Разпореждане по дело №91/2020 на Апелативен съд - Варна

Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е

№ ……/………………………

Варненският апелативен съд, в закрито съдебно заседание в състав:

АПЕЛАТИВЕН СЪДИЯ: АНЕТА БРАТАНОВА

Като разгледа докладваното в.т.д.№ 635/20 год., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е с правно основание чл. 405 ГПК и е образувано по искане на „ДМ – Христови“ ООД, гр.Варна, представлявано от адв.Д.В. за издаване на изпълнителен лист срещу Н.Т.Т.  за разликата от присъдените 17985,78 лева до 22 388, 29 лева, съставляващи подлежаща на връщане сума от пълномощник, действащ въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., при променена правна квалификация – чл. 284, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното изплащане, както и за заплащане на  разликата от 169, 87 лева до 211,45 лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД.

Издаването на изпълнителния лист се претендира по невлязло в сила осъдително въззивно решение на АС – Варна – чл. 404, т.1 ГПК.

За да се произнесе по искането, съдът съобрази следното:

 Производството по настоящото деро е образувано след постановено на осн. чл. 293, ал. 4, пр. 2, вр. чл. 270 ГПК решение № 179/06.02.2020 г. по т.д. № 2211/2018г. на Върховния касационен съд, второ т.о.,с което е обезсилено решение № 112/18.04.2018г. по в.т.д. № 122/2018г. по описа на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 846/14.12.2017 г. по т.д. № 230/2017г. по описа на ВОС в частта, с която е отхвърлен предявения главен иск и евентуален иск за главницата за горницата над присъдените 17 985,78  лв. до размер от 27 898 лв. и в частта, с която е отхвърлена акцесорната претенция за разликата над 169,87 лв. до 248,48 лв. и е осъдил Н.Т. да заплати на „ДМ ХРИСТОВИ” ООД - гр. Варна сумата от 9 912,22 лв., ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното изплащане, сумата за разликата над 169,87 лв. до 248,48 лв., представляваща лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД и е потвърдено решението в частта досежно присъдената сума от 17 985,78 лв. по иска с правна квалификация по чл.284 ал.2 ЗЗД.

С първоинстанционното решение № 846/14.12.2017год., постановено по т.д. № 230/2017год. на ВОС, съдът частично е уважил предявеният от „ДМ-ХРИСТОВИ” ООД - гр. Варна срещу Н.Т.  иск до размера от 17 985,78лв., подлежаща на връщане като получена без основание, чрез извършени тегления на каса от банковата сметка на дружеството в „Банка ДСК” АД, въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., на осн. чл. 55 ал.1 т.1 от ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното изплащане и акцесорния иск за лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД до размера от 169,87 лв., като е отхвърлил предявеният главен иск и евентуален иск по чл. 59 от ЗЗД за главницата за горницата до първоначално претендираните 30 398 лв. и акцесорната претенция за лихвата до първоначално заявените 295,54 лв. като недоказани по основание и размер.

По обезсиленото решение на АС – Варна, постановено по в.т.д.№ 122/2018 г. е издаден изпълнителен лист на „ДМ – Христови“ ООД както следва: за сумите по осъдителния диспозитив на ОС – Варна: 17 985,78лв., получена чрез извършени тегления на каса от банкова сметка ***, но неотчетена по съответния ред, на основание чл. 284, ал.2 ГПК, ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното изплащане; 169,87 лв. – лихва за забава, за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска и съгласно осъдителния диспозитив на АС – Варна: 9912,22 лева, получена чрез извършени тегления на каса от банкова сметка ***, но неотчетена по съответния ред, на основание чл. 284, ал.2 ГПК, ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното изплащане; сумата над 169,87 лв. до 248,88 лв. – лихва за забава, за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска.

С решение, постановено по настоящото дело АС – Варна е  ПОТВЪРДИЛ решение № 846/14.12.2017год., постановено по т.д. № 230/2017год. на ВОС, в частта, в която съдът частично е уважил предявения от „ДМ-ХРИСТОВИ” ООД - гр. Варна иск до размера от 17 985,78лв., съставляващи подлежаща на връщане сума от пълномощник, действащ въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., при променена правна квалификация – чл. 284, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от завеждане на иска 22.02.2017 г. до окончателното изплащане и акцесорния иск за лихва за забава за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД до размера от 169,87 лв.

ОТМЕНИЛ е решението в отхвърлителната част за главницата за разликата от присъдените 17 985, 78 лева до 22 388,29 лева и в частта за мораторната лихва за разликата от присъдените 169, 87 лева до 211,45 лева като вместо него е ПОСТАНОВИЛ, че осъжда Н.Т. да заплати на „ДМ ХРИСТОВИ” ООД - гр. Варна разликата от присъдените 17 985, 78 лева до 22 388,29 лева, съставляващи подлежаща на връщане сума от пълномощник, действащ въз основа на учредена представителна власт по пълномощие в периода от 02.04.2016 г. до 27.12.2016 г., при променена правна квалификация – чл. 284, ал.2 ЗЗД, ведно със законната лихва от датата на предявяване на исковата молба 22.02.2017 год. до окончателното погасяване на задължението, както и разликата от 169, 87 лева до 211,45 лева, съставляваща обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 20.01.2017 г. до завеждане на иска на осн. чл. 86 от ЗЗД.

В предявената молба се претендира издаване на изпълнителен лист единствено за допълнително присъдените суми от настоящата инстанция. Поддържа се, че по първоначалния изпълнителен лист е образувано изпълнително дело, което е било спряно на основание чл. 432, ал.1, т.4 ГПК. Поддържа се още, че „вземането на оригинала на изпълнителния лист ще доведе до прекратяване на изпълнителното производство“.

Искането е неоснователно. На основание изричната разпоредба на чл. 432, ал.1, т.4 ГПК, когато обжалваното въззивно решение бъде отменено от Върховния касационен съд, производството по изпълнителното дело се спира. тъй като се открива вероятност продължаването на изпълнението да бъде осуетено, поради установяване на липса на изпълняемо материално право. Предвиденото спиране на принудителното производство означава, че при отмяна на въззивното решение без произнасяне с окончателен акт по съществото на спора, правната валидност на междувременно издадения изпълнителен лист не се дерогира. Обратно, прекратяването на изпълнителното производство, респ. обезсилване на издадения изпълнителен лист е последица от отмяната на акта, въз основа, на който е той е издаден, но с решение по съществото на спора, в което е отречено съществуването на спорното материално право /арг. чл. 433, ал.1, т.4 ГПК/.

Следователно, страната разполага с изпълнителен лист, който включва вземания, частично съвпадащи с претендираните в разглежданата молба по чл.405 ГПК.  Повторното издаване на изпълнителен лист за сумите, подробно индивидуализирани в настоящото определение, следва да бъде отказано.

Водим от горното, съдът

Р А З П О Р Е Д И:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за издаване на изпълнителен лист.

РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване от молителя в двуседмичен срок от връчването пред ВКС.

                                                                                              Съдия: