№ 3049
гр. София, 20.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-18 СЪСТАВ, в публично заседание
на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Петър В. Боснешки
при участието на секретаря Антоанета Н. Стефанова
като разгледа докладваното от Петър В. Боснешки Гражданско дело №
20231100104723 по описа за 2023 година
Производството е образувано въз основа на искова молба от И. Й. К., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.София, Столична община, кв. Симеоново
ул."*********, срещу Р. Й. Г.-Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Расник, ул.
*********, Област Перник, с която са предявени обективно кумулативно съединени искове
както следва:
1.с правно основание чл.17, ал.1 от ЗЗД във връзка с чл.26, ал.2 от ЗЗД, за обявяване
на покупко-продажба, инкорпорирана в нотариален акт № 64, том IV, рег.№ 9095, н.д.№
592/2020г., е симулативна /нищожна/, с нея привидно /симулативно/ наследодателката на
ищцата М.Н.Д.а С. продава на Р. Й. Г.-Б. апартамент № 4 /четири/ представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.223.1.4 /шест осем едно три четири точка
едно нула нула едно точка две две три точка едно точка четири/ съгласно кадастрална карта
и кадастрални регистри приети със Заповед №РД-18- 108/13.12.2016г. на Изпълнителния
Директор на АГКК, с последно изменение, засягащо обекта от 16.07.2020г. Самостоятелният
обект се намира в сграда с идентификатор 68134.1001.223.1 /шест осем едно три четири
точка едно нула нула едно точка две две три точка едно/, адрес на имота: находящ се в гр.
София, район Триадица, ул. „*********, на етаж 3 /трети/, със застроена площ от 107.70 /сто
и седем цяло и седемдесет/ кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня и обслужващи
помещения, със съседи по КККР: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.223.1.2, самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.223.1.3
над обекта: самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.223.1.5, със съседи по
нотариален акт: от изток- двор, запад-двор, север - двор, юг — стълбище и двор, заедно с
избено помещение №3/три/, с полезна площ от 10.85 /десет цяло осемдесет и пет
1
стотни/кв.м., при съседи: изток - двор, запад - коридор, юг - коридор, север - коридор,
стълбище, заедно с 28.42% /двадесет и осем цяло и четиридесет и осем стотни върху
сто/идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху държавна земя,
за нищожна симулативна и да обявяване за действителен прикрития договор за дарение
между М.Н.Д.а С. и Р. Й. Г.-Б., с който М.Н.Д.а С. дарява на дъщеря си Р. Й. Г.-Б. описания
по- горе недвижим имот - апартамент №4 /четири/ представляващ самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.223.1.4 /шест осем едно три четири точка едно нула нула едно
точка две две три точка едно точка четири/,
2.с правно основание чл.30 от ЗН за възстановяване на накърнената запазена част на
И. Й. Г.-К. от наследството на майка й М.Н.Д.а С., като бъдат намалени направените
универсално завещание и дарствено разпореждане.
Ищецът твърди, че с нотариален акт № 64, том IV, рег.№9095 н.д.№592/2020г.
симулативно /привидно/, М.Н.Д.а С. - /майна на страните по делото/ е продала на Р. Й. Г.-Б.
собствения си недвижим имот, а именно: апартамент №4 /четири/ представляващ
самостоятелен обект с
идентификатор 68134.1001.223.1.4. В нотариалният акт е посочено, че купувачът следва да
изплати по банков път цената на продавача в едномесечен срок от датата на изповядване на
сделката - 02.09.2020г. Твърди, че продажната цена не е платена, като волята на страните по
сделката е да се създаде привидно доказателства за извършване на плащане от страна на
купувача, което в действителност не е осъществено. М.Н.Д.а С. и Р. Й. Г.-Б. не са имали воля
да бъдат обвързани с договор за покупко-продажба по отношение на апроцесния апартамент
№4. Прикритото съглашение между страните е било дарствено разпореждане с описания по-
горе недвижим имот.
На 06.10.2022г. е починала М.Н.Д.а С., като е оставила универсално завещание, с
което завещава цялото си движимо и недвижимо имущество, включително обзавеждане,
картини, икони, гоблени, книги и други произведения на изкуството, както и всички
настоящи и бъдещи приходи от него на дъщеря си Р. Й. Г..
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН , когато наследодателят не е оставил съпруг,
запазената част при две или повече деца е 2/3 /две трети/от имуществото на наследодателя, а
разполагаемата част е 1/3 /една трета/. В конкретния казус запазената част на И. Й. К. е 2/6
/две шести/или 1/3 /една трета/ от имуществото на наследодателя М. Стойчева.
В законоустановения срок ответникът Р. Й. Г.-Б. е подала отговор, с който е завила, че
исковете следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. Ответникът твърди, че
процесната сделка е действителен договор за покупко- продажба. Твърди, че сделката е
възмездна, като е платила цената от 121 600лв., за което представя и доказателства.
Ответникът оспорва и иска по чл.30 ЗН. Твърди, че извън горепосочения апартамент,
който е заплатила, е готова да предостави на сестра си и ищец в настоящето производство
запазената и част от наследството на майка им.
По отношение на наследствената маса за имотите, които са постъпили от
2
наследството на Велика С., то за тяхното запазване са били извършени значителни разходи,
които следва да бъдат приспаднати при образуване на наследствената маса.
В писмено становище от ищецът оспорва, че ответницата е направила действия, с
които е увеличила наследството на майка си М. С. по смисъла на чл.12, ал.2 ЗН. Посочените
в отговора на исковата молба от ответницата разходи в размер на 26 867.26лв. не
представляват увеличаване на наследството, нито разходи по неговото съхранение.
Абсурдно и житейски нелогично е ответната страна да претендира от ищеца разходи за
самолетни билети, адвокатски услуги, свързани със вписване на саморъчното завещание,
снабдяването с данъчни оценки и скици за наследствените имоти, бензин, цена на паркинг,
храна, разход на лично време /на час по 50лв/, административни разходи и услуги. Твърди,
че ответницата е сменила всички брави и ключалки на наследствените имоти и е поставила
СОТ, с цел да ограничи достъпа до тях. Към днешна дата единствено Р. Б. събира наемна
цена от наследствените имоти, които е отдала под наем.
По допустимостта:
Съдът намира, че производството по делото е допустимо, поради което и следва да се
произнесе по съществото на исковете.
Относно симулацията:
Не се спори по делото, а видно от приложените писмени доказателства, че страните
по делото М.Н.Д.а С. и Р. Й. Г.-Б. са едноутробни сестри и наследници по закон на майка си
М.Н.Д.а С.- починала на 06.10.2022г.
Със завещание от 06.08.2020г. М.Н.Д.а С. е завещала цялото си движимо и
недвижимо имущество, включително обзавеждане, картини, икони, гоблени, книги и други
произведения на изкуството, както и всички настоящи и бъдещи приходи от него на дъщеря
си Р. Й. Г..
С текста на същото завещание наследодателят С. е обективирала изявление, че
„лишава от всякакви наследствени права другата си дъщеря И. Й. Г.“, като е изложила и
причините за своята воля и е добавила накрая, че „не желае даже и една нейна карфица да не
отиде в собственост на дъщеря и И.“.
С нотариален акт № 64/02.09.2020г., том IV, рег.№ 9095, н.д.№ 592/2020г. на нотариус
Т. наследодателката на страните М.Н.Д.а С. продава на Р. Й. Г.-Б. апартамент № 4
/четири/ представляващ самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.223.1.4 /шест осем
едно три четири точка едно нула нула едно точка две две три точка едно точка четири/
съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри приети със Заповед №РД-18-
108/13.12.2016г. на Изпълнителния Директор на АГКК, като си запазва пожизнено вещното
право на ползване върху същия имот.
Уговорената цена за продажбата е в размер на 121 600лв., която купувачът следва да
изплати по банков път в едномесечен срок от сключване на сделката.
От приетото като доказателство по делото уведомление от Банка ДСК АД за
3
движението по банковите сметки на М.Н.Д.а С., както и от заключението по СИЕ е видно,
че:
- на 08.09.2020г. Р. Г. е платила на майка си два пъти по 5000 /пет хиляди/лв., с
основание „покупка на апартамент";
- на 10.09.2020г. Р. Б. е направила два парични превода на майка си всеки един от
5000 /пет хиляди/лева с основание покупка - продажба на апартамент;
- на 15.09.2020г. Р. Б. е направила паричен превод на майка си от 8000 /осем
хиляди/лева с основание покупка - продажба на апартамент;
- на 16.09.2020г. Р. Б. е направила паричен превод на майка си от 8000 /осем
хиляди/лева с основание покупка - продажба на апартамент;
- на 17.09.2020г. Р. Б. е направила паричен превод на майка си от 4000 /четири
хиляди/лева с основание покупка - продажба на апартамент;
- на 17.09.2020г. Р. Б. е направила паричен превод на майка си от 4000 /четири
хиляди/лева с основание покупка - продажба на апартамент;
- на 18.09.2020г. Р. Б. е направила паричен превод на майка си от 8000 /осем
хиляди/лева с основание покупка - продажба на апартамент;
- на 21.09.2020г. Р. Б. е направила паричен превод на майка си от 7000 /седем
хиляди/лева с основание покупка - продажба на апартамент;
- на 21.09.2020г. Р. Б. е направила паричен превод на майка си от 1000
/хиляди/лева с основание покупка - продажба на апартамент;
- на 23.09.2020г. Р. Б. е направила паричен превод на майка си от 20 000
/двадесет хиляди/лева с основание покупка - продажба на апартамент;
- на 24.09.2020г. Р. Б. е направила паричен превод на майка си от 20 000
/двадесет хиляди/лева с основание покупка - продажба на апартамент;
- на 24.09.2020г. Р. Б. е направила паричен превод на майка си от 20 000
/двадесет хиляди/лева с основание покупка - продажба на апартамент;
- 25.09.2020г. Р. Б. е направила паричен превод на майка си от 1600/ хиляда и
шестстотин/лева с основание покупка - продажба на апартамент;
От гореизложеното е видно, че в периода 08.09.2020г.- 25.09.2020г. ответникът Р. Б. е
заплатила на майка си М. С. продажната цена на процесния апартамент в размер 121 600лв.
От приетото като доказателство по делото уведомление от Банка ДСК АД за
движението по банковите сметки на М.Н.Д.а С., както и от заключението по СИЕ е видно,
че за периода 04.09.2020г.- 30.09.2020г. М.Н.Д.а е извършила обратни преводи към ответника
Р. Г. – Б. в общ размер на 130 000лв. Основанието за банковите преводи е „връщане на пари“
или „връщане на сума“.
По делото е приета като доказателства разпечатка от електронна кореспонденция от
10.01.2021г. между М. С. и ищеца И. Г., видно от която ищецът е уведомен от майка си за
4
извършената сделка с процесния апартамент, който е продала на сестра и Р.. В същото писмо
майката обяснява подробно и мотивите за извършената продажба.
Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено от
правна страна следното:
Съгласно трайната и непротИ.речива практика на ВКС, намерила израз и в Решение
№ 60281 от 21.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 3512/2020 г., IV г. о., правната уредба на
симулацията се съдържа в чл. 26, ал. 2, пр. 5 и чл. 17, ал. 1 ЗЗД. Въпреки, че никъде в закона
не се говори за абсолютна или относителна симулация, това деление на видовете
симулативни актове трайно е проведено в доктрината и в съдебната практика, като се
приема, че при абсолютната симулация е налице само едно съглашение, чиито последици
страните не желаят да настъпят в действителност, а искат да създадат само привидни правни
последици на обвързаност, а когато волята на страните е да бъдат обвързани по начин
различен от посочения в сключеното съглашение, симулацията се определя като
относителна. Доколкото текстът на чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД говори за привидни /симулативни/
договори изобщо, в съдебната практика се приема, че явната сделка е абсолютно нищожна и
не поражда правни последици, присъщи на сделките от съответния вид, а прикритото
съглашение (когато е налице относителна симулация) по арг. от чл. 17, ал. 1 ЗЗД поражда
действие, само ако отговаря на изискванията за неговата действителност. От процесуална
гледна точка, в трайната си практика ВКС провежда ясна разграничителна линия между
исковете за разкриване на симулация по чл. 17, ал. 1 ЗЗД и тези за обявяване на сделката за
нищожна поради привидност по чл. 26, ал. 2, пр. 5 З., тъй като тези два иска имат различен
предмет - единият за установяване нищожността на явната сделка (чл. 26, ал. 2, пр. 5 ЗЗД), а
другият - разкриване и обвързващата сила на прикритата сделка (чл. 17, ал. 1 ЗЗД) и тази
разлика произтича от обстоятелствата, на които същите се основават /в този смисъл са
решение № 107/23.03.2012 г. по гр. д. № 689/2011 г. на ВКС, решение № 420/31.12.2012 г. по
гр. д. № 187/2012 г. на III г. о. /
При иск за установяване на привидността, респективно нищожността на сделката
ищецът следва да проведе пълно и главно доказване, че изразените съвпадащи
волеизявления на страните не съответстват на желаното от тях. В процесния случай ищецът
следва да докаже, че сключеният договор за продажба е привиден и прикрива дарение.
Разкриването на симулацията е допустимо само с писмени доказателства, поради
забраната на чл. 164, ал.1, т.2 от ГПК, или с гласни, но при условията на чл. 165, ал.2 от ГПК.
В процесния случай липсва обратно писмо, разкриващо симулацията. Не са налице обаче и
писмени доказателства изходящи от противната страна на позоваващия се на
симулативността на договора или пък удостоверяващи нейни изявления пред държавен
орган, които да правят вероятно твърдението на ищеца за привидност.
Ищецът претендира симулация поради което в негова тежест е да докаже, че
действителната воля на страните, които са участвали в договора, не е такава, каквато е
отразена в него, като волята на страните по сделката следва да се установи към момента на
сключването й. Доколкото в случая ищецът е трето за сделката лице, то по отношение на
5
него са допустими всички доказателствени средства, включително и гласни такива. Трайно е
разбирането в практиката на ВКС, че пълно доказване може да се осъществи и само при
косвени доказателства, стига косвените доказателства да са несъмнено установени,
достоверни и да са в такава връзка с другите обстоятелства, че да установяват без съмнение
главния факт. Приема се също в съдебната практика, че симулацията може да бъде разкрита
и въз основа на косвени доказателства, ако въз основа на съвкупната им преценка следва
несъмнен извод за наличието на такава симулация.
Съдът намира, че в процесния случай ищецът не е провел пълно доказване на
твърдението си и не е установил, че процесната сделка е привидна, а
действителната/прикрита/ сделка е дарение. В процесния нотариален акт са удостоверени
волеизявленията на страните за сключване на договор за покупко- продажба, като страните
са договорили продажна цена от 121 600лв., платима по банков път. По делото са
представени доказателства, че в уговорения едномесечен срок ответникът е превел по
банков път договорената цена. Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в
Решение № 31 от 1.03.2018 г. на ВКС по гр. д. № 1532/2017 г., II г. о., ГК, основанието на
всички договори за покупко-продажба е придобиването на едно право. Дали договорът е
породил вещно-прехвърлителен ефект /с оглед на това дали прехвърлителят е бил
собственик на вещта/ и дали приобретателят е заплатил договорената цена, е относимо към
изпълнението на договорните задължения, а не към наличие на основание на договора.
Съгласно чл. 225 ЗЗД с договора за дарение, дарителят отстъпва веднага и
безвъзмездно нещо на дарения, който го приема. Следователно е необходимо съгласие
между дарителя и дарения, по силата на което с дарствено намерение дарителят отстъпва
нещо безвъзмездно и безвъзвратно на дарения, който го приема и в резултат на това се
увеличава имуществото на дарения и намалява имуществото на дарителя. Събраните по
делото доказателства не доказват наличието на дарствен мотив на майката, който е
психологическата движеща сила, за да се стигне до договорното волеизявление при договора
за дарение. Принципно дарственият мотив се разкрива само и единствено в строго
субективната лична сфера на дарителя, поради което и доказването е силно затруднено.
Постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 31 от 1.03.2018 г. на
ВКС по гр. д. № 1532/2017 г., II г. о., ГК, Решение №50057/24.04.2023 по гр.д. №4535/2021,
III г. о., Определение №908/26.02.2025г. по гр.д. №2227/2024г. на ВКС, I г.о., и др. приема, че
фактът на неплащане на цената сам по себе си не сочи на симулативност на договора за
покупко- продажба, тъй като се касае за неизпълнение на поетото с договора за продажба
задължение на купувача да заплати цената по договора. Фактът, че плащането на цената е
извършено по начин, различен от описания в нотариалния акт или, че цената не е платена,
може да бъде индиция за симулативност на волеизявленията за изпълнение задълженията на
купувача.
Съдът намира, че извод за симулативност не може да се направи от обстоятелството,
че в периода 04.09.2020г.- 30.09.2020г., в който ищецът е превел по банков път цената на
процесния апартамент, майката- продавач е извършила обратни банкови преводи в размер от
6
130 000лв., надвишаващи цената на процесния апартамент.
Съдът намира, че ответникът Р. Б. е доказал изпълнение по банков път по сметка на
продавача на цената на процесния апартамент, с което е доказал изпълнение на
задълженията си като купувач, като осъществените плащания имат за резултат погасяване на
продажната цена. Осъществените от продавача последващи действия по разпореждане с
преведените суми излизат извън обхвата на възникналото между него и продавача
договорно правоотношение. Те не могат да се тълкуват еднозначно, доколкото освен на
привидност на удостоверените в нотариалния акт волеизявления, сочат и на наличие на
други правоотношения между страните по договора. По делото са приети многобройни
доказателства- писмени и гласни, сочещи за наличието на множество лични и правни
отношения, засягащи както страните по делото, така и общата им майка. Процесната сделка
е извършена по- малко от месец след съставяне от общата наследодателка на страните на
завещание от 06.08.2020г., с което М.Н.Д.а С. е завещала цялото си имущество на ответника
Р. Й. Г., като в същото време „лишава от всякакви наследствени права другата си дъщеря И.
Й. Г.“, като е изложила и причините за своята воля и е добавила накрая, че „не желае даже и
една нейна карфица да не отиде в собственост на дъщеря и И.“. От същото завещание са
видни разочарованието и огорчението на наследодателката от ищеца К.. По делото е приета
като доказателства разпечатка от електронна кореспонденция от 10.01.2021г. между М. С. и
ищеца И. Г., видно от която ищецът е уведомен от майка си за извършената сделка с
процесния апартамент, който е продала на сестра и Р.. В същото писмо майката обяснява
подробно и мотивите за извършената продажба.
В заключение съдът намира, че няма основания да се приеме, че процесната покупко-
продажба е симулативна, като прикрива действителен договор за дарение.
Предвид гореизложеното съдът намира, че искът за разкриване на относителна
симулация следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
Относно запазената част:
Правото да се иска възстановяване на запазена част от наследство е самостоятелно
субективно потестативно право. То може да бъде упражнено чрез сезиране на съда /чрез иск
или възражение/ или чрез доброволно уреждане на отношенията между облагодетелствания
от завещание и/или дарение и наследниците със запазена част при взаимни отстъпки.
Съгласно разпоредбата на чл.28, ал.1 ЗН, когато наследодателят остави низходящи,
родители или съпруг, той не може със завещателни разпореждания или чрез дарения да
накърнява онова, което съставлява тяхната запазена част от наследството.
Съгласно разпоредбата на чл.29, ал.1 ЗН , когато наследодателят не е оставил съпруг,
запазената част при две или повече деца е 2/3 /две трети/от имуществото на наследодателя, а
разполагаемата част е 1/3 /една трета/.
Предвид гореизложеното няма спор, че запазената част на ищеца И. Й. К. е 2/6 /две
шести/ или 1/3 /една трета/ от имуществото на наследодателя М.Н.Д.а С.- поч. на
06.10.2022г.
7
Ответникът е наследник по закон, призован към наследяване, поради което не се
изисква ищецът да е приел наследството по опис, за да упражни правото да иска
възстановяване на запазена част (чл. 30, ал. 2 ЗН и т. 4 от ТР № 3 от 19.12.2013 г. по тълк. д.
№ 3/2013 г., ОСГК на ВКС).
Съгласно постоянната съдебна практика, намерила израз в Решение № 50026 от
4.05.2023 г. на ВКС по гр. д. № 1404/2022 г., II г. о., ГК, Решение № 367 от 12.12.2012 г. на
ВКС по гр. д. № 155/2012 г., I г. о., ГК, Решение № 25 от 12.02.2016 г. на ВКС по гр. д. №
4119/2015 г., I г. о., ГК, и др., когато правото на запазена част от наследството е накърнено с
универсално завещание, при разглеждане на иск за намаляването му, не се образува маса по
чл. 31 от ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от
наследството, определена по правилата на чл. 29 ЗН, освен в случаите, когато наследникът,
който твърди, че запазената му част е накърнена трябва да прихване направените в негова
полза завети и дарения.
Със завещание от 06.08.2020г. М.Н.Д.а С. е завещала цялото си движимо и
недвижимо имущество, включително обзавеждане, картини, икони, гоблени, книги и други
произведения на изкуството, както и всички настоящи и бъдещи приходи от него на дъщеря
си Р. Й. Г.. Поради това и съдът намира, че е налице универсално завещание, при което
възстановяването на запазената част на ищеца И. К. от наследството майка и М. С. следва да
се извърши чрез намаляване с 1/ 3 идеална част на универсално завещателно разпореждане,
извършено със завещание от 06.08.2020г.
По разноските:
И двете страни претендират направените по делото разноски.
Ищецът е доказал разноски в размер на 14 049,74лв. за адвокатско възнаграждение,
държавна такса и експертиза, от които в съответствие с уважената част от исковете следва да
му бъде присъдена сумата от 7024,87лв.
Ответникът е доказал разноски в размер на 15 410лв. за адвокатско възнаграждение,
държавна такса и експертиза, от които в съответствие с отхвърлената част от исковете
следва да му бъде присъдена сумата от 7705,00лв.
Предвид гореизложеното съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ исковете, предявени от И. Й. К., с
ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.София, Столична община, кв. Симеоново
ул."*********, срещу Р. Й. Г.-Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Расник, ул.
*********, област Перник,
-с правно основание чл.26, ал.2, изр. 1, пр. 5 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявена
за привидна /нищожна/ покупко-продажбата, инкорпорирана в Нотариален акт № 64, том IV,
рег.№ 9095, н.д.№ 592/2020г., с който наследодателката на ищцата М.Н.Д.а С. продава на Р.
8
Й. Г.-Б. апартамент № 4 /четири/ представляващ самостоятелен обект с идентификатор
68134.1001.223.1.4 /шест осем едно три четири точка едно нула нула едно точка две две три
точка едно точка четири/ съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри приети със
Заповед №РД-18- 108/13.12.2016г. на Изпълнителния Директор на АГКК, с последно
изменение, засягащо обекта от 16.07.2020г. Самостоятелният обект се намира в сграда с
идентификатор 68134.1001.223.1 /шест осем едно три четири точка едно нула нула едно
точка две две три точка едно/, адрес на имота: находящ се в гр. София, район Триадица, ул.
„*********, на етаж 3 /трети/, със застроена площ от 107.70 /сто и седем цяло и седемдесет/
кв.м., състоящ се от три стаи, вестибюл, кухня и обслужващи помещения, със съседи по
КККР: на същия етаж: няма, под обекта: самостоятелен обект с идентификатор
68134.1001.223.1.2, самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.223.1.3 над обекта:
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.223.1.5, със съседи по нотариален акт: от
изток- двор, запад-двор, север - двор, юг — стълбище и двор, заедно с избено помещение
№3/три/, с полезна площ от 10.85 /десет цяло осемдесет и пет стотни/кв.м., при съседи:
изток - двор, запад - коридор, юг - коридор, север - коридор, стълбище, заедно с 28.42%
/двадесет и осем цяло и четиридесет и осем стотни върху сто/идеални части от общите части
на сградата и от правото на строеж върху държавна земя, като привиден договор, прикриващ
договор за дарение и
-с правно основание чл. 17, ал. 1 от ЗЗД, с който се иска да бъде обявен за
действителен прикрития договор за дарение, с който М.Н.Д.а С. дарява на дъщеря си Р. Й. Г.-
Б. описания по- горе недвижим имот - апартамент №4 /четири/ представляващ
самостоятелен обект с идентификатор 68134.1001.223.1.4 /шест осем едно три четири точка
едно нула нула едно точка две две три точка едно точка четири/,
ВЪЗСТАНОВЯВА на основание чл. 30, ал. 1 ЗН във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗН
запазената част на И. Й. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.София, Столична
община, кв. Симеоново ул."*********, от наследството на майка и М.Н.Д.а С.- поч. на
06.10.2022г., КАТО НАМАЛЯВА с 1/ 3 идеална част универсално завещателно
разпореждане, извършено със завещание на М.Н.Д.а С. от 06.08.2020г.
ОСЪЖДА Р. Й. Г.-Б., с ЕГН: **********, с постоянен адрес: с. Расник, ул. *********,
област Перник, да заплати на И. Й. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.София,
Столична община, кв. Симеоново ул."*********, сумата от 7024,87лв., представляваща
направени по делото разноски в съответствие с уважената част от исковете.
ОСЪЖДА И. Й. К., с ЕГН:**********, с постоянен адрес: гр.София, Столична
община, кв. Симеоново ул."*********, да заплати на Р. Й. Г.-Б., с ЕГН: **********, с
постоянен адрес: с. Расник, ул. *********, област Перник, сумата от 7705,00лв.,
представляваща направени по делото разноски в съответствие с отхвърлената част от
исковете
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Апелативен съд- гр.София в двуседмичен
срок от връчване на препис от решението на страните.
9
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
10