Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 103
гр. Брезник, 12.11.2018 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД БРЕЗНИК, гражданска колегия, в открито заседание на двадесет
и седми септември две хиляди и осемнадесета година, І-ви състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: РОМАН
НИКОЛОВ
при
секретаря МАРИЯНА ГИГОВА като
разгледа гр. дело № 187 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид
следното:
Предявените искове са с правно основание чл. 124,
ал. 1, вр. чл. 415 ГПК и чл. 86, ал. 1, вр. чл. 84 ЗЗД.
Предявени
са два обективно съединени иска от Б.К.Ш. ***, с ЕГН: **********, срещу Ж.В.Д. ***
и ЕГН: **********, с правно основание
чл. 79 и следващи от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД, вр. чл. 124,
ал. 1 и чл. 422 от ГПК, като моли да бъде признато за установено по отношение
на ответника, че последният дължи на ищеца сумите главница: 1672 лв. (хиляда
шестстотин седемдесет и два лева), лихва 7.98 лв. (седемдесет лева и деветдесет
и осем стотинки) за периода от 31.07.2015 г. до 26.07.2016 г., законната лихва
върху главницата от 26.07.2016 г. до изплащане на вземането, както и да заплати
направените по делото разноски.
По реда на чл.
410 ГПК ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу Д. за заплащане на
процесните суми, издадена по ч.гр.д. № 101 по описа на РС Брезник за 2018 г.,
като длъжникът е възразил срещу вземането по заповедта за изпълнение, което
обосновава правния интерес на Б.Ш. от предявяване на иск с петитум да бъде
установено, че Ж.Д. дължи процесните суми, като се иска присъждане на разноски
и по настоящото дело.
Ответникът е
получил препис от исковата молба, приложенията към същата и разпореждането на
съда и в рамките на указания едномесечен срок не е подал писмен отговор по
исковата претенция.
Районният съд,
преценявайки събраните по делото доказателства, по реда на чл. 235 ГПК, приема
за установено и доказано следното:
Предмет на
доказване от ищеца по иска по чл. 124, ал. 1, вр. чл. 415 ГПК е наличието на
валидно правоотношение между страните, от което произтича вземането му, за което е издадена заповед
за изпълнение и неговият размер.
Доказването
на основанието и размера на вземането обуславя прехвърлянето на
доказателствената тежест върху ответника да докаже, че е изпълнил задължението си за плащане на
задължението си в уговорения срок.
Предмет
на доказване от ищеца по обусловения иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД е поставянето на
ответника в забава и нейният начален момент.
Видно
от приложеното ч.гр.дело № 101 по описа на РС Брезник за 2018 г., на основание чл. 410 ГПК
съдът е издал заповед за незабавно изпълнение № 73/19.03.2018 г. и изпълнителен
лист, по силата на които ответницата Ж.В.Д. е осъдена да заплати на ищеца главница:
1672 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и два лева), лихва 7.98 лв. (седемдесет
лева и деветдесет и осем стотинки) за периода от 31.07.2015 г. до 26.07.2016
г., законната лихва върху главницата от 26.07.2016 г. до изплащане на вземането
за неизпълнено задължение по запис на заповед,
издаден на 26.01.2015 г. в гр. София, и предявен на 31.07.2015 г.
В
срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, Ж.Д. е възразила, че не
дължи изпълнение на вземането по издадената заповед. С разпореждане от 16.04.2018
г. на заявителя е указано, че може да предяви иск относно вземането си в едномесечен
срок от получаване на съобщението. В указания срок заявителя е предявил
настоящия установителен иск по чл. 422 ГПК
относно вземането си, предмет на издадената заповед за изпълнение.
Видно
от представения в оригинал по приложеното № 101 по описа на РС Брезник за 2018
г. запис на заповед, издаден на 26.01.2015
г. в гр. София, със същия ответника Ж.В.Д. в качеството си на издател по записа на заповед се е задължила безусловно и
неотменимо, без разноски и без протест, при предявяването на този запис на заповед да плати на ищеца Б.К.Ш.,
сумата от 1672 лв., като записа на заповед
е предявен за плащане на 31.07.2015 г.
Предвид
официалното удостоверяване на този факт, записът
на заповед следва да се счита за редовно предявен за плащане на неговия
издател Ж.В.Д., т.е. неговия падеж е настъпил на основание чл. 487, ал.
1 от ТЗ и следователно по отношение на издателя му е възникнало
задължението за плащане на сумата по записа на
заповед.
В
производството по чл. 422 ГПК
когато вземането се основава на запис на заповед,
взискателя следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а длъжникът
- възраженията си срещу вземането. Доказателствената тежест за спорните факти
следва да бъде разпределена с оглед на конкретните твърдения на страните. При
твърдение за съществуване на каузална сделка, възраженията за
недействителността й и за погасяване на вземането по каузалната сделка следва
да се докажат от длъжника - ответник по иска по чл. 422 ГПК.
Твърдения досежно редовността на записа на
заповед - неистинността и пороците на волята, също подлежат на
установяване от длъжника - ответник, след което кредиторът - ищец би могъл да
доказва съществуването на вземането си по каузално правоотношение с длъжника -
ответник /решение № 666 от 06.12.2007 г. на ВКС по т.д № 387/2007 г., I о.,
ТК/.
В конкретния случай ответницата по
делото не оспорва факта, че е подписала процесния запис
на заповед в качеството на издател. Съгласно разпоредбата на чл. 537 от ТЗ
за записа на заповед се прилагат
съответно, доколкото са съвместими с естеството му разпоредбите на
менителницата. Процесният запис на заповед
е редовен от външна страна и съдържа всички предвидени от закона реквизити. Записа на заповед представлява по своята правна
същност едностранна, формална и абстрактна сделка, като последното означава, че
за действителността му законът не изисква основание, което да оправдава поетото
със записа на заповед задължение на
издателя му. Тезата за разширяване на предмета на проверката до съществуване на
вземане по каузално правоотношение във всички случаи на издаден запис на заповед би обезсмислила абстрактния характер
на записа на заповед и облекчения ред за снабдяване с изпълнителен титул
за кредитора и респективно обезпечителните цели при издаване на менителничния
ефект. Разкриването на основанието за вземането на поемателя е в противоречие с
безусловно поетото задължение за плащане от издателя на записа на заповед /цит. решение на ВКС/. Ищеца следва да докаже
наличието на каузални отношения само ако процесния запис на заповед е недействителен, тъй като тогава като кредитор
би имал интерес да установи, че недействителния менителничен ефект се е конвертирал
в друга действителна сделка /например, че нищожния поради липса на реквизит запис на заповед се е конвертирал в договор за
заем и следва да се разглежда като разписка за плащане/. В случая обаче
процесния запис на заповед е редовен и
действителен и менителничното задължение е възникнало за автора на
волеизявлението /ответникът по делото/ по силата на менителничния ефект, който
е настъпил с факта на издаването на ценната книга, независимо от причините за
нейното издаване. Предвид действителността на
процесния запис на заповед като издаден при спазване на изискванията на чл. 535 ТЗ,
същия в качеството си на абстрактна сделка има менителничен ефект, по силата на
който Ж.В.Д. дължи сумата от 1672 лв. по процесния запис на заповед, тъй като ответника в качеството си на издател е
поел безусловно и неотменимо задължение към ищеца да му плати тази сума.
Менителничния ефект на записа на заповед
би могъл да бъде дерогиран само ако липсва някое от съществените реквизити по чл. 535 от ТЗ,
което да му отнема менителничния характер /при което ищеца вече следва да
доказва наличие на каузално правоотношение, по което длъжника не е платил/,
респективно ако длъжника представи доказателства, че записа на заповед е издаден във връзка с каузално правоотношение
между страните и е платил по това правоотношение. Тъй като тези условия не са
налице, то процесния запис на заповед от 26.01.2015
г. в качеството си на абстрактна сделка има менителничен ефект, поради което
следва да се приеме за установено по отношение на ответницата, че същата дължи
на ищеца сумата от 1672 лв. по този запис на
заповед, ведно със законната лихва върху тази сума от 26.07.2016 г. до
изплащане на вземането, лихва 7.98 лв. за периода от 31.07.2015 г. до
26.07.2016 г., във връзка с което е издадена заповед за незабавно изпълнение № 73/19.03.2018
г. по ч.гр.д. № 101 по описа на РС Брезник за 2018 г. Поради това предявения
иск се явява основателен и доказан и като такъв следва да бъде уважен.
Съгласно ТР № 4 от 18.06.2014
г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство,
съобразно изхода на спора разпределя отговорността за разноските както в
исковото, така и в заповедното производство.
Ищецът доказва разноски в
исковото производство в размер на 33.44 лв., за държавна такса, като същите се
дължат от ответникът. Направените от ищеца разноски в заповедното производство са
в размер на 34 лв. държавна такса, като с оглед изхода на делото следва да му
бъдат присъдени.
Предвид изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА за установено
по отношение на Ж.В.Д. *** и ЕГН: **********, че дължи на Б.К.Ш. ***, с ЕГН: **********
сумите главница: 1672 лв. (хиляда шестстотин седемдесет и два лева), лихва 7.98
лв. (седемдесет лева и деветдесет и осем стотинки) за периода от 31.07.2015 г.
до 26.07.2016 г., законната лихва върху главницата от 26.07.2016 г. до
изплащане на вземането.
ОСЪЖДА Ж.В.Д.
*** и ЕГН: **********, да
заплати на Б.К.Ш. ***, с ЕГН: **********, сумата от 33.34 лв. (тридесет и три лева и четиридесет
и четири стотинки) разноски по исковото
производство.
ОСЪЖДА Ж.В.Д. *** и
ЕГН: **********, да заплати на Б.К.Ш.
***, с ЕГН: **********, сумата от 34 лв. (тридесет и четири лева стотинки) разноски по заповедното производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Окръжния съд Перник
в двуседмичен срок от връчването му на страните.
След влизане в
сила на решението, ч. гр. дело № 101 по описа на РС Брезник за 2018
г. да се върне на съответния състав, като се приложи заверен препис от
решението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:__________________