Р Е Ш Е Н И Е
гр. Монтана 01.11.2010г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД-МОНТАНА, пети граждански състав, в
открито заседание на 01.10.2010г. в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ПЕТКОВА
при
секретаря Т.И., като разгледа докладваното от съдия Петкова гр. д. № 29 по
описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Искът е за развод, с пр. осн. чл. 49 ал. 1 СК.
Производството е по реда на чл. 318 и сл. от ГПК, като обективно са съединени
брачни искове по чл. 322 ал. 2 ГПК.
Ищецът К.Н.А. твърди, че с ответницата
сключили граждански брак с Акт № 163 27.05.1984 г. в гр. Монтана, от който имат
две пълнолетни деца- син П. К. Н., роден на xxx г. и дъщеря Н. К. Н., родена на
xxx г. Първоначално живеели в нормални съпружески отношения, но в последните
няколко години помежду им се появило неразбирателство, напрежение и непостигане
на съгласие по проблемни въпроси за семейството. От 2007 г. ответницата отишла
на работа в чужбина и напълно се дезинтересирала от него и децата, напуснала
семейното им жилище. Счита, че брачните им отношения са изчерпани от своето
съдържание и е налице дълбоко и непоправимо разстройство, което е причина да
предяви настоящия иск. Обръща се към съда с искане да бъде постановено решение,
с което се прекрати брака им по изключителна вина на ответницата. В хода на
производството оттегля искането си за произнасяне относно вината. Семейното
жилище, намиращо се в гр. Монтана, жк xxxx , придобито
по време на брака, да му бъде предоставено за ползване. След развода
ответницата да носи предбрачното си фамилно име- Г.. Не претендира издръжка от
ответницата след развода. Прави искане за присъждане на разноските по водене на
делото.
Ответницата В.П.А. xxx, се представлява от
назначения по реда на чл. 47 ал. 6 ГПК особен представител- адв. Е.А.,xxx. Последната
изразява становище за основателност на иска за развод, без произнасяне относно
вината за разстройството на брака. Семейното жилище да се предостави за
ползване от двамата съпрузи. Не възразява ответницата да носи предбрачното си
фамилно име след развода. Не претендира издръжка от ищеца след развода.
Доказателствата са писмени и гласни.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства във връзка със становищата на страните и съобр. чл. 235 ГПК
приема следното:
Между страните е безспорно и от събраните по
делото доказателства се установява, че са сключили граждански брак с Акт № 163
27.05.1984 г. в гр. Монтана, от който имат две деца: син- П. К. Н., роден на xxx
г. и дъщеря- Н. К. Н., родена на xxx г., т. е. пълнолетни. Първоначално живеели
в нормални съпружески отношения, в гр. Монтана, жк xxxx , който
апартамент по обяснения на ищеца е собственост на родителите на ответницата. От
2007 г. ответницата напуснала семейното им жилище, отишла на работа в чужбина и
от тогава живеят фактически разделени с ищеца, като тя напълно се
дезинтересирала от него и децата. Не поддържат никакви контакти. През
последните две години ищецът е синът им П. се пренесли в собствено на страните
жилище на адрес: гр. Монтана, жк xxxx , закупен по време на брака им / нот. акт на л.
8 от делото/, в което ответницата не е живяла.
Изложената фактическа обстановка се подкрепя
както от писмените, така и от гласните доказателства по делото /показания на
разпитания свидетел Ц. М./, вкл. и от обясненията на ищеца, дадени в открито
съдебно заседание.
С оглед на така установената фактическа
обстановка съдът намира искът за развод за основателен. В дългогодишния брак на
страните е настъпило разстройство, което не е временно и преодолимо. Това
фактическо състояние на брака особено през последните три години обосновава
извода за настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачната им връзка. Формалното
му съществуване е неоправдано както за тях, така и за обществото. Изискванията
на закона и морала относно съдържанието на брачния съюз в случая не са налице, поради
което и като се отчете категоричността на ищеца в изразеното и поддържано
становище по делото, следва да бъде постановен искания развод и прекратен брака
на осн. чл. 49 ал. 1 СК.
Няма искане за произнасяне от съда относно
вината за разстройството на брака.
Между страните няма спор, че като семейство са
живели гр. Монтана, жк xxxx , собственост на майката на ответницата, от
където са се разделили фактически през 2007г. Около година след това ищецът със
сина си се установил в друго жилище в същия комплекс- xxxx , което
е закупено по време на брака им, при режим на СИО. В последното ответницата
след заминаването си в чужбина през 2007г. не е живяла и страните като съпрузи
не са го обитавали. С оглед на това съдът приема, че семейно е жилището в бл. 12
/ описано по-горе/, обитавано от семейството до фактическата раздяла на
съпрузите. Ползването му следва да бъде предоставено на ответницата, тъй като
ищецът има друга възможност и на практика живее в апартамента в бл. 12, закупен
по време на брака им с нот. акт № 115, том ХІІ, н. д. № 4170 от 1997г. на МРС.
Съдът намира за основателно искането относно
промяна на фамилното име на съпругата, която след развода ще носи предбрачното
си фамилно име- Г..
Иск за издръжка между съпрузите не е предявен.
При този изход на делото не следва да бъдат
присъдени претендираните от ищеца разноски, каквито по принцип се възлагат в
тежест на виновния за разстройството на брака.
Ответницата следва да заплати по сметка на
Районен съд - гр. Монтана сумата 15.00лв-държ. такса за промяна на фамилното
име и 5 лв- д. т. при служебно издаване на изпълнителен лист.
Ищецът следва да заплати по сметка на Районен
съд-Монтана сумата 15.00 лв- останалата част от държавна такса за развода, съобр.
чл. 6 т. 2 от Тарифа за държ. такси, които се събират от съдилищата по ГПК и 5
лв- д. т. при служебно издаване на изпълнителен лист.
Водим от горното съдът
Р Е Ш И:
ДОПУСКА РАЗВОД и ПРЕКРАТЯВА БРАКА между К.Н.А.
xxx, ЕГН xxxxxxxxxx и В.П.А. xxx, ЕГН xxxxxxxxxx, сключен с Акт № 163 от 27.05.1984
г. в Михайловград, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.
Няма искане за произнасяне относно ВИНАТА за
разстройството на брака.
СЕМЕЙНОТО ЖИЛИЩЕ, намиращо се в гр. Монтана, жк
xxxx , след развода се предоставя за ползване на
съпругата В.П.А..
Съпругата В.П.А. /с адрес и ЕГН по-горе / след
развода ще носи предбрачното си ФАМИЛНО ИМЕ- Г..
Осъжда К.Н.А. /с адрес и ЕГН по-горе/ да
заплати по сметка на Районен съд- гр. Монтана сумата 15.00 лв-държавна такса за
развода и 5 лв- д. такса при служебно издаване на изпълнителен лист.
Осъжда В.П.А. /с адрес и ЕГН по-горе/ да
заплати по сметка на Районен съд-Монтана сумата 15.00лв-държ. такса за промяна
на фамилното име и 5 лв- д. т. при служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд-Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: