Решение по дело №3358/2020 на Районен съд - Перник

Номер на акта: 260395
Дата: 30 октомври 2020 г. (в сила от 11 декември 2020 г.)
Съдия: Петър Веселинов Боснешки
Дело: 20201720103358
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юли 2020 г.

Съдържание на акта

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер 260395 / 30.10.2020г.                       30.10.2020г.                             Град Перник

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                          ІX състав

На дванадесети октомври                                                          Година 2020

В открито заседание в следния състав:

                                                  Районен съдия: Петър Боснешки

Секретар: Лили Добрева

Като разгледа докладваното от съдията гр.д. №03358 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

 

          Производството по делото е по реда на чл.439 ГПК.

Производството по делото образувано въз основа на искова молба от Я.Г.М., с ЕГН:**********  и адрес:г***, срещу ТБ“Инвестбанк”АД, с ЕИК:********* и адрес:гр.София, бул.“България“85, с която е предявен иск с правно основание чл.439 ГПК, с който се иска да бъде признато за установено спрямо ответника, че ищецът не му дължи сумата от 1000,00лв., представляваща част от общата дължима главница в размер на 6844,60лв., дължима на основание запис на заповед от 23.06.2009г., издаден въз основа на Договор №***за издаване на персонална кредитна карта, за която сума е издаден изпълнителен лист от 25.11.2009г., издаден по ч.г.д.№3328/2009г. на ПРС,  въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С. Б.

В законоустановения срок ответникът  ТБ“Инвестбанк”АД не е подал отговор.

В съдебно заседание ответникът оспорва изцяло иска по основание и размер, като твърди, е по процесния изпълнителен лист е имало образувано друго изп.д.№***на ЧСИ А. В., в което са извършвани изпълнителни действия, поради което и не е изтекла предвидената в закона давност.

            След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

Съдът намира, че така предявените  искове са допустими, поради което и следва да се произнесе по съществото на спора.

По основателността:

От фактическа страна се установява, че по ч.г.д.№03328/2009г. на ПРС е издадена заповед за изпълнение, въз основа на която е издаден изпълнителен лист от 25.11.2009г., с който ищецът е осъден да заплати на ответника солидарно с още един длъжник главница в размер на 6844,60лв., дължима на основание запис на заповед от 23.06.2009г., издаден въз основа на Договор №***за издаване на персонална кредитна карта.

Въз основа на молба от 24.02.2016г. и процесния изпълнителен лист е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С. Б., препис от което е приложен към настоящето дело. Видно от молбата за образуване в същата са посочени и конкретни изпълнителни способи за пристъпване към принудително изпълнение.

По делото не са приемани доказателства, от които да е видно образуване на предходни изпълнителни дела.

            С протоколно определение от стз. на ПРС от 12.10.2020г. ПРС е обявил като безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните, че по изп.д.№***. ЧСИ С. Б. не са извършвани изпълнителни действия, нито са изплащани суми. Този извод се потвърждава и от липсата на отбелязвания на обратната страна на процесния изпълнителен лист.

            Предвид гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установено следното от правна страна:

            Съгласно чл. 439 от ГПК длъжникът може да оспорва чрез иск изпълнението - т.е. чрез иск длъжникът оспорва вземането и материалната незаконосъобразност на изпълнението, като същият може да се основава само на факти, настъпили след приключването на съдебното дирене в производството, по което е издадено изпълнителното основание.

По аргумент от разпоредбата на чл. 416 от ГПК с изтичането на срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК и влизане в сила на заповедта за изпълнение по чл. 410 от ГПК настъпва стабилитетът на последната и оспорването на фактите и обстоятелствата, относими към ликвидността и изискуемостта на вземането се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, води до невъзможност да се обсъждат доводите, основани на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Тези факти са обхванати от преклудиращото действие на заповедта и са изключени от съдебна проверка. Съгласно константната съдебна практика на ВКС при всички хипотези на чл. 41 ГПК, настъпва стабилитетът на заповедта за изпълнение по чл. 410 ГПК. С изтичането на срока по чл. 414 ГПК и влизане в сила по реда на чл. 416 ГПК на заповедта за изпълнение, всяко възражение на длъжника, че вземането не съществува, е преклудирано и не може да бъде заявено с нов иск, извън специалните хипотези на чл. 424 и чл. 439 ГПК.

Предвид гореизложеното и в съответствие с разпоредбата на чл. 439, ал. 2 ГПК, правнорелевантни в настоящото производство са само фактите, които са настъпили след 25.11.2009г., когато е влязла в сила заповедта за изпълнение и е издаден изпълнителен лист. Именно от този момент започва да тече срокът на новата погасителна давност относно вземанията, посочени в заповедта за изпълнение и в издадения въз основа на нея изпълнителен лист.

Съдът намира, е процесното вземане за главница се погасява с общата петгодишна давност на основание чл.117, ал.2 ЗЗД.

Към 24.02.2016г., когато е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С. Б., процесните вземания вече са били  погасени по давност. По делото няма приети доказателства за извършени действия в периода 25.11.2009г.- 24.02.2016г., които да спират или прекъсват давността.

Предвид гореизложеното съдът намира, че искът е основателен и следва да бъде уважен.

По разноските:

Ищецът претендира да му бъдат заплатени и направените по делото разноски в размер на 474,00лв., от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане препис от изпълнителното дело и сумата от 400,00лв. за адвокатско възнаграждение, които с оглед изхода на делото следва да му бъдат присъдени.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

ПРИЗНАВА ЗА УстАНОВЕНО по иск, предявен от Я.Г.М., с ЕГН:**********  и адрес:г***, срещу ТБ“Инвестбанк”АД, с ЕИК:********* и адрес:гр.София, бул.“България“85, че ищецът не дължи на ответника сумата от 1000,00лв., представляваща част от общата дължима главница в размер на 6844,60лв., дължима на основание запис на заповед от 23.06.2009г., издаден въз основа на Договор №***за издаване на персонална кредитна карта, за която сума е издаден изпълнителен лист от 25.11.2009г., издаден по ч.г.д.№3328/2009г. на ПРС,  въз основа на който е образувано изп.д.№***. на ЧСИ С.. Б., поради изтекла погасителна давност.

ОСЪЖДА ТБ“Инвестбанк”АД, с ЕИК:********* и адрес:гр.София, бул.“България“85, да заплати на Я.Г.М., с ЕГН:**********  и адрес:г***, сумата от 474,00лв., представляваща направени по делото разноски, от които сумата от 50,00лв. за държавна такса, сумата от 24,00лв. за прилагане препис от изпълнителното дело и сумата от 400,00лв. за адвокатско възнаграждение.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                               

           

                                                                        Районен съдия: