Присъда по НОХД №1626/2025 на Районен съд - Плевен

Номер на акта: 94
Дата: 29 септември 2025 г.
Съдия: Валери Цветанов Цветанов
Дело: 20254430201626
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 5 септември 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 94
гр. Плевен, 29.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Валери Цв. Цветанов
СъдебниДАНИЕЛА ХР. ДАМЯНОВА

заседатели:СТЕФАН ЛЮБ. СТОЯНОВ
при участието на секретаря Петя П. Антова
и прокурора М. М. В.
като разгледа докладваното от Валери Цв. Цветанов Наказателно дело от общ
характер № 20254430201626 по описа за 2025 година
и на основание данните по делото и Закона
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата И. В. В. – родена на *** в гр.Плевен, живее в
гр. Долна Митрополия, обл.Плевен, ***, *** гражданин, с висше образование,
работи, разведена, неосъждан, ЕГН ********** за ВИНОВНА в това, че на
18.03.2024г. в гр. Плевен, на кръстовище, образувано от ул. „Гренадирска“ и
ул. „Неофит Рилски“ при управление на моторно превозно средство - лек
автомобил "Опел”, модел Агила с per. № ***, нарушила правилата за
движение по пътищата - чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП - „Всеки участник в
движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“, чл.5,ал.2,т.1 „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен :да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства, чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
1
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и
чл. 119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващи по нея, като намали скоростта или
спре“.
и по непредпазливост причинила на А. Е. И. от гр. Свищов средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване с изместване на костите в областта
на дясната раменна става, довело до трайно затруднено движение на дясната
ръка, като деянието е извършено на пешеходна пътека, поради което и на
основание чл.343 ал.3 б. „а” вр. ал.1 б. „б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК вр. чл.373
ал.2 от НПК вр.чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК Я ОСЪЖДА на наказание
лишаване от свобода за срок от ПЕТ МЕСЕЦА, като на основание чл.66 ал.1
от НК изтърпяването на наложеното наказание се отлага с ТРИГОДИШЕН
изпитателен срок.
ЛИШАВА на основание чл.343г от НК подсъдимата И. В. В. от право да
управлява МПС за срок от СЕДЕМ МЕСЕЦА, считано от датата на
фактическото отнемане.
ОСЪЖДА на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата И. В. В. да
заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза
на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 1091,61лв.
ПРИСЪДАТА може да се обжалва и протестира в 15- дневен срок от
днес пред Плевенски окръжен съд.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №94/29.09.2025г. по НОХД №1626/2025г.:
Срещу подсъдимата И.В.В. от гр.Долна Митрополия е повдигнато
обвинение за това, че:
На 18.03.2024г. в гр. Плевен, на кръстовище, образувано от ул.
„Гренадирска“ и ул. „Неофит Рилски“ при управление на моторно превозно
средство - лек автомобил "Опел”, модел Агила с per. № ***, нарушила
правилата за движение по пътищата - чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП - „ Всеки участник
в движението по пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и
пречки за движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на
хората и да причинява имуществени вреди“, чл.5,ал.2,т.1 „Водачът на пътно
превозно средство е длъжен :да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства, чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и
чл. 119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващи по нея, като намали скоростта или спре
“
и по непредпазливост причинила на А.Е.И. от гр. Свищов средна
телесна повреда, изразяваща се в счупване с изместване на костите в областта
на дясната раменна става, довело до трайно затруднено движение на дясната
ръка, като деянието е извършено на пешеходна пътека – престъпление по
чл.343 ал.3 б. „а” вр. ал.1 б. „б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК.
Прокурорът поддържа обвинението срещу подсъдимата И.В.В. и моли
съда да й определи наказание по вид лишаване от свобода за три месеца, което
да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, наказание лишаване от
право да управлява МПС за срок от 10 месеца, както и да бъде отнет в полза
на държавата управлявания от подсъдимата лек автомобил.
Подсъдимата И.В.В. разбира обвинението за какво е, признава изцяло
фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, отнася се
критично към извършеното и моли съда за снизходителност при определяне
на наказанието.
Упълномощеният защитник на подсъдимата В. адв.П.Е. навежда правни
доводи, че обвинението срещу подсъдимата е доказано по несъмнен начин и
моли съда да определи наказание лишаване от свобода за три - четири месеца,
което да бъде отложено с тригодишен изпитателен срок, и наказание
лишаване от право да управлява МПС за срок от пет-шест месеца. По
отношение на искането на прокурора за отнемане в полза на държавата на
управлявания от подсъдимата лек автомобил, адв.Енчев счита същото за
неоснователно.
Съдът като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:
1
На 18.03.2024г. подсъдимата И. В. управлявала лек автомобил „Опел
Агила“ с peг. № *** в гр. Плевен, като се движела по улица Гренадирска.
В същото време свидетелката А.И. пресичала пешеходната пътека на
кръстовището на ул. „Гренадирска“ и ул. „Неофит Рилски“ в гр. Плевен.
Автомобилът, управляван от подсъдимата не намалил скоростта при
приближаване към пешеходната пътека и не спрял, за да пропусне
пешеходката. Последвал удар между превозното средство, управлявано от
подсъдимата и пострадалата И., при който последната паднала на пътното
платно. Подсъдимата В. слязла от автомобила си, за да установи какво е
състоянието й, като И. я помолила да я откара до болницата, защото изпитва
силни болки в ръката. При извършения преглед било установено, че има
счупване в областта на дясната ръка, което наложило оперативна намеса.
По повод на горното било образувано и проведено досъдебно
производство.
Бил извършен оглед на лекия автомобил и изготвен фотоалбум.
В хода на разследването била назначена автотехническа експертиза, от
заключението на която е видно, че подсъдимата се движела по ул.
„Гренадирска“, с посока на движение от кръстовище с ул. „Георги Кочев“ към
ул. „Гривишко шосе“, със скорост около 26,68 км/ч. В същото време
пешеходеца А. И. пресичала пътното платно за движение на улица
„Гренадирска“ на пешеходна пътека с посока отдясно наляво за посоката на
лекия автомобил, управляван от подсъдимата. В продължаващото движение
на автомобила и пешеходеца се реализирал удар между тях в рамките на
пешеходната пътека. Вследствие на удара пешеходецът е отхвърлен напред /в
посоката на движение на л.а./ и преустановил своето движение, падайки на
пътното платно, на около 3,70м от мястото на удара. Пешеходецът не се
намирал в „опасната зона“. Водачът на лекия автомобил е имал техническата
възможност да възприеме пешеходеца и да предотврати произшествието, чрез
спиране преди мястото на удара. Същият се е намирал на достатъчно
разстояние от пешеходеца, за да спре преди мястото на пътно-транспортното
произшествие и е разполагал с достатъчно време за реакция за
предотвратяването му.
Подсъдимата И. В. е нарушила правилата за движение - чл.5, ал.1 т.1 от
ЗДвП - „Всеки участник в движението по пътищата с поведението си не
трябва да създава опасности и пречки за движението, не трябва да поставя в
опасност живота и здравето на хората и да причинява имуществени вреди“,
чл.5,ал.2,т.1 „Водачът на пътно превозно средство е длъжен :да бъде
внимателен и предпазлив към уязвимите участници в движението, каквито са
пешеходците и водачите на двуколесни пътни превозни средства..., чл.20, ал.1
от ЗДвП - „ Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните
превозни средства, които управляват“ и чл. 119, ал.1 от ЗДвП - „При
приближаване към пешеходна пътека, водачът на нерелсово пътно превозно
средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека или
2
преминаващи по нея, като намали скоростта или спре“.
В хода на разследването била назначена и съдебно-медицинска
експертиза относно причинените на А. И. телесни увреди, вследствие на
пътно транспортното произшествие. Видно от заключението на същата е, че
на пострадалата е причинено счупване с изместване на костите в областта на
дясната раменна става. Уврежданията отговарят да са получени в резултат на
ПТП - от удар между пешеходеца и лекия автомобил, с падане на пътното
платно. Счупването е довело до трайно затруднено движение на дясната ръка
/за повече от два месеца/, съпроводено с изразени, постепенно стихващи
болки, които увреждания кореспондират с хипотезата на нанесена средна
телесна повреда, по смисъла на чл.129, ал.2 вр ал.1 от НК.
Горната фактическа обстановка се установява от направените
самопризнанията на подсъдимата И.В.В. и обявени от съда по реда на чл.372
ал.ІV от НПК, както и от всички събрани доказателства в досъдебното
производство, приобщени към доказателствения материал по делото по реда
на чл.283 от НПК – показанията на свидетелите П.И.Й. и А.Е.И., от
заключениятя на експертите по назначените автотехническа и
съдебномедицинска експертизи, протокол за оглед на местопроизшествие,
скица, фотоалбум, медицински документи, характеристична справка на
подсъдимата, свидетелство за съдимост на подсъдимата, и други писмените
доказателства.
От така установената фактическа обстановка е видно, че с деянието си
подсъдимата И.В.В. е осъществила от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.343 ал.3 б. „а” вр. ал.1 б. „б“ вр. с чл.342 ал.1 от НК..
От обективна страна подсъдимата И. Василева на 18.03.2024г. в гр.
Плевен, на кръстовище, образувано от ул. „Гренадирска“ и ул. „Неофит
Рилски“ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил
"Опел”, модел Агила с per. № ***, нарушила правилата за движение по
пътищата - чл.5, ал.1 т.1 от ЗДвП - „ Всеки участник в движението по
пътищата с поведението си не трябва да създава опасности и пречки за
движението, не трябва да поставя в опасност живота и здравето на хората и да
причинява имуществени вреди“, чл.5,ал.2,т.1 „Водачът на пътно превозно
средство е длъжен :да бъде внимателен и предпазлив към уязвимите
участници в движението, каквито са пешеходците и водачите на двуколесни
пътни превозни средства, чл.20, ал.1 от ЗДвП - „Водачите са длъжни да
контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“ и
чл. 119, ал.1 от ЗДвП - „При приближаване към пешеходна пътека, водачът на
нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на
пешеходната пътека или преминаващи по нея, като намали скоростта или спре
“ и по непредпазливост причинила на А.Е.И. от гр. Свищов средна телесна
повреда, изразяваща се в счупване с изместване на костите в областта на
дясната раменна става, довело до трайно затруднено движение на дясната
ръка, като деянието е извършено на пешеходна пътека. При управлението на
3
МПС подсъдимата е нарушила следното правило за движение - чл. 119, ал.1
ЗДвП:„При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно
превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите на пешеходната пътека
или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.“
Управлявайки автомобила, подсъдимата не е спазила правилото да намали
скоростта или да спре и не е пропуснала да премине стъпилата на пешеходната
пътека свидетелка А.Е.И.. В резултат на това е ударила с автомобила
свидетеля и й е причинила телесно увреждане –счупване с изместване на
костите в областта на дясната раменна става, довело до трайно затруднение на
движенията на дясната ръка. Т.е. касае се за причинена средна телесна повреда
по смисъла на чл.129, ал. 2 НК. Налице е пряка причинно-следствена връзка
между извършеното нарушение на правилата за движение от подсъдимата и
настъпилото увреждане на пострадалата. Ударът е настъпил на пешеходна
пътека, с което е консумиран този квалифициращ признак. Легалната
дефиниция за пешеходна пътека е дадена в т. 54 от параграф 6 от
допълнителните разпоредби на ЗДвП - част от платното за движение,
очертана или не с пътна маркировка и сигнализирана с пътни знаци,
предназначена за преминаване на пешеходци. Поведението на свидетелката
А.Е.И. с нищо не е допринесло за ПТП, доколкото същата е преминавала през
пешеходната пътека и не е налице съпричиняване , тъй като нейното
предимство е било абсолютно, както се визира в т. 6, б. „б” на ТР № 2/2016 гна
ОСНК на ВКС. Съдът преценява субективното отношение на подсъдимата
като такова по чл. 11, ал. 3, пр. 1 НК, а именно несъзнавана непредпазливост –
не е предвиждала настъпването на общественоопасните последици –
причиняването на телесната повреда на пострадалата, но е бил длъжна и е
могла да ги предвиди. Деецът е бил длъжен и е могъл да предвиди, при
наличието на пешеходна пътека възможността да преминат пешеходци.
Съзнавал е задължението си да ги пропусне, но не е сторил това, като е могъл
да предвиди, че ако не ги пропусне, може да настъпи ПТП. Поради това и не е
налице случайно деяние.
За престъплението чл.343 ал.3 б. „а” вр. ал.1 б. „б“ вр. с чл.342 ал.1 от
НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 1 до 6 години. При
определяне размера на наказанието на подсъдимата И.В.В. съдът съобрази от
една страна като смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото й
съдебно минало, доброто й процесуално поведение, насочено към разкриване
на обективната истина по делото, демонстрирането на критично отношение
към извършеното от нея деяние, трудовата й ангажираност, липса на данни за
наказания за нарушения по ЗДвП, както и оказаната помощ на пострадалата.
По отношение на подсъдимата И.В.В. няма данни за отегчаващи признаци.
Посочените смекчаващи отговорността обстоятелства според съда са
многобройни по смисъла на чл.55 от НК и обуславят по-ниската степен на
обществена опасност на извършеното от подсъдимата деяние от типичната за
този вид престъпление.
Съдът осъди подсъдимата И.В.В. при условията на чл.373 ал.2 от НПК
4
вр.чл.58а ал.4 вр. чл.55 ал.1 т.1 от НК на наказание лишаване от свобода за
срок от пет месеца, като на основание чл.66 ал.1 от НК изтърпяването на
наложеното наказание се отлага с тригодишен изпитателен срок за
извършеното престъпление по чл.343 ал.3 б. „а” вр. ал.1 б. „б“ вр. с чл.342
ал.1 от НК
Кумулативното наказание на основание чл.343г от НК на подсъдимата В.
следва да е за срок от седем месеца, считано от датата на фактическото
отнемане на свидетелството за провоуправление.
Съдът счита, че тези наказания по вид и размер ще изпълнят целите на
специалната и генералната превенция, визирани в чл.36 от НК.
Съдът осъди на основание чл. 189, ал.3 от НПК подсъдимата И.В.В. да
заплати направените деловодни разноски в досъдебното производство в полза
на ОД на МВР – гр.Плевен в размер на 1091,61лв.
По гореизложените съображения съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:




5
Съобщи за изтекли лични данни