РЕШЕНИЕ
№ 343
гр. Карлово, 09.09.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, ІІІ-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести август през две хиляди двадесет и
пета година в следния състав:
Председател:Дарина Ил. Попова
при участието на секретаря Йоана М. Апостолова
като разгледа докладваното от Дарина Ил. Попова Гражданско дело №
20255320101226 по описа за 2025 година
ПРОИЗВОДСТВОТО е по иск с правно основание чл. 150 от СК.
Ищцата Л. В. С. с ЕГН **********, като майка и законен
представител на М. С. Д. с ЕГН ********** двамата от *** твърди, че с влязло
в сила решение по гр.д. № 622/2015г. по описа на PC Ч.б. ответникът бил
осъден да плаща издръжка на сина си М. С. Д., чрез неговата майка и законен
представител в размер на 120.00 лева, считано от 29.09.2015г., ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска.
Майката и детето понастоящем живеели в ***. Майката се грижела
за неговата издръжка, отглеждане и възпитание. М. бил ученик редовно
обучение и разходите още повече се увеличавали с оглед на възрастта му.
До настоящия момент - подаване исковата молба, издръжката от
120.00 лева, на която бил осъден ответника С. Р. не била променяна и се
явявала много под определения от закона минимум 275.00 лева, както и
недостатъчна с оглед възрастта на сина им М. Д. и нарасналите разходи за
неговото отглеждане и възпитание. Майката сама се грижела за него и
поемала всички разходи, свързани с отглеждането му.
Ответникът ми плащал издръжка до 2023г., но от тогава до сега
присъдената издръжка от 12000 лева не се изплащала редовно от него, под
определения от закона минимум била, и се явявала недостатъчна за
отглеждането на сина им.
МОЛИ съда да постанови решение, с което измени издръжката,
постановена с решение № 250/22.12.2015 г. по гр. дело № 622/2015 г. по описа
на Районен съд Ч.б., като я увеличи от 120.00 (сто и двадесет) лева на 500.00
1
(петстотин) лева, считано от предявяване на иска – 16.06.2025 г. до настъпване
на законна причина за нейното изменение или прекратяване, ведно със
законната лихва за всяка просрочена вноска от падежа й до окончателното
плащане. Претендират се разноските по делото.
Ответникът С. Д. Р. с ЕГН ********** от *** не е подал отговор на
исковата молба в установения едномесечен срок. В първото по делото
заседание оспорва иска по размер. Сочи, че към настоящия момент е
безработен, не разполага с трудови доходи или доходи от каквито и да било
дейности. От връзката си с друга жена имал и друго дете, за което се грижел.
До настоящия момент, въпреки затрудненията, които имал, своевременно
изплащал издръжката на сина си М. С. Д.. Поисканата издръжка в размер на
500 лева била непосилна за него. Заявява готовност да плаща издръжка в
минимален размер.
МОЛИ съда да постанови решение, с което отхвърли иска за част от
претедираната сума.
От събраните по делото доказателства, съдът намира за
установено от фактическа страна следното:
Не се спори и се установява от приетите като доказателства
удостоверения за раждане и гр. дело № 622/2015 г. по описа на Районен съд
Ч.б., че ответникът е баща на детето М., роден от съвместното му съжителство
с Л. С.. С решение № 250/22.12.2015 г. по гр. дело № 622/2015 г. по описа на
Районен съд Ч.б., на майката Л. В. С. е предоставено упражняването на
родителските права върху детето и е определено местоживеенето му при нея,
а ответникът е осъден да му плаща месечна издръжка в размер на 120 лева,
считано от 29.09.2015 г. до настъпване на причина за изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска. От
началния момент, от който е определена предходната издръжка до
предявяване на настоящия иск са изминали почти десет години. По делото е
представена разписка от майката за получени всички дължими издръжки за
детето с нотариална заверка на подписа от 12.07.2023 г., в която е посочено (че
се издава на ответника във връзка с образувано наказателно производство за
престъпление по чл. 183, ал. 3 от НК. Не се спори, че майката и детето живеят
в Г. като по делото е представен договор за наем, от който се установява, че
месечният наем, който плащат за жилището е в размер на 1100 евро, включващ
900 евро наем и 200 евро експлоатационни разходи. От представения фиш за
заплата на майката се установява месечен доход (за месец юли 2025 г.) в
размер на 2 304.29 евро – нетна сума. От представеното удостоверение се
установява, че детето М. Д. е ученик в Г.. От представената служебна бележка
се установява, че ответникът е регистриран като търсещо работа лице към
дирекция „Бюро по труда“ Ч.б.. От приставеното удостоверение за раждане се
установява, че ответникът има друго малолетно дете, В., родена на **
Във връзка с установяване твърденията на страните съдът е
изслушал свидетели.
В показанията си св. И., баба на непълнолетния ищец М. сочи, че от
раздялата на родителите, нестъпила в периода 2014-2015 г. бащата не се
интересува особено от детето си. Когато на майката били предоставени
родителските права и ответникът бил осъден да плаща издръжка, същият бил
2
в затвора, защото бил осъден. От осъждането му до 2022 г. -2023 г. ответникът
почти не търсел сина си, не плащал и издръжката. През този период 2022-
2023 г. майката на М. поискала да заведе дело, с което да й бъде разрешено да
изведе детето и да го вземе при себе си в Г., тъй като през известен период от
време за него се грижили свидетелката и съпругът й. Ответникът не
позволявал и тогава майката на М. направила компромис и му подписала
документ, че ответникът е платил издръжката, която дължал на М. за всички
години назад. След тази уговорка ответникът разрешил на майката да вземе
детето със себе си в чужбина. Майката на М. вече четвърта година живеела в
Г., а детето отишло при нея през месец август 2024 г. година. В Г. за М. се
грижела изцяло майка му. Той учел, развивал се добре и бил много щастлив.
Там живеели под наем, майката получавала заплата около 2000 евро, а наемът
бил 1100 евро. Майката имала партньор в живота си, който също имал дете и
заедно се грижели за двете деца. Майката нямала допълнителни доходи.
Ответникът също имал нова партньорка и второ дете, не работел по трудов
договор, занимавал се с дърводобив и строителни дейности.
От обясненията на майката, дадени по реда на чл. 145 от ГПК се
установява, че М. е бил записан в едно училище, но след като са установили,
че не владее добре немски език, бил записан в друго, в подготвителен клас,
където цяла година щял да изучава немски език, за да продължи
образованието си в Г. в по-добро училище. В Г. ежемесечно плащали по 100
евро за ток, като веднъж годишно идвала изравнителна сметка. Сумата от 200
евро в наемния договор покривала отоплението, такса смет, такса за общите
части на сградата и водата, а токът се плащал отделно. За период от шест
месеца, от август до април платили на хазяина общо 700 лева ток, в края на
годината щяла дъ им бъде представена изравнителната сметка. По техни
сметки, разходите им за ток щели да бъдат около 100-120 евро на месец.
Други доказателства от значение за правния спор не са ангажирани.
Въз основа на така установената и възприета фактическа
обстановка, съдът прави следните изводи от правна страна:
Основателността на иска по член 150 от СК се предпоставя от
наличието на трайно съществено изменение на нуждите на издържания или
трайна съществена промяна на възможностите на задълженото лице. Съгласно
нормата на член 143 ал. 2 от СК, родителите дължат издръжка на своите
ненавършили пълнолетие деца, независимо от това дали са трудоспособни и
дали имат имущество. Конкретният размер на дължимата издръжка следва да
бъде определен с оглед критериите, залегнали в член 142 ал. 1 от СК: в
зависимост от нуждите на детето и възможностите на родителите. Нуждите на
детето се преценяват като се вземе предвид възрастта, здравословно съС.ие,
разходите за облекло и храна, както и разходи по обучението му. В настоящия
процес са въведени следните доводи – изменение на нуждите на детето във
връзка с обичайния растеж през последните 10 години, промяна в
местоживеенето му и неплащане на издръжка през последните две години от
страна на ответника. Не са въвеждани твърдения за нужди над М. над
обичайните за дете на неговата възраст.
За да се приеме, че е налице изменение на обстоятелствата от
нуждаещото се от издръжка лице, следва да се установи изменение в
здравословното му съС.ие, други специфични нужди, както такова настъпва и
3
при обичайния растеж на децата, който предопределя по-големи нужди от
издръжка. При задължените лица следва да е налице трайна промяна в
здравословно съС.ие, работоспособност, доходи, семейно положение, като
същото следва да има траен и продължителен характер. В доказателствена
тежест на ищеца е да докаже, че е налице изменение на обстоятелствата, при
които е бил определен размерът на издръжката, чиято промяна се иска.
ОТНОСНО нуждите на детето:
Съдът намира, че в процеса се доказа съществено изменение в
нуждите на детето във връзка с обичайния растеж през последните десет
години, касае се за дете на 13 години, чиято издръжка не е била изменяна от
времето когато е бил в ранна детска възраст. Детето е без специфични
потребности, не се твърди и установява да има проблеми в здравословното му
съС.ие. В страната през последните 10 години са настъпили съществени
изменения в икономическата обстановка. По данни на НСИ през м септември
2015 г., когато е бил предявен предходния иск е била в размер на 885 лева. Към
настоящия момент средната работна заплата за област П., където живее
ответникът за ІІ-о тримесечие на 2025 година е в размер на 2093 лева. С
гласните доказателства е установена никаква съществена промяна в нуждите
на детето. Същото понастоящем живее и учи в Г. от една година, вече е на 13
години, т.е. съществено е пораснало, респективно – изменили са се нуждите
му от издръжка. Не се твърдят и установяват нужди на детето над обичайните
за възрастта им.
ОТНОСНО възможностите на родителите:
В производството са доказани промените, които са настъпили с
доходите на майката през изминалите 10 години. Към датата на предходно
определената издръжка същата е декларирала пред социалните работници
трудово възнаграждение в размер на около 450 лева месечно, т.е. малко над
минималната работна заплата, която в този период е изменяна два пъти – на
360 лева и на 380 лева, понастоящем майката получава месечно трудово
възнаграждение в размер на около 2300 евро. Според доклада на Евростат,
минималната работна заплата в Г. е около 2000 евро към м. юли 2025 г. (12.82
евро на час към края на месец юни 2025 г.). Т.е. и понастоящем майката
получава малко над минималното трудово възнаграждение спрямо мястото, на
което живее – Г.. За бащата е установено, че към момента на определяне на
предходната издръжка е бил без доходи, а към настоящия момент такива не са
установени. Фактът че е регистриран като търсещ работа не означава, че
същият не реализира доходи. В показанията си свидетелката сочи, че същият
получава такива от работа в строителството и от снабдяване с дърва за огрев
(дърводобив), а законът допуска установяване на източници на доходи с
всички доказателствени средства, дори да липсва трудово правоотношение.
Показанията на свидетелката, че ответникът разполага с доходи от посочените
дейности нито са оспорени, нито оборени с насрещно доказване. При липса на
други доказателства, съдът приема, че същият получава около средната
заплата за област П. – 2093 лева. И двамата родители на М. имат други
партньори, с които съвместно поемат разходите за домакинствата си, за никой
от родителите не се твърди и установява, да има здравословни проблеми,
които да ум пречат да упражнява труд. Поради изложеното, съдът приема, че
бащата получава значително по-високи доходи от майката – около средните
4
спрямо мястото, на което живее, докато майката получава малко над
минималните доходи. Бащата има задължение за издръжка към друго дете
като в процеса не са установени възможностите на неговата майка да му
осигурява издръжка. Майката няма задължения за издръжка към други деца.
През изминалия период от време е настъпила нормативна промяна в
размера на минималната работна заплата за страната и понастоящем
минималният възможен размер на издръжката възлиза считано от 01.01.2025 г.
на 269.25 лева, при МРЗ от 1077 лева, а от линията на бедност за 2025 г. е в
размер на 638 лева.
При това положение съдът приема изменение на обстоятелствата във
възможностите на ответника да осигурява издръжка на непълнолетното си
дете, като не се споделят доводите му, че същата следва да се определи в
нормативно установения минимален размер. На първо място, детето е във
възраст на активен растеж, 13 години, със специфичните за нея нужди,
включително по-големи разходи за образование – помагала, допълнителни
обучения извън тези, заплатени от съответната държава, за лични нужди – от
козметика, дрехи, пътуване до училище, социални ангажименти във връзка с
установената нова среда. Съдът отчита и факта, че не се твърди и установява
ответникът да е бил дори минимално ангажиран със средства над присъдената
издръжка, а се твърди и установява с гласните доказателства, че от 2022-
2023 г. дори нея не е плащал. Без правно значение за настоящото производство
е дали ответникът е платил изцяло издръжката за периода от 2015 година до
2023 година, когато майката е подписала разписка с такова съдържание.
При приетите доходи и възможности на родителите, съдът приема, че
месечно за М. са необходими и възможни средства в размер на 900 лева, която
сума трябва да се разпредели между двамата родители. В случая родителите
получават доходи, които позволяват за детето им да бъдат отделяни средства в
размер надвишаващ линията на бедност. От тази сума ответникът следва да
заплаща издръжка в размер на 500 лева месечно, а разликата от 400 лева
следва да се поеме от майката, като при определяне на по-малкият дял от
издръжката съдът отчита, че същата полага непосредствените и ежедневни
грижи за детето, включително в чужбина. С оглед изложеното искът следва да
се уважи в пълния му предявен размер.
ОТНОСНО разноските:
Ищецът претендират разноски и такива се следват на основание чл.
78, ал.1 от ГПК. Следва да се осъди ответника да заплати на ищцата разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 350.00 лева.
На основание член 78 ал. 6 от ГПК, съдът следва да се осъди
ответника да заплати държавна такса по сметка на КрлРС върху увеличената
издръжка в размер на 547.20 лева, изчислена като 4% върху увеличението за
36 месеца.
На основание член 242 ал.1 от ГПК, следва да се допусне
предварително изпълнение на решението, в частта му относно издръжката.
Мотивиран от изложеното, съдът
РЕШИ:
5
ИЗМЕНЯ, на основание чл. 150 от СК, размера на издръжката,
постановена с решение № 250/22.12.2015 г. по гр. дело № 622/2015 г. по описа
на Районен съд Ч.б., която С. Д. Р. с ЕГН ********** от *** заплаща на детето
си М. С. Д. с ЕГН ********** чрез неговата майка и законен представител Л.
В. С. с ЕГН **********, двамата от ***, като я УВЕЛИЧАВА от 120.00 (сто и
двадесет) лева на 500.00 (петстотин) лева, считано от предявяване на иска –
16.06.2025 г. до настъпване на законна причина за нейното изменение или
прекратяване, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска от
падежа й до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 1 от ГПК, С. Д. Р. с ЕГН
********** от *** да заплати на Л. В. С. с ЕГН ********** като майка и
законен представител на М. С. Д. с ЕГН ********** двамата от *** деловодни
разноски в размер на 350.00 (триста петдесет) лева.
ОСЪЖДА, на основание член 78, ал. 6 от ГПК, С. Д. Р. с ЕГН
********** от *** да заплати по сметка на Районен съд Карлово, държавна
такса върху увеличението в размер на 547.20 лева (петстотин четиридесет и
седем лева и двадесет стотинки).
ДОПУСКА предварително изпълнение на решението в частта му
относно издръжката.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва от страните пред Окръжен съд
Пловдив, на основание чл.315 ал.2 от ГПК в двуседмичен срок, считано от
09.09.2025 г.
Съдия при Районен съд – Карлово: _______________________
Й.А.
6