О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№VІ-1459 25.08.2017 г. Град Бургас
Бургаският окръжен съд, гражданско отделение, VІ въззивен
състав
На двадесет и пети август две хиляди и седемнадесета
година
В закрито заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ТАНЯ РУСЕВА-МАРКОВА
ЧЛЕНОВЕ: 1.ГАЛЯ БЕЛЕВА
2.ЕЛЕОНОРА КРАЛЕВА
като разгледа докладваното от съдия Белева
въззивно гражданско дело №941 по описа за 2017 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
С решение №36 от 9.03.2017г., постановено
по гр.д.№1161 по описа на Районен съд- Несебър за 2015г. е уважен иск с правно
основание чл.21, ал.1 СК (отм.), като е прието за установено по отношение А.С. ***,
че И.Б.С. *** е изключителен собственик на недвижим имот, представляващ
АПАРТАМЕНТ № 4, изграден в ЖСК „Кристал“, комплекс „Младост-2“, бл.47, кв.95,
парцел ІІ по плана на гр.Несебър, представляващ самостоятелен обект, находящ се
в сграда 1, разположена в ПИ с идентификатор 51500.502.411 с предназначение-
жилище, апартамент, със застроена площ 82,12 кв.м., състоящ се от дневна,
кухня-трапезария, две спални, баня-тоалетна, тоалетна, две тераси и коридор,
ведно с прилежащата му изба с площ от 12,56 кв.м. и таванско помещение №4 с
площ от 25,80 кв.м., ведно с 6,316% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж, както и на ГАРАЖ №1 на площ от 22,81 кв.м., представляващ
самостоятелен обект в сграда 1, построена в гореописания ПИ, с предназначение
на обекта- за офис, ведно с 1,349% ид.ч. от общите части на сградата и от
правото на строеж.
Със същото решение е отхвърлен
иска за делба на гореописаните имоти,
предявен от А.С. *** против И.Б.С. ***.
С решението няма произнасяне по
инцидентния установителен иск с правно основание чл.76 ЗН, предявен от А.С. *** против И.Б.С. *** и Т.Г. ***.
Решението е съобщено на страните
както следва: на 12.05.2017г. на ищцата, чрез адв.Славов; на 14.03.2017г. на
ответниците, чрез пълномощника им адв.Ж.И..
На 24.03.2017г. по пощата е подадена
въззивна жалба от А.С.С., чрез пълномощника й адв.С., с която решението е
обжалвано изцяло. Въззивницата счита, че първоинстанционното решение е необосновано,
незаконосъобразно и постановено при съществени нарушения на процесуалните
правила. Намира, че решаващите мотиви на съда да уважи иска за пълна трансформация
са незаконосъобразни и необосновани. Насрещният иск не бил доказано при
условията на пълно и главно доказване, а като го е уважил районният съд се е
произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС по чл.290 ГПК.
Изложени са оплаквания за допуснати процесуални нарушения- незаконосъобразно
били изключени в последното съдебно заседание от доказателствения материал молба от ответницата до председателя на ЖСКА
„Младост“ бл.47 и протокол от
12.12.1996г. на ОС на ЖСКА „Младост“
бл.47, макар непредставянето им да било поради обективни причини- оригиналите
не се намирали в ищцата. Сочи, че според трайната съдебна практика не следвало
да бъдат изключвани от доказателствата. По тази причина съдът е приел, че
наследодателят на ищцата не е член –кооператор, което е довело и до уважаването
на насрещния иск. На второ място съдът обсъдил избирателно някои от
доказателствата, а други не, вместо да постанови решението си при съвкупна преценка
на всички доказателства, а в случай, че не приема за достоверно някое от
доказателства на следвало да изложи мотиви затова, което в случая не било
сторено. Районният съд не обсъдил в светлината на възраженията на ищцата
представено от ответницата доказателство относно трудовите и доходи, както и
нотариален акт от 1999г. Така достигнал до неправилен извод, че презумпцията по
чл.19, ал.1 СК (отм.) е оборена. Развити са подробни съображения, които почиват
на обстоен анализ на доказателствата. Моли решението да бъде отменено, като се
отхвърли иска по чл.21, ал.1 СК (отм.) предявен от ищцата и се уважи иска за
делба на имотите при квоти по ½ ид.ч. за всяка от съделителките.
Претендира за присъждане на разноски. Няма доказателствени искания.
В законоустановения срок
въззиваемата, представлявана от адв.Ж.И. е представила отговор на жалбата, с която я
оспорва като неоснователна и моли решението на НРС да бъде потвърдено като валидно,
допустимо и правилно, като моли да й се присъдят разноските за въззивната
инстанция. Анализирани са събраните по делото доказателства, като е направен
извод, че процесните имоти са придобити по време на брака на ответницата и
наследодателя на ищцата, но не са попаднали в СИО между двамата съпрузи, защото
всички парични суми за придобиването им били платени преди сключването на брака
с лични средства на ответницата, поради което презумпцията на чл.19, ал.3 СК
(отм.) била оборена. Намира за неоснователни възраженията в жалбата, а
цитираната в нея практика за неотносима. Не са ангажирани нови доказателства.
Въззиваемият Т.Г.Г. не е
представил отговор в законоустановения срок въпреки, че е бил уведомен за тази
възможност.
На основание чл.267 от ГПК съдът
извърши проверка относно допустимостта на жалбата:
Въззивната жалба е подадена против
подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от надлежно
упълномощен представител на страна, която има правен интерес да го обжалва.
Жалбата отговаря на изискванията на чл.260 и 261 и е допустима. Отговорът на
въззиваемата е подаден в срок от надлежно упълномощен адвокат.
Страните нямат доказателствени
искания.
Мотивиран от горните съображения
и на основание чл.267 от ГПК, Бургаският
окръжен съд
О П
Р Е Д Е Л И :
ВНАСЯ делото за разглеждане в открито
съдебно заседание, НАСРОЧЕНО за 18.09.2017г.- 10.40ч.
СЪОБЩАВА НА СТРАНИТЕ ПРОЕКТО-ДОКЛАДА
на въззивната жалба, отговора и останалите въпроси по чл.267 ГПК съобразно
обстоятелствената част на настоящото определение.
Препис от определението да се
връчи на страните. На въззивницата да се връчи и препис от отговора на
въззиваемата.
Определението не подлежи на
обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.