Р Е Ш
Е Н И Е
№ … …
град Кърджали, 14.03.2024 год.
Административен
съд – Кърджали, ………………………...… в открито съдебно заседание …………….…….…….
на двадесет и трети февруари …….…………………………..………………………………………………….…………………………………………………………
през 2024/две хиляди
двадесет и четвърта/ година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИКТОР АТАНАСОВ
при секретаря ……………………………………………………………………..………….……
Мариана Кадиева ….…...…………………….…..…….…….…
с участието на ……………………………. Димитрина
Делчева - прокурор от Окръжна прокуратура
- Кърджали,
разгледа докладваното
от ……………………………………………………………. съдията Виктор
Атанасов ……....……..............…..…
административно дело …… №507 …....... по описа за ...............................................
2023 год. ……………….…..............
и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.203 и следв. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ и е образувано по искова молба от
С.Е.Б., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник –
адв.М.М.Б. от АК-***, със съдебен адрес за
призоваване и връчване на книжа – ***, срещу Национален осигурителен институт –
София, със седалище и адрес на управление – ***, представляван от управителя му
И. Ц. И., с посочена цена на иска, в размер на 300.00/триста/ лева,
представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди,
изразяващи се в направени от него разноски - платен в брой адвокатски хонорар,
за обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-809#2 от
24.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали,
ведно със законната лихва върху тази сума от датата на предявяване на исковата
молба до окончателното й заплащане, като с исковата молба се иска присъждане и
на направените по настоящото дело разноски.
В исковата молба ищцата твърди, че с Разпореждане
№2113-08-809#2 от 24.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали, й било отказано отпускането на лична пенсия за
ОСВ по чл.68,
ал.3 от КСО, с мотив, че действителният й осигурителен стаж е в размер на 14
години, 07 месеца и 10 дни, т.е. по-малко от минимално изискуемия се такъв,
съгласно разпоредбата на чл.68, ал.3 от КСО - 15 години действителен
осигурителен стаж и че с посоченото разпореждане, периодът на майчинството й, с
продължителност 01 години, 00 месеца и 00 дни, не бил зачетен за действителен
стаж по смисъла на §1, ал.1, т.12 от ДР на КСО.
Недоволна от така постановеното разпореждане, ищцата обжалвала същото пред директора на ТП на НОИ - Кърджали. Предвид липсата
на правни познания и опит, в хода на
административното производство
била представлявана от упълномощен
от нея адвокат, за което заплатила адвокатско възнаграждение, в размер
на 300.00/триста/ лева. Сочи, че с Решение
№2153-08-206 от 14.09.2023 год. на директора
на ТП на НОИ - Кърджали, жалбата й срещу горното
разпореждане била отхвърлена, като неоснователна. Това решение на директора на ТП на
НОИ – Кърджали обжалвала пред Административен съд – Кърджали, като с Решение
№409 от 13.12.2023 год., постановено по адм.дело №391/2023 год. по описа на Административен
съд - Кърджали, решението на директора
на ТП на НОИ - Кърджали било отменено, както и потвърденото
с него разпореждане на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали. Сочи също, че въпреки отмяната
на горните административни актове, поради липсата
на правна възможност за присъждане на разноските, направени в хода
на административното производство, съдът не се е произнесъл по този въпрос. Счита, че в случая
е неприложима нормата на чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, тъй като липсва друг процесуален
ред за присъждането
на разноските, направени при оспорването по административен ред. Твърди, че разноските
за адвокатско възнаграждение при обжалването на Разпореждане №2113-08-809#2 от 24.07.2023 год. на ръководител
„ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, представляват за нея имуществена
вреда. Излага подробни съображения за наличие в случая, на предпоставките
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ. Ищцата иска от съда да постанови решение, с което да
осъди Националния осигурителен институт, да й заплати сумата от 300.00 лева,
като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по
административен ред на Разпореждане №2113-08-809#2 от 24.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане. С
исковата молба претендира присъждане и на направените по настоящото дело разноски.
Редовно призована за насроченото съдебно заседание, ищцата С.Е.Б., с
постоянен адрес ***, не се явява и не се представлява. От пълномощника на същата
– адв.М.Б. от АК-***, преди съдебното заседание е депозирана писмена молба, в
която заявява, че поддържа исковата молба по изложените в нея доводи и съображения. Отново моли съда да постанови решение, с което да осъди
Националния осигурителен институт, да заплати на ищцата сумата от 300.00 лева,
като обезщетение за причинени имуществени вреди, изразяващи се в направени
разноски за заплатен адвокатски хонорар, във връзка с обжалването по
административен ред на Разпореждане №2113-08-809#2 от 24.07.2023 год. на
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ - Кърджали, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, до
окончателното й изплащане, както и моли за присъждане и на направените по настоящото дело разноски.
Ответникът по иска – Национална осигурителен институт - град София, редовно
призован, се представлява от редовно упълномощен процесуален представител – ст.юрк.З. Б., която оспорва исковата молба и
счита същата за неоснователна,
както и че поддържа депозирания писмен отговор по исковата молба. Сочи, че съгласно
разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, в сила от 01.08.2023 год., при обжалване
по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за
адвокатска защита и че договорът за правна защита и съдействие, приобщен като
доказателство в съдебно заседание, е сключен между страните на 15.08.2023 год.,
т.е. производството по административното обжалване се е реализирало след
въведените промени в чл.120, ал.2 от КСО. С оглед изложеното и като се вземат
предвид мотивите в отговора на исковата молба, моли съда да постанови решение,
с което да отхвърли изцяло исковата молба, като неоснователна. Моли също, в
полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско
възнаграждение.
По делото е депозиран и отговор на исковата молба от упълномощен
процесуален представител на ответника – юрк.Н. Х., в
който се заявява, че искът е допустим, но че е неоснователен. Развити са
подробни доводи в тази насока, като в отговора се иска да
бъде отхвърлен така предявения иск, като неоснователен и недоказан. Сочи се, че
твърдяната от ищеца вреда не е в пряка и непосредствена връзка с обжалваното
разпореждане и че в съдебното производство по административно дело №391/2023
год., с постановеното по това дело решение, на ищцата С.Е.Б. са били присъдени
деловодни разноски и при уважаване на иска от настоящата претенция, би се
стигнало до двойно заплащане, както и се твърди, че освен това се цели да се
присъдят още веднъж и деловодни разноски на ищеца за адвокатско възнаграждение,
заплатено на процесуалният му представител в настоящото производство. И в
депозирания писмен отговор се позовава и на промените в чл.120, ал.2 от КСО, в
сила от 01.08.2023 год., съгласно които, при обжалване по административен ред,
жалбоподателят няма право на пратеното възнаграждение за адвокатска защита. В
отговора се моли, искът да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан,
както и се моли, в полза на ответната страна да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение, а в случай, че съдът уважи
исковата молба, моли да не се присъжда или да се намали адвокатското
възнаграждение съразмерно със стойността на иска и в съответствие с принципа за
съразмерност, заложен в АПК.
Представителят
на Окръжна прокуратура - Кърджали дава заключение,
че предявеният иск
е основателен и предлага
настоящият съдебен състав да уважи депозираната искова молба.
Счита, че са налице трите необходими, кумулативно изискуеми, предпоставки на
чл.1 от ЗОДОВ, за да бъде уважена исковата претенция, в размер на 300.00 лева –
налице е отменен незаконосъобразен административен акт, видно от решението,
постановено по приложеното административно дело №391/2023 год.; налице е и
имуществена вреда, в размер на заплатеното адвокатско възнаграждение за защита
на лицето срещу незаконосъобразния акт и е налице пряка и непосредствена
причинно-следствена връзка между тези два елемента, доколкото лицето е нямало
да ангажира адвокат и нямало да заплати такова възнаграждение, ако не се
налагало да се защитава срещу незаконосъобразния административен акт, с който
му е била отказана пенсия. Относно въведеният довод за действието от
01.08.2023 год., на разпоредбата на чл.120, ал.2 от КСО, счита, че това
не води до извод за
неоснователност на исковата
молба, като сочи, че съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането. Сочи
също, че посочената норма
доразвива въведения в чл.7 от Конституцията на
РБ принцип, според
който държавата отговаря за всички
вреди и действия, причинени от незаконни актове или нейни
органи. По тези съображения дава заключение, че исковата
молба е основателна и доказана и моли съда да я уважи в цялост.
Съдът, след като обсъди събраните
по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност и след като взе
предвид становищата на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Не се спори между страните, а се установява и от
приетите доказателства по изисканото и приложено към настоящото дело, административно
дело №391/2023 год. по описа на Административен съд - Кърджали, че със заявление,
подадено чрез *** осигурителен институт на 03.04.2023 год., до Дирекция „Европейски
регламенти и международни договори“ - НОИ град София, препратено по компетентност
и постъпило в ТП на НОИ - Кърджали с Вх.№2113-08-809/10.05.2023 год. за отпускане
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и Вх.№2116-08-517/10.05.2023 год.
за отпускане на добавка по чл. 84 от КСО, ищцата С.Е.Б. е поискала отпускане на
лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, при условията на чл.68, ал.3 от КСО.
С Разпореждане №2113-08-809#2 от 24.07.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП па НОИ – Кърджали/л.12/, на заявителката С.Е.Б. е било отказано отпускането
на лична пенсия за ОСВ, поради това, че няма необходимия, съгласно разпоредбата
на чл.68, ал.3 от КСО, действителен осигурителен стаж от 15 години, като за
такъв е зачетен период от 14 години, 07 месеца и 10 дни. Горното разпореждане е
било оспорено от ищцата С.Е.Б. с жалба Вх.№1012-08-333/16.08.2023 год. на ТП на
НОИ - Кърджали, подадена чрез адв.Д. Й. К. от АК - Кърджали. Към жалбата е
приложено адвокатско пълномощно от 15.08.2023 год., с което адв.Д. К. е
упълномощена да представлява ищцата в административното производство, като от
нейно име да изготви, подпише и подаде жалба, срещу Разпореждане №2113-08-809#2
от 24.07.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ –
Кърджали. Към пълномощното е приложен и договор за правна защита и съдействие
№** от *** год., сключен между ищцата С.Е.Б. и адвокат Д. К., за правна защита
и съдействие пред директора на ТП на НОИ – Кърджали, във връзка с обжалването
на горното разпореждане, заверено копие от който е приложено към исковата молба
и прието като доказателство/л.11/. Същият
договор за правна защита и съдействие №** от *** год., сключен между ищцата С.Е.Б.
и адв.Д. К., е изискан в оригинал, представен и приет като доказателство по
настоящото дело/л.27, стр.2/, като в същия е посочено договорено възнаграждение, вписано цифром и словом, в размер на 500.00/петстотин/ лева (а
не 300.00/триста/ лева, както се твърди в исковата молба), платено в брой към датата на сключване на договора.
С Решение №2153-08-206 от 14.09.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали/л.9-л.10/, жалбата на С.Е.Б. срещу Разпореждане №2113-08-809#2 от 24.07.2023 год. на
ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отхвърлена като неоснователна.
Това решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали е
било обжалвано в срок, по съдебен ред, като с Решение №409 от 13.12.2023 год., постановено по адм.дело №391/2023 год. по описа на Административен съд –
Кърджали/л.6-л.8/, е отменено Решение №2153-08-206
от 14.09.2023 год. на директора на ТП на
НОИ - Кърджали, както и потвърденото с него
Разпореждане №2113-08-809#2 от
24.07.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали и е
постановено връщане на преписката на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали,
за ново произнасяне по заявлението за пенсиониране, подадено от С.Е.Б.. С това
съдебно решение, в полза на жалбоподателката С.Б. са били присъдени деловодни разноски,
в размер на 500.00 лева, за заплатено адвокатско възнаграждение за
осъществената правна защита и процесуално представителство по делото, съобразно
представения по делото договор за правна защита и съдействие по това дело,
преведени на 18.12.2023 год. по сметка на адв.Д. К., видно от представеното по
делото бюджетно платежно искане на Банка „ОББ“ – виртуален клон, с референция ***/л.25/.
Препис от това съдебно решение е получен от директора на ТП на НОИ - Кърджали,
чрез ст.юрк. З. Б., на 14.12.2023 год., като няма
данни за неговото обжалване, поради което същото е влязло в сила на 29.12.2023
год. и съответно, с писмо Изх.№773 от 29.12.2023 год. на Административен съд –
Кърджали, в изпълнение на това влязло в сила решение, преписката по заявлението
с Вх.№2113-08-809/10.05.2023 год. на ТП на НОИ - Кърджали, подадено от С.Е.Б.,
е върната на ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП на НОИ – Кърджали, за
ново произнасяне в законоустановения срок, като
писмото е получено в ТП на НОИ – Кърджали на 10.01.2024 година.
Последните обстоятелства се установяват по
безспорен начин и от доказателствата, събрани в хода на производството по административно
дело №391/2023 год. по описа на АдмС - Кърджали,
приложено към настоящото дело. По делото не са представени доказателства, дали
и кога това съдебно решение е изпълнено от ръководител „Пенсионно осигуряване“
при ТП на НОИ – Кърджали, респ. дали на ищцата в настоящото производство - С.Е.Б.,
е отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, кога и в какъв размер.
При така приетото за установено от фактическа
страна, настоящият съдебен състав прави следните изводи по допустимостта на
иска:
Изпълнено е условието на чл.203, ал.1 от АПК - искът е подаден от лице с надлежна
процесуална легитимация и е насочен против надлежен ответник. Процесуалната легитимация на страните в исковото производство следва от изложените
в исковата молба твърдения, относно наличието на претендираното право и доколкото в конкретния случай ищцата твърди, че настъпването на вредите, за които
се претендира да бъдат обезщетени,
е резултат именно от издаването на незаконосъобразното разпореждане
на длъжностно лице в ТП на
НОИ - Кърджали, с което й е било отказано отпускането
на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст, то искът е насочен
срещу носителя на пасивната процесуална легитимация – Национален осигурителен институт- град София, който е юридическо лице и се явява пасивно
легитимиран ответник в производството, по
аргумент от чл.205, ал.1 от АПК. В тази връзка, съгласно чл.2, ал.1 от Правилника за организацията и дейността на Националния осигурителен институт, НОИ е юридическо лице със седалище
в град
София, каквито очевидно не са
териториалните поделения -
чл.9, ал.1 от Правилника.
Съгласно чл.203, ал.1 от АПК, за да бъде допустим
искът по чл.203 от АПК, във вр. с чл.1 от ЗОДОВ, е
необходимо същият да е предявен след отмяна на административния акт, по
съответния ред. В процесния случай се претендират
имуществени вреди от отменено, като
незаконосъобразно, разпореждане, издадено от административен орган -
ръководител „Пенсионно осигуряване“ при ТП
на НОИ - Кърджали, във връзка правомощията му по чл.98, ал.1, т.1 от КСО и в
изпълнение на административна дейност. Установено е по делото, че обжалваното
Разпореждане №2113-08-809#2 от
24.07.2023 год. на ръководител „ПО“ в ТП на НОИ – Кърджали, е отменено
от компетентния административен съд с влязлото в сила съдебно решение №409 от 13.12.2023
год., постановено по административно дело №391/2023 год. на АдмС
– Кърджали. В закона не е предвиден специален ред за обезщетяване на
разноските, направени в хода на административното производство, поради което
предявеният иск се явява допустим за разглеждане, по реда на чл.203 и сл. от АПК, във вр. с чл.1, ал.1 от ЗОДОВ, като предявен пред съда
по мястото на увреждането – чл.7 от ЗОДОВ, а освен това, в конкретния случай искът за обезщетение
е предявен в 5-годишния срок от влизане
в сила на съдебния акт, с който е бил отменен незаконосъобразният
административния акт.
Разгледана по същество, исковата претенция е и
основателна, по следните съображения:
Предявеният иск за обезщетение е с правно основание
чл.1, ал.1 от ЗОДОВ.
Разпоредбата на чл.1, ал.1 от ЗОДОВ въвежда
отговорност за държавата и общините за вредите, причинени на граждани и
юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод изпълнение на административна
дейност.
Съгласно чл.4 от ЗОДОВ, държавата и общините дължат
обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и
непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени
виновно от длъжностното лице. Горните две разпоредби доразвиват предвиденото в
нормата на чл.7 от Конституцията на Република България, според която, държавата
отговаря за вреди, причинени от незаконни актове или действия на нейни органи и
длъжностни лица.
За да възникне право на обезщетение, в това
производство е необходимо да са налице едновременно няколко предпоставки: 1.
незаконосъобразен акт, действие или бездействие на администрацията, отменен по
съответния ред; 2. вреда от този акт, действие или бездействие на
администрацията; 3. причинна връзка между незаконосъобразния акт, действие или
бездействие и настъпилия вредоносен резултат. Доказателствената
тежест за установяване наличието на всичките три предпоставки се носи от ищеца,
търсещ присъждане на обезщетение за претърпените имуществени вреди.
Имуществената вреда се изразява в разликата между имуществото на ищеца след
засягане на благото му и това, което би имал, ако нямаше такова засягане, като
претърпените загуби се изразяват в намаляване стойността на неговото имущество.
Налице е в случая първата предпоставка –
незаконосъобразен административен акт – разпореждане, издадено от
административен орган и отменено като незаконосъобразно, с влязло в сила
съдебно решение. В
случая е безспорно, че е налице отменен
като незаконосъобразен
административен акт – Разпореждане
№2113-08-809#2/24.07.2023 год. на ръководител
„Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
– Кърджали, с което е бил постановен отказ по Заявление
с Вх.№2113-08-809/10.05.2023 год.,
подадено от
С.Е.Б.,
да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст по чл.68, ал.3 от КСО, потвърден с Решение №2153-08-206/14.09.2023 год. на директора на ТП на НОИ – Кърджали,
които актове са отменени с влязлото в сила Решение №409
от 13.12.2023 год., постановено по адм. дело
№391/2023
год. Отменените като незаконосъобразни
решение на директора на ТП на НОИ – Кърджали и разпореждане на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ в ТП на НОИ – Кърджали са индивидуални административни актове. С отмененото
от съда разпореждане е бил постановен отказ за предоставяне на претендирано право, за което, съгласно чл.117, ал.1, т.2,
б.„а“ от КСО, най-напред е предвидено задължително административно обжалване.
Както в КСО, така и в АПК, липсва
специален ред, по който страната в оспорване на актовете по административен ред
може да търси направените от нея разноски в това производство. Към настоящия
момент, а и към периода на проведеното административно производство по
обжалване на посоченото по-горе разпореждане, е действаща разпоредбата на чл.8,
ал.4 от Наредба №1/09.07.2004 г. (ДВ, бр.88 от 04.11.2022 г., в
сила от 08.11.2022 г.),
съгласно която, за процесуално представителство, защита и съдействие пред
административен орган възнаграждението се определя по реда на предходните
алинеи. Законодателният пропуск, относно присъждането на разноски, сторени в
административното производство, не може да се запълни с прилагането по аналогия
на чл.143 от АПК, тъй като тази разпоредба регулира разпределението на
разноските, направени само в съдебното производство, поради което нормата на чл.8,
ал.3 от ЗОДОВ се явява неприложима. Разпоредбата на чл.143, ал.1 от АПК не може
да бъде прилагана по аналогия от съда, като основание за присъждане на
разноски, направени в производството пред директора на ТП на НОИ, развило се по
реда на чл.117, ал.1, т.2, б.„а“ от КСО. Прилагането на посочената процесуална
норма - чл.143 от АПК, по аналогия е недопустимо. Единствената възможност за
страните в този случай е да реализират правата си по исков ред. В този смисъл е
налице и съдебна практика - Решение №3407 от 9.03.2011 г. на ВАС по адм. д. №16005/2010 г., IV о., Решение №12086 от 28.09.2011
г. на ВАС по адм. д. №8835/2011 г., IV о. Така,
изводът, който се налага е, че единственият начин да се
търси възстановяване на заплатено адвокатско възнаграждение от страната в производството по административно оспорване на акта, е по
реда и при условията на ЗОДОВ.
Настоящият
съдебен състав намира, че в случая
е налице и втората от посочените по-горе предпоставки, а именно - настъпилите за ищцата вреди да са в причинно-следствена връзка с отменения незаконосъобразен акт. В тази връзка по
делото е безспорно, че в производството по оспорване на разпореждането пред административния орган, ищецът е упълномощил адвокат, за което
е заплатил в брой, адвокатско възнаграждение
в размер на 500.00 лева, което се установява
от приложения по делото в оригинал
Договор за правна защита и съдействие №** от ***
год./л.27, стр.2/. Ищцата не би ангажирала адвокат и не
би заплатила адвокатско възнаграждение,
ако не е било издадено незаконосъобразното
Разпореждане №2113-08-809#2
от 24.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно
осигуряване“ при ТП на НОИ . Кърджали, за което, както вече
бе посочено по горе законодателят
е предвидил задължително обжалване по административен ред. В конкретния
случай е налице намаляване на имуществото на С.Е., поради
заплащане на адвокатското възнаграждение, което е предизвикано от издаване на незаконосъобразното разпореждане, материализиращо отказ за предоставяне
на заявеното право. В тази връзка, издаденият административен акт е необходимо условие за съществуване на договора за правна
помощ и съдействие, сключен именно с цел защита срещу
конкретния акт, с който неблагоприятно е засегната ищцата.
Съдът приема, че адвокатската защита е израз на
обичайната грижа на лицето за охраняването на неговите права и законни интереси,
поради което и вредите се явяват пряка и непосредствена последица от издадения
незаконосъобразен акт. По тези съображения, неоснователни са доводите на
ответника, че от отмененото разпореждане за ищцата не са произтекли вреди.
Видно и от административната преписка по издаване
на посоченото разпореждане, ангажираният адвокат е осъществил реално предмета
на договора за правна защита
и съдействие, заплатено му е било в брой уговореното възнаграждение, дължимо и на основание разпоредбата на чл.36,
ал.1 от Закона за адвокатурата, според която, адвокатът има право на възнаграждение за своя труд. Тъй като в закона не е предвиден специален ред за
присъждане на разноските за адвокатско възнаграждение, направени в хода на
производството по задължителния административен контрол по реда на чл.117 от КСО, невъзстановените разходи за адвокатски хонорар представляват имуществена
вреда, за която ответникът дължи обезщетение, на основание разпоредбите на чл.1
и чл.4 от ЗОДОВ. По силата на чл.4 от ЗОДОВ, държавата
и общините дължат обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са
причинени виновно от длъжностното лице.
По изложените съображения съдът намира за установено
по делото, че е налице пряка причинно-следствена връзка между изплатената сума за
адвокатско възнаграждение от страна на ищцата във воденото пред директора на ТП
на НОИ – Кърджали производство по оспорване по административен ред на Разпореждане
№2113-08-809#2 от 24.07.2023 год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на
НОИ – Кърджали. Видно от съдържанието на приложения Договор за правна защита и съдействие
№** от *** год. и пълномощното към него от същата дата (обсъдени по-горе), същите
безспорно са били изготвени за оказване на правна защита и съдействие в производството
по оспорване на разпореждането пред директора на ТП на НОИ - Кърджали. Доколкото
в договора за правна защита и съдействие изрично е отразено/изписано словесно и
с цифри/, че е заплатена договорената сума от 500.00/петстотин/ лева в брой, то
доказано се явява и твърдението, че посочената сума е изплатена от ищеца в брой,
при сключването на договора. Цитираният договор има характер на разписка, с която
се удостоверява, че страната не само е договорила, но и че е заплатила уговорения
размер на адвокатското възнаграждение. В случай,
че заявеното право на пенсия не е било отказано
с горепосоченото разпореждане,
а своевременно признато от органа, а не
едва след постановяване на съдебното решение, ищцата не би заплатила адвокатско възнаграждение за оспорване на
разпореждането по административен ред, което пък
е задължително условие за последващо оспорване
по съдебен ред.
Съдът намира за неоснователен довода на
пълномощника на ответника, че искът следва да бъде отхвърлен, обоснован с
приложението на чл.120, ал.2 от КСО, съгласно която норма, при обжалване
по административен ред жалбоподателят няма право на платеното възнаграждение за
адвокатска защита. В тази връзка следва да се отбележи, че действително,
действащата към момента редакцията на нормата е в сила от 01.08.2023 год., като
производството по административно обжалване на отменения като незаконосъобразен
ИАА е протекло в периода от средата на м. август 2023 год., до средата на м.
септември 2023 год., т.е. при действието на посочената по-горе редакция на
нормата. Настоящият състав обаче счита, че разпоредбата на чл.120, ал.2
от КСО не аргументира извод за неоснователност на исковата претенция, предявена
по реда на ЗОДОВ. Буквалният прочит на
съдържанието на нормата обоснова нормативно въведена пречка за жалбоподателя
при провеждането на административно обжалване на актове по реда на чл.117 от КСО, т.е. при задължителния административен контрол, да търси възстановяване на
заплатеното адвокатско възнаграждение в това производство, т.е. да го търси от
административния орган. Това от своя страна не би могло да възпрепятства
възможността за жалбоподателя да претендира обезщетение за имуществени вреди,
произтичащи от разходите за заплатено адвокатско възнаграждение в
производството по административно обжалване, по реда на ЗОДОВ, след отмяната на
обжалвания ИАА. Да се приеме обратното, а именно - че чл.120, ал.2 от КСО
въвежда безусловна и категорична пречка за съответното лице да търси
възстановяване на понесените от него разходи за адвокатско възнаграждение,
изобщо и независимо от изхода на проведеното оспорване по административен ред
на акта, би означавало, в разрез с чл.5, ал.1 от Конституцията, да се приложи
норма, която е в пряко противоречие с чл.7 от Конституцията на Република
България, съгласно която разпоредба, държавата отговаря за вреди, причинени от
незаконни актове или действия на нейни органи и длъжностни лица. Именно в
съответствие с посочената разпоредба на Конституцията на РБ са и нормите на чл.1,
ал.1 и чл.4 от ЗОДОВ, изразяващи общия принцип, визиран в чл.7 от Конституцията,
който има всеобхватен характер, действащ спрямо всички.
Не може да се приеме и че нормата на чл.120,
ал.2 от КСО е относима към чл.8, ал.3 от ЗОДОВ, която
хипотеза предвижда, когато закон или указ е предвидил специален начин на
обезщетение, ЗОДОВ не се прилага. Съгласно чл.8, ал.1 от ЗОДОВ, обезщетение за
вреди, причинени при условията на чл.1, ал.1, чл.2, ал.1 и 2, чл.2а и чл.2б,
ал.1, може да се търси по този закон, а не по общия ред. Настоящият случай
касае претенция за обезщетение за имуществени вреди, вследствие на отменен като
незаконосъобразен ИАА, поради което приложими са разпоредбите на чл.1, ал.1 и чл.4
от ЗОДОВ.
Съдът счита, че размерът на възнаграждението по
договора за правна защита и съдействие е съразмерен с извършената реална правна
защита, поради което така поисканият с предявеният иск размер на обезщетение от
300.00 /триста/ лева се явява доказан, т.е. същият би обезщетил ищцата, макар и
не изцяло, за действително понесените от нея вреди, от причиненото й от
държавния орган непозволено увреждане. По отношение на претендирания
размер на обезщетението съдът намира, че следва да се има предвид правилото на
чл.8, ал.4 (нова, ДВ, бр.88 от
04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год.) от Наредба №1 от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, съгласно което правило, за процесуално представителство,
защита и съдействие пред административен орган, възнаграждението
се определя по реда на предходните
алинеи.
Съгласно относимата разпоредба на чл.8, ал.2, т.2 от
Наредба №1 от 09.07.2004 год., в приложимата редакция на тази норма след изменението
й - обн., ДВ,
бр.88 от 04.11.2022 год., в сила от 08.11.2022 год., минималният размер на адвокатското
възнаграждение за процесуално представителство за дела по Кодекса за социално
осигуряване, без определен материален интерес, е 500.00 лева. Заплатеното в
случая адвокатско възнаграждение от С.Е.Б. е именно в този размер от 500.00
лева, но с предявения иск, от ищцата изрично се претендира, като обезщетение в
настоящото производство, сумата в размер на 300.00/триста/ лева, която под предвидения
от Наредбата минимален размер на адвокатското възнаграждение, поради което не може
да се приеме, че този претендиран размер на
обезщетението е прекомерен.
За пълнота на изложението
съдът намира за нужно да отбележи, че по делото не са налице предпоставките за
приложението на чл.5 от ЗОДОВ. В настоящия случай са неприложими хипотезите на посочената
норма, която в ал.1 предвижда отпадане на отговорността на държавата за вреди,
ако увреждането е причинено по изключителна вина на пострадалия, а в ал.2
регламентира намаляване на обезщетението, ако пострадалият е допринесъл за
това. Липсват каквито и да са доказателства, от които да се изведе извод, че в
конкретния случай единствено ищецът е виновен за настъпилия вредоносен
резултат, респ. че поведението на пострадалия е единствен казуален
фактор или че поведението на пострадалия е в причинно-следствена връзка с
настъпилия вредоносен резултат от незаконното действие на държавния орган,
респ. че с поведението си е допринесъл за настъпването на вредоносния резултат.
По изложените съображения
настоящият съдебен състав намира, че предявеният иск с правно основание чл.1,
ал.1 от ЗОДОВ и с посочена цена на иска от 300.00/триста/ лева, се явява
основателен и доказан по размер, налице всички предпоставки за ангажиране
отговорността на ответника, поради което следва да бъде постановено решение, с
което да бъде осъден Национален осигурителен институт - град София, да заплати
на С.Е.Б., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сумата в размер на 300.00/триста/
лева, представляваща обезщетение за нанесени имуществени вреди, произтичащи от
заплатено в брой възнаграждение за адвокат, в производството за обжалване по
административен ред на незаконосъобразното Разпореждане №2113-08-809#2 от 24.07.2023
год. на ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ - Кърджали, пред
директора на ТП на НОИ - Кърджали.
Съдът намира за нужно
изрично отново да отбележи, че заплатеното от ищцата адвокатско възнаграждение,
за обжалване по задължителния административен ред на посоченото разпореждане, е
в размер на 500.00/петстотин/ лева, според представения и приет като доказателство
по делото Договор за правна защита и съдействие №** от *** год., но в
предявената искова молба ясно е посочена цена на иска: 300.00/триста/ лева, в
изложението на обстоятелствата, на които се основава искът, също се сочи размер
на обезщетението от 300.00/триста/ лева и най-сетне, в петитума
на искова молба, също се иска да бъде осъден ответникът - Национален
осигурителен институт – град София, да заплати на ищцата С.Б. обезщетение за
причинените й имуществени вреди, в размер на 300.00/триста/ лева.
Върху така присъдената
главница, респ. с оглед уважаването на иска за обезщетение в така претендирания размер от 300.00/триста/ лева, предвид
надлежно направеното искане от страна на ищеца за присъждане на законна лихва,
то основателен се явява и акцесорния иск за
присъждане на законна лихва, а именно: върху обезщетението следва да бъде
присъдена и законна лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба, в
случая от 29.12.2023 год., до окончателното изплащане на сумата.
При този изход на делото и предвид своевременно направеното искане за присъждане
на направените разноски в хода на настоящото производство, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, в полза на ищцата се следват
и направените от нея деловодни разноски, възлизащи общо в размер на 410.00 лева, от които, 10.00 лева внесена държавна такса, съгласно приложеното по делото преводно
нареждане за плащане към бюджета
от 28.12.2023 год. на банка „ОББ“ АД, онлайн банкиране/л.4/ и
400.00 лева за заплатено в
брой адвокатско възнаграждение, за един адвокат, съгласно приложения Договор за правна защита и съдействие сер.**, ***, от 29.12.2023 год./л.5, стр.1/. Това адвокатско възнаграждение е в минималния размер, предвиден в чл.8, ал.1,
във вр. с чл.7, ал.2,
т.1 от Наредба №1
от 09.07.2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което, независимо от направеното от ответника възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение в депозирания писмен отговор на исковата молба, същото следва да
бъде присъдено в полза на ищцата в пълния му претендиран размер. Деловодните разноски следва да се възложат
в тежест на ответника
- Национален осигурителен
институт - град София.
Мотивиран от изложените съображения и на основание чл.203 и следващите от АПК, във връзка
с чл.1, ал.2, чл.4 и чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: ***, с
ЕИК ***,
ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Б., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********, сумата в размер
на 300.00/триста/ лева, представляваща обезщетение за претърпени имуществени
вреди, произтичащи от заплатено в брой адвокатско възнаграждение, в
производството по обжалване по административен ред на Разпореждане №2113-08-809#2
от 24.07.2023 год., издадено от ръководител „Пенсионно осигуряване“ в ТП на НОИ
- Кърджали, ведно със законната лихва върху горната сума, считано от датата на предявяване
на исковата молба - 29.12.2023 год., до окончателното изплащане на
обезщетението.
ОСЪЖДА Национален
осигурителен институт – град София, със седалище и адрес на управление: ***, с
ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на С.Е.Б., с постоянен адрес ***, с ЕГН **********,
направените по настоящото дело съдебни разноски, възлизащи общо в размер на 410.00/четиристотин
и десет/ лева.
Решението
подлежи на касационно обжалване, чрез Административен съд – Кърджали, пред
Върховния административен съд на РБ, в 14/четиринадесет/-дневен срок от
съобщаването или връчването му на страните.
Препис
от решението, на основание чл.138, ал.3, във вр. с
чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
С Ъ
Д И Я: