МОТИВИ към Присъда № 458/30.09.2019г. постановена по НОХД № 516/2018г.
по описа на РРС.
Обвинението
против подсъдимия А.З.Г. *** е за
това, че: в периода от 01.04.2016 г. до 30.04.2018 г. в гр. Разград, след като е
осъден с Протоколно определение от 12.07.2010 г. за одобряване на спогодба по гр.
дело № 507/2010 г. по описа на Районен съд- Търговище, влязло в сила на
20.07.2010 г. да издържа своите-низходящи - децата си К.А.З. родена на *** г. и
М.А.З. родена на ***г., като заплаща ежемесечна издръжка, в размер на 70.00 лева
за детето К. и 60 лева за детето М., увеличени на 90.00 лева за всяко едно от децата
с Решение № 96/31.03.2015 г. постановено по гр. дело № 74/2015 г. по описа на
PC- Разград, влязло в сила на 15.04.2015 г., впоследствие увеличени на 130.00 лева
за всяко едно от децата с Решение № 86/06.03.2018 г. постановено по гр. дело №
3031/2017 г. по описа на PC- Разград, влязло в сила на 30.03.2018 г., чрез тяхната
майка и законен представител - Г.Н.Г. ***, съзнателно не е изпълнил това си задължение
в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер на 24 месечни вноски
за детето К., на обща стойност 2 200.00 лева и 25 месечни вноски за детето М., на
обща стойност 2 215.00 лева, всичко на обща стойност 4 415.00 лева - престъпление
по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съдебното производство срещу подсъдимия е приключено по
реда на чл.269, ал.3, т.1 от НПК, предвид процесуалното му поведение и
укриването от органите на правосъдието. В дадените обяснения в с.з. от
11.03.2019г. подс.Г. заявява, че знае, че има да плаща издръжка, но е бил в
болница и без работа. Изразява съжаление за случилото се, като твърди, че е
правил плащания след внасяне на ОА. Служебният му защитник- адв.Зл.И. счита
внесеното по чл.183, ал.1 от НК обвинение за доказано, както от разпита на
децата, така и от признанието на нейния подзащитен. Моли да бъде определено
наказание пробация в минимален размер.
Представитeлят на РРП поддържа обвинението и го счита за доказано, с
оглед на направеното самопризнание и другите събрани доказателства, като бъдат
съобразени направените плащания от подсъдимия. Предлага на съда да признае
подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, като му се наложи
наказание пробация с двете задължителни пробационни мерки за срок от 6 месеца.
Разградският районен съд, като прецени събраните и
проверени по делото доказателства и доказателствени средства, обсъдени
поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият А.З.Г. и св.Г.Н.Г. живели на семейни начала за
времето от 2002г. до месец април 2008г. От съвместното си съжителство си имат две
деца – К. А.З., родена на ***г. и М.А.З., родена на ***г. След раздялата на родителите
децата заживели при майката в гр. Разград.
Понеже подсъдимият не заплащал месечна издръжка за децата
си, а такава им била необходима, през 2010г. св. Г. завела гражданско дело срещу
него.
С протоколно определение от 12.07.2010г. /л. 123-124/ постановено
по гр. д. № 507/2010г. по описа на Районен съд - гр. Търговище, влязло в сила на
20.07.2010г., била одобрена постигнатата спогодба между подс.Г. и св.Г., по силата
на която първият се задължил да заплаща месечна издръжка на децата си, както следва:
на детето К. в размер на 70.00 лева, а на детето М. - 60.00 лева, чрез тяхната майка
и законен представител.
Впоследствие така определените месечни издръжки били увеличени,
както следва:
- с Решение №
96/31.03.2015г. /л. 127-128/, постановено по гр. дело № 74/2015г. по описа на
PC- Разград, влязло в сила на 15.04.2015г. - на 90.00 лева за всяко едно от децата;
и
- с Решение №
86/06.03.2018г. /л. 131-111/ постановено по гр. дело № 3031/2017г. по описа на Районен
съд- Разград, влязло в сила на 30.03.2018 г.
- на 130.00 лева месечно за всяко едно от децата.
През всичките тези години подс.Г. не се бил дезинтересирал
напълно от полагането на грижи за отглеждане и възпитание на децата си. Същият редовно
поддържал връзка с тях, взимал ги при него за по няколко дни в гр.Търговище, понякога
им купувал дрехи и давал дребни суми за джобни.
Същият обаче плащал нередовно дължимата месечна издръжка,
поради което още през 2014г. св. Г. Г. ***. Било образувано досъдебно производство
№ 417/2014 г., пр. пр. вх. № 779/2014 г. по описа на РП- Разград, като в хода на
разследване било установено, че за периода от 21.07.2010г. до 31.10.2014г. подс.А.Г.
не бил изплатил сумата от 2 473.13 лева, представляваща месечна издръжка за двете
му деца. На 29.10.2014г. обаче същият превел тази сума по банковата сметка на св.Г.,
поради което наказателното производство било прекратено поради освобождаване на
дееца от наказателна отговорност по реда на чл.183, ал.3 НК.
След като горепосоченото ДП било прекратено, подсъдимият отново
продължил да плаща нередовно дължимата месечна издръжка и за двете деца. Видно от
заключението на назначената по ДП съдебно-икономическа експертиза /л. 113-118/,
за периода от 01.04.2016г. до 30.04.2018г., подс. А.З.Г. дължи за месечна издръжка
на дъщерите си К. и М., сума в общ размер на 4 415.00 лева, като по месеци и за
всяко дете поотделно те са, както следва: за детето К. - 24 месечни вноски в общ
размер на 2 200.00 лева, а за детето М. 25 месечни вноски /едната, от които платена
частично/ в общ размер на 2 215.00 лева.
От направените в хода на досъдебното производство справки
от различни институции е видно следното:
- На 19.12.2017г. подс.А.
Г. е сключил трудов договор с фирма „ЕВРОТИМ“ ЕООД- гр. Търговище с основно трудово
възнаграждение от 510.00 лева.
- Служба по регистрации
- Търговски регистър - Разград /л. 146/ са удостоверили, че към 30.04.2018г. за
подс.А. Г. няма данни да участва в управителни или контролни органи на търговски
дружества, няма и регистрация като едноличен търговец.
- Служба по вписванията
- Търговище /л. 154/ са удостоверили, че на 27.06.2016г. подс.А. Г., заедно със
съпругата си С. Г. са продали собственият им недвижим поземлен имот с площ от
725.000 кв. м., находящ се в гр. Търговище.
- От Община Търговище
е представено удостоверение за декларирани данни /л. 157/, от което е видно, че
към 26.04.2018г. на подс. А. Г. е собственик на 1/6 идеални части от всеки два недвижими
имота, като първият представлява жилище с площ от 78.00 кв. м. и прилежащото му
мазе с площ от 4.00 кв. м., находящи се в гр. Търговище, а вторият представлява
жилище с площ от 100.00 кв. м. и прилежащото му мазе с площ от 9.00 кв. м., второстепенна
постройка с площ 20.00 кв. м., навес c оградни стени с площ 30.00 кв. м., гараж
с площ 12.00 кв. м. и земя с площ 3 500.00 кв. м. находящи се в с. Ловец, общ. Търговище.
Освен това притежава лек автомобил “Ауди“ А3 с per. № **.
В хода на производството са представени доказателства, че
подс.Г. е внесъл по банков път по сметката на св.Г. за издръжка на децата си
сумата от 1320 лв., а чрез Изи Пей още 260 лв.
През този период /след внасяне на ОА в съда/ от
показанията на децата и св.Г. се установява, че подсъдимият е закупил на децата
си мобилни телефонни апарати м.Айфон.
Назначената в тази връзка експертиза установява, че
неизплатената издръжка от страна на подс.Г. обхваща периода от м.януари 2017г.-
до м.април 2018г. и е в общ размер от 2835 лв., като по месеци и за всяко дете
поотделно те са: за детето К.15 месечни вноски в размер на 1390 лв., а за М.-
16 месечни вноски в размер на 1445 лв.
Описаната фактическа обстановка се установява по несъмнен
начин от всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, които са
единни и непротиворечиви, поради което съдът ги кредитира изцяло.Обясненията на
подсъдимия на съдебното следствие също са в този смисъл, като същият признава
вината си и неплащането на издръжката.
При така описаната фактическа обстановка, от правна страна
намирам, че с деянието си, при пряк умисъл, подс. А. Г. е осъществил от обективна
и субективна страна състава на престъплението по чл. 183, ал. 1 от НК.
От обективна страна, за периода от 01.01.2017г. до
30.04.2018г. в гр. Разград, чрез бездействието си, подс.А. Г. след като е бил осъден
с Протоколно определение от 12.07.2010 г. за одобряване на спогодба по гр. дело
№ 507/2010 г. по описа на Районен съд- Търговище, влязло в сила на 20.07.2010 г.,
увеличени на 90.00 лева за всяко едно от децата с Решение № 96/31.03.2015 г. постановено
по гр. дело № 74/2015 г. по описа на РС- Разград, влязло в сила на 15.04.2015 г.,
впоследствие увеличени на 130.00 лева за всяко едно от децата с Решение №
86/06.03.2018 г. постановено по гр. дело № 3031/2017 г. по описа на PC- Разград,
влязло в сила на 30.03.2018г. да издържа свои низходящи - децата си К. и М. не е
изпълнил задължението си в размер на повече от две месечни вноски, а именно в размер
на 15 месечни вноски за детето К., в размер на 1390 лв. и 16 месечни вноски за детето
М., в размер на 1445лв., или общ размер на неплатената издръжка е 2835 лв.
Същият съзнателно е сторил това, тъй като е имал обективна
възможност да изпълнява задължението си - получавал е пари от трудово правоотношение,
притежавал е недвижимо и движимо имущество, на стойност позволяваща му да покрива
задължението си, а отделно от това е продал и един недвижим имот, като също от реализирания
доход е могъл да изпълнява задължението си.
В случая, с оглед извършените плащания периодът и
размерът на дължимата издръжка е намален и коригиран от съда, като е съобразено
допълнителното заключение на вещото лице, извлеченията и показанията на св.Г..
От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл,
защото подс.А. Г. е съзнавал и е имал формирани представи за всички обективни съставомерни
признаци на деянието - че е осъден да заплаща ежемесечно издръжка на децата си,
че не изпълнява редовно това си задължение в размер на повече от две месечни вноски
и е предвиждал настъпването на общественоопасните последици от деянието си, а именно,
че ги лишава от средства за задоволяване на ежедневните им нужди и е искал настъпването
им.
Съгласно чл.82, ал.1 от СК родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца независимо дали са трудоспособни и дали могат да се
издържат от имуществото си. Ето защо съдът намира, че обвинението е доказано по
един безспорен и несъмнен начин и подс.Г. следва да носи наказателна отговорност
за извършеното от него деяние по чл.183, ал.1 от НК.
При определяне и индивидуализиране на наказанието на
подсъдимия за това престъпление, съдът отчете наличието на смекчаващи
отговорността обстоятелства- чистото съдебно минало, тежкото семейно и
материално положение на подсъдимия, липсата на постоянна работа, обуславящи
мотивите за извършване на престъплението, направените самопризнания и извършените
плащания, поради което му наложи по-лекото по вид наказание от предвидените в
чл.183, ал.1 от НК, а именно пробация, включваща следните пробационни мерки: 1.
Задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност
два пъти седмично и 2. Задължителни периодични срещи с пробационен служител за
срок от 6 месеца. Съдът намира, че така наложеното наказание ще изпълни целите
си и ще мотивира подсъдимия към спазване на установения правов ред и изпълнение
на съдебното решение.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: