РЕШЕНИЕ № 131
гр. Бургас, 27.01.2010 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното
заседание на двадесет и пети януари през две хиляди и десета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов
при секретаря Елена Христова,
като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 5859 по описа
за 2009-а година, за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по реда на чл. 321, ГПК във вр. с чл. 49 и чл. 59, СК.
Делото е образувано по повод
исковата молба на А.Ю.А., с която претендира прекратяване на гражданския й брак
с О.М.А.,***, сключен на ... год. в с. С., Община Р., поради дълбокото му и
непоправимо разстройство по вина на съпруга-ответник; предявени са и обективно
съединени небрачни искове – за предоставяне на ищцата упражняването на
родителските права върху двете родени от брака непълнолетни дъщери Ф. М. и Хава
М.; за осъждане на бащата да заплаща месечна издръжка на дъщеря си Ф. в размер
от 120 лева и на дъщеря си Х. – в размер от 100 лева, дължими за минало време –
от 19.08.2008 год. до предявяване на исковете, както и за в бъдеще, начиная от
предявяване на исковете до настъпване на основание за изменение или
прекратяване на задълженията, ведно със законната лихва за забава; за
предоставяне на майката ползването на семейното жилище, находящо се в гр.
Бургас; ангажира доказателства, претендира разноските по делото.
Ответникът не се явява по делото;
назначеният му от съда процесуален представител – чл. 47, ал. 6, ГПК, оспорва
брачния иск в частта му за вината на ответника, а по размер – претенциите за
издръжка на двете деца; не ангажира доказателства.
ДСП-Бургас не изразява становище
по делото.
Съдът, след
запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по
делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни
разпоредби, намира за установено:
Видно от
представените по делото удостоверения, О. и А.А. са сключили граждански брак
помежду си на ... год. в с. С., Община Р. през времетраене на който са родени дъщерите
им Ф. (род. на *** год.) и Х. (род. на *** год.), двете непълнолетни към
настоящия момент. Ищцата твърди, че още след сключване на брака съпругът започнал
да упражнява физическо и психическо насилие над съпругата си, а по-късно – и
срещу двете си деца; твърди, че ответникът не се грижел за домакинството и не
осигурявал издръжка. По делото е разпитан свидетелят Н. Г., без родство със
страните, която твърди, че О.А. се държал грубо и агресивно със съпругата и
децата си, ругаел ги и не проявявал интерес към тях. Според свидетеля, ищцата
полагала всички необходими грижи за поддържане на семейството и за отглеждане
на децата, докато ответникът не оценявал нейните усилия, обиждал я и я
заплашвал, особено в периодите след употреба на алкохол, в резултат на което
здравословното състояние и емоционалното равновесие на съпругата се влошили. По
отношение твърдението за физическа агресия, по делото са представени съдебни
актове по гр. д. № ... год. на БРС (приложено), с които ответникът е отстранен
от семейното жилище на страните, на основание чл. 5, ЗЗДН, предвид упражненото
от него домашно насилие на 03-и, 10-и и 12.07.2009 год.
При така изложената
фактическа и правна обстановка съдът намира иска за прекратяване на брака между
страните за основателен. Показанията на разпитания по делото свидетел, които
съдът кредитира предвид преките му и трайни наблюдения над живота на страните,
сочат, че отчуждаването между съпрузите се дължи единствено на укоримото
поведение на съпруга О.А.. То се изразява в явно неуважителното му отношение
към съпругата и дъщерите му, изразено чрез трайното физическо и психическо
насилие, в неполагането на грижи за семейството и дезинтересирането от
съпругата и двете деца (чл. 14, СК). Поведението на ответника и ясно
демонстрираното му нежелание да поддържа нормални семейни и родителски отношения
е в разрез с обществените норми за съпружеска грижовност и внимание. Укоримото
поведение на О.А. е засегнало дълбоко устоите на брачната му връзка с ищцата,
при пълна липса на доказателства за противобрачно поведение и на съпругата.
Това обстоятелство, както и липсата на поддържани нормални семейни отношения
между страните, сочат настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство, което
налага прекратяване на брачната връзка между страните по вина на съпруга О.А..
Уважаването на иска
за прекратяване на брака между страните налага произнасяне от съда по
предявените небрачни искове.
Упражняването на
родителските права върху двете непълнолетни дъщери Фатме и Хава съдът намира,
че следва да бъде предоставено на ищцата – чл. 59, ал. 1, ал. 2 във вр. с ал. 4, СК. По делото не се спори, че от момента на раждането им грижи за децата полага
майката, нейната грижовност и родителските й качества се установяват от показанията
на разпитания свидетел и от разказите на двете деца при изслушването им от съда
за отношенията им с майката – чл. 15, ЗЗДет, чл. 49, ал. 6, СК, а това налага
запазване на съществуващото статукво, което е в интерес на непълнолетните дъщери.
Последица от
уважаване на небрачната претенция за родителските права е произнасяне по режима
на лични отношения между децата и баща им – императиви на чл. 49, ал. 3 във вр.
с ал. 2, СК и чл. 322, ал. 2, ГПК. Съдът намира, че следва да уреди възможност
за ежемесечен контакт между бащата и двете му дъщери, през всяка първа и трета неделя
от месеца, от 9 ч. до 17 часа, както и 5 дена през лятото, когато майката не
ползва годишния си отпуск. По делото няма данни за съществуващи поддържани чести
отношения между децата и баща им, поради което възможността за контакти между
тях не следва да бъде по-разширена към настоящия момент.
По отношение
издръжката на децата. Нормата на чл. 143, ал. 1, СК задължава родителя да
осигурява необходимата на детето си издръжка, при съобразяване с корективите на
чл. 142, ал. 1, СК. Делото не съдържа доказателства дали ответникът е
осигурявал материална издръжка на дъщерите си през процесния 1-год. период за
минало време – 19.08.2008-19.08.2009 год. Според показанията на свидетеля, ищцата
работела извънредно, за да посрещне материалните нужди на семейството, докато бащата
епизодично участвал в издръжката му – с продукти или с внасяне на пари в
семейния бюджет, а това налага извода, че липсват доказателства за трайно
активно поведение на съпруга О.А. в издръжката на двете деца – чрез лични
грижи, чрез натурална или парична издръжка. Изложеното мотивира съда да приеме,
че исковете за издръжка са доказани по основание и за миналия 1-годишен период
– чл. 149, СК. Ищцата не е ангажирала доказателства относно паричните доходи на
ответника, но неговата трудоспособна възраст позволява полагане на труд, срещу
заплащането на който да осигурява своите и тези на децата си материални нужди. При
определяне размерите на издръжките съдът се съобразява с възрастта на двете
деца – 14 и 15 год., с икономическата обстановка в страната и с училищното
обучение на Ф. и Х. – вж. представените служебни бележки на ОУ „Петко Росен”. Изложеното
налага уважаване на исковете по основание, а по размер – за сумите от 100 лева
месечно за всяко едно дете, дължими за процесния минал период, както и за в
бъдеще, от предявяването им – 19.08.2009 год., до настъпване на основание за
изменение или прекратяването на задължението, ведно със законната лихва. Определеният
размер на издръжката е в границите на нормативното установяване съгл. чл. 142,
ал. 2, СК, т. е. защитени са правата и законните интереси на непълнолетните деца
на страните – чл. 59, ал. 5, СК. В тази насока възраженията на ответника за
горната граница на издръжката са неоснователни, тъй като разпоредбата на § 5,
ал. 1 от ПЗР на СК урежда максималната сума за издръжка, заплащането на която
се поема от Държавата, но тя не въвежда максимален размер на издръжката, определяна
от съда. Върху паричните си задължения бащата следва да заплаща и законна лихва
при забава – чл. 146, ал. 1, изр. второ, СК, считано от предявяване на
претенциите. По отношение горницата от 20 лева исковете за издръжка на Ф. А. за
минало и за в бъдеще са неоснователни и следва да бъдат отхвърлени, тъй като не
са налице доказателства за необходимост от определяне на издръжката в този по-висок
размер.
По иска с правно
основание чл. 56, СК. По делото не се спори, че семейното жилище на страните представлява
апартамент № 22 в гр. Б., ж. к. ..., бл. 5, описан в представения по делото наемен
договор от 12.10.2004 год. Предвид факта, че упражняването на родителските
права е предоставено на майката, следва да бъде уважена и претенцията й за
ползването на семейното жилище, като се отчетат и обстоятелствата, че
отношенията между съпрузите не са търпими и липсва насрещно искане от ответника
за същото право (12-88-ОСГК, 1327-94-ІІ ГО на ВС).
Предвид липсата на
изрична воля за това при предявяване на исковата молба или в хода на делото,
съдът не дължи произнасяне по въпроса за промяна на фамилното име на съпругата.
Основателността на
исковете налага, на основание чл. 78, ал. 1 във вр. с чл. 329, ал. 1, ГПК,
уважаване молбата на съпругата А.А. за осъждане на ответника да й заплати направените
деловодни разноски в общ размер от 738 лева.
Разпоредбата на чл. 329, ГПК налага осъждане на ответника да заплати по сметка ***зводството в размер от
50 лева (чл. 7, т. 2 от Тарифа за държавните такси), както и държавна такса
върху задълженията за месечни издръжки за минало време и за в бъдеще – общо 388
лева.
В изпълнение нормата на чл. 242,
ал. 1, ГПК съдът следва да постанови предварително изпълнение на решението в
частта му относно присъдените месечни издръжки.
Мотивиран от изложеното, на основание
чл. 235, ГПК,
Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
ПРЕКРАТЯВА гражданския
брак, сключен на ... год. в с. С., Община Р., между А.Ю.А., ЕГН **********,***,
ж. к. ..., бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, и О.М.А., ЕГН **********,***, ж. к. .. ..,
бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, за който е съставен Акт за граждански брак № ...
на Община Р., поради дълбокото му и непоправимо разстройство.
ОБЯВЯВА, че вина за дълбокото и
непоправимо разстройство на брака има съпругът О.М.А..
ПРЕДОСТАВЯ
упражняването на родителските права върху ненавършилите пълнолетие дъщери на
страните Ф. О.М., ЕГН **********, и Х. О.М., ЕГН **********, на майката А.Ю.А..
ОПРЕДЕЛЯ режим на
лични отношения между бащата О.М.А. и двете му ненавършили пълнолетие дъщери Ф.
О.М. и Х. О.М. както следва: всяка първа и трета неделя от месеца, от 09:00 до
17:00 часа, както и 5 (пет) дена през лятото, когато майката А.А. не ползва
платения си годишен отпуск.
ОСЪЖДА бащата О.М.А.,
ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, на основание чл. 149
във вр. с чл. 143, ал. 1, СК, да заплати на ненавършилата си пълнолетие дъщеря Ф.
О.М., ЕГН **********, със съгласието на майката-законен попечител А.Ю.А., ЕГН **********,***,
ж. к. ..., бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, месечна издръжка в размер от 100 (сто)
лева, дължима за 1-годишен минал период – 19.08.2008-19.08.2009 год., ведно със
законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски, считано
от 19.08.2009 год. до окончателното изплащане на сумите, и ОТХВЪРЛЯ иска за
горницата му от 20 лева до претендираната месечна издръжка за минало време от 120
лева.
ОСЪЖДА бащата О.М.А.,
ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, на основание чл.
143, ал. 1, СК, да заплаща на ненавършилата си пълнолетие дъщеря Ф. О.М., ЕГН **********,
със съгласието на майката-законен попечител А.Ю.А., ЕГН **********,***, ж. к. ...
..., бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, месечна издръжка в размер от 100 (сто) лева, начиная
от 19.08.2009 год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
задължението, ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от
месечните вноски, и ОТХВЪРЛЯ иска за горницата му от 20 лева до претендираната
месечна издръжка за бъдещо време от 120 лева.
ОСЪЖДА бащата О.М.А.,
ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, на основание чл. 149
във вр. с чл. 143, ал. 1, СК, да заплати на ненавършилата си пълнолетие дъщеря Х.
О.М., ЕГН **********, със съгласието на майката-законен попечител А.Ю.А., ЕГН **********,***,
ж. к. ..., бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, месечна издръжка в размер от 100 (сто)
лева, дължима за 1-годишен минал период – 19.08.2008-19.08.2009 год., ведно със
законната лихва за забавено плащане на всяка една от месечните вноски, считано
от 19.08.2009 год. до окончателното изплащане на сумите.
ОСЪЖДА бащата О.М.А.,
ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, на основание чл.
143, ал. 1, СК, да заплаща на ненавършилата си пълнолетие дъщеря Х. О.М., ЕГН **********,
със съгласието на майката-законен попечител А.Ю.А., ЕГН **********,***, ж. к. ...
..., бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, месечна издръжка в размер от 100 (сто) лева, начиная
от 19.08.2009 год. до настъпване на основание за изменение или прекратяване на
задължението, ведно със законната лихва за забавено плащане на всяка една от
месечните вноски.
ПРЕДОСТАВЯ на
съпругата А.Ю.А. ползването на семейното жилище, представляващо апартамент № 22,
находящ се в гр. Б., с полезна площ от 79.30 кв. м., ведно с принадлежащото към
него избено помещение.
ОСЪЖДА О.М.А., ЕГН **********,***,
ж. к. ..., бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, на основание чл. 78, ал. 1, ГПК, да
заплати на А.Ю.А., ЕГН **********,***, ж. к. ..., бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, деловодни
разноски в размер от 738 (седемстотин тридесет и осем) лева.
ОСЪЖДА О.М.А., ЕГН **********,***,
ж. к. ..., бл. 5, вх. 4, ет. 8, ап. 22, да заплати на Бургаския районен съд държавна
такса в размер от 438 (четиристотин тридесет и осем) лева.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на настоящото решение в частите му относно присъдените
месечни издръжки.
Решението може да бъде обжалвано от
страните по въззивен ред пред БОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от
съдебния акт.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот
Атанасов
Вярно с оригинала:
Елена Христова