Решение по гр. дело №4825/2019 на Районен съд - Сливен

Р Е Ш Е Н И Е  № 260040

 

                                       21.08.2020 г., град Сливен

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СЛИВЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД      VІ-ти   ГРАЖДАНСКИ състав

в публично заседание на 23.07.2020г., в следния състав: 

 

                                                                              председател: МИНЧО МИНЕВ                                                     

секретар: Т. ИВАНОВА

прокурор: 

като разгледа докладваното от СЪДИЯ МИНЧО МИНЕВ

гр.дело № 4825 по описа за 2019 година и за да се произнесе, съобрази:

 

            Сливенският районен съд /СлРС/ е сезиран с исковата молба на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД /ПИБ/, със седалище гр.София, в която се твърди, че с ответника С.Р.А. е бил сключен договор за банков кредит, по силата на който му предоставила такъв, за текущи нужди, в размер на 3 000лв. Същият бил усвоен още в деня на сделката- 07.11.2013г., по конкретна банкова сметка. *** А. се задължил да го върне, заедно с годишна лихва, чийто размер се определял от сбора на базовия лихвен процент на банката към онзи момент /6.19 годишно/, увеличен с надбавка /7.6%/, на шестдесет погасителни вноски, съгласно погасителен план, с краен срок 27.10.2018г. Той обаче не извършил всички необходими плащания, тъй като по главницата направил вноски до 27.08.2015г., а по лихвата- до 27.09.2015г.вкл. Така от следващия ден изпаднал в забава, като просрочил тридесет и осем вноски, които продължавал да дължи. Освен това, с факта на забавата банката свързва и друго свое вземане- съгласно конкретен текст на договора, плащания, дължими, но неизвършени в срок, се отнасяли в просрочие и се олихвявали с лихвен процент с наказателна надбавка /в размер на законната лихва, считано от деня, следващ датата на падежа на съответната вноска/.

Поради липсата на престации от мъжа, банката се обърнала за съдействие към съда, със заявление по чл.417 от ГПК, при което й били издадени изпълнителен лист и заповед за незабавно изпълнение, с която на А. било разпоредено да й заплати общо 3 557.59лв., от които: 2 123.05лв.- непогасена главница; 513.41лв.- непогасена договорна лихва за периода 27.09.2015г.- 27.10.2018г. и просрочена наказателна лихва 921.13лв., дължима за периода 28.09.2017г.- 11.03.2019г. След това банката образувала с тях изпълнително дело, но плащане не последвало, а тя предявява искове съда с решение да приеме за установено, че мъжа й ги дължи. Също така, претендира разноски – направени както в заповедното производство, така и в настоящия исков процес, а за двете производства- и юрисконсултско възнаграждение.

 

            На ответника бе връчен, чрез назначения му от съда, в хипотезата на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител, препис от исковата молба и в установения с чл. 131 ал. 1 от ГПК едномесечен срок е депозиран писмен отговор. В него адвоката от АК Сливен навежда няколко възражения, въз основа на които извлича становище за неоснователност на исковете.

 

            На проведените по делото съдебни заседания както за ищцовото дружество, така и за ответника, се явиха процесуални представители, чрез които по същество се поддържат исковете, съответно- възраженията против тях.  

 

След като обсъди събраните по делото доказателства съда приема, че са установени следните факти:

От документа, представляващ листи №№6 и 7 от материалите по делото се установява, че на 07.11.2013г. в гр.Сливен е сключен договор- № 044LD-R-001525, по силата на който ПИБ е предоставила на С.Р.А. банков кредит в размер на 3 000лв. с каузи за условия, начин и срок на връщане, вкл. и съгласно погасителен план- л.8 от делото, както са твърдяни в исковата молба и описани от съда по-горе в това решение.  

Част от доказателствения по делото материал са Общите услвия /ОУ/ на ПИБ за отпускане на кредити на физически лица.

 

Въз основа на заключението на вещото лице по назначената по делото, по уважено доказателствено искане на ищеца, счетоводна експертиза, съда приема, че на 07.11.2013г. по конкретна разплащателна сметка на А. е постъпила сумата 3 000лв. с основание „Усвояване на кредит по Договор за банков кредит № 044LD-R-001525 на С.Р.А..“ Въз основа на заключението и тъй като ответника не ангажира доказателства, а това бе в неговата доказателствена тежест, да е извършил плащания, освен признаните от ПИБ в исковата молба, съда приема, че по процесния договор А. е правил погасителни вноски в периода 27.11.2013г.- 27.09.2015г., на обща стойност 1 569.94лв., с които е погасил 876.95лв. от главницата; 656.60лв. от договорната лихва и 36.39лв. от наказателна лихва, като след това е преустановил престациите и е в просрочие за 38 погасителни вноски и  към 12.03.2019г., а същи и 03.09.2019г., дължи главница в размер 2 123.05лв.; договорна лихва в размер 513.41лв., за периода 27.09.2015г.-27.10.2018г. и наказателна лихва от 921.13лв. за периода 28.09.2017г.- 11.03.2019г.

Заключението съда кредитира, тъй като е обективно и компетентно изготвено, а и като неоспорено от страните по делото и неопровергано от друг доказателствен материал.

 

За вземанията си ПИБ е депозирало, на 12.03.2019г., пред Сливенски районен съд заявление по чл.417 от ГПК и са му издадени, в производството по  ч.гр.дело № 1348/ 2019 г., заповед за незабавно изпълнение и изп.лист, с която - заповед № 964/ 19.03.2019г., на С.Р.А. е разпоредено да й заплати цитираните в предходния абзац суми, както и лихва за забава върху главницата, считано от 12.03.2019г. до окончателното й изплащане, а и разноски 71.15лв. и юрисконсултско възнаграждение 150лв. Срещу заповедта мъжа не е подал възражение по чл.414 от ГПК, но и не намерен от съдебния изпълнител, за да му бъде връчена тя. По тази причина заповедния съд е дал указания на кредитора -заявител, а вече и взискател, че за да запази вземанията си, трябва да установи съществуването им в исков процес. ПИБ своевременно е предприело необходимите процесуални действия, в резултат на които е образувано настоящото гражданско дело /№ 4825/2019г. по описа на СлРС/.

 

Така установените факти налагат следните правни изводи:

Предявени са искове за установяване съществуването на парични вземания /положителни установителни искове/. Съдът ги намира за основателни, тъй като от събраните по делото доказателства, чрез представените от ищеца документи и заключението на вещо лице, изготвено в изпълнение на поставени към назначената в делото счетоводна експертиза, се установи, че страните са били в договорни отношения, въз основа на сключен на 07.11.2013г. Договор банков кредит. Доказано бе от банката -ищец, че тя е изпълнила основното си договорно задължение-  като е предоставила на мъжа /чрез превод по конкретна негова разплащателна сметка/ кредит в размер 3 000лв. Ответникът обаче не ангажира доказателства да е изпълнил своите задължения точно- тъй като не представи доказателства да е извършил всички предвидени погасителни вноски, а те са за заплащане на главница и възнаградителната лихва на банката. Напротив, при извършената счетоводна проверка експерта е установила, че А. е направил по-малко от половината вноски, като е в просрочие за последните 38 от тях /от общо 60 по погасителен план/. Съдът приема, че всички те са дължими, тъй като падежа дори и на последната е настъпил, при това е настъпил още преди банката да се обърне за съдействие към съда, като подаде заявление по чл.417 от ГПК за заповедно производство. Така е, защото съгласно договора и погасителния план към него, крайния момент за връщане на кредита е датата 27.10.2018г., а заявлението си ПИБ е подала пред съда на 12.03.2019г. Ето защо съда приема, че ответника дължи на банката-ищец както главница, така и възнаградителната лихва, в размера на непогасените вноски, а те, видно отново от заключението на вещото лице, са главница в размер 2 123.05лв. и договорна лихва в размер 513.41лв., за периода 27.09.2015г.- 27.10.2018г. Може на това място да се коментира, че заплащането на възнаградителна лихва е изрично уговорено между страните по процесния договор- с т.4 от него.

С липсата на коментираните погасителни вноски кредитополучателя не сама е останал задължен за тях, но и е изпаднал в забава- защото е настъпил падежа на всяка от тях. Така се е активирала договорна клауза-  т.10 от договора, съгласно която плащания, дължими, но неизвършени в срок, се отнасят от банката в просрочие и се олихвяват освен с договорения в т.4 лихвен процент /възнаградителната лихва/, също и с наказателна надбавка в размер на законната лихва, считано от деня на датата на падежа на съответната вноска. Впрочем, законодателя изрично е предвидил- с разпоредбата на чл.86 от Закона за задълженията и договорите, че ако длъжника изпадне в забава, дължи на кредитора си обезщетение, за вредите, които последния търпи от тази забава. Видно от заключението на вещото лице, по процесния договор е дължима наказателна лихва от 921.13лв. за периода 28.09.2017г.- 11.03.2019г.

 

Явно е при това положение, че съда уважава всички предявени искове и то изцяло. Този изход на делото означава, че ПИБ има право на сторените от него разноски, при това в пълен размер-чл.78 ал.1 от ГПК- разноски както в настоящия исков процес, така и в заповедното производство. В последното, видно от заповедта за незабавно изпълнение, те са в размер 71.15лв. Толкова и ще му бъдат присъдени с решението. В исковия процес разноските на банката са в размер 850лв., от тях: 80лв.- заплатена държ.-такса за образуване на делото; 490лв.- внесено от ищеца възнаграждение за особения процесуален представител на ответника и 180лв.- депозит за вещо лице.

Ищецът има право и на юрисконсултско възнаграждение- защото е юридическо лице /като търговско дружество/ и бе представляван – както в заповедното производство, така и в исковия процес, от юрисконсулт- чл.78 ал.8 от ГПК. Размерът на възнаграждението в заповедното производство е определен от заповедния съд- той е толкова, колкото е по заповедта за изпълнение- 150лв. Точно в този размер и ще бъде присъдено. За исковия процес ПИБ търси юриск.възнаграждение от 450лв.- видно от списъка по чл.80 от ГПК. Съдът обаче намира, че се дължи в по-малък размер, защото: съгл.ал.8 на чл.78 от ГПК, възнаграждението за юрисконсулт се присъжда в размер, определен в наредба, която е издадена на основание чл.37 от Закона за правната помощ. Това е Наредбата за заплащането на правната помощ, в чл.25 ал.1 от която е предвидено, че при дела с материален интерес, възнаграждението е от 100лв. до 300лв. Т.е., максималният размер по закон е много по-малък от претендирания по делото. Така също, имайки предвид фактическата и правна сложност на делото /не особено големи/ съдията-докладчик намира, че на ищеца се следва юриск. възнаграждение в размер 150лв.

В края трябва да се коментира, че в случая са налице предпоставки за прилагане на чл.77 от ГПК- защото ищеца е внесъл държавна такса за образуване на делото, в т.ч. заповедното производство, от общо 151.15лв.: 71.15лв. в заповедното производство и 80лв. довнесена държ.такса за исковия процес. Предмет на последния обаче са три иска, те са оценяеми и за всеки от тях се дължи такса от 4% от цената им, но не по-малко от 50лв.- чл.1 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. Т.е., дължима от ПИБ е държ.такса от общо 184.92лв., което означава, че трябва да довнесе за такса сумата 33.77лв.

 

При горните аргументи, Сливенски районен съд

 

                                              Р  Е  Ш  И :

 

ПРИЕМА на основание чл. 415 ал. 1 и чл. 422 ал. 1 от ГПК за установено, че С.Р.А. с ЕГН ********** и адрес: ***, представляван по делото от назначения му от съда, в усл. на чл.47 от ГПК, особен процесуален представител- адв.Д. *** дължи на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище гр. София и адрес на управление на дейността: бул. ”Драган Цанков” № 37 и ЕИК: *********, със съдебен адресат – юриск.Е.Р.,***, сумите, за които са й издадени, в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1348/2019г. по описа на Сливенски районен съд, заповед за незабавно изпълнение № 964/ 19.03.2019г. и изпълнителен лист от същата дата.

 

ОСЪЖДА С.Р.А. с ЕГН ********** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище гр. София и ЕИК: ********* на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1348/2019г. СлРС- 71.15 лв. /седемдесет и един лева и петнадесет стотинки/.

ОСЪЖДА С.Р.А. с ЕГН ********** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище гр. София и ЕИК: ********* на осн. чл. 78 ал. 1 от ГПК разноски в настоящия исков процес /гр.д.№ 4875/2019г. СлРС/ в пълен  размер – 850 лв. /осемстотин и петдесет лева/.

ОСЪЖДА С.Р.А. с ЕГН ********** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище гр. София и ЕИК: ********* на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение в заповедното производство, развило се в ч.гр.д.№ 1348/2019г. СлРС – 150 лв. /сто и петдесет лева/.

ОСЪЖДА С.Р.А. с ЕГН ********** да заплати на „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище гр. София и ЕИК: ********* на осн. чл. 78 ал. 8 от ГПК юрисконсултско възнаграждение  за настоящия исков процес /гр.д.№ 4875/2019 на СлРС/ в размер 150 лв. /сто и петдесет лева/, а отхвърля като неоснователно искането над този размер до пълния претендиран- 450лв.

 

ОСЪЖДА „ПЪРВА ИНВЕСТИЦИОННА БАНКА” АД, със седалище гр. София и ЕИК: ********* да заплати на осн. чл. 77 от ГПК на държавата, в полза на Сливенски районен съд, за държавна такса за образуване на делото сумата 33.77лв. /тридесет и три лева и седемдесет и седем стотинки/.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване и може да се обжалва по следния начин: пред Сливенски окръжен съд, но чрез районния съд, с въззивна жалба, която трябва да се подаде в 2-седмичен срок, считано от момента, в който бъде връчено на съответната страна.

 

 

                                                                                  РАЙОНЕН СЪДИЯ: