Р
Е Ш Е
Н И Е
№ …
гр. София, 07.08.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ІІ-д въззивен състав, в публичното заседание на десети юли две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР МАЗГАЛОВ
ЧЛЕНОВЕ: СИЛВАНА ГЪЛЪБОВА
Мл.с. ИВЕЛИНА СИМЕОНОВА
при
секретаря Илияна Коцева, като разгледа докладваното от съдията Гълъбова гр.д. №13896 по описа на СГС за 2018 г.,
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.258 –
273 ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ответника С.А.П. срещу решение от 14.01.2019 г., поправено с решение от
24.04.2019 г., по гр.д. №4013/2018 г. на Софийския районен съд, 24 състав, с
което е признато за установено, че жалбоподателят дължи на „Т.С.“ ЕАД на
основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД сумата от 1450,15 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна
енергия, доставена за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2017 г. в топлоснабден
имот, находящ се в гр. София, ул. ******, с аб. №264102, сумата от 47,48 лв. -
главница за дялово разпределение за периода, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от датата на подаване на заявлението /27.10.2017 г./ до
окончателното изплащане, сумата от 182,45 лв., представляваща лихва за забава
върху главницата за периода 16.09.2015 г. - 16.10.2017 г., сумата от 7,89 лв. -
лихва за забава върху главницата за дялово разпределение, за които суми е
издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №76903/2017 г. по описа
на СРС, 24 състав, като ответникът е осъден да заплати на ищеца разноски в
заповедното и исковото производство.
В жалбата се твърди, че решението на
СРС е неправилно и незаконосъобразно. Сочи, че първоинстанционният съд
неправилно е приел наличието на валидна облигационна връзка между ищеца и
ответника по смисъла на ЗЕ, както и че е собственик на процесния топлоснабден
имот. Поддържа, че по делото не е установено наличието на валиден договор за
извършване на услугата дялово разпределение, както и че не е доказано
количеството топлинна енергия, доставена до процесния недвижим имот. Твърди
също, че СРС не е разгледал релевираното възражение за изтекла погасителна
давност, както и че процесните ОУ не са влезли в сила спрямо ищеца. Предвид
изложеното, жалбоподателят моли въззивния съд да отмени обжалваното решение и
да отхвърли изцяло предявените искове. Претендира разноски.
Въззиваемата
страна „Т.С.“ ЕАД в срока за отговор по чл.263
ал.1 ГПК не взема становище жалбата, в о.с.з. - оспорва същата.
Третото
лице-помагач „Т.С.” ЕООД не взема становище по въззивната жалба.
Решението не е
обжалвано от ищеца в частта, в която предявените установителни искове за лихва
за забава върху главниците за топлинна енергия и дялово разпределение са
отхвърлени за разликата над посочените по-горе размери, поради което решението
в тези части е влязло в законна сила.
Съдът,
като обсъди доводите във въззивната жалба относно атакувания
съдебен акт и събраните по делото доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Жалбата е подадена в
срок и е допустима, а разгледана по същество е частично основателна.
Предмет на
разглеждане в настоящото производство са положителни установителни искове за
наличието на вземания на ищеца спрямо ответника за заплащане на доставена топлинна енергия, за
цена на услугата „дялово разпределение“ за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2017
г., както и изравнителна сметка, отразена в общи фактури №№65093851/31.07.2015
г., 75764286/31.07.2016 г. и 82001129/31.07.2017 г., за имот, находящ се в гр. София, ул. „******,
и съответните мораторни лихви върху главниците за периода 16.09.2015 г. -
16.10.2017 г.
В тежест на ищеца е
да установи възникването на облигационно отношение между него и ответника, по
силата на което е доставял топлинна енергия на ответника. В негова тежест е да
докаже и че за процесния период ответникът е ползвал топлинна енергия в
съответното количество, равняващо се на претендираната сума.
В тежест на
ответника е да докаже положителния факт на плащането.
Настоящият
съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд, че за процесния период
мес.05.2014 г. – мес.04.2017 г. страните са били във валидна облигационна
връзка, по силата на която ищецът е доставял на ответника топлинна енергия.
Договорът касае доставка на топлинна енергия до обект апартамент №66, находящ
се в гр. София, ул. „******, с абонатен №264102.
Съгласно разпоредбата
на чл.153 ал.1 Закона за енергетиката /ЗЕ/, облигационната връзка – договор за
продажба на топлинна енергия се създава по силата на закона със страни –
топлопреносното дружество – ищеца и собственика или ползвателя на
топлоснабдения имот - ответника. Съгласно разпоредбата на чл.150 ал.2 ЗЕ,
продажбата на топлинна енергия се извършва по правилата на одобрени от
съответния орган общи условия, публикувани в един централен и местен
всекидневник, като не е необходимо писменото им приемане от потребителите. Тази
разпоредба е специална по отношение на разпоредбата на чл.16 ал.1 ЗЗД, според
която договор при общи условия обвързва приемащия ги, само ако ги е подписал,
поради което възражението на ответника за липса на облигационна връзка, поради
неподписването на общите условия на ищеца е неоснователно. Съгласно
разпоредбата на чл.150 ал.3 ЗЕ, несъгласните с публикуваните общи условия
потребители на топлинна енергия, могат да възразят по съответния ден в
30-дневен срок след публикуване на ОУ, за каквото възражение по делото няма
данни. Тази възможност за възразяване от потребителите на топлинна енергия
срещу съдържанието на облигационната връзка, обективирано в ОУ и да уговорят
различно съдържание, е основание съда да приеме, че облигационната връзка по
продажба на топлинна енергия, дори и възникнала по силата на закона, е
договорна облигационна връзка, за която се прилагат съответно правилата за
договорите. В срока по чл.131 ГПК ответникът е оспорил, че е собственик на
процесния имот, но това обстоятелство се установява от представения по делото
договор за покупко-продажба на жилище, сключен по реда на чл.117 ЗТСУ от
30.12.1983 г.
Неоснователни са доводите на
въззивника, че не е обвързан от ОУ на ищцовото дружество, както и че същите
противоречат на ЗЗП. На първо място, налице е заявление-декларация, изходящо от
самия ответник, за откриване на партида за процесния недвижим имот, съгласно ОУ
за продажба на топлинна енергия за битови нужди, т.е. ответникът приел ОУ за
ищцовото дружество. На второ място, в случая не се касае за клаузи, върху чието
съдържание потребителят не може да влияе, доколкото съгласно цитираната вече
разпоредба на чл.150 ал.3 ЗЕ потребителите, които не са съгласни с ОУ, имат
право да внесат в съответното топлопреносно предприятие заявление, в което да
предложат специални условия, които след приемането им от предприятието, да се
отразят в допълнителни писмени споразумения. В случая ОУ на ищцовото дружество
са влезли в сила, доколкото са били публикувани, като по делото няма данни, а и
твърдения, че ответникът е възразил срещу тях в срока по чл.150 ал.3 ЗЕ. Освен
това, съгласно цитираното и от първоинстанционния съд ТР №2/2016 г. на ОСГК на
ВКС, за
отношенията, възникващи при доставяне на топлинна енергия за битови нужди в
сграда - етажна собственост, се прилагат разпоредбите на ЗЕ, които не
противоречат на разпоредбата на чл.62 вр. пар.1 ДР на ЗЗП.
За установяване факта на
предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена,
в първоинстанционното производство са приети заключения на съдебно-техническа и
съдебно-счетоводна експертиза, които и настоящият въззивен състав кредитира
напълно, като обосновани, компетентно изготвени и неоспорени от страните.
От заключението на
съдебно-техническата експертиза, което съдът кредитира напълно, се установява,
че през процесния период технологичните разходи в АС са отчислявани от
доставената в АС топлинна енергия и тези технологични разходи са били за сметка
на ищеца, ФДР е извършила дяловото разпределение за процесния имот в съответствие
с действащата нормативна уредба, а ищецът е спазил действащата нормативна
уредба при начисляване сумите за имота на ответника. От заключението се
установява още, че за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2017 г. начислените и
дължими от ответника суми за ТЕ, включително с отчитане на изравнителните
сметки, възлизат в общ размер на 1450,20 лв., в която сума не са включени стари
задължения и корекции от предходни периоди. Вещото лице сочи още, че
топломерът, монтиран в АС, е преминавал на метрологични проверки редовно, като
само една от проверките е извършена след законоустановения 24 -мес. период, но
въпреки това общият топломер е бил годно средство за търговско измерване.
Видно от приетата
по делото ССчЕ, която съдът кредитира напълно, за процесния период мес.05.2014
г. – мес.04.2017 г. дължимата от ответника сума за топлинна енергия възлиза на
1450,20 лв., която сума не е заплатена, а неплатените суми за дялово
разпределение – на 47,48 лв. Вещото лице сочи още, че общият размер на
законната лихва за периода 16.09.2015 г. – 16.10.2017 г. възлиза на сумата от
182,45 лв. върху главницата за ТЕ и 7,89 лв. върху главницата за дялово
разпределение.
Липсата
на валиден през процесния период договор за дялово разпределение за процесния
период не може да доведе до извод, че потребителите на ТЕ не дължат цената на
потребената от тях ТЕ, тъй като в тази хипотеза доставчикът е длъжен да отчита
потребените количества ТЕ по реда на чл.61 ал.3 Наредба №16-334/2007 г. или по
реда на чл.58 ал.5 вр. ал.3 т.2 Наредба №2 за топлоснабдяването /отм./.
Основателен е обаче доводът на въззивника, че първоинстанционният
съд не е разгледал релевираното във срока по чл.131 ГПК възражение за изтекла
погасителна давност. Възражението за погасяване на дълга за главница и лихви по
давност е частично основателно. Съгласно ТР №3/18.05.2012 г. на ОСГТК на ВКС,
понятието „периодични плащания” по смисъла на чл.111 б.”в” ЗЗД се характеризира
с изпълнение на повтарящи се задължения за предаване на пари или други
заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито падеж настъпва през
предварително определени интервали от време, а размерите на плащанията са
изначално определени или определяеми без да е необходимо периодите да са равни
и плащанията да са еднакви, т.е. давността за вземания на „Топлофикация” ЕАД е
тригодишна.
За процесния период
са действали Общите условия от 2014 г., съгласно които клиентите заплащат
топлинната енергия по един от следните начини: т.1 - на десет равни месечни
вноски; т.2 - на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата
и една изравнителна вноска и т.3 - по реална месечна консумация, като в
случаите когато клиентите в сграда етажна собственост, присъединени към една
абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, заплащат топлинната
енергия по реда на ал.1 т.2, месечната консумация се определя от търговеца въз
основа на съответния дял за имота от консумираната топлинна енергия през
предходния отчетен период. Съгласно чл.32 ал.1 и ал.2 от Общите условия,
месечната дължима сума за доставена топлинна енергия на клиента се формира въз
основа на определения за него дял от топлината топлоенергия за разпределение в
СЕС и обявената за периода цена, за която сума се издава ежемесечно фактура от
продавача. След отчитане на средствата за дялово разпределение и изготвяне на
изравнителните сметки от търговеца, продавачът издава за отчетния период
кредитни известия на стойността на фактурите по ал.1 / т.е. за месечната
дължима сума/ и фактура за потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, определено на база изравнителните сметки. Когато при издаване на общата
фактура се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по
фактурата, и ако клиентът няма просрочени задължения към продавача, заплатената
в повече сума се приспада от дължимите суми за следващ период, или по желание
на клиента, се възстановява от продавача. Когато при издаване на общата фактура
се установи, че клиентът е заплатил сума, по-голяма от сумата по фактурата и
клиентът има просрочени задължения към продавача, със сумата в повече може да
се извърши прихващане с изискуемо и ликвидно вземане на продавача. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ, клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по ежемесечните
фактури в 30–дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата
на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2 т.е. общата фактура за
реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния период, в 30-дневен
срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет страницата на
продавача.
В случая най-старото
задължение на ответника е станало изискуемо на 01.06.2014 г., поради което към
момента на предявяване на иска /27.10.2017 г. – чл.422 ал.1 ГПК/ е изтекъл
тригодишния срок за вземанията за периода 01.05.2014 г. – 30.09.2014 г.,
които са в размер на сумата от 152,46 лв.
Поради изложеното,
съдът намира, че предявеният иск е частично основателен до размера на сумата от
1297,74 лв. Вземанията за дялово разпределение не са погасени по давност,
доколкото същите са за периода мес.05.2015 г. - мес.04.2017 г., т.е. към
момента на предявяване на иска не е изтекъл тригодишният период за тези
вземания.
Основателността на
иска предполага наличие на главен дълг, който в случая е в размер на сумата от
1297,74 лв. и забава за погасяването му. Моментът на забавата в случая се
определя съобразно уговореното от страните. Съгласно ОУ/2008 г. – чл.33 ал.1,
потребителите на топлинна енергия са длъжни да заплащат месечните дължими суми
за топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В този смисъл, и съгласно разпоредбата на чл.84 ал.1 ЗЗД, ответникът е
изпаднал в забава по силата на цитираните разпоредби на ЗЕ и ОУ, без да е било
да бъде канен от ищеца, доколкото задълженията му са били срочни. Съгласно
чл.33 ал.1 и ал.2 от ОУ/2014 г., клиентите са длъжни да заплащат месечните
дължими суми за топлинна енергия по чл.32 ал.1, т.е. прогнозните суми по
ежемесечните фактури в 30 – дневен срок от датата на публикуването им на
интернет страницата на продавача, а стойността на фактурата по чл.32 ал.2, т.е.
общата фактура за реално потребеното количество топлинна енергия за отчетния
период, в 30-дневен срок дневен срок от датата на публикуването им на интернет
страницата на продавача. За разлика от предходните Общи условия, върху
прогнозните суми не се дължи лихва за забава, като съгласно чл.33 ал.5 от
новите ОУ, обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само
за задълженията по чл.32 ал.2 /по общата фактура/, ако не са заплатени в срока
по ал.2 на чл.33 – в 30-дневен срок от датата на публикуването на интернет
страницата на купувача.
Възражението за
погасяване по давност на дълга за лихва е частично основателно. Вземанията за
обезщетение за забава върху главницата от 152,46 лв. са погасени по давност на
основание чл.119 ЗЗД. За непогасените по давност вземания за топлинна енергия
ответникът дължи обезщетение за забава в плащането на отделните месечни суми за
главница, общият размер на което е 163,27 лв. Вземанията за лихва за забава върху
главницата за дялово разпределение не са погасени по давност, тъй като към
момента на предявяване на иска не е изтекъл тригодишният период за тези
вземания.
Поради изложеното, обжалваното решение
следва да бъде отменено в частта, в която са уважени исковете за цена на
потребена топлинна енергия за разликата над сумата от 1297,74 лв. до пълния
присъден размер от 1450,15 лв. и за лихва за забава върху главницата за
топлинна енергия за разликата над сумата от 163,27 лв. до пълния присъден
размер от 182,45 лв. Решението следва да се отмени и в частта, с която
ответникът е осъден да заплати разноски на ищеца за производството пред СРС за
разликата над сумата от 653,90 лв.
С оглед изхода на
делото и направеното искане, на въззивника на основание чл.78 ал.3 ГПК следва
да се присъдят допълнително разноски за производството пред СРС в размер на
сумата от 24,74 лв. и на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски във въззивното
производство в размер на сумата от 5,06 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 35,41 лв., представляваща адвокатско възнаграждение, платимо по реда
на чл.38 ЗА. Възражението
на въззиваемата страна за прекомерност на договореното от въззивника адвокатско
възнаграждение е основателно. По делото е представен договор за правна помощ,
сключен между въззивника и адв. И.Д., според който е договорено адвокатско
възнаграждение по настоящето дело, платимо по реда на чл.38 ЗА, в размер на
сумата от 400,00 лв. Съгласно ТР №6/2012 от 06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС, при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл.78 ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в §
2 от Наредба №1/09.07.2004 г. ограничение и е свободен да намали
възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Договореното
по настоящето дело адвокатско възнаграждение е над този минимален размер,
изчислен съобразно чл.7 ал.2 от Наредба №1 за минималните размери на
адвокатските възнаграждения и с оглед фактическата и правна сложност на делото
следва да бъде намалено до минималния размер или до размера на сумата от 35,41
лв. за уважената част от въззивната жалба.
Воден от гореизложеното, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ решение №10029 от 14.01.2019
г., поправено с решение №102205 от 24.04.2019 г., постановено по гр.д. №4013/2018
г. по описа на СРС, ГО, 24 състав, в частта, в която са уважени предявените
от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, срещу С.А.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно съединени установителни искове с правно
основание чл.422 ал.1 ГПК вр.
чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86 ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от
1297,74 лв. до пълния присъден размер от
1450,15 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена
за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2017 г. в топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ул. ******, с аб. №264102, и за разликата над сумата от 163,27 лв. до пълния присъден
размер от 182,45 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 16.09.2015 г. - 16.10.2017 г., и в частта, в която С.А.П., ЕГН **********, адрес: ***, е
осъдена да заплати на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на
управление:***, на основание чл.78 ал.1 ГПК разноски в
заповедното и исковото производство за разликата над сумата от 653,90 лв., и вместо него постановява:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, срещу С.А.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, кумулативно съединени установителни искове с
правно основание чл.422 ал.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.150 ал.1 ЗЕ и чл.86
ал.1 ЗЗД за разликата над сумата от 1297,74 лв. до пълния присъден размер от
1450,15 лв., представляваща стойност на незаплатена топлинна енергия, доставена
за периода мес.05.2014 г. - мес.04.2017 г. в топлоснабден имот, находящ се в
гр. София, ул. ******, с аб. №264102, и за разликата над сумата от 163,27 лв.
до пълния присъден размер от 182,45 лв., представляваща лихва за забава върху
главницата за периода 16.09.2015 г. - 16.10.2017 г., за които суми е издадена
заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по гр.д. №76903/2017 г. по описа на СРС, 24
състав.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата
обжалвана част.
ОСЪЖДА „Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******,
седалище и адрес на управление:***, да заплати на С.А.П.,
ЕГН **********, адрес: ***, на основание чл.78 ал.3 ГПК допълнително сумата от 24,74 лв., представляваща разноски в
първоинстанционното производство и на основание чл.78 ал.1 ГПК сумата от 5,06
лв., представляваща разноски във въззивното производство.
ОСЪЖДА
„Т.С.“ ЕАД, ЕИК ******, седалище и адрес на управление:***, да заплати
на адв. И.Д., адрес: ***, на
основание чл.78 ал.1 ГПК вр. чл.38 ЗА сумата от 35,41 лв.,
представляваща адвокатско възнаграждение във въззивното производство.
Решението
е постановено при участие на третото лице-помагач на страната на ищеца „Т.С.”
ЕООД.
РЕШЕНИЕТО
не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.