№ 41790
гр. София, 08.10.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 182 СЪСТАВ, в закрито заседание на
осми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:МИХАЕЛА КАСАБОВА-
ХРАНОВА
като разгледа докладваното от МИХАЕЛА КАСАБОВА-ХРАНОВА
Гражданско дело № 20241110141346 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 248 ГПК.
Образувано е по молба на ЕАД „Д. М.“, чрез адв. М., процесуален представител
на ищеца В. С. за изменение на Решение № 15546/14.08.2025 г., постановено по гр. д.
№ 41346/2024 г. в частта на разноските. Излага съображения, че присъденото в полза
на ЕАД „Д. М.“ адвокатско възнаграждение следва да бъде увеличено от 300 лв. на
1920 лв. с ДДС, поддържайки, че възнаграждение следва да бъде определено по всеки
иск. С оглед на горното моли за изменение на решението в частта за разноските.
В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна – „Кредито“ ЕООД намира
молбата за изменение на решението в частта за разноските за неоснователна.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и данните по делото, намира
следното:
Съгласно чл. 248, ал. 1 ГПК в срока за обжалване, а ако решението е
необжалваемо – в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или измени постановеното решение в частта за разноските.
Предвид посоченото, с оглед нормата на чл. 248, ал. 1 ГПК и доколкото молбата за
изменение на определението в частта за разноските е депозирана в срока за неговото
обжалване, представен е и списък по чл. 80 ГПК, съдът намира, че същата е
процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество молбата е НЕОСНОВАТЕЛНА, по следните
съображения:
На основание чл. 78, ал. 1 ГПК съдът присъжда на ищеца разноски съразмерно с
уважената част от иска, какъвто е и настоящият случай. С акта си по същество, съдът е
намалил претендираното адвокатско възнаграждение, като е изложил подробни
мотиви, които не намира основание да ревизира. В допълнение на изложените в акта
по същество съображения, настоящият съдебен състав намира, че следва да посочи и
следното:
Настоящата съдебна инстанция е обвързана от Решение по дело С-438/22 от
25.01.2024г. СЕС и изводите в него, поради което е длъжна да откаже да приложи
националната правна уредба, в случая чл. 2, ал. 5 НМРАВ. Наред с това следва да се
посочи, че защитата по двата иска не предполага допълнителни усилия за
процесуалния представител, тъй като между същите е налице обусловеност, като
изхода на делото по осъдителния иск е обусловен пряко от изхода на спора по
установителния иск, а двете претенции произтичат от едно правоотношение между
1
страните. В допълнение определянето на адвокатско възнаграждение по всеки иск би
противоречало на легитимните цели на разпределението на тежестта за разноски в
исковия процес. С оглед на горното размерът на дължимото адвокатско
възнаграждение следва да се определи съобразно фактическата и правна сложност на
делото, цената на предявените искове.
Предвид горното и с оглед изложените от молителя съображения не намира
основание за изменение на решението в частта за разноските.
С оглед на изложеното, молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК следва да се остави без
уважение.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 285241/27.08.2025г. на ЕАД „Д. М.“,
чрез адв. Д. М. за изменение на Решение № 15546/14.08.2025 г., постановено по гр. д.
№ 41346/2024 г. в частта на разноските.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски градски съд в
едноседмичен срок от връчването му на страните.
ПРЕПИС от определението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
2