№ 22644
гр. София, 13.12.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 144 СЪСТАВ, в публично заседание на
десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА
при участието на секретаря ЛИЛИЯ П. ПЕТКОВА
като разгледа докладваното от СВЕТЛАНА Н. РАЧЕВА ЯНЕВА Гражданско
дело № 20241110125605 по описа за 2024 година
Производството е исково по молбата на „Т.“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от А.С.А., със седалище срещу Н. К. М., ЕГН **********, с
адрес в книжа С...., адв. И., с искане за постановяване на решение, с което да
се установи спрямо „Т.“, че Н. за топлоснабден имот, находящ се на адрес: гр.
С/адрес/артамент на втори /първи надпартерен/ етаж, дължи сумата от 3695,59
лева - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия
/ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до 31.04.2023г. ведно със законната лихва от
12.02.2024г. до окончателното изплащане на вземането, мораторна лихва за
забава в размер на 439,59 лв. за периода 15.09.2022г, до 31.01.2024г,, както и
73,86 лв. - главница за услугата „дялово разпределение“ за периода
01.05.2021г. до 31.04.2023г., мораторна лихва за забава в размер на 13,92 лв. за
периода 16.07.2021г. до 31.01.2024г,, ведно със законната лихва от 12.02.2024г.
до окончателното изплащане на вземането, които суми се излага, че са
предмет на издадена и оспорена заповед по чл.410 от ГПК от 21.02.2024г. по
ч.гр.дело № 8285 /2024 г. по описа на СРС.
Поддържа се, че ответницата е с абонатен № 95697 като собственик на
топлоснабден имот, находящ се в гр.София и е използвала доставяна от
дружеството топлинна енергия през периода от месец май 2021г. до месец
април 2023г., които не са заплатени.
1
Излага се още, че сградата - етажна собственост, в която се намира
имотът, е сключила договор за извършване на услугата дялово разпределение
на топлинна енергия с фирма „Б." ООД, което дружество е конституирано като
трето лице – помагач на ищеца при правен интерес на основание чл. 219, ал. 1
ГПК.
Моли се да бъде постановено решение, с което да се приеме за
установено, че ответникът дължи претендираните суми. Ангажират се
доказателства. Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК е постъпил такъв, с който се оспорва исковата
молба като се излага, че ответната страна не е носител на вещни права върху
имота и не е с качеството потребител на ТЕ. Навежда се, че не е налице
облигационна връзка между ответника и ищеца, нито между ответника и
дружеството–топлинен счетоводител; оспорва се количеството топлоенергия
на сочената стойност; оспорва се и претенцията за дялово разпределение като
се навежда, че не се доказва сключен договор за това. Навежда се давност и се
правят доказателствени искания.
Съдът е сезиран с искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК, вр.
чл. 79, ал. 1 ЗЗД във вр. с чл. 155 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД.
Софийски районен съд като взе предвид разпоредбите на закона,
исканията и твърденията на страните и събраните по делото доказателства
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съгласно разпоредбата на чл.153, ал.1 Закона за енергетиката, в
редакцията, касаеща процесния период, всички собственици и титуляри на
вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към
абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са
клиенти/потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства
за дялово разпределение по чл.140, ал.1, т. 2 на отоплителните тела в имотите
си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда,
определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Нормата на чл.150 ЗЕ
постановява, че продажбата на топлинна енергия от топлопреносно
предприятие на потребители/клиенти на топлинна енергия за битови нужди,
се осъществява при публично известни общи условия, предложени от
топлопреносното предприятие.
От договор за покупко-продажба на недвижим имот от 04.04.2014г. ,
2
обективиран в НА с № 575, том I, рег. № 575 дело № 22/2014г., се установява,
че от април месец на 2014г. ответната страна Н. е носител на вещни права
върху имот, апартамент, разположен на втори / първи надпартерен етаж с
адрес в С....
Съдът е допуснал и приел заключение на вещото лице по СТЕ, която въз
основа на доказателствата по делото и оглед на място да дало заключение за
това, че този имот, който е собствен на ответната страна Н. и е с адрес в С... не
е топлоснабден тъй като сградата, в която се намира апартамента няма
абонатна станция и вътрешна разводка на сградна инсталация, а фактурите,
които са приложени по делото и са основание за претендираните суми се
отнасят за аб. номер с № 95697 – процесния, който се отнася за имот с адрес в
С... А, вх.1, ет.2, ап. 2 и които обаче са издавани на името на трето по делото
лице – Ивайла Иванова М..
При тези доказателства и от правна страна съдът намира, че исковете на
Т. ЕАД са недоказани и неоснователни спрямо ответната страна Н.. Безспорно
се доказа, че тя е носител на вещни права спрямо недвижим имот, но се
установи и че този имот се намира в нетоплоснабдена сграда и без абонатна
станция, а аб. номер се отнася за трето по делото лице и друг недвижим имот,
което изключва наличието на договорна обвързаност между страните, и
сумите, които се търсят за доставена ТЕ за имот, не са дължими от Н., която не
е абонат на ищеца и която не е ползвател на услуги за ТЕ.
При неоснователност на иска за главница неоснователни са и
акцесорните претенции за лихви и за услуга за дялово разпределение, които
следва да бъдат отхвърлени.
С оглед изхода от настоящото дело и съобразно чл.78, ал.3 от ГПК и
вмененото с ТР 4/2013г. на ОСГКТ т.12 задължение за исковия съд да присъди
с решението си и разноските в заповедното производство, то в тежест на
ищеца следва да се възложат разноските по исковото и заповедното
производства. Видно е от представените договори за правна помощ и
съдействие от 22.03.2024г. по заповедното дело, сключен между Н. К. Ф.Ф.Р. с
адв. Б.а и такъв от 03.06.2024г., сключен между нея и адв. И., длъжникът, а в
последствие ответницата са били представлявани чрез правна помощ по чл.38,
ал.1, т.2 от ЗА от адв. Б.а и адв. И..
За предявените искове се търси възнаграждение от 450 лева за
3
заповедното производство и от 900 лева за исковото такова. Съгласно нормата
на чл.2, ал.2 от НМРАВ съдът сам определя възнагражденията по
предоставената безплатна правна помощ, като според текста на чл. 38, ал.2 от
ЗА този размер не може да бъде по – нисък от минимално-определените, а
според разпоредбата на чл.2, ал.5 от НМРАВ възнагражденията са дължими за
процесуално представителство, защита и съдействие по делата съобразно
интереса, който в конкретния случай е от 4 222.96 лева. Или възнагражденията
за адв. Б.а в заповедното и адв. И. в исковото дело се определят в размер на
400 лева за адв. Б.а и от 900 лева за адв. И..
Следва да се присъдят и разноските за платено възнаграждение на
вещо лице по СТЕ от страна на ответника или в размер на 102.35 лева в полза
на Н. К..
Мотивиран от горното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от
изпълнителен директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/
спрямо Н. К. М., ЕГН **********, с адрес в книжа С...., адв. И., искове за
установяване на вземания в полза на „Т.“ ЕАД за топлоснабден имот, находящ
се на адрес: гр. С/адрес/артамент на втори /първи надпартерен/ етаж с аб. №
95697, а именно за сумата от 3695,59 лева - главница, представляваща
стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.05.2021г. до
31.04.2023г. ведно със законната лихва от 12.02.2024г. до окончателното
изплащане на вземането, мораторна лихва за забава в размер на 439,59 лв. за
периода 15.09.2022г, до 31.01.2024г,, както и 73,86 лв. - главница за услугата
„дялово разпределение“ за периода 01.05.2021г. до 31.04.2023г., мораторна
лихва за забава в размер на 13,92 лв. за периода 16.07.2021г. до 31.01.2024г.
ведно със законната лихва от 12.02.2024г. до окончателното изплащане на
вземането, които суми са предмет на издадена заповед по чл.410 от ГПК от
21.02.2024г. по ч.гр.дело № 8285 /2024 г. по описа на СРС и
ОСЪЖДА „Т.“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителния
директор, със седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ да заплати на
основание чл.78, ал.3 от ГПК и ТР № 4/ 18.06.2014 г. на ВКС по тълк. д. №
4/2013 г., ОСГТК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА на адв. К.И.Б., ЕГН **********
4
по договор за правна помощ и съдействие от 22.03.2024г. възнаграждение за
процесуално представителство на Н. К. З.Ф.Р. по гр.дело с № 8285/ 2024г. в
размер от 400 лева и
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК във вр. с чл. 38, ал.2 от ЗА
„Т.“ ЕАД, ЕИК: ...., представлявано от изпълнителния директор, със
седалище и адрес на управление: гр.С/адрес/ да заплати на Н. И. И., ЕГН
********** по договор за правна помощ и съдействие от 03.06.2024г.
възнаграждение за процесуално представителство на Н. К. З.Ф.Р. по гр.дело с
№ 25605/ 2024г. в размер от 900 лева и.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.3 от ГПК „Т.“ ЕАД, ЕИК: ....,
представлявано от изпълнителния директор, със седалище и адрес на
управление: гр.С/адрес/ да заплати на Н. К. З.Ф.Р., ЕГН ********** сумата
от 102.35 лева за възнаграждение на вещо лице по гр.дело с № 25605/ 2024г. .
Решението е постановено с участието на лице – помагач на ищеца
дружество „Б.“ ООД и може да се обжалва пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5