РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Благоевград, 15.02.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесет и първи януари през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Кристина Евг. Панкова
при участието на секретаря Латинка Г. Насина
като разгледа докладваното от Кристина Евг. Панкова Административно
наказателно дело № 20231210201743 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на „ М ДЖ ТРАНС “ ООД с ЕИК , със
седалище и адрес на управление гр.П. , ул. „”№ , представлявано от от С. –Й.
Г. Г.- управител, против Наказателно постановление № 42-0000331/09.02.2022
г., издадено от Директора на РД "Автомобилна администрация" - София, с
което на дружеството -жалбоподател за административно нарушение по чл.
91б, ал. 1, т.1 от Закона за автомобилните превози на основание чл. 97, ал.1,
пр. последно от ЗАвПр е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 5000 лв.
С жалбата се твърди, че НП е незаконосъобразно и неправилно, тъй
като са допуснати съществени процесуални нарушения, оспорва се
извършването на вмененото нарушение, твърди се нарушение на чл.40,ал.1 от
ЗАНН. Иска се отмяна на обжалвания акт. Претендират се разноски за
адвокатско възнаграждение.
В съдебно заседание дружеството жалбоподател, редовно призовано
се представлява от надлежно упълномощен адвокат, който поддържа жалбата.
По същество моли за отмяна на НП, като незаконосъобразно, излага подробни
1
доводи в писмена защита за наличието на съществени процесуални
нарушения при ангажиране отговорността на дружеството - жалбоподател.
Претендира разноски.
Административно-наказващият орган, редовно призован, не ангажира
представител по делото, и становище по същество, в придружително писмо
прави възражение за прекомерност на адвокатско възнаграждение.
Районна прокуратура-Благоевград, редовно призована, не ангажира
представител и становище по жалбата.
Съдът като съобрази становищата на страните, събраният по делото
доказателствен материал и закона, намира за установено следното:
На 07.01.2022 г. св. В./ на длъжност инспектор при наказващият
орган/, в присъствието св. С. е съставил АУАН № 313034 на дружеството-
жалбоподател, за това, че при извършена от двамата свидетели проверка на
07.01.2022г. около 17.00 часа в сградата на Областен отдел "Автомобилна
Администрация"-Благоевград е констатирано, че превозвачът, не се е явил на
06.01.2022г., за да представи изисканите му документи от тези контролни
органи с нарочно известие № 12-00-00-1029/60/30.11.2021 г. Известието е
връчено на М. П.-упълномощено лице. В самото известие било отбелязано, че
при неявяване и непредставяне на изисканите документи ще бъде съставен
АУАН. На 04.01.2022г. пред наказващия орган постъпила молба от
дружеството – жалбоподател, с която било направено искане за отлагане на
проверката, поради здравословни проблеми на представляващите, която била
оставена без уважение и на дата на проверката бил съставен АУАН в
отсъствие на представител на дружеството. С АУАН било прието, че на
посочената дата, управител или представител на дружеството не се явява да
представя изрично посочени документи. Това деяние е квалифицирано като
нарушение по чл. 91б, ал.1, т.1 от ЗАвПр. Актът е връчен на надлежно
упълномощеното от дружеството жалбоподател лице Пашова на 19.01.2022 г.
която като възражение е посочила, че е подадена молба за отлагане.
Въз основа на този АУАН, като приел възражението за неоснователно
и без произнасяне по молбата, Директора на РД "Автомобилна
администрация"-София е издал обжалваното НП № 42-0000331/09.02.2022 г,
с което на дружеството -жалбоподател за административно нарушение по чл.
91б, ал1, т.1 от Закона за автомобилните превози на основание чл. 97, ал.1, пр.
2
последно от ЗАвПр е наложено административно наказание "имуществена
санкция" в размер на 5000 лв.
Изложените в акта фактически обстоятелства се потвърждават от
показанията на свидетелите В. и С., прочетени по реда на чл.281, ал.1, т.5 от
НПК /л.54 от нахд №579/2022г. по описа на РС Благоевград/ които поддържат
констатациите си. Цитираното в Акта за нарушение известие е приложено
към преписката и в него подробно са описани всички изискуеми се от
контролните органи писмени документи, във връзка с извършваната дейност
на дружеството, посочено е още, че на 06.01.2022г. следва да се яви
представител.
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена от
показанията на свидетелите, приложените към
административнонаказателната преписка и приети по делото писмени
доказателства, които са безпротиворечиви, относно подлежащите на
доказване факти и установяват по несъмнен начин възприетата фактическа
обстановка, като последователни и логични.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Жалбата е депозирана от надлежно лице, в установения от закона 14-дневен
срок от връчване на НП / Определение №416/10.03.2023г., постановено по
кнахд№107/2023г на АС Благоевград/, поради което е допустима, а
разгледана по същество е основателна.
Същественото при производството от административно - наказателен
характер е да се установи спазена ли е процедурата по съставяне на акта за
установяване на извършеното административно нарушение, съставеният акт
съдържат ли императивно определените в закона реквизити, актът предявен
ли е на нарушителя и правилно и законосъобразно ли е оформено
предявяването; компетентността на актосъставителя; има ли извършено
деяние, което да представлява административно нарушение по смисъла на чл.
6 от ЗАНН, дали това деяние е извършено от лицето, посочено в акта като
нарушител, и дали е извършено виновно (умишлено или непредпазливо);
наказателното постановление издадено ли е при спазване на императивните
разпоредби за съдържание, реквизити и срокове. Процесуални предпоставки,
за които съдът следи служебно и когато се установи, че в хода на
3
административно - наказателното производство са допуснати съществени
процесуални нарушения, наказателното постановление следва да бъде
отменено изцяло, като незаконосъобразно, като в тези случаи, съдът не
разглежда спора по същество.
В процесния случай съдът приема, че и акта и НП са издадени от
компетентни органи и са издадени в сроковете по чл.34 от ЗАНН.
Съдът счита обаче, че в хода на административното производство са
допуснати съществени процесуални нарушения, опорочаващи атакуваното
наказателно постановление и налагащи неговата отмяна изцяло без съдът да
се произнася по същество на нарушението, поради следните съображения:
Съдът намира, че административнонаказателното обвинение е формулирано
при съществени непълноти досежно съществени елементи от фактическия
състав на твърдяното нарушение, което по същността си представлява
непълно описание на твърдяното нарушение, което представлява нарушение
на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, според която разпоредба наказателното
постановление следва да съдържа описание на нарушението, мястото, където
е извършено нарушението и обстоятелствата, при които е извършено, както и
доказателствата, които го потвърждават. В случая вмененото обвинение е
квалифицирано като нарушение на чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвПр. Съгласно
приложената материална норма „Превозвачите и собствениците на автогари
са длъжни: „1. да предоставят на служителите от Изпълнителна агенция
"Автомобилна администрация" за проверка всички документи, свързани с
превозите на пътници и товари; Срокът за изпълнение на задължението по чл.
91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП е 7-дневен, съгласно чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14 от
27.08.2009 г. за начина на провеждане, обхвата и организацията на
контролните проверки на пътя и в предприятията и за класифицирането на
превозвачите и на лицата, извършващи превози за собствена сметка, приета
на основание чл. 91а, ал. 11 ЗАвП и уреждаща начина на провеждане, обхвата
и организацията на контролни проверки. В тази връзка, в обстоятелствата,
описващи бездействието по чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП, за изпълнение на
изискванията по чл. 42, т. 4 и чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН в съдържанието на акта
и наказателното постановление органът е следвало да посочи предоставеният
срок на дружеството за изпълнение на задължението по цитираното известие.
4
Посочването му очертава бездействието по време, поради което е
задължителен реквизит по чл. 57, ал. 1, т. 5 ЗАНН за фактическо описание на
нарушението по чл. 91б, ал. 1, т. 1 ЗАвП. В наказателното постановление този
срок не е индивидуализиран и с посочването на законово определената му
продължителност по чл. 12, ал. 5 от Наредба № Н-14-27.08.2009 г., съответно
не е очертан във фактическите обстоятелства, описващи бездействието на
дружеството да изпълни свое задължение.
Действително при нарушения, извършени чрез бездействие за
неизпълнението на регламентирано в нормативен акт задължение в рамките
на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня,
следващ изтичането на срока – в случая този предвиден с чл. 12, ал. 5 от
Наредба Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС.
В съставения АУАН, както и в НП обаче, не е посочено, нито откога
започва да тече 7-дневният срок за изпълнение на предвиденото с чл. 12, ал. 5
от Наредба Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС задължение за дружеството да
представи изисканите му документи, нито кога е изтекъл този 7-дневен срок.
В двата акта е посочено, че на 06.01.2022 г., дружеството не е представило
процесните документи, която дата, според съда в случая не може да се
установи дали е дата на извършване на нарушението или е дата на неговото
установяване, доколкото видно от АУАН и НП, проверката е извършена на
07.01.2022г., а според посоченото в известието действително е посочено
06.01.2022г, но не е ясно на какъв принцип е определена тази дата и съобразен
ли е срока по чл. 12, ал. 5 от Наредба Н-14 от 27.08.2009 г. на МТИТС,
предвид и посоченото, че при нарушения, извършени чрез бездействие за
неизпълнението на регламентирано в нормативен акт задължение в рамките
на определения за това срок, същото следва да се счита за извършено в деня,
следващ изтичането на срока което допълнително внася противоречие
относно датата на установяване на нарушение, на неговото извършване и
какво е приел наказващия орган в тази насока.
Констатираната неяснота и непълнота при описание на нарушението в
АУАН и НП касателно обективната страна на деянието вменено на
жалбоподателя, като административно нарушение обуславя допуснато
съществено процесуално нарушение при издаване на обжалваното НП, което
на практика препятства и възможността съда да извърши ефективен съдебен
5
контрол, относно наличието на нарушение, предвид липсата на яснота
относно срока, в който е следвало да се представят исканите документи. /В
този смисъл Решение№91/16.01.2019г., постановено по кнахд№639/2018г. по
описа на Административен съд Благоевград. Решение № 441/06.03.2020 г.,
постановено по КНАХД № 11/2020 г. по описа на Административен съд
гр.Благоевград, Решение №1610/21.10.2020 г., постановено по КНАХД
№284/2020 г. по описа на Административен съд – Благоевград/.
Отделно от това начина, по който е формулирано фактическото
обвинение не съответства на дадената от наказващия орган правна
квалификация. Съгласно чл.97, ал.1 от ЗАвПр „Който откаже достъп на
контролните органи до гаражите, автогарите и всички помещения, свързани с
дейността му или не представи за проверка свързани с превозната дейност
документи, се наказва с глоба или с имуществена санкция от 5000 лв.“. Сред
възможните изпълнителни деяния липсва „не явяване на представител“. В
случая превозвачът е обвинен, че не се е явил да представи документи.
Предвид изложеното, формулирането в случая на обвинение за не явяване на
представител не е предвидено като наказуема форма на изпълнителоното
деяние от законодателя, което също се явява съществено процесуално
нарушение, ограничаващо правото на защита на санкционираното лице,
доколкото същото е поставено в невъзможност да разбере, в какво точно е
обвинено.
Тези съществени пропуски при произнасянето на административно-
наказващия орган водят до извод за допуснати съществени процесуални
нарушения на материалния закон, с които се нарушава правото на защита на
санкционираното лице и поставя в невъзможност и съдът да прецени
законосъобразността по същество на атакувания акт.
В случая според съда е налице и друг съществен порок при
ангажиране отговорността на жалбоподателя, изразяващ се в нарушение на
чл.40 от ЗАНН. Съгласно разпоредбата на чл.40, ал.1 от ЗАНН АУАН се
съставя в присъствие на нарушителя. Действително нормата на чл. 40, ал. 2
от ЗАНН, допуска съставяне на акта за установяване на административното
нарушение в отсъствие на нарушителя, когато е известен, само ако не може да
бъде намерен или след покана не се яви, за да се състави акта. В случая
жалбоподателят е бил уведомен, че следва да се яви на 06.01.2022г., но АУАН
6
е съставен на 07.01.2022г., за която дата по делото липсват доказателства
същия да е бил уведомен по какъвто и да е начин, че ще му бъде съставен акт,
съответно да присъства при съставяне на такъв, както и за възприетото от
проверяващите. Нарушаването на цитираната разпоредба представлява
съществено нарушение на процесуалните правила, водещо до ограничаване на
правото на защита на санкционираното лице.
Констатираните процесуални нарушения, водят до извод, че с
атакуваното наказателно постановление незаконосъобразно е ангажирана
отговорността на жалбоподателя, поради което същото следва да бъде
отменено.
За пълнота следва да бъде посочено, че в случая не се доказа по-
безспорен начин, че дружеството –жалбоподател не е изпълнило
задължението си да представи изискани документи. В хода на производството
се установи, че същото е представило молба за отлагане на проверката поради
здравословни проблеми на представляващите /Ковид/, което обстоятелство
сочи на обективна невъзможност. От друга страна следва да бъде отбелязано,
че такова възражение е направено още при връчване на АУАН и като не е
изследвал този въпрос административнонаказващия орган е допуснал
нарушение на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
Доколкото съдът прие, че наказателното постановление следва да бъде
отменено на процесуално основание, то обсъждането дали представлява
маловажен случай е безпредметно.
При този изход на делото, право на разноски за производството
възниква само за жалбоподателя, който прави искане за присъждане на такива
в размер на 750, 00 лева, представляващо заплатено адвокатско
възнаграждение в размер на 600 лв. и 150 лв. държавна такса за подадена
частна жалба.
Наказващия орган чрез процесуалния си представител релевира
възражение за прекомерност на така заплатеното възнаграждение, което е
неоснователно.
Намаляването на заплатеното адвокатско възнаграждение е
допустимо до минимално определения размер, съгласно чл. 36 ЗА. От своя
страна чл. 36 ЗА препраща към НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, издадена от Висшия
7
адвокатски съвет, в действащата към сключване на договора за правна помощ
редакция. Районният съд намира за необходимо да посочи, че приложима е
редакцията на цитираната наредба именно към датата на сключване на
договора за правна помощ, към който момент страната е договорила
адвокатското възнаграждение съобразно установения в наредбата минимален
размер. В случая представения договор не съдържа дата, но с оглед
развитието на производството същия е сключен преди измененията на
Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения от 04.11.2022г.
Съгласно 18, ал. 2, вр чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредбата /в приложимата
редакция/ за защита по дела с определен интерес възнагражденията при
интерес от 1000 до 5000 лв. са 300 лв. + 7 % за горницата над 1000 лева. Ето
защо съотнесено към размера на наложената с наказателното постановление
имуществена санкция в размер на 5000 лева, определеният по реда на
Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение възлиза на
сумата 580. 00 лева. Претендираното от жалбоподателя е 600 лв., като съдът
намира с оглед фактическата и правна сложност на делото, както и че в
случая освен процесуално представителство, ангажирания по делото адвокат
е изготвил и жалбата, инициирала производството претендираното
възнаграждение не е прекомерно и следва да бъде присъдено в цялост. По
отношение на претендираното заплащане на държавна такса в размер на 150
лв. по аргумент от чл.63д, ал.1 от ЗАНН във връзка с чл.143 от АПК с оглед
изхода на спора искането в тази насока е основателно.
Съгласно § 1, т. 6 от ДР на АПК разноските следва да бъдат
възложени в тежест на РД”АА”София, която е Ю.дическото лице,
съгласно чл. 2, ал. 3 от ЗАвтПр, в чиято структура е включен
административният орган – издател на оспореното наказателно
постановление.
Мотивиран от горното и на основание чл. 63, ал.2, т.1 от ЗАНН,
Благоевградският районен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО Наказателно
постановление № 42-0000331/09.02.2022 г., издадено от Директора на РД
"Автомобилна администрация" - София, с което на „ М ДЖ ТРАНС “ ООД с
8
ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.П., ул. „”№ , представлявано от
от С. –Й. Г. Г.- управител за административно нарушение по чл. 91б, ал. 1, т.1
от Закона за автомобилните превози на основание чл. 97, ал.1, пр. последно
от ЗАвПр е наложено административно наказание "имуществена санкция" в
размер на 5000 лв.
ОСЪЖДА РД “Автомобилна администрация“, София да заплати на „
М ДЖ ТРАНС “ ООД с ЕИК , със седалище и адрес на управление гр.П. , ул.
„”№ , представлявано от С. –Й. Г. Г.- управител, сторени от дружеството
разноски за адвокат в размер на 600.00 лв./шестстотин лева/ и 150 лв. /сто и
петдесет/ заплатена държавна такса за частна жалба.
Решението може да се обжалва пред Административен съд-
Благоевград в 14-дневен срок от съобщението му на страните .
Съдия при Районен съд – Благоевград: _______________________
9