Определение по гр. дело №48118/2024 на Софийски районен съд

Номер на акта: Не е посочен
Дата: 29 септември 2025 г.
Съдия: Петя Петкова Стоянова
Дело: 20241110148118
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 14 август 2024 г.

Съдържание на акта

ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 40231
гр. София, 29.09.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 155 СЪСТАВ, в закрито заседание на
двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:ПЕТЯ П. СТОЯНОВА
като разгледа докладваното от ПЕТЯ П. СТОЯНОВА Гражданско дело №
20241110148118 по описа за 2024 година
ОПРЕДЕЛИ:
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 29.09.2025 година град София

СОФИЙСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД ІII ГО, сто петдесет и пети състав
На двадесет и девети септември две хиляди двадесет и пета година
В закрито заседание
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЕТЯ П. СТОЯНОВА

като разгледа докладваното от съдия Петя П. Стоянова
гражданско дело № 48118 по описа за 2024 година на СРС,
за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на Н. А. М., с ЕГН **********, със
съдебен адрес: гр. София, ул. „....................“ № 36, ет. 1, ап. 2, против Държавна агенция за
закрила на детето, с адрес: гр. София, ул. „................“ № 2, представлявана от Т.М.И., за
осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща обезщетение
за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки и
страдания, страх от отнемане на детето му, уплаха, силен стрес, нервно напрежение,
безсъние и паника, създадени неудобства и притеснения в резултат на непрофесионално и
1
вредоносно поведение на служители на ответника, които са поискали от сестрата на ищеца
да бъде заедно със съпруга си приемно семейство за отглеждане детето на ищеца на
15.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането –
15.03.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В исковата молба ищецът, чрез процесуалния си представител, твърди, че израснал в
неблагоприятна семейна среда, като на 27.11.2016 г. в дома, в който живеел със съпругата си
и двете им деца, избухнал пожар, който отнел живота им. След помощ от близки и лечение
успял да се справи и започнал работа в гр. София. По-късно сключил брак и на 09.09.2021 г.
му се родило дете. В началото на 2022 г. съпругата му била диагностицирана с рак и се
наложило ищецът да ползва отпуск, за да се грижи за детето. На 28.11.2023 г. съпругата му
починала. В началото месец септември 2023 г., когато детето започнало да посещава детска
ясла, ищецът започнал да си търси работа, за да бъде по-близо до детето, а през това време
помощ получавал единствено от майка си. На 10.01.2024 г. детето паднало от дивана, докато
ищецът извършвал домакинска работа, след което ищецът се обадил на тел. 112. След
пристигане на линейката, пред дома на ищеца имало и представители на МВР, които му
поискали документите за проверка, а впоследствие го съпроводили до болница в гр. Перник.
Наложило се ищецът да дава показания, а по-късно дежурната лекарка съобщила, че с детето
всичко е наред. На 21.02.2024 г. ищецът получил обаждане по мобилния си телефон от жена,
която се представила като служител на Дирекция „Закрила на детето“ и обаждането е по
повод сигнал по повод образувана преписка пред РПУ – Перник. Служителката уведомила
ищеца, че ако откаже разговор, ще уведоми органите на реда. На 01.03.2024 г. получил
обаждане от пощата в гр. Батановци със съобщение за препоръчано писмо. Когато получил
писмото и го прочел разбрал, че същото е по повод подаден сигнал и следва да се яви за
разговор в дирекцията. Ищецът бил уплашен, тъй като над две години и половина сам се
грижел за детето си, а единствената помощ, която получавал, била тази на майка му. Заедно с
детето ищецът отишъл в Дирекция „Закрила на детето“ в гр. Перник, където разговарял със
служител на дирекцията и с директорката, като след разговора бащата се успокоил, че няма
да му вземат детето. На 07.03.2024 г. било изпратено писмо до сестрата на ищеца с покана за
разговор в дирекцията. При посещение сестрата на ищеца била разпитана относно
условията, при които било отглеждано детето, след което служителка на ответника помолила
сестрата на ищеца да попълни декларация за отглеждане на детето на ищеца. След като
разбрал за случилото се ищецът получил задушаване, пристъп на паника, изпаднал в шок,
усетил силна тревожност. В следващите дни страдал от безсъние, че може да изгуби детето.
Не могъл нито да ходи на работа, нито да се грижи за детето си. Напуснал работата си,
потърсил лекарска помощ. Твърди, че при посещение на дирекцията в присъствието на
адвокат установили, че служителката не се е запознала изцяло с изпратеното писмо, а
декларацията за приемно семейство била предоставена на сестрата на ищеца поради грешка.
Отправеното предложение за настаняване на детето на ищеца в приемно семейство се
отразило неблагоприятно на ищеца, довело до изживени страх и притеснения от
възможността да му бъде отнето детето. С исковата молба са представени писмени
доказателства, направени са доказателствени искания.
2
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника Държавна агенция за закрила на детето, с който предявената искова
претенция се оспорва като недопустима и неоснователна. Оспорва се процесуалноправната
и материалноправната легитимация на ответника по предявения иск. Навеждат се
твърдения, че друго ведомство със статут на юридическо лице е пасивно легитимирано да
отговаря по предявения иск. Оспорва наведените в исковата молба твърдения относно
вината. Моли съда да прекрати производството по делото, съответно да отхвърли исковата
претенция. С отговора на исковата молба са представени писмени доказателства, направени
са доказателствени искания.
С оглед нормата на чл. 140 от ГПК подадената искова молба е редовна и отговаря на
изискванията на чл. 128 и чл. 129 от ГПК, а съобразно чл. 140, ал. 3 от ГПК делото следва да
бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание, за което да се призоват
страните,както и да им бъде съобщен проекта за доклад по делото.
Предявена е искова претенция от Н. А. М. против Държавна агенция за закрила на
детето за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, страх от отнемане на детето му, уплаха, силен стрес, нервно напрежение,
безсъние и паника, създадени неудобства и притеснения в резултат на непрофесионално и
вредоносно поведение на служители на ответника, които са поискали от сестрата на ищеца
да бъде заедно със съпруга си приемно семейство за отглеждане детето на ищеца на
15.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането –
15.03.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с
чл. 49 във връзка чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
Съобразно нормата на чл. 154 от ГПК в тежест на всяка от страните е да установи
фактите, на които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже
елементите от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане и
причинната връзка между тях, вида на претърпените вреди, възлагане на работа от ищеца, а
ответникът следва да докаже фактите, на които основана възраженията си.
С оглед на изразените твърдения на ищцовата страна, съдът намира, че страните
следва да бъдат напътени към спогодба, като се даде възможност на същите да се
споразумеят по отношение на повдигнатия пред съда правен спор, като се укаже на
страните, че могат да пристъпят към медиация или друг способ за уреждане на спора. На
страните следва да се укаже, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
По отношение на направените доказателствени искания, съдът намира следното:
Представените от ищеца с исковата молба и отговора на ответника писмени доказателства
следва да бъдат допуснати като допустими, относими и необходими. Искането на ищеца за
3
събиране на гласни доказателства съдът намира за основателно, но на ищеца следва да бъдат
дадени указания. По отношение на направените от ответника доказателствени искания
съдът ще се произнесе в съдебно заседание след изслушване становището на ищеца.
С оглед на гореизложеното и на основание чл. 140 от ГПК, Софийският районен съд,
ІII ГО, 155 състав,

О П Р Е Д Е Л И :

ВНАСЯ гр.д. № 48118/2024 г. по описа на Софийския районен съд за разглеждане в
открито съдебно заседание, и го НАСРОЧВА за 28.10.2025 г., 11,30 часа, за която дата и час
да се призоват страните, на които се връчи препис от това определение.
ПРЕПИС от отговора на исковата молба да се връчи на ищеца.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТА СИ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
Предявена е искова претенция от Н. А. М. против Държавна агенция за закрила на
детето за осъждане на ответника да плати на ищеца сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени
болки и страдания, страх от отнемане на детето му, уплаха, силен стрес, нервно напрежение,
безсъние и паника, създадени неудобства и притеснения в резултат на непрофесионално и
вредоносно поведение на служители на ответника, които са поискали от сестрата на ищеца
да бъде заедно със съпруга си приемно семейство за отглеждане детето на ищеца на
15.03.2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от деня на увреждането –
15.03.2024 г. до окончателното плащане на сумата, както и направените по делото разноски.
В законоустановения срок е постъпил отговор на исковата молба по смисъла на чл.
131 от ГПК от ответника Държавна агенция за закрила на детето, с който исковата претенция
се оспорва като недопустима и неоснователна, излагат се подробни съображения.
Така предявената искова претенция е с правно основание чл. 52 от ЗЗД във връзка с
чл. 49 във връзка чл. 45, ал. 1 от ЗЗД, направено е искане по реда на чл. 78, ал. 1 от ГПК.
СЪДЪТ приема, че между страните няма безспорни обстоятелства и права.
УКАЗВА на страните, че в тежест на всяка от страните е да установи фактите, на
които основава своите искания или възражения, като ищецът следва да докаже елементите
от фактическия състав на деликта – противоправно поведение, увреждане и причинната
връзка между тях, вида на претърпените вреди, възлагане на работа от ищеца, а ответникът
следва да докаже фактите, на които основана възраженията си.
ПРИКАНВА страните към спогодба и ги НАПЪТВА към медиация или друг способ
за доброволно уреждане на спора.
УКАЗВА на страните, че при постигане на спогодба, същата ще има силата на влязло
в сила решение, а при приключване на делото със спогодба може да се приложат
4
последиците на чл. 78, ал. 9 от ГПК.
ДОПУСКА приложените към исковата молба писмени доказателства.
ДОПУСКА приложените към отговора на исковата молба писмени доказателства.
УКАЗВА на ищеца, че следва най-късно в съдебно заседание да посочи фактите и
обстоятелствата, които ще установяват свидетелите, както и дали и тримата поискани
свидетели ще установяват едни и същи факти и обстоятелства.
УКАЗВА на страните за възможността да ползват правна помощ при необходимост и
право за това.
УКАЗВА на ищеца, че при неявяване в първото по делото заседание, невземане на
становище по отговора на исковата молба и липса на искане за разглеждане на делото в
негово отсъствие, при наличие на предпоставките на чл. 238 и чл. 239 от ГПК, съдът може
да постанови неприсъствено решение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.


РАЙОНЕН СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5