№ 791
гр. София, 09.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 14-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на трети юни през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Ася Събева
Членове:Елена Тахчиева
Кристина Филипова
при участието на секретаря Пролетка Асенова
като разгледа докладваното от Кристина Филипова Въззивно гражданско
дело № 20251000501142 по описа за 2025 година
С решение № 1132 от 26.02.2025 г. по гр. д. № 7471/2024 г., СГС, 18 с-в,
осъжда ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на Р. В. А. на основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ сумата от 15 000 лв., съставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, настъпили от ПТП на 11.06.2023 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 26.02.2024 г. до окончателното й заплащане, като
ОТХВЪРЛЯ предявения иск за разликата до 26 000 лв.
Срещу решението, в частта, в която искът е уважен за сумата над 10 000
лв. до 15 000 лв. е постъпила въззивна жалба от ЗД „Бул Инс“ АД. Твърди, че
няма данни ищцата да е била в пълно безсъзнателно състояние, че е
претърпяла само лека телесна повреда, нараняванията й са само повърхностни
и ползваният отпуск поради временна нетрудоспособност от 85 дни е
необичайно дълъг. Като сочи, че няма данни за усложнения и позовавайки се
на конкретна съдебна практика, счита, че е нарушен принципа на чл. 52 ЗЗД,
поради което претендира отмяна на решението в обжалваната част, както и
разноски.
Ответницата Р. В. А. оспорва жалбата, като счита, че телесните и
емоционални щети са правилно установени и присъденото обезщетение е
1
съответно на търпените болки и страдания. Изтъква, че съдът е съобразил
всички относими критерии за определяне на размера на обезвредата.
Въззивната жалба е подадена в срок, срещу валидно и допустимо
съдебно решение, преценено като такова в съответствие с чл. 269 ГПК.
Софийски апелативен съд при преценка на доводите на страните и
доказателствата по делото намира следното:
Ищцата Р. В. А. твърди, че на 11.06.2023 г. настъпил пътен инцидент,
при който тя, като пътник на предна дясна седалка, пострадала, поради
виновно и противоправно поведение на водач, чиято гражданска отговорност
била застрахована при ответника. Твърди, че получила разкъсно-контузна
рана и хематом на главата челно и мозъчно сътресение. Раната била
обработена хирургично, предписани били лекарства. За възстановяването тя
имала нужда от помощта на близките си, наложило се да спазва предимно
постелен режим за срок от почти два месеца, изпитвала негативни емоции,
притеснения, опасения, тревожност и пр. Претендира обезщетение на
неимуществените вреди в размер на 26 000 лв., ведно със законната лихва от
26.02.2024 г. и разноски.
Ответникът ЗК „Бул Инс“ АД оспорва иска по основание и размер, в
това число досежно наличието на виновно и противоправно поведение на
водача и останалите елементите на фактическия състав на деликта. Възразява
срещу размера на иска като прекомерен. Сочи, че е налице принос поради
пътуване без поставен предпазен колан. Оспорва претенцията за лихви, вкл. и
относно началната дата.
От събраните доказателства, преценени в съответствие с доводите на
страните във въззивното производство, се установява следната фактическа
обстановка:
Страните не спорят пред настоящата инстанция, че на 11.06.2023 г.
ищцата е претърпяла пътен инцидент, като пътник на дясна седалка (според
показанията на свидетеля – задна), както и че произшествието е причинено от
виновното и противоправно поведение на водач, чиято гражданска
отговорност е застрахована при ответника. Спорен е размера на
обезщетението.
Приетата СМЕ установява, че в лечебното заведение, където е приета
ищцата след ПТП са извършени изследвания и е установено, че при нея е
2
причинено мозъчно сътресение, разкъсно-контузна рана челно вдясно,
периорбитален хематом вдясно, оток и кръвонасядане на клепачите на
дясното око, контузия на гърба и дясното рамо. Посочено е, че мозъчното
сътресение при пострадалата е протекло с липса на спомен за травмата и
изразена общомозъчна симптоматика в острия период - дълбоко сомнолентна,
объркана, без двигателен неврологичен дефицит, с оценка по Глазгоу кома
скала – 13 точки (при норма 15 точки). В о.з. е пояснено, че се касае до лека
към средна степен на черепно-мозъчната травма, като няма данни за
извършени образни изследвания, които биха могли да дадат по- точна
информация. Раната е зашита, престоят в болница е бил пет дни. Проведено е
комплексно медикаментозно и инфузионно лечение при постелен режим,
активно наблюдение и ранна рехабилитация, като лицето е изписана с
подобрение, в стабилизирано соматично и неврологично състояние, ясно
съзнание, без наличие на отпадна или възбудна неврологична симптоматика.
Дадени са препоръки за спазване на хигиенно-диетичен и охранителен
двигателен режим, като пострадалата е била във временна
неработоспособност. Отразено е, че поради „затегното протичане“ са
издадени болнични листове за временна неработоспособност за 80 дни.
Обобщено е, че възстановяването на пострадалата е продължило до 3 месеца.
Няма данни за продължаващи оплаквания, нито очаквания за усложнения в
бъдеще, търпените интензивни болки са били до 20 дни, значителни - до 40
дни и умерени - до 3 месеца.
Св. А. Б. А., съпруг на ищцата, свидетелства, че ищцата пътувала на
задна дясна седалка и пострадала най-тежко. Тя повече от половин час била в
безсъзнание, без жизнени функции, глътнала си езика, като свидетелят с
трудност го извадил, а ищцата се съвзела чак когато дошла линейката.
Разказва, че раната на главата била огромна, тъй като ударът бил в
страничната греда на купето. Цялото око било закрито, имало много кръв. В
болницата престояла в интензивно отделение 6 дни, била на памперси, не
пускали близките при нея. След изписването останали в София за няколко дни
за да се извършат прегледи, да се махнат конците и след това се прибрали на
село - ***. Около три месеца тя била само на легло и била обслужвана от
свидетеля и дъщеря им. След шест месеца вече се възстановила да ходи
нормално, но все още залитала, взимала болнични, но се стигнало до там, че я
отстранили от работа (била чистачка). Тя не можела да ходи на работа тъй като
3
имала главозамайване, което продължава и до сега. Ищцата все още била
нервна, забравяла, трудно ставала от легнало положение, трябвало й помощ,
все още не била възстановена. Свидетелят разказва, че белегът на челото бил
голям – 20 см, с 28 шева, бил видим и голям, имало период, в който се
зачервявал и ходили на лекар – дали им мехлеми и хапчета. Прегледи правили
в „Св. Анна“ в София и в болницата в Лом, каквото кажели докторите го
правели, дори й предписали някакви инжекции. Сочи, че от болки тя станала
нервна, неспокойна, говорела високо.
При така очертаната фактическа обстановка по спорните въпроси се
налагат следните правни изводи:
Спорен в производството е само размера на обезщетението. Настоящият
състав приема, че същият е справедливо определен от първостепенния съд. По
делото се установява, че ищцата е пострадала при ПТП, като е получила
голяма рана в областта на главата, която е била лекувана с хирургично
зашиване и медикамента. Тази рана (причинена от директен контакт с гредата
между двете странични врати) е резултат от интензивно въздействие и от
данните в СМЕ е видно, че е довела до мозъчно сътресение. Няма
доказателства, които да установят изпадане в безсъзнателно състояние, но се
установява, че ищцата е била в безпомощно такова, тъй като не е имала
адекватни реакции в един относително дълъг период от около половин час до
пристигането на линейката. Освен това се установява, че състоянието на
пострадалата е било от такова естество, че е наложило престой в болничното
заведение от няколко дни, а в последствие ползване на продължителен отпуск.
Не може да се сподели оплакването, че 80 дни отпуск по болест е бил
прекомерен. Няма ангажирани доказателства, които да установят, че при
определяне на времето за възстановяване е допуснато нарушение. И СМЕ, и
свидетелските показания установяват, че ищцата е имала продължителен и
сравнително усложнен период на лечение. Следва да се държи сметка, че с
оглед естеството на трудовата дейност (чистачка), персистиращото
главозамайване (което се проявява при пострадалата) очевидно пречи на
изпълнение на трудовите функции. Необходимо е да се отчете, че ищцата се е
възстановявала при първоначален предимно постелен режим, имала е нужда
от съдействие от близките си за ежедневни двигателни активности, а тези
ограничения и стресът от ПТП са я изнервили и предизвикали тревожност.
При всички случаи наличието на голям белег в областта на лицето при жена
4
на средна възраст (54 г.) следва да бъде взето предвид при определяна на
размера на обезвредата.
Предвид всичко казано съдът приема, че размерът на присъденото
обезщетение не следва да се коригира, с оглед обема на телесни увреждания и
психическите отрицателни преживявания на ищцата. Този размер е съобразен
с принципа на справедливост в чл. 52 ЗЗД, обичайната практика за подобен
вид дела, момента на настъпване на ПТП (2023 г.) и обществено-
икономическите условия към него, възрастта на ищцата, активността й и
всички събрани доказателства.
Предвид казаното решението, в обжалваната част следва да бъде
потвърдено.
При този изход на спора на жалбоподателя не се следват разноски.
Такива следва да се присъдят на адв. Г. Й. по реда на чл. 38 ЗА в размер на 800
лв.
Воден от горните мотиви съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 1132 от 26.02.2025 г. по гр. д. № 7471/2024
г., СГС, 18 с-в, в частта, в която се ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на
Р. В. А. на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ сумата над 10 000 лв. до сумата от 15
000 лв., на основание чл. 432, ал. 1 КЗ като обезщетение за неимуществени
вреди, претърпени от ПТП на 11.06.2023 г.
Решението в останалата част е влязло в сила.
ОСЪЖДА ЗД „Бул Инс“ АД да заплати на адв. Г. Й. САК по реда на чл.
38 ЗА сумата от 800 лв.
Решението може да се обжалва пред ВКС в месечен срок от
съобщението до страните, че е изготвено.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5
6