№ 11112
гр. ....., 10.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА
при участието на секретаря КАЛИНА Д. АНГЕЛОВА
като разгледа докладваното от КАТЯ Н. ВЕЛИСЕЕВА Гражданско дело №
20241110167393 по описа за 2024 година
Предявени са установителни искове от „Т ЕАД с правно основание чл. 422 ГПК, вр. с
чл. 79 ЗЗД, ал. 1 вр. с чл. 149 ЗЕ и по чл.422, ал.1 ГПК, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД против А. Б. В. за
сумата 1814,22 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена топлинна
енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. .............. с абонатен
№........., сумата 290,13 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.04.2024 г., сумата 67,15
лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021 г. до
30.04.2023 г. и сумата 15,05 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва върху
главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г. до
12.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.04.2024 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №25143/2024 г., по описа на СРС, 71 състав.
Ищецът твърди, че е налице облигационно отношение, възникнало с ответника в
качеството му на собственик на процесния имот въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия, като
последният в качеството си на потребител не е заплатил дължимата цена, формирана на база
прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово
разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачите на топлинна енергия са
длъжни да заплащат дължимата цена в 45-дневен след изтичане на периода, за който се
отнасят. Заявява, че в сградата, в която се намира процесния имот се извършва услугата
дялово разпределение, стойността на която следва да се заплаща на ищеца по силата на
Наредба №13-334/2007 г. за топлоснбдяването и общите условия, действащи между
страните. Посочва, че потребителите в ЕС, в която се намира процесният имот са сключили
договор с лице, регистрирано по реда на чл. 139а ЗЕ, извършващо дяловото разпределение.
Твърди, че ответникът е изпаднал в забава, поради което претендира заплащане на
обезщетение за забава по чл.86, ал.1 ЗЗД върху главницата. Претендира разноски.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, в който
излага доводи за неоснователност на исковете. Поддържа, че не дължи процесните суми, тъй
1
като не е потребявал топлинна енергия, доколкото в имота живеет предишните му
собственици. Заявява, че не е извършван въвод във владение по изпълнителното дело, по
което е придобил собствеността върху имота. Позовава се на изтекла в негова полза
погасителна давност за вземанията с падеж преди 25.04.2021 г.
Третото лице – помагач на страната на ищеца „Директ“ ЕООД не изразява становище.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа
и правна страна следното:
За да бъде уважен искът с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД,
вр. чл. 149 ЗЕ ищцовото дружество следва да установи при условията на пълно и главно
доказване възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и
ответника, по силата на което в качеството му продавач се е задължило да достави на
ответника топлинна енергия, а ответникът е поел задължение да я получи и да заплати
цената й, както и реалната доставка на топлинна енергия на посочената в исковата молба
стойност. При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е
погасил претендираните вземания.
Според нормата на чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от
топлопреносното предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се
осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното
предприятие и одобрени от Комисията по енергийно и водно регулиране, като в ал. 2, изр. 2
е предвидено, че общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да
е необходимо изрично писмено приемане от страна на клиентите. Съгласно чл. 153, ал. 1 от
ЗЕ, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
са клиенти на топлинна енергия. Съгласно приетото в ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК
на ВКС клиенти на топлинна енергия за битови нужди могат да бъдат и правни субекти,
различни от посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието
на собственика, респ. носителят на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известни общи условия директно с топлопреносното предприятие.
Досежно изложеното следва да се приеме, че клиенти (потребители) на топлинна енергия, с
които възниква облигационното отношение с предмет продажбата на топлинна енергия, са
собствениците или вещните ползватели на топлоснабдените имоти, или трето ползващо лице
в хипотезата на ТР 2/2017 г. от 17.05.2018 г. на ОСГК на ВКС. Разпоредбата императивно
урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, респ.
кой е задължен да заплаща продажната цена за доставената и потребена топлинна енергия,
като меродавно е притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право
на ползване.
В настоящия случай по делото е представено Постановление за възлагане на недвижим
имот от 23.02.2017 г. по ИД 20158380404819 по описа на ЧСИ ... в КЧСИ, влязло в сила на
17.03.2017 г., по силата на което на А. Б. В. е възложен недвижим имот, представляващ
апартамент ..., находящ се в гр. ....., район ..., бул. „..... ....” ...... Съгласно разпоредбата на чл.
496, ал. 2 ГПК вещно – прехвърлителният ефект на осъществения изпълнителен способ –
публична продан настъпва с влизане в сила на постановлението за възлагане, независимо от
възраженията на ответника, че не извършен въвод във владение в имот. От представеното по
делото удостоверение от „Географска информационна система – .....“ ЕООД е видно, че стар
адрес - „..... ....” ....... се отнася за жилищна сграда с три входа, находяща се на ул. „...“ район
... с настоящ адрес – ж.к. ......., поради което е налице идентичност, с имота до който ищецът
твърди да е доставял топлинна енергия. Видно от постановлението за възлагане на
недвижимия имот в хода на производството е установено, че върху имота има учредено
право на ползване в полза на Г С Г ЕГН **********. Ищецът не е ангажирал доказателства,
че за период м. 05.2020 г. - м. 04.2023 г. правото на ползване, учредено върху процесния
недвижим имот в полза на Г С Г, е погасено. От приетите по делото заключение на съдебно
2
– техническата експертиза и представените от третото лице – помагач документи се
установява, че партидата на абонатен № ......... се води на името на Г С Г, както и че той е
получател на издаваните от топлинния счетоводител документи.
С оглед гореизложеното макар представените по делото доказателства да установяват,
че ответникът е придобил собствеността върху процесния недвижим имот преди
претендирания период, приоритет следва да се отдаде на лицето, по отношение на което е
учредено ограничено вещно право на ползване. С възникването на последното за
собственика остава т.нар. гола собственост, като реално вещният ползвател е този, който
потребява доставената му топлинна енергия. Предвид това Г С Г а като вещен ползвател е
потребител на доставяната до имота ТЕ. Правото на ползване определя титуляра му като
страна в правоотношението с ищеца, тъй като е ограничено вещно право, което изрично е
предвидено като основание за възникване на правоотношението по доставка на
топлоенергия, съответно до погасяването му изключва както правото на собственика да
упражнява фактическа власт и да ползва имота, така и по отношение на него да възникне
правоотношение с ищеца. По-ограниченото по обхват вещно право ограничава
упражняването правото на собственост, поради което обстоятелството, че ответникът е
собственик на имота не е основание, за да възникне задължение за заплащане на топлинната
енергия за процесния период.
Съобразявайки данните по делото и при изричното оспорване от страна на ответника
за липса на облигационно отношение, ищецът, чиято бе тежестта на доказване, не установи
пълно и главно първата материална предпоставка - наличието на облигационно отношение с
предмет продажбата на топлинна енергия, поради което като е безпредметно да бъдат
обсъждани останалите. Доколкото по делото не се установи, че през процесния период
ответникът е бил страна по твърдяното облигационно правоотношение, възникнало от
договор за продажба на топлинна енергия, предявените главни искове следва да бъдат
отхвърлени като неоснователени и недоказани.
Претенциите на ищеца по чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за
обезщетение за забавено плащане са акцесорни спрямо главния дълг за цена на доставена
топлинна енергия и дялово разпределение, поради което съдът намира, че следва да следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни.
При този изход на спора разноски се следват на ответника. В съответствие със
задължителните тълкувателни разяснения на ТР №4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. Ответникът претендира присъждане на сумата 400,00 лева за
адвокатско възнаграждение за заповедното производство и 800,00 лева за исковото
производство, по отношение на които ищецът е направил възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК с
искане да бъдат намалени, което съдът намира за основателно по следните съображения: За
определяне на дължимото адвокатско възнаграждение за осъществената в полза на длъжника
по делото защита следва да се изходи не само от материалния интерес, но и от вида и обема
на предоставените защита и съдействие. Съдът приема, че извършените от процесуалния
представител на длъжника действия в хода на заповедното производство се свеждат до
такива от вида изготвяне на книжа и молби и при съобразяване актуалната практика на СЕС
– решение от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., според която ако установи, че наредба,
която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е
придаден задължителен характер с национална правна уредба, нарушава забраната по член
101, параграф 1 ДФЕС, националният съд е длъжен да откаже да приложи тази национална
правна уредба, счита че възнаграждението следва да бъде определено в размер на 50,00
лева.
По отношение искането на ответника да му се присъди адвокатско възнаграждение за
исковото производство в размер на 800,00 лева, платени в брой, което е удостоверено с
представения договор за правна защита и съдействие, следва да се посочи, че съобразявайки
цитираното по-горе решение на СЕС от 25.01.2024 г. по делото С-438/2022 г., съдът има
право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, съобразно
3
предвидените в НМРАВ, вкл. и когато тя отразява реалните пазарни размери на адвокатските
услуги. Макар че цената на услуга, която е определена в споразумение или решение, прието
от всички участници на пазара, не може да се счита за реална пазарна цена. Напротив,
съгласуването на цените на услугите от всички участници на пазара, което представлява
сериозно нарушение на конкуренцията по смисъла на член 101, параграф 1 ДФЕС, е пречка
именно за прилагането на реални пазарни цени. Ето защо съдът изхождайки от правната и
фактическа сложност на делото, както и извършената от процесуалния представител
дейност в защита интересите на длъжника – депозиран отоговр на исквоата молба и писмена
защита без явяване в единственото открито съдебно заседание, счита че възнаграждение в
размер на 350,00 лева отразява реалната цена на положения от процесуалния представител
на ответника труд без същата да бъде съобразявана с броя на предявените искове, тъй като
не се установява по делото да са били извършвани отделни или специфични действия в
защита на всеки един от предявените искове.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявените от „... .....” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на
управление: гр. ....., ул. „..... против А. Б. В. ЕГН ********** с адрес: гр. ....., ж.к. ... .....
искове с правно основание чл.422, ал.1 вр. чл.415, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр.
чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено между страните, че ответникът
дължи на ищеца сумата 1814,22 лева - главница, представляваща стойността на неизплатена
топлинна енергия за периода 01.05.2020 г. до 30.04.2023 г. в имот, находящ се в гр. .............. с
абонатен №........., сумата 290,13 лева - обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху задължението за топлинна енергия за периода от 15.09.2021 г. до 12.04.2024 г., сумата
67,15 лева - главница за извършена услуга за дялово разпределение за периода от 01.03.2021
г. до 30.04.2023 г. и сумата 15,05 лева – обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за предоставена услуга за дялово разпределение за периода от 16.05.2021 г.
до 12.04.2024 г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 25.04.2024 г. до окончателното плащане, за които е издадена
заповед за изпълнение по ч.гр.д. №25143/2024 г., по описа на СРС, 71 състав като
неоснователни.
ОСЪЖДА „... .....” ЕАД, ЕИК ....., със седалище и адрес на управление: гр. ....., ул. „.....
да заплати на А. Б. В. ЕГН ********** с адрес: гр. ....., ж.к. ... ..... на основание чл. 78, ал. 3
ГПК сумата 350,00 лева – разноски в настоящото производство и сумата 50,00 лева –
разноски в заповедното производство..
Решението е постановено при участието на трето лице-помагач на страната на ищеца
„... .....” ЕАД – „..........
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок,
считано от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4