Р Е
Ш Е Н
И Е
гр.Кюстендил, 21.11.2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О
Д А
Кюстендилски окръжен съд, наказателно
отделение, в публично заседание на двадесет и първи ноември две хиляди и деветнадесета година, в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ГЕОРГИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:
ЙОЛАНДА ЦЕКОВА
КАЛИН ВАСИЛЕВ
при
секретаря Галина Кирилова
с участието на
прокурора Мицов
като
разгледа докладваното от съдия Георгиева ЧНД № 421
по описа на съда за 2019 год. и, за да се
произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 32, ал.1 вр. чл. 16, ал.1- 8 от Закона
за признаване, изпълнение и изпращане на решения за конфискация или
отнемане и решения за налагане на финансови санкции / ЗПИИРКОРНФС/.
Образувано е по повод постъпило в Окръжен съд-Кюстендил (чрез Министерство на правосъдието на
РБългария) Удостоверение
по чл.4 от РР 2005/214/ПВР на Съвета относно
прилагането на принципа на взаимно признаване на финансови санкции, издадено за
признаване и изпълнение на присъда №49/19.02.2019
г., постановена по дело №1062/208/2018 по описа на Съд -Карансебеш в Румъния, с която на българския гражданин Е.М. -роден на *** ***,
България, живущ *** е наложена финансова
санкция 1 000 леи- разноски по делото
По време на съдебните прения прокурорът
от Окръжна прокуратура-Кюстендил е
изразил становище за наличие на законовите предпоставки за признаване на
решението за финансова санкции,
посочено в Удостоверение по чл.4 от РР 2005/214/ВПВР на Съвета
Засегнатото лице М. –уведомен за с.з., не се е явил в последното с.з. по
делото
Кюстендилски
окръжен съд (КнОС) констатира, че е компетентен да се произнесе по признаването
и изпълнението на посочената присъда в
горецитираното удостоверението по чл.4 от РР, доколкото се явява окръжен съд по
местоживеене на засегнатото лице . За да се произнесе, КнОС прецени събраните
по делото доказателства и прие от фактическа и правна страна следното:
Засегнатото лице Е.М. е български гражданин, роден на *** ***, живущ ***, с постоянен и настоящ адрес ***.
От данните,
съдържащи се в удостоверението
по чл.4 от
Рамково
решение (РР) 2005/214/ПВР на Съвета относно прилагането на принципа за взаимно
признаване на финансови санкции (и
чл.4 от ЗПИИРКОРНФС или ЗПИКонфОтнНалФС)
и се установява, че по
отношение на българския гражданин Е.М. -роден на *** ***,
България, живущ *** е постановена от Съд -Карансебеш в Румъния присъда
№49/19.02.2019 г., по дело №1062/208/2018 по описа на
съда, с която му е наложена финансова
санкция 1 000 леи- разноски по делото,
образувано за това, че на 29.03.2016 г., около 11.20 часа, обвиняемият Е.М. е
управлявал на DN
6, на среден изход, от Жупа към Лугош, композиция от превозни средства,
състояща се от влекач „Волво”, с рег.№ С-7420-ЕН, със съдържание на алкохол в
кръвта от 1.70 g/l –
престъпление по чл.336, ал.1 от НК на Румъния
Според т.2,
б”б” от удостоверението, производството по налагане на паричната
санкция е било писмено и лицето е било уведомено съгласно законодателството на решаващата държава
относно правото си да обжалва решението, както и за
срока за обжалване. Решението е постановено от съдебен орган в издаващата държава в
отсъствие на обвиняемия, който е бил уведомен за датите, на които ще се
разгледа делото
Изложените обстоятелства налагат следните правни изводи:
Налице е влязло в сила решение по см.на чл.3 от
ЗПИИРКОРНФС за налагане на финансови санкции, както и Удостоверение по чл.4 от
същия закон, в надлежен превод на български език.
Присъдата, чието признаване и
изпълнение се иска е издадено от страна членка на Европейския съюз и е за престъпление
по чл.343б, ал.1 от НК на РБългария, а именно – управление на МПС след
употреба на алкохол със съдържание , с концентрация на алкохол над 1.2 промила,
за което изрично в чл.30, ал.2 от ЗПИИРКОРНФС е посочено, че не се изисква
двойна наказуемост.
В случая не е налице нито една от
относителните предпоставки за отказ от признаване и изпълнение на процесната
присъда, визирани в чл.35 ал.1 от ЗПИИРКОРНФС, тъй като удостоверението по чл.4
е пълно; не са налице данни за постановено в друга, различна от издаващата
държава, решение за финансови санкции срещу същото лице; присъдата не е с
изтекла давност по българското законодателство и престъплението, извършено в Румъния, не е
подсъдно на български съд; липсва имунитет или привилегия, които да са пречка за предприемане на наказателно производство за такива деяния;
наложената финансова санкция не е по-малка от 70 евро и представлява разноски
по делото ; деянието съставлява престъпление и по българското законодателство
(чл.343б, ал.1 от НК); Засегнатото лице
няма данни да е участвало в процеса в издаваната държава, но са налични
категорични данни за уведомяването му за предприетото производство и за
възможностите за обжалване, видно от съдържанието на удостоверението.
Предвид
изложеното съдът прие, че са налице условията на чл.30, ал.1 и 2 от ЗПИИРКОРНФС
за признаване на издаденото от Съда в Карансебеш- в Румъния процесната присъда,
в частта й с която е наложена финансова
санкция, изразяваща се в разноски по делото в размер на 1 000 леи.
Не са налице основания по чл.32, ал.2 от
Закона за намаляване размера на финансовата санкция.
Размерът на паричното задължение, съгл.чл.16,
ал.8 от ЗПИРКОРНФС следва да се определи в левова равностойност според съотношението леи-български лев по
курса на БНБ за деня на постановяване на решението в издаващата държава, който в случая е 19.02.2019 г. Към този момент
1 000 румънски леи се равняват на 409.32
лв.
Водим от изложеното и на осн.чл.31, ал.1,
чл.30, ал.2, т.2 и чл.16, ал.7, т.1 от Закона за признаване, изпълнение и
изпращане на решения за конфискация или отнемане и решения за налагане на
финансови санкции, КнОС
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА присъда
№49/19.02.2019 г., влязла в сила на 12.03.2019 г., постановена от Съд -Карансебеш в Румъния по
дело №1062/208/2018 по описа на
съда, с която на българския
гражданин Е.М. -роден на *** ***, живущ ***, с ЕГН ********** е наложена финансова
санкция 1 000 леи ( с левова равностойност към
19.02.2019 г. в размер на 409.32 лв.-четиристотин
и девет лева тридесет и две стотинки), представляваща съдебни разноски по делото, образувано за
това, че на 29.03.2016 г., около 11.20 часа, обвиняемият Е.М. е управлявал на DN 6, на
среден изход, от Жупа към Лугош, композиция от превозни средства, състояща се от
влекач „Волво”, с рег.№ С-7420-ЕН, със съдържание на алкохол в кръвта от 1.70 g/l –
престъпление по чл.336, ал.1 от НК на Румъния (съответстващо на престъпление по
чл.343б, ал.1 от НК на РБългария)
ИЗПРАЩА настоящето
решение за изпълнение на Националната агенция за приходите.
Решението
подлежи на обжалване и протестиране пред
Софийски апелативен съд в 7-дневен срок, считано от днес
Да се уведоми за
постановеното решение
компетентния
орган на издаващата държава.
Да се уведоми и изпрати
копие от настоящото решение, след влизането му в сила на Министерство на
правосъдието на Република България.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1/
2/