№ 342
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 13-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание
на петнадесети ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
при участието на секретаря ЕЛИ П. ИЛИЕВА
като разгледа докладваното от СТАНИСЛАВ Б. СЕДЕФЧЕВ
Административно наказателно дело № 20221110206789 по описа за 2022
година
Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. София, 20.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, 13 състав, в
открито заседание на петнадесети ноември две хиляди и двадесет и втора година, в
състав:
СЪДИЯ: СТАНИСЛАВ СЕДЕФЧЕВ
при секретар Е. Илиева като разгледа докладваното от съдията НАХД № 6789 по
описа за 2022 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по жалба на М. К. К. срещу Наказателно постановление /НП/ № 21-
4332-024741 от 02.12.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция"
към СДВР, с което на жалбоподателя на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е
наложено административно наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и
административно наказание „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от две
1
години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.
Жалбоподателят иска отмяната на НП като счита, че изложената в НП фактическа
обстановка не съответства на действителността.
В съдебно заседание, жалбоподателят лично и чрез своя процесуален
представител поддържа жалбата по изложените в нея съображения.
Въззиваемата страна не изпраща процесуален представител в съдебно заседание и
не изразява становище по жалбата.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
на страните, приема за установено следното:
Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, в това производство районният
съд е винаги инстанция по същество и следва да провери законността на обжалваното
НП, т. е. дали правилно е приложен както процесуалния, така и материалния закон,
независимо от основанията, посочени от жалбоподателя – арг. от чл. 314, ал. 1 от НПК,
вр. чл. 84 от ЗАНН.
Само редовно съставени от административните органи актове, при спазване на
изискванията за форма, съдържание и процедура могат да бъдат основание за налагане
на административно наказание.
На 24.11.2021 г. Е.С.– мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР съставила срещу
жалбоподателя акт за установяване на административно нарушение (АУАН) за
извършено на същата дата нарушение по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП в присъствие на
нарушителя и на двама свидетели. Нарушителят подписал акта без възражения. В
предоставения срок по чл. 44, ал. 1 ЗАНН депозирал възражения, съответни на
изложните в жалбата.
Въз основа на АУАН на 02.12.2021 г. Гергана Борисова – началник сектор в
отдел "Пътна полиция" към СДВР издала НП, предмет на проверка в настоящото
производство.
В изпълнение на това си правомощие съдът служебно констатира, че АУАН и НП
са издадени от длъжностни лица в рамките на тяхната компетентност – чл. 189, ал. 1 и
ал. 12 от ЗДвП и в срока по чл. 34 от ЗАНН. Формата и съдържанието на АУАН и НП
съответстват на изискванията на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН. С оглед на това настоящият
съдебен състав не констатира допуснати съществени процесуални нарушения, които да
са основание за отмяна на НП.
По отношение на релевантната за правилното приложение на материалния закон
фактическа обстановка, съдът намира за установено следното:
На 24.11.2021 г. около 16.55 ч. жалбоподателят управлявал лек автомобил модел
"БМВ 730Д", с рег. № СВ хх НР в гр. София, по улица "Монтевидео", с посока на
движение от бул. "Президент Линкълн" към ул. "Братя Бартел". Жалбоподателят
извършил маневра, при която навлязъл в насрещната пътна лента, след което спрял
лекия автомобил на пътното платно в близост до бл. 508. С него бил и неговият
приятел П.Ермалаев.
Служители на СДВР забелязали движението на управлявания от жалбоподателя
лек автомобил и предприетата от него маневра и решили да извършат проверка.
Жалбоподателят отказал да бъде тестван с техническо средство Drugtest 5000 за
употреба на наркотични вещества. Издаден му бил талон за медицинско изследване,
2
като в посочения в талона срок той не представил проба за изследване.
Изложената фактическа обстановка съдебният състав прие за установена въз
основа анализ на обясненията на жалбоподателя, показанията на свидетелите И. Н., Е.
С., П. Е., И. Г., оглед на представено в съдебно заседание веществено доказателство,
както и приобщените по реда на чл. 283 от НПК писмени доказателства и
доказателствени средства – талон за изследване, протокол за извършена проверка,
докладна записка, справка картон на водач, заповеди и др.
Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 2 от ЗДвП редовно съставените актове по
този закон имат доказателствена сила до доказване на противното. С оглед известните
противоречия в практиката във връзка с тази разпоредба следва да се посочи, че според
настоящия състав в случая не намира приложение т.7 на Постановление № 10/1973 г.
Административнонаказателните разпоредби на ЗДвП са специални спрямо
разпоредбите на ЗАНН (в частност чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 14, ал. 2 НПК), който съгласно
чл. 189, ал.14 ЗДвП се прилага субсидиарно замо за неуредените в ЗДвП въпроси. На
второ място съгласно т. 7 от въпросното Постановление АУАН не може да има
презумптивната доказателствена сила поради липса на изрична разпоредба по този
въпрос, каквато разпоредба обаче впоследствие е приета именно с новелата на чл. 189,
ал.2 от ЗДвП.
Според съда, събраните в настоящото производство доказателства не оборват
констатациите в АУАН. Основното спорно обстоятелство по делото е дали
жалбоподателят е управлявал процесното МПС, като гласните доказателствени
средства по делото в тази насока могат да бъдат обединени в две условни групи. Съдът
кредитира показанията на участвалите в проверката служители на СДВР – св. С. и Н.,
като последователни, логични и вътрешно непротиворечиви и при липса на основания
те да се считат за предубедени спрямо жалбоподателя или заинтересовани от изхода на
делото. Въз основа на тях може да се направи несъмнен извод относно относимата към
предмета на делото фактическа обстановка, а именно, че жалбоподателят е управлявал
МПС на процесната дата и че е отказал да бъде тестван за наркотични вещества с
полеви тест. Не се твърди и установява, че след като му е бил издаден талон за
медицинско изследване жалбоподателят се е явил за изследване и представил проба.
Съдът не кредитира втората група гласни доказателствени средства, включваща
обяснения на жалбоподателя и показания на свидетелите Е. и Г., съгласно която лекият
автомобил е бил управляван от Е., който в момента на проверката е отишъл до
намиращ се наблизо магазин, а жалбоподателят инцидентно е седнал на шофьорското
място. Според настоящата инстанция тази версия се явява житейски нелогична и не се
подкрепя от останалите доказателствени материали, като жалбоподателят не е изложил
тези свой доводи при извършване на проверката и изготвяне и връчване на АУАН, а
едва ден по-късно, като св. Е. също не е заявил това по време на проверката.
В подкрепа на тезата на жалбоподателя е ангажиран запис от видеокамера, на
който е извършен оглед в открито съдебно заседание. Дори без да се засяга въпроса за
автентичността на представения от страна по делото запис, съдът намира, че неговото
съдържание не е в състояние да опровергае възприетата в НП фактическа обстановка.
На записа се вижда седящо в спрял лек автомобил лице, към което се приближава
полицейски служител, като жалбоподоталят сочи, че именно той е лицето в
автомобила. На записа не се вижда лице, различно от жалбоподателя да управлява
процесното МПС или да седи на шофьорското му място. Действително в
предоставения запис лекият автомобил не е в движение, но това не опровергава
показанията на служителите на СДВР, доколкото в тях те сочат, че лекият автомобил е
привлякъл вниманието им с маневра по спиране в лентата за насрещно движение и те
3
са се приближили до него и предприели проверка едва след като МПС е спряло.
При така установената фактическа обстановка съдът намира, че жалбоподателят
от обективна и субективна страна е е осъществил състава на административно
нарушение по чл. 174, ал. 3, пр.2 от ЗДвП.
Във въпросната разпоредба е предвидено, че водач на моторно превозно
средство, трамвай или самоходна машина, който откаже да му бъде извършена
проверка с техническо средство за установяване употребата на алкохол в кръвта и/или
с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не
изпълни предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за химическо лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му, и/или химико-
токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични
вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно
превозно средство, трамвай или самоходна машина за срок от две години и глоба 2000
лв.
Съгласно трайната съдебна практика нормата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП въвежда,
както позитивно правно правило за поведение, така и предвиждащата се санкция за
нарушаването му. В тази разпоредба са предвидени няколко алтернативно предвидени
форми на изпълнителното деяние, като е възможно в условията на кумулативност да
бъдат извършени няколкото от тях, но за осъществяване състава на нарушението е
достатъчно реализирането и на само една от тях. Видно от употребата на съюза "или"
нарушението е довършено с обективирането от водача на отказ за извършване на
проверка с техническо средство за употреба на наркотични вещества.
Субект на процесното нарушение е водачът на МПС, като в конкретния случай
от събраните по делото гласни доказателства се установи, че на процесната дата
жалбоподателят е управлявал МПС. По този повод е била извършена проверката и след
като му е било предложено да бъде тестван за употреба на наркотични вещества,
жалбоподателят е отказал. С оглед на това съдът приема, че жалбоподателят е
осъществил от обективна страна вмененото му нарушение, което е достатъчно ясно
описано и е правилно квалифицирано.
На жалбоподателя е представен талон за химико-токсикологично лабораторно
изследване за установяване на употребата на наркотични вещества, като не се твърди
или установява той да се е подложил на такова изследване на посоченото в талона
време и място. Това последващо обстоятелство подлежи на изследване в процеса, тъй
като отговорността на жалбоподателя по чл. 174, ал. 3 ЗДвП би отпаднала, ако
евентуално бе доказано от него, че се е подложил на последващо изследване в
предвидения срок, което в случая не е сторено.
От субективна страна, деянието е извършено при форма на вина пряк умисъл,
тъй като нарушителят е съзнавал общественоопасния характер на деянието,
предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните последици – като водач
на МПС напълно съзнателно е отказал да бъде изследван за употреба на наркотични
вещества и е искал именно това, без да са налице уважителни причини за отказа му.
4
Наложените на жалбоподателя административни наказания "глоба" и „лишаване
от право да управлява МПС“ са предвидени кумулативно и са с фиксиран в закона
размер и продължителност, поради което за съда е невъзможно да измени НП в частта
относно санкцията.
За така констатираното нарушение не се установиха предпоставките за
приложение на чл. 28 от ЗАНН, като то разкрива типичната степен на обществена
опасност за нарушенията от този вид. Управлението на МПС под влияние на алкохол
или наркотици е поведение със значителна обществена опасност за всички участници в
движението по пътищата, включително и самият нарушител. Поради това
законодателят е предоставил на служителите на МВР с оглед контролната и
охранителната им функция правомощие да проверяват водачите на МПС за употреба
на алкохол и наркотици и съответното задължение на водачите на МПС да окажат
съдействие. Отказът на съдействие възпрепятства установяването дали нарушителят
управлява МПС след употреба на наркотици и му предоставя възможност да избегне
наказателна отговорност, поради което изисква строга санкция, за да се предупреди и
превъзпита нарушителят към спазване на установения правен ред и се въздействува
възпитателно и предупредително върху останалите граждани.
С оглед на всичко гореизложено, настоящият състав приема, че НП е правилно и
законосъобразно, и като такова следва да бъде потвърдено.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление /НП/ № 21-4332-024741 от
02.12.2021 г., издадено от началник сектор в отдел "Пътна полиция" към СДВР, с което
на М. К. К. на основание чл. 174, ал. 3, пр. 2 от ЗДвП е наложено административно
наказание „глоба“ в размер на 2000 лева и административно наказание „лишаване от
право да управлява МПС“ за срок от две години за нарушение на чл. 174, ал. 3 от
ЗДвП.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд
– София-град в 14 дневен срок от съобщаването на страните за изготвянето му.
СЪДИЯ:
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5