Решение по КНАХД №2015/2025 на Административен съд - Пловдив

Производството е по реда на Глава Дванадесета от АПК, във връзка с чл. 63в от ЗАНН.

Образувано е по касационна жалба на Е. С., чрез пълномощник адв. А. С., против Решение № 825/18.07.2025г. по АНД № 6591/2024 по описа на Районен съд – Пловдив, с което е потвърдено Наказателно постановление № 24-1030-004784/26.06.2024г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с което на жалбоподателя на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, за нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 950 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца.

В жалбата се излагат твърдения за неправилност на обжалваното съдебно решение. Доводите на касационния жалбоподател се субсумират в това, че неправилно районният съд е приел, че несъответствието между посочените GPS координати и посоченият в наказателното постановление административен адрес на мястото на извършеното нарушение, не представлява съществено процесуално нарушение, водещо до незаконосъобразност на правораздавателния акт. Излагат се аргументи в тази насока. Иска се отмяна на обжалваното съдебно решение и отмяна на наказателното постановление. В изразено допълнително становище претендира присъждане на сторените по делото разноски.

Ответникът – началник група в ОДМВР Пловдив, сектор „Пътна полиция“, редовно призован, не се явява, не се представлява. Не взима становище по съществото на спора.

Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив, прокурор М. Й., изразява становище за правилност и законосъобразност на обжалваното решение.

Административен съд – Пловдив, като извърши преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и след извършване на задължителната служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Жалбата е подадена в предвидения в АПК преклузивен срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от страна, притежаваща активна процесуална легитимация, за която същият е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна.

Производството пред районния съд е образувано по жалба на Е. С. против Наказателно постановление № 24-1030-004784/26.06.2024г., издадено от Началник група в сектор „Пътна полиция“ към ОДМВР Пловдив, с който на касатора по настоящото дело било наложено административно наказание „глоба“ в размер на 950 лв. и „временно лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП, за извършено нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП.

Районен съд – Пловдив приел за безспорно установено от фактическа страна, че на 05.05.2024г. в 16:19 ч. в [населено място], на [улица], при посока на движение север – юг, при ограничение на скоростта за градски условия 50 км/ч и отчетен толеранс на измерената скорост от 3%, лицето Е. С., в качеството си на водач на МПС [Марка] Х 5 4.8 ИС, рег. № [рег. номер], собственост на дружеството „СЕВВ“ ООД се е движил със скорост 127 км/ч, като е превишил максимално допустимата такава със 77 км/ч. Нарушението било установено с АТСС TFR1-M № 581. За същото на водача на автомобила Е. Сукиасян бил съставен АУАН серия GA № 1266216/27.05.2024 г., в който като нарушена била посочена разпоредбата на чл. 21, ал. 1 ЗДвП. В АУАН нарушителят не сочил възражения. В срока по чл. 44 ЗАНН не били направени писмени възражения. Въз основа на АУАН било издадено обжалваното в хода на първоинстанционното производство НП № 24-1030-004784/26.06.2024г., с което на жалбоподателя била наложена глоба в размер на 950 лв. и бил лишен от право да управлява МПС за срок от 3 месеца на основание чл. 182, ал. 1, т. 6 ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка РС Пловдив приел за установена от съдържащите се в административнонаказателната преписка документи, а именно: АУАН и НП, Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010г. на БИМ, Протокол от проведена последваща техническа проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR1-M № 6-32-24 от 30.01.2024г., протокол за използване на АТСС TFR1-M 581 с рег. № 1030р-10788/08.05.2024г., снимков материал от АТСС, клип № 35668/05.05.2024г., декларация по чл. 188 ЗДвП, заповед № 8121з-1632/02.12.2021 г. на МВР, както и от свидетелските показания на З. Г. – актосъставител и показанията на свидетеля С. С. – автоконтрольор, попълнил протокола за използването на АТСС.

В хода на проведеното пред въззивната инстанция съдебно производство била допусната и изготвена съдебно-техническа експертиза от ВЛ, което дало заключение, че действително разминаване между координатите от снимката /EL: 24,73333°, NL: 42,16667°/ и адреса, посочен като място на установяване/извършване на нарушение имало, като възможна причина за това разминаване можело да се дължи на йоносферни смущения, причинени от слънчеви изригвания, геомагнитни бури и турбуленции. Съдът кредитирал приетото експертно заключение като компетентно изготвено.

За да потвърди наказателното постановление, РС Пловдив приел от правна страна, че правилно поведението на жалбоподателя било квалифицирано като нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДвП, правилно била приложена и релевантната санкционна норма. Посочил, че съставеният АУАН и издаденото НП били изготвени от компетентни органи, в хода на административнонаказателното производство не били допуснати нарушения на производствените правила от категорията на съществените, като били спазени изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. Съдът в мотивите си приел още, че правилно в АУАН и НП било посочено мястото на извършеното нарушение, а именно [улица], от където било и приложеното изображение от клипа. За да се аргументира, съдът посочил, че възможните причини за разминаването в координатите били изяснени от назначената експертиза, а разминаването в координатите само по себе си не следвало да се приема за съществено нарушение, тъй като от преобладаващата съвкупност от доказателствения материал безспорно се установявало, че именно посоченият в АУАН и НП административен адрес е този, на който е било установено извършеното нарушение. В тази връзка съдът кредитирал като достоверни, взаимно допълващи се и непротиворечиви свидетелските показания на разпитаните в о.с.з. автоконтрольор С., попълнил протокола за използването на АТСС и актосъставителят Гагъшки. В допълнение, районният съд посочил, че точното място на разположение на АТСС е без съществено значение, тъй като ставало въпрос за нарушение, извършено в рамките на населено място, изразяващо се в превишаване на общото ограничение на скоростта 50 км/ч и явяващо се съставомерно на цялата територия на населеното място.

Решението на първоинстанционният съд е правилно.

Първата инстанция е установила релевантната фактическа обстановка в пълен обем с допустими по закон доказателствени средства, при правилно прилагане както на материалния, така и на процесуалния закон. В решението са изложени подробни мотиви относно законосъобразността на оспорения правораздавателен акт. Фактите по делото са обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност. Въз основа на правилно установената фактическа обстановка, са направени обосновани изводи относно материалната и процесуалната законосъобразност на съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП. Фактическите констатации и правните изводи, формирани от въззивния съд, се споделят напълно от настоящата инстанция. Това прави излишно тяхното преповтаряне при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК.

Неоснователно е възражението на касационния жалбоподател за наличие на съществен порок на издаденото НП по отношение установяването на точното място на извършване на нарушението. Както от АУАН и НП, така и от Протокола по чл. 10 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015г. безспорно се установява, че на посочения в НП ден и час полицейски служители от сектор ПП към ОДМВР Пловдив са осъществявали контрол на скоростта чрез използване на АТСС на следното място – [населено място], [улица]. Доказателства в подкрепа на този факт се извеждат и от показанията на разпитаните пред РС свидетели, които правилно са били кредитирани като логични, категорични и непротиворечиви. Действително, координатите, посочени в снимката, не отговарят на административния адрес, посочен в АУАН и НП като място на извършване на нарушението. Въпреки това, нарушението не е от категорията на съществените, тъй като по никакъв начин не е засегнато правото на защита на наказаното лице да разбере в какво точно административно нарушение е било обвинено.

Наведеното възражение относно неправилно определената посока на движение на процесното МПС, е направено за пръв път пред настоящата инстанция, което изключва възможността същото да бъде обсъждано за пръв път едва от касационната инстанция. Съгласно чл. 63в ЗАНН, Административният съд действа по правилата на Глава XII АПК, тоест по правилата за касационното производство, а касационната инстанция е инстанция по правото, а не по фактите. С оглед изложените съображения, съдът намира, че не са налице твърдените касационни основания, поради което обжалваното решение като валидно, допустимо, постановено в съответствие и при правилно приложение на закона и при спазване на съдопроизводствените правила, следва да бъде оставено в сила.

По отношение на разноските, искане за тяхното присъждане е направено от страна на ж касационният жалбоподател, като с оглед изхода от спора, такива не му се дължат.

Предвид изложеното и на осн. чл.221 ал.2 АПК Административен съд - Пловдив

Р Е Ш И:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 825/18.07.2025 г., постановено по АНД № 6591/2024г. по описа на Районен съд - Пловдив.

Решението е окончателно.