установявани чрез тях, както и какви са причините, които налагат събирането на
доказателства от въззивната инстанция – дали се твърди някое от обстоятелствата по чл. 266,
ал. 2 и ал. 3 ГПК.
При неизпълнение на указанията доказателствените искания, направени с
въззивната жалба, ще бъдат оставени без уважение.
ДА СЕ ВРЪЧИ на страните препис от настоящото определение.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 40, ал. 1 ГПК страната, която живее или замине
за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което
да се връчват съобщенията – съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република
България; същото задължение имат и законният представител, попечителят и
пълномощникът на страната; а според ал. 2, когато лицата по ал. 1 не посочат съдебен
адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41 ГПК страната, която отсъства повече от
един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж й е връчено
съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Такова задължение има страната и
когато тя е посочила електронен адрес за връчване. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на посочените
задължения, както и когато страната е посочила електронен адрес за връчване, но го е
променила, без да уведоми съда, или е посочила неверен или несъществуващ адрес, всички
съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.
УКАЗВА на страните, че съгласно чл. 41а ГПК, когато връчването се извършва по чл.
38, ал. 2 ГПК – на избран от страната електронен адрес за връчване, съобщението,
3
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня на изтеглянето му от адресата. В случай че съобщението не бъде изтеглено в
7-дневен срок от неговото изпращане, то се смята за връчено в първия ден след изтичането
на срока за изтегляне. Когато връчването се извършва по чл. 38, ал. 3 и 6 ГПК, съобщението,
съдържащо информация за изтегляне на призовката, съобщението или книжата, се смята за
връчено в деня, в който адресатът е потвърдил получаването му. В случай че получаването
не е потвърдено в 7-дневен срок от неговото изпращане, съобщението се връчва по общия
ред.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4