Решение по дело №337/2019 на Административен съд - Ямбол

Номер на акта: 244
Дата: 4 ноември 2019 г. (в сила от 21 ноември 2019 г.)
Съдия: Ваня Стоянова Иванова
Дело: 20197280700337
Тип на делото: Административно дело
Дата на образуване: 30 септември 2019 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   

№ 244/4.11.2019г.

 

гр. Ямбол

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ямболският административен съд, шести състав, в публично заседание на двадесет и пети октомври две хиляди и деветнадесета година в състав:

Съдия:Ваня Стоянова

 

при секретаря Стела Стоилова, разгледа докладваното от съдията адм. дело № 337 по описа за 2019 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

                  Производството е образувано по реда на чл.186, ал.4 от ЗДДС във връзка с чл.145 АПК по жалба на ЕТ“И.-90-Д.И.“, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к. *,  *, представляван от Д.Т.И., чрез пълномощника си адвокат П.С.  П.,***, със съдебен адрес,*** *против Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-508-0339383/26.09.2019г.  на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ и чл.186, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС), за нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 1 и чл. 42 ал. 1 т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка    запечатване на търговски обект – *, находящ се в гр. Ямбол ул.*, стопанисван от оспорващия, както и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.

В жалбата се твърди, че заповедта е незаконосъобразна. Счита, че при проверката не е установено каквото и да е ненадлежно и незаконово недеклариране на реализираните приходи. Установено е, че има монтирано и работещо фискално устройство, подробно описано и в протокола за извършена проверка и в ЗПАМ с идентифициращите го данни.

 При проверката е извършена и контролна покупка, за която  е издаден касов бон. Преди издаване на ПАМ, в НАП, Бургас и преди приключване на проверката е представен паспортът и свидетелството за регистрация на фискалното устройство.

Свидетелството за регистрация на фискалното устройство е регистрирано в приходната администрация с потвърждение № 3948623.

Иска се отмяна на  атакувания административен акт.

В съдебно заседание жалбоподателят не се явява, представлява се от адвокат П.. Поддържа  подробно изложените в жалбата съображения. Иска присъждане на разноски, съгласно списъка на разноските, приложен към жалбата.

 За ответника се явява * Е., който оспорва жалбата като неоснователна и претендира да бъде потвърдена издадената от „Фискален контрол“-Бургас заповед за административна мярка „запечатване на обект“ като мотивирана и законосъобразна, както и да се присъди дължимото юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция. При налагането на мярката административнонаказващият орган е взел предвид това, че задълженото лице е регистрирано по Закона за ДДС, като е имал предвид и дневния оборот, който е в размер на 1841 лева, а също така и към датата на издаване на самата заповед е имало наличие на непогасени публични задължения, което показва, че лицето не е изряден данъкоплатец спрямо фиска на Република България.

След цялостна преценка на събраните по делото доказателства в тяхното единство и поотделно, съдът приема за установена следната  фактическа обстановка:

Видно от Протокол за извършена проверка № 0339383/21.09.2019г. служители на ГД „Фискален контрол“, отдел „Оперативни дейности“-Бургас при ЦУ на НАП на 21.09.2019 г. в 22.20 часа са извършили оперативна проверка на стационарен търговски обект по смисъла на §1, т.41 от ДР на ЗДДС денонощен мини маркет, находящ се в гр. Ямбол, ул.*, стопанисван от ЕТ“ И.-90-Д.И.“,  при която е установено, че в търговския обект не се съхраняват паспорт и свидетелство за регистрация на ФУ с ИН на ФУ: DT424643 и ИН на ФП: 02704287.

На база установеното в протокола инспектор по приходите в НАП при ЦУ на НАП е съставил срещу ЕТ“ И.-90-Д.И.“ Акт за установяване на административно нарушение серия АА№ 0339383/21.09.2019г. на основание чл. 110 ал. 4 във връзка с чл. 50 ал. 1 от ДОПК, а въз основа на него и процесната заповед.

Заповедта е получена от управителя К.И. разписка на 27.09.2019 г.

От приложените по делото свидетелство за регистрация на фискално устройство от 15.04.2019 г., се установява, че в обект денонощен мини маркет, находящ се в гр. Ямбол, ул.*, стопанисван от ЕТ“ И.-90-Д.И.“,  на 15.04.2019 г. е въведено в експлоатация ново фискално устройство модел DATECS FP 550-05 DV с ИН на ФУ DT 424643 и ИН на ФП № 02704287.

В съдебно заседание оспорващия представя удостоверение от 18.10.2019г. за липса на задължения по чл. 87 ал. 6 от ДОПК.

Приета като доказателство е адм. преписка по издаване на процесната заповед.

При така изяснената фактическа обстановка и след проверка на оспорвания административен акт съобразно чл.168, ал.1 АПК, съдът прави следните правни изводи:

Жалбата е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна с правен интерес от обжалването и в преклузивния срок по чл.149, ал.1 АПК във връзка с чл.186, ал.4 ЗДДС, а разгледана по същество е основателна.

          Предмет на оспорване пред Административен съд Ямбол е Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-508-0339383/26.09.2019г.  на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ и чл.186, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС), за нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 1 и чл. 42 ал. 1 т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка    запечатване на търговски обект – *, находящ се в гр. Ямбол ул.*, стопанисван от оспорващия, както и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.

Съгласно чл.168 АПК във връзка с чл.142 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт към момента на издаването му на всички основания по чл.146 АПК, без да се ограничава само с тези посочени от оспорващия.

Необходимо е да са налице в тяхната съвкупност всички изисквания за валидност на административния акт, а именно: да е издаден от компетентен орган, в изискуемата форма, при спазване на административно-производствените правила, да не противоречи на материалноправните разпоредби и да съответства с целта на закона.

Липсата на някоя от предпоставките води до незаконосъобразност на административния акт и е основание за отменянето му.

В настоящия случай оспорения акт е издаден от Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция “Фискален контрол“ в Централно управление на НАП в рамките на неговата компетентност, съгласно заповед № ЗЦУ-ОПР-16/1705.2019 г. и заповед № 2106/30.03.2018 г. на ИД на НАП, в изискуемата писмена форма, с мотивирана заповед и при спазване на визираната процедура, но е незаконосъобразна по следните съображения:

За да мотивира заповедта си административният орган е записал, че на 21.09.2019г. в 22.20 часа е извършена оперативна проверка на стационарен търговски обект по смисъла на §1, т. 41 от ДР на ЗДДС денонощен мини маркет, находящ се в гр.Ямбол, ул.*, стопанисван от оспорващия, при която е констатирано, че търговеца, в качеството си на лице по чл.3 от Наредба № Н-18/13 декември 2006 г. на МФ за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, не съхранява в обекта паспорт и свидетелство за регистрация на фискалното устройство, с което е допуснато нарушение на разпоредбите в същата наредба. Посочено е, че в търговския обект не се съхраняват паспорт  и свидетелство за регистрация на ФУ с ИН на ФУ DT424643 и ИН на ФП 02704287.  

Направен е извода, че оспорващият отговаря  на изискванията па чл.3, ал.1 от Наредба Н-18 /13.12.2006 г. па МФ за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез ФУ поради, което следва да регистрира извършваните от него продажби на ФУ и не е спазило реда и начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства, с което се изпълнява състава на чл.186, ал.1, т.1, буква „Д“ от Закона за данък върху добавената стойност и е нарушен състава на чл.42, ал.1, т.1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. във връзка с чл.118, ал.4, т.1 от ЗДДС.

За продължителността на срока за налагане на ПАМ е посочено, че е определен в рамките на оперативната самостоятелност на адм. орган, както и че освен че не съхранява паспорт и  свидетелство за регистрация на ФУ, лицето е регистрирано по ДДС, среднодневен оборот-1841лв, общ облагаем доход за 2018-4002,28лв, за 2017г.-4933 лв, за 2016г.-4929лв. Посочено е, че лицето има и непогасени публични задължения в размерна 1547,66 лева.

С Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите (Наредбата) са определени: условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/ дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство (ФУ) и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ИАСУТД);  сервизното обслужване, експертизите и контролът на ФУ и ИАСУТД, техническите и функционалните изисквания към тях; изискванията, редът и начинът за установяване на дистанционна връзка и подаването на данни към Националната агенция за приходите; издаването на фискални касови бележки от ФУ и касови бележки от ИАСУТД и задължителните реквизити, които трябва да съдържат; видът на подаваните данни, формата и сроковете на подаването им; условията и редът за издаване и за отнемане на разрешения на лицата, които извършват техническо обслужване и ремонт на фискално устройство/интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност (ФУ/ИАСУТД); изискванията към софтуера за управление на продажбите в търговските обекти и към производителите, разпространителите и ползвателите на такъв софтуер; изискванията към лицата, извършващи продажби чрез електронен магазин, като Наредбата регламентира задължението на всяко лице да регистрира и отчита извършените от него продажби в търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ (фискален бон) или касова бележка от ИАСУТД (системен бон), независимо дали е поискан друг данъчен документ.

Според чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ ЗДДС принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност, включително и съхраняване на данни в контролна лента на електронен носител.

По силата на чл.3, ал.1 от Наредбата всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.

В настоящия случай от събраните по делото писмени доказателства и обясненията на представляващия дружеството е безспорно, че при извършване на проверката в обекта е било въведено и монтирано фискално устройство, подробно описано в протокола за извършена проверка, извършена е и контролна покупка, за която е издаден фискален бон с необходимите реквизити.

Действително, разпоредбата на чл. 42, ал. 1, т. 1 и т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006 г. на Министъра на Финансите вменява задължение на лицата, които извършват продажби на стоки или услуги в стационарен търговски обект, да съхранява в обекта свидетелството за регистрация и паспорт на ФУ/ИАСУТД. В този смисъл, сред задълженията на съответните търговци е да се съхраняват в обекта тези документи, а формалното липсата им съставлява нарушение. Формалното наличие на процесното нарушение, а именно фактът, че в проверявания обект не се съхраняват паспорт на ФУ обуславя приложение на разпоредбата на  чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "д" от ЗДДС, където е указано, че ПАМ "запечатване на обект" за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискалните устройства или интегрираните автоматизирани системи за управление на търговската дейност. Съгласно цитирания текст на закона, следва да се наложи ПАМ при констатирано такова нарушение. Обаче, при налагането на тази мярка, както и самият орган сочи в своя акт, в условието на оперативна самостоятелност следва да бъдат обсъдени всички конкретни и относими към случая обстоятелства, с оглед индивидуализиране продължителността на налаганата мярка /до един месец/. По-горе в изложението, в резюме бяха изложени конкретните мотиви на органа, свързани с определяне срока на ПАМ, който в случая е 5 дни.

Несъответни на вмененото на търговеца нарушение са разсъжденията относно тригодишните  финансови резултати на дружеството и направените в тази връзка изводи. На дружеството се налага ПАМ не защото декларирал финансови резултати или нарушил задълженията си, свързани с погасяване на публични задължения, а поради факта, че не съхранявал документи за регистрацията фискалното устройство –паспорт и свидетелство за ФУ.В съдебно заседание се представи удостоверение за липса на публични задължения с дата 18.10.2019г., издадено от ТП на НАП, Бургас. Действително към момента на проверката са били налични непогасени такива в размер на 1547,66лв, но от това не може да се направи категоричен извод, че следва да се приложи процесната ПАМ.  Същевременно, от фактическите констатации на проверяващите, обективирани в писмени доказателства по делото, става ясно, че при извършената контролна покупка търговецът издал надлежен касов бон, от подробно описано и индивидуализирано в протокола за извършена проверка фискално устройство. Следователно, още на място при извършената в обекта проверка проверяващите установили както фактът, че в обекта имало работещо фискално устройство, с което им бил издаден при покупката редовен касов бон, така и пълните индивидуализиращи данни за това устройство, включително марка, модел, индивидуален номер на апарата и на неговата фискална памет. В този смисъл, несъстоятелни и необосновани са мотивите на административния орган, че липсата на упоменатите документи водела до невъзможност контролните органи да проверят дали това устройство било декларирано за обекта и дали оборотите били правилно отчетени. Нищо не препятствало извършване на целената проверка, при така наличните към момента на извършването й пълни индивидуални данни на касовия апарат. Необоснован на така изложените констатации е и изводът на органа в мотивите на обсъждания акт за "висока степен на обществена опасност, произтичаща от възможността за многократно проявление на установеното нарушение във времето." В тази връзка, дори е налице противоречие в съображенията и изводите изложени в административния акт, тъй като за твърдяно нарушение с висока степен на обществена опасност се налага мярка с продължителност 5 дни, при възможност да се наложи такава за срок до 1 месец.

 Следва да се отбележи, че обсъдените факти и обстоятелства в конкретният случай, по никакъв начин не обосноват извод за нарушение, свързано с ощетяване на фиска. Издаденият административен акт е немотивиран, тъй като липсата на конкретни съображения за обосноваване продължителността на наложената мярка се приравнява на липса на мотиви въобще, поради което актът е постановен при съществено нарушение на административнопроизводствените правила.

Съгласно чл.186, ал.1 ЗДДС принудителната административна мярка „запечатване на обект“ за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, но също така следва да се имат предвид и посочените в чл.22 ЗАНН цели, а именно че принудителни административни мерки могат да се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях.

В тази връзка от една страна при проверката и установяването му административното нарушение е било довършено, поради което с налагане на мярката нито биха са преустановили бъдещи административни нарушения, нито биха се предотвратили вредните последици от тях.

От друга страна несъмнено с извършването на проверката и предприетите от търговеца действия –преди издаване на процесната ПАМ в сградата на НАП Бургас е представен паспорт и свидетелство за регистрация на ФУ, което е регистрирано в приходната администрация. В този смисъл е постигната целта на принудителната административна мярка и не е необходимо прилагането й.

Запечатването на обекта, макар и за 5 дни  би довело единствено до прекъсване на търговската дейност в обекта, което ще рефлектира както върху резултатите от нея, така и върху дължимите данъци.

Освен това въпросното нарушение само по себе си не е причинило вредни последици, т.к. извършените продажби са се регистрирали чрез работещото фискално устройство и дневните отчети са били налични в книгата, поради което са се отчитали реализираните доходи и са се гарантирали бюджетните приходи.

Доколкото се касае за първо нарушение и от него не са произтекли вредни последици, то прилагането на мярката за срок от пет дни не може да се приеме за съразмерно. В този аспект мярката засяга права и законни интереси на данъчно задълженото лице в по-голяма степен от необходимото за целта, за която се издава акта, поради което е в пряко нарушение на нормата на чл.6, ал.2 АПК.

Ето защо в случая прилагането на принудителната административна мярка запечатване на обект не съответства на предвидените в чл.22 ЗАНН цели и на регламентирания в чл.6 АПК принцип за съразмерност, което води до незаконосъобразност на оспорената заповед и е основание за отмяната й.

Предвид изложеното жалбата е основателна и ответната страна дължи направените и доказани  разноски по делото от страна на оспорващия в размер на 350 лева, с оглед разпоредбата на чл. 143 ал. 1 от АПК.

Водим от горното, ЯАС, четвърти административен състав

 

Р   Е   Ш   И   :

 

            ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-508-0339383/26.09.2019г.  на Началник отдел „Оперативни дейности“ Бургас, Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП, с която на основание чл.186, ал.1, т.1, б.“д“ и чл.186, ал.3 от Закона за данък върху добавената стойност(ЗДДС), за нарушение на чл. 42 ал. 1 т. 1 и чл. 42 ал. 1 т. 2 от Наредба Н-18/13.12.2006г. на МФ, във връзка с чл. 118 ал. 4 т. 1 от ЗДДС е наложена принудителна административна мярка    запечатване на търговски обект – *, находящ се в гр. Ямбол ул.*, стопанисван от оспорващия, както и забрана за достъп до него за срок от 5 дни.

         ОСЪЖДА Дирекция „Оперативни дейности“, Главна дирекция“Фискален контрол“ в Централно управление на НАП да заплати на ЕТ“И.-90-Д.И.“, със седалище и адрес на управление гр. Ямбол, ж.к. *,  *, представляван от Д.Т.И., сумата от 350/триста и петдесет/ лева, представляващи направените по делото разноски.

Решението подлежи на касационно обжалване пред ВАС в 14 – дневен срок от получаване на съобщението, че е изготвено.

 

                                 СЪДИЯ: /п/ не се чете