ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10676
гр. София, 05.03.2025 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 154 СЪСТАВ, в закрито заседание на
пети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА
като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Б. АЛЕКСАНДРОВА Гражданско
дело № 20241110114279 по описа за 2024 година
Производството по делото е образувано, въз основа на искова молба и
молба[1]уточнение към нея с вх. № 118217/10.04.2024 г., подадена от Г. М. Д.
против „Неткредит“ ООД, с която е предявен осъдителен иск с правно
основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за осъждане на ответника да върне на
ищцата сумата от 28,92 лева, платена при начална липса на основание –
нищожна клауза от договор за потребителски кредит “до 500” №
202303080414480102 от 08.03.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
14.02.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане.
С решение № 22684/13.12.2024 г. съдът е отхвърлил предявения от Г. М.
Д. осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за
осъждане на “Неткредит” ООД да заплати на Г. М. Д. сумата 28,92 лева -
платена при начална липса на основание, с която ответникът неоснователно се
е обогатил въз основа на плащане по нищожна клауза за неустойка по чл. 6,
вр. чл. 4, ал. 3 от договор за потребителски кредит “до 500” №
202303080414480102 от 08.03.2023 г., начислена във връзка с транш в размер
на 200,00 лева, усвоен на 14.08.2023 г., ведно със законната лихва, считано от
14.02.2024 г. /датата на депозиране на исковата молба в съда/ до окончателното
изплащане, като ПОГАСЕН ЧРЕЗ ПЛАЩАНЕ в хода на процеса. На
основание чл. 78, ал. 1 от ГПК съдът е осъдил “Неткредит” ООД да заплати на
Г. М. Д. сумата 42,50 - разноски за държавна такса, тъй като до приключване
на последното по делото открито съдебно заседание ищцата не е представила
доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Доказателства в тази връзка са представени едва с молба с вх. №
319217/09.10.2024 г., докладвана след о.с.з., в което съдебното дирене е
приключено и делото е обявено за решаване.
С молба с вх. № 319217/09.10.2024 г. ищцата, чрез адв. Д., уведомява
съда, че няма възможност да присъства в насроченото за 09.10.2024 г. открито
съдебно заседание, като моли делото да се гледа в нейно отсъствие. Поддържа
1
изцяло исковата молба, уточнителна молба от 10.04.2024 г. и становище от
15.08.2024 г. Моли съда да се произнесе с решение при условията на чл. 237,
ал. 1 от ГПК. Релевира възражение по реда на чл. 78, ал. 5 от ГПК за
прекомерност на претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. В
случая посочената молба с вх. № 319217/09.10.2024 г. е докладвана след
проведеното на 09.10.2024 г. открито съдебно заседание, в което е приключено
съдебното дирене и делото е обявено за решаване. Видно от изрично
отбелязване върху молбата същата е постъпила в деловодството на съда на
10.10.2024 г. в 15:30 часа, т.е. в този момент изявлението на ищцата е
достигнало до съда. Следва да се отбележи, че о.с.з. от 09.10.2024 г. е
започнало в 11:36 часа и е приключило в 11:46 часа, като безспорно се
установява, че в посочения интервал от време молбата на ищцата все още не е
била постъпила в деловодството на съда, съответно няма как същата да е била
докладвана в проведеното открито съдебно заседание, респ. отразена в
протокола от същото. Видно обаче от приложените извлечения от ЕИСС
молбата е подадена на 08.10.2024 в 14:31 чрез ЕПЕП, т.е. същата е била
подадена своевременно.
Съдът намира, че е спазена разпоредбата на чл. 248, ал. 2 от ГПК като
препис от молба за изменение на решението в частта за разноските е връчен на
другата страна, като е постъпил отговор от ищеца по искането за изменение на
решението в частта за разноските.
Съдът след като съобрази направеното искане намира следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 248, ал. 1 от ГПК в срока за обжалване на
решението съдът по искане на страните може да допълни или да измени
постановеното решение в частта му за разноските. В конкретния случай, е
налице искане за изменение на решението в частта за разноските, доколкото
съдът подробно в мотивите си е посочил, че те следва да бъдат възложени в
тежест на ответника.
В случая с молбата по чл.248 ГПК ищецът по делото е поискал
изменение на определените от съда разноски, изразяващи се в заплатено
адвокатско възнаграждение, доколкото с мотивите на съдебното решение
съдът не е присъдил адвокатско възнаграждение поради липса на представени
доказателства за сторени разноски за адвокатско възнаграждение.
Тълкуването на нормите на чл.78, чл.80 и чл.248 ГПК налага извода, че
искането за присъждане на разноски и представянето на списък по чл.80 ГПК
са логически материалноправно обвързани, а така и поначало
процесуалноправно обвързани по време. Срокът на нормата по чл.80 ГПК
касае не само искането за присъждане на разноски, а и всички искания на
страните във връзка със спора по разноските, който по същността си е
материалноправен и свързан с предмета на делото.
В конкретния случай списъкът по чл.80 ГПК, както и договорът за
правна защита и съдействие са били предявени своевременно посредством
ЕПЕП, но не са докладвани в проведеното по делото открито съдебно
заседание, поради забавяне на входирането им по електронното дело. Ето
защо настоящият съдебен състав намира, че следва да се приеме, че искането
2
за изменение на разноските е допустимо и следва да бъде разгледано в
настоящото производство, като своевременно направено в срока за обжалване
на решението.
Видно от представените по делото доказателства ищецът е сторил
разноски за адвокатско възнаграждение съгласно представения договор за
правна защита и съдействие, имащ характер на разписка за платено в брой
адвокатско възнаграждение в размер на 360 лв.
Своевременно е направено възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение в последното по делото открито съдебно заседание, което
също следва да бъде разгледано в настоящото производство.
Договореното от ищеца и неговият процесуален представител размер на
адвокатското възнаграждение е определен под минималния такъв, зададен
Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения
Висшия адвокатски съвет, която макар и да не обвързва в съда, в какъвто смисъл е даденото
тълкуване в решението по дело C-438/22 на СЕС, поставя определени ценови критерии за
предоставените от адвокатите правни услуги. Съобразявайки свободата на договарянето и
отчитайки фактическата и правна сложност на настоящото дело, съдът намира, че следва да се
присъди платеното от ищеца съгласно представения договор адвокатско възнаграждение в размер
на 360 лв.
Предвид на изложеното, искането с правно основание чл. 248 от ГПК се
явява основателно и следва да бъде допълнено постановеното съдебно решени
в частта за разноските.
Воден от горното, Софийски районен съд, ГО, 154-ти състав
ОПРЕДЕЛИ:
ДОПЪЛВА Решение № 22684 от 13.12.2024 г. постановено по гр.д. №
14279/2024 г. по описа на СРС, 154 състав В ЧАСТТА ЗА РАЗНОСКИТЕ,
като:
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК “Неткредит” ООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. С..., да заплати на Г. М.
Д., ЕГН **********, с адрес: гр. В..., сумата от 360 лв. разноски за адвокатско
възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да се обжалва пред Софийски Градски съд в
двуседмичен срок от връчване на препис от него на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3