Р Е Ш Е Н И Е
№
гр.Плевен, 28.04.2017г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Плевенският районен съд, Х-ти гр.състав, в
публичното заседание на пети април през
две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИАНА ТОДОРОВА
При секретаря М.Ц. като разгледа докладваното от
съдията ТОДОРОВА гр.дело № 9621 по
описа за 2016г. и на основание данните по делото и закона, за да
се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ с цена на
иска 785,75 лв.
Производството е образувано по подадена искова молба от ***,
***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител
против ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-управител,
в която твърди, че на 31.07.2015 г. ищеца
„*** , чрез куриер „Спиди" е извършил доставка на ответника
представляваща допълващ фураж в туби с наименование „бионит" Е/Се 5 л. две
опаковки, всяка с единична цена- 165.87 лв. ,без ДДС, партида- 180515-336.
Твърди, че във връзка с доставката е
издадена фактура №**********/30.07.2015 год.на стойност 398.09 лв.с начислен
ДДС. Твърди, че доставката на стоките е приета от ответника без възражения. При
получаване на фактурата страните са постигнали уговорка,че стойността на
посочената в тях доставка на стоки следва да бъде заплатена до 29.08.2015 г. Твърди,
че въпреки договореното до момента ответника не е изплатил дължимата сума по
фактура №**********/30.07.2015 год.на стойност 398.09 лв.с начислен ДДС.
Твърди, че на 18.09.2015 г.доверителят ми „*** (чрез куриер „Спиди" е
извършил доставка на ответника представляваща лекарства/медикаменти/ в туба с
наименование „версал ликвид" - 30 кг една опаковка, с единична цена 209.95 лв ,без ДДС ,партида - 1799. Във
връзка с доставката е издадена фактура №**********/17.09.2015 год.на стойност
251,94 лв.с начислен ДДС. Твърди, че доставката на стоката е приета от
ответника без възражения, като същия е приел и подписал фактурата без
възражения. При получаване на фактурата страните са постигнали уговорка, че стойността на посочената в тях доставка на
стоки следва да бъде заплатена до 17.10.2015 г. Твърди, че въпреки договореното
до момента ответника не е изплатил дължимата сука по фактура №
**********/17.09.2015 год.на стойност 251.94 лв.с начислен ДДС. Твърди, че на
24.09.2015 „***, чрез куриер „Спиди" е извършил доставка на ответника,
представляваща препарати в туба с наименование „ликви вит стронг" - 5 л.
една опаковка, с единична цена - 113.10 лв ,без ДДС партида - 260815-575. Във
връзка с доставката е издадена фактура №**********/23.09.2015 год.на стойност
135.72 лв.с начислен ДДС. Твърди, че доставката на стоката е приета от
ответника без възражения, като същия е приел и подписал фактурата без
възражения. При получаване на фактурата страните са постигнали уговорка, че
стойността на посочената в тях доставка на стоки следва да бъде заплатена до
23.10.2015 г. Твърди, че въпреки договореното до момента ответника не е
изплатил дължимата сума по фактура № **********/23.09.2015 год.на стойност
135.72 лв.с на числен ДДС. Към настоящият момент във връзка с описаните по -
горе доставки на стоки ответника дължина „*** по посочените по горе три фактури
сумата в размер на 785.75 лева с начислен ДДС. Твърди, че освен това до
ответното дружество е изпратена покана за доброволно изпълнение на задължението
по посочените три фактури, получена на 17.09.2016 г, но плащане до настоящият
момент не е извършено. Твърди, че в тази връзка
е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение пред Районен съд - Плевен по реда на чл.410 ГПК. По този повод е
образувано ч.гр.дело № 7544/2016 г.по което е издадена заповед за изпълнение по
реда на чл.410 ГПК. Твърди, че след като е получило препис от горепосочената
заповед по чл.410 ГПК ответното дружество е депозирало възражение по реда на
чл.414 ГПК. Моли да бъде признато за
установено, че ответника дължи на ищеца сумата в размер на 785,75 лв.с начислен
ДДС по фактури с №№**********/30.07.2015год; **********/17.09.2015г. и
**********/23.09.2015 год., в едно със законната лихва считано от 09.12.2016
год. до изплащане на вземането. Претендира направените деловодни разноски в
заповедното и в настоящото производство.
В законовия срок по чл.131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника, поради
което е загубил възможността да подаде писмен отговор, да вземе становище, да
направи възражения,както и да посочи и да представи писмени доказателства.
Ответника е редовно призован за съдебно заседание, като не се е явил в първото по делото заседание - на 05.04.2017
г.,като при това не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие.
Ищецът, чрез процесуалния си представител е направил искане
за постановяване на неприсъствено
решение срещу ответника.
На страните по делото изрично са били указани последиците
от неспазването на сроковете за размяна на книжа, в т.ч.последиците за
ответника от неподаването на писмени отговор, а така също и това ,че може да
бъде постановено неприсъствено решение при евентуално неявяване в съдебно
заседание на ответника. /виж призовката на л.34/
В този смисъл е налице условието на чл. 239, ал.1 т.1 от ГПК за постановяване на неприсъствено решение.
Налице е и второто условие на чл. 239, ал.1 т.2 от ГПК за
постановяване на неприсъствено решение.
Съдът като прецени всички предпоставки за уважаване на иска,
намира, че предявените искови претенции са вероятно основателни с оглед на
посочените в исковата молба обстоятелства и представените доказателства и като такива следва да бъдат уважени в
предявените размери.
Съгласно Тълкувателно решение № 4/2013 на ОСГТК на ВКС,
т.12. Съдът, който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422,респ. чл.415,
ал.1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в
заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели
отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното
производство. Съдът в исковото производство се произнася с осъдителен
диспозитив по дължимостта на разноските в заповедното производство, включително
и когато не изменя разноските по издадената заповед за изпълнение. Съдът като
съобрази задължителната тълкувателна практика са ВКС и основателността на
предявените обективно кумулативно съединени искови претенции в предявения си
размер, ответника следва да бъде осъден
да заплати направените разноски от ищеца по делото в заповедното производство в
общ размер от 25,00 лв. за ДТ.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответника следва да бъде осъден да заплати на ищеца,
направените от него разноски в настоящото производство за държавна такса,
депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение в размер на 625,00 лв./25,00
лв.+150,00 лв.+450,00 лв./
По изложените съображения съдът
Р Е
Ш И:
ПРИЗНАВА
на основание чл.422, вр.чл.415 ГПК, вр.чл.79 ЗЗД, вр.чл.327, ал.1 ТЗ по
отношение на ответника ***, ***, със седалище и адрес на управление: ***,
представлявано от ***-управител, че ДЪЛЖИ на кредитора ***, ***, със седалище и
адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител сумата 785,75 лева, в едно със законната лихва
върху сумата от 12.10.2016г. до окончателното изплащане на сумата, представляваща стойността на доставени стоки по фактури №*********/30.07.2015год; №**********/17.09.2015г.
и №**********/23.09.2015 год., за която сума е издадена заповед за изпълнение №
4818/13.10.2016г. по ч.гр.д.№7544/2016 по описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***-управител ДА ПЛАТИ на ***, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител сумата от 25,00 лв. направени разноски за
производството по ч.гр.д.4818/2016 по
описа на РС-Плевен.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 ГПК ***, ***, със седалище и адрес на
управление: ***, представлявано от ***-управител ДА ПЛАТИ на ***, ***, със
седалище и адрес на управление: ***, представлявано от ***-Управител, сумата от
625,00 лв. направени по делото разноски за ДТ, депозит за ВЛ и адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО, на основание чл. 239,ал.4
ГПК, не подлежи на обжалване.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: