№ 95
гр. Ямбол, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ЯМБОЛ, II СЪСТАВ, в публично заседание на
осемнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Красимира В. Тагарева
при участието на секретаря П.Г.У.
в присъствието на прокурора Георги Димитров_ Георгиев (ОП-Ямбол)
като разгледа докладваното от Красимира В. Тагарева Гражданско дело №
20212300100088 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано по исковата молба на Т.И.С. от гр. *, с
която против Прокуратурата на Република България са предявени два обективно
съединените иска по чл.2б от ЗОДОВ - за заплащане на обезщетение в размер на сумата 30
000лв. за неимуществени вреди от нарушение на правото на ищеца да се разгледа и реши в
разумен срок по чл.6,§1 ЕКЗПЧОС наказателното производство по преписка №2442/2013г.
по описа на ОП-Русе и за заплащане на обезщетение в размер на сумата 30 000лв. за
неимуществени вреди от нарушение на правото на ищеца да се разгледа и реши в разумен
срок по чл.6,§1 ЕКЗПЧОС наказателното производство по преписка №4357/2016г. по описа
на ОП-Русе (НОХД №719/2016г. по описа на ОС-Русе).
Ищецът излага в исковата молба, че на 11.08.2014г. със заповед № 2Б-24-
640/11.08.2014г. на ГД „Национална сигурност" бил задържан под стража за срок от 24 часа
и отведен от дома му в.гр. * в ареста на ОДМВР - Ямбол, а на 12.08.2014г. с Постановление
за привличане в качеството на обвиняем му било повдигнато обвинение за престъпления по
чл. 278, ал. 6, пр. 3 от НК и по чл.195, ал.1, т.6, вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 26, ал.1, вр. чл. 20,
ал.З и 4 от НК по ДП № 2442/2013г. по описа на Окръжна прокуратура - Русе, като бил
задържан под стража за срок до 72 часа до довеждането му пред съда, в който срок бил
лишен от лекарства и поставен при нечовешки условия - мърсотия и липса на елементарни
санитарни условия. С Определение от 14.08.2014г. Русенският окръжен съд отказал да вземе
по отношение на ищеца постоянна мярка задържане под стража. Ищецът твърди, че в
периода 11.08.2014г.-08.07.2016г. по образуваното досъдебно производство - пр.пр.
№2442/2013г. по описа на РОП в жилището му в.гр. * и в жилището на дъщеря му били
извършени обиски и изземвания, при които били иззети над 420 предмета, представляващи
лични вещи и компютър, служебни компютри на фирмата „Вента транс" ЕООД и на Военно
Историческа Асоциация, вкл. документи и предмети на същата, чийто председател бил
ищецът, хладно, историческо, ловно, спортно оръжие и оръжие за културни цели - законно
придобити и регистрирани по законоустановения ред. Докато бил в Германия на лечение, на
08.07.2016г., в негово отсъствие и в отсъствие на защитник, с разбиване на патрона на
входната врата бил извършен трети обиск и изземване в дома му и в дома на дъщеря му в.гр.
*. На 17.08.2016г. на основание чл.368 НПК ищецът направил искане до Русенски окръжен
съд делото да бъде разгледано от съда, като с Определение №322 от 07.09.2016г. съдът
приел молбата му за основателна и предоставил тримесечен срок на прокуратурата да внесе
1
обвинителен акт. В периода от депозиране на искането на ищеца до съда, наблюдаващият
прокурор не изпратил в срок по делото материалите по прокурорска преписка №2442/2013г.,
разделил материалите по изисканото досъдебно производство, по което ищецът бил
привлечен в качеството на обвиняем и оставил производството по преписка №2442/2013г.
като висящо срещу неизвестен извършител, а образувал ново производство под нов номер -
№4357/2016г., уведомявайки съда, че по пр.пр. №2442/2013г. няма обвиняеми лица.
Изисквайки материалите по новообразуваното ДП №4357/2016г. РОС определил срок за
внасяне на обвинителния акт, който срок прокуратурата не спазила. След изтичане на срока,
намирайки се в гр.София, по прокурорско разпореждане ищецът първоначално бил отведен
от служители на съдебна полиция в Съдебната палата на гр.София за връчване на призовка
за явяване пред разследващите органи, след което бил задържан в Софийския централен
затвор без надлежен акт за това, по-късно бил отведен в Националната Следствена Служба,
където му било повдигнато обвинение на 09.12.2016г., а на 21.12.2016г. в гр.Русе му
предявили материалите по следственото дело. На 28.12.2016г. бил внесен обвинителен акт
срещу него, по който било образувано НОХД № 719/2016г. по описа на Окръжен Съд - Русе,
по което дело били приобщени само нищожна част от иззетите от ищеца вещи като
веществени доказателства. По образуваното НОХД №719/2016г. на РОС на 31.05.2017г.
била постановена присъда, която след обжалване, с Решение №384/09.01.2018г. на
Великотърновския апелативен съд по ВНОХД №491/2017г. била отменена, а делото върнато
на друг състав на РОС. След връщането на делото състав на Русенския окръжен съд
прекратил производството и върнал делото на Окръжна прокуратура - Русе за отстраняване
на допуснати процесуални нарушения.
Твърдението на ищеца е, че от момента на връщане на делото на прокурора, до
подаване на настоящата искова молба не са извършени никакви процесуално-следствени
действия, като от повдигане на обвинението по прокурорска преписка №2442/2013г.,
преобразувана в пр.пр. №4357/2016г., наказателното производство продължава повече от
шест години и осем месеца, което е в нарушение на изискването за разумен срок. В този
продължителен период на разследване ищецът твърди, че е настъпила промяна в
психическото му състояние, невъзможност да живее нормално живота си, притиснат е от
висящото наказателно производство, влошило болестта, заради която ежемесечно трябва да
бъде подлаган на прегледи и изследвания. Счита, че всяко лице има право на адекватен
подходящ според обстоятелствата срок за приключване на дело, по което то е страна и който
срок да не го държи прекалено дълго и необосновано в неизвестно положение. Позовава се
на практика на Европейския съд по правата на човека, според която производството се счита
за неразумно дълго, когато надвишава срок от три години, като преценката се базира на
критерии като фактическа и правна сложност на делото, обусловена от значителен по обем
фактически материал, голям брой свидетели и пр., поведението на страните по делото и
поведението на националните органи. Сочи, че гаранцията за „разумен срок" по член 6, § 1
от ЕКПЧОС има за цел да гарантира общественото доверие в правораздаването, че
критериите, въз основа на които следва да се направи преценката дали е допуснато
нарушение са посочени и в чл.2б, ал.2 от ЗОДОВ, като се взема предвид общата
продължителност и предмета на производството, неговата фактическа и правна сложност,
поведението на страните и на техните процесуални или законни представители, поведението
на останалите участници в процеса и на компетентните органи, както и други факти, които
имат значение за правилното решаване на спора, с прилагане и съобразяване стандартите,
установени в практиката на ЕСПЧ, като се търси баланс между интересите на засегнатото
лице да получи възможно най-бързо решение и необходимостта за съдебния орган
внимателно да проучи казуса и да достигне до правилен и законосъобразен акт. В настоящия
случай по тези критерии разследването надхвърляло разумния срок, тъй като многократно
било указвано на прокуратурата кои допуснати процесуални нарушения следва да бъдат
отстранени, но повече от шест години и осем месеца след повдигане на обвинението това не
било осъществено, ищецът от своя страна не бил причина за отлагане на процесуални
действия извън случаите на тежко здравословно състояние, а по третия критерий - в
установените от закона срокове прокуратурата не извършила съответните действия.
Твърденията на ищеца са, че воденото срещу него наказателно производство се е отразило
отрицателно върху психическото му състояние и върху социалния му живот, че е бил
подложен на психически тормоз и стрес от дълго продължаващото наказателно преследване,
в резултат на което се е влошило здравословното му състояние и се наложило
продължително лечение както в България, така и в Германия и признаване на 100 % трайно
намалена работоспособност с чужда помощ не само на базата на наличното онкологично
заболяване. Поради това счита, че е справедливо да бъде обезщетен за тези вреди с исковата
2
сума от 30 000лв., при съобразяване, че за неимуществените вреди съществува категорична,
макар и оборима презумпция, че прекомерно дългото производство води до настъпване на
сочените вреди.
Относно извършените обиски в дома на ищеца и на дъщеря му и иззетите
множество вещи, ищецът твърди, че същите не са предмет на престъпление, но са
приобщени по прокурорска преписка №2442/2013г., по която той вече не фигурира като
страна, но никой не му дава отговор на въпроса колко години ще бъдат задържани
неправомерно. Поддържа, че с действията си прокуратурата го е лишила от законно
придобито имущество, от бизнеса му и от средства за лечение и съществуване, което довело
до влошаване на здравословното му състояние, наложило над 40 хоспитализации за
последните 6 години, до пълно инвалидизиране с придружител, до допълнително развило се
онкологично заболяване - от стрес и липса на средства за лечение. Твърди, че пред
компетентните органи е оспорвал необходимостта да бъде задържано личното му
имущество и депозирал молби до прокуратурата за връщане на личното имущество, но
получил многократни откази, потвърдени и от Русенския окръжен съд с мотиви, че
продължава извършването на процесуално-следствени действия, което счита за
необосновано, тъй като се касае за иззети преди близо шест години и половина вещи без
изследване на необходимостта им за разкриване на обективната истина по досъдебното
производство, което е недопустима едностранна рестрикция от страна на наблюдаващия
прокурор като представител на ответника, при отчитане, че дългогодишното задържане на
това имущество, без подходящи грижи, води до вероятност то да е похабено, амортизирано
и да е загубило стойността си, с финансови загуби в големи размери като резултат.
Позовавайки се на практика на ВКС, ищецът счита, че като лице, което не е обвиняем,
пострадал или ощетен от престъплението, но е лице, от което по наказателното дело е иззет
предмет като веществено доказателствено средство, е надлежен ищец по иска по чл.2б
ЗОДОВ, което търпи вреди от неправомерното поведение на прокуратурата, която забавя
производството и повече от седем години задържа вещи и материали, които по силата на
закона е длъжна да върне. За бавното правосъдие по преписка № 2442/2013г. на ОП-Русе
ищецът счита, че също следва да бъде справедливо обезщетен със сумата 30 000лв. Върху
двете обезщетения ищецът претендира и законната лихва от датата на подаване на исковата
молба и присъждане на разноските по делото.
С отговора на исковата молба ответникът Прокуратурата на РБългария, чрез
прокурор от ЯОП, е оспорил исковете като неоснователни. Наведените възражения са, че по
двете досъдебни производства, по които се твърди, че има забавяне, е налице голяма
фактическа и правна сложност - по същите са извършени множество действия по
разследването, разпити на голям брой свидетели, изискване на справки, кореспонденция с
други органи, изпратени молби за правна помощ и други действия, необходими за
разкриване на обективната истина; назначени са множество и различни по вид експертизи и
не е налице бездействие от страна на органите на досъдебното производство, а в
постановеното Решение №384/09.01.2018г. по ВНОХД №491/2017г. на Великотърновски
апелативен съд е прието, че с разделянето на досъдебно производство №2442/2013г. и
отделянето в самостоятелно досъдебно производство на материалите, отнасящи се за
престъпленията, за което е бил привлечен ищеца в качеството му на обвиняем,
прокуратурата не е допуснала нарушение на процесуалните правила по чл. 216 ал.1 от НПК.
Прокуратурата е оспорила двата предявени иска и като завишени по размер, несъобразени с
критерия за справедливост по чл.52 от ЗЗД, с трайната съдебна практика и със социално-
икономическите условия и стандарт на живот в страната. Ответникът е направил и
възражение за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение, с доводи,
че делото не се отличава с правна и фактическа сложност.
В о.с.з. исковете се поддържат от пълномощниците на ищеца - адв.И. и адв.Х.,
които пледират за уважаването им, като подробни доводи излагат в писмена защита.
Настояват и за присъждане на направените от ищеца разноски по делото.
Прокурорът от ЯОП като представител на ответника моли за отхвърляне на
ищцовите претенции по съображенията в писмения отговор, алтернативно за присъждане на
обезщетения в размери, съобразени с разпоредбата на чл.52 ЗЗД.
ЯОС извърши преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства,
и заключението на назначената комплексна съдебно-медицинска експертиза и приема за
установено от фактическа страна следното:
С Постановление от 21.02.2014г. на прокурор при Окръжна прокуратура -Русе
3
(РОП) е образувано досъдебно производство - преписка №2442/2013г. на РОП срещу
неизвестен извършител, за извършени престъпления: по чл.195, ал.1, т.10, пр.3, вр. с чл.194,
ал.1 НК - за това, че на неустановена дата през 2010г. в гр.Бяла е отнел чужда движима вещ -
пушка модел "Баранов" от владението на Музей "Освободителна война"-гр.Бяла без тяхно
съгласие с намерение да я присвои; за престъпление по чл.278, ал.4, вр. с ал.3 НК за това, че
на неустановена дата през 2011г. в гр.Русе, без разрешение за износ и сертификат за износ е
изнесъл през границата на страната културна ценност - пушка модел "Баранов"; за
престъпление по чл.219, ал.1 НК за това, че през периода 2010г.-2011г. в гр.Бяла като
длъжностно лице при Община Бяла не е положил достатъчно грижи за стопанисването и
запазването на движими културни ценности и от това са последвали значителни щети за
община Бяла и за престъпление по чл.219, ал.2 от НК за това, че през периода 2010г.-2011г.
в гр. Бяла като длъжностно лице при Община Бяла, въпреки задълженията си, не е
упражнил достатъчен контрол върху работата на лицата, на които е било възложено
управлението на обществено имущество и от това са последвали значителни щети за
Община Бяла.
На 11.08.2014г. по образуваното ДП- пр.№2442/2013г. на РОП са извършени
одобрени от съда претърсвания и изземвания на две жилища в.гр. *, обитавани от ищеца
Т.С. - на ****, и на *****, като от първото жилище са иззети 242бр. движими вещи -
револвери, пистолети, пушки, леки картечници, карабини и други, а от второто жилище са
били иззети 22 бр.движими вещи - револвери, саби, шпаги, ножове, 1бр. компютър, 1 бр.
преносим компютър и 2бр. мобилни телефони. На 11.08.2014г. е извършено също
претърсване и изземване на банкова касета (сейф) в трезор на "ЦКБ" АД гр.Ямбол с титуляр
на касетата Т.С., като са иззети 1бр. пистолет, 1бр. пълнител, 3 бр. патрони и 9 бр. монети.
На 11.08.2014г. ищецът е бил задържан за срок от 24 часа на основание чл.124а от
Закона за ДАНС. На 12.08.2014г. с Постановление на прокурор при РОП по ДП - пр.
№2442/2013г. на ищеца е повдигнато обвинение за престъпление по чл.195, ал. 1, т. 6, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 и чл.20, ал.3 и ал. 4 НК и за престъпление по чл.278, ал.6, пр.3
НК, като с постановление от същата дата ищецът е задържан за срок от 72часа до
довеждането му пред съда. С Определение от 14.08.2014г. на Окръжен съд- гр.Русе по ЧНД
№501/2014г. е отхвърлено искането на прокуратурата за задържане под стража на
обвиняемия Т.С. и спрямо него е взета мярка за неотклонение "парична гаранция" в размер
на 8000 лв.
В периода 06.03.2014г. - 19.08.2016г. по ДП - пр.№2442/2013г с постановления са
били назначени множество експертизи - технически, компютърно-технически, историко-
нумизматични, историко-оръжейни, балистични, историко-археологически, историко-
художествени, исторически, химически, историко-етнографски експертизи, заключенията по
които не са представени по настоящото дело.
На 08.07.2016г. отново са извършени претърсвания и изземвания на двете
обитавани от ищеца жилища в.гр. * - на ***** и на ул. **.
На 19.08.2016г. прокурор при РОП с постановление от същата дата е отделил от
материалите по ДП - пр.№2442/2013г., имащи отношение към извършените от ищеца Т.С.
престъпления по чл.195 и чл.278 НК и тези материали са образувани в ново досъдебно
производство - преписка №4357/2016г. Със същото постановление са отделени материалите,
касаещи престъпната дейност и на други лица, които материали са образувани в отделни
производства, а ДП - пр.№2442/2013г. е останало образувано и водено срещу неизвестен
извършител.
Постановлението на прокурора при РОП от 19.08.2016г. за отделяне на
материалите по пр. №2442/2013г. е било произнесено след изискване от Окръжен съд-
гр.Русе на ДП - пр.№2442/2013г. за произнасяне по молба на ищеца Т.С. по чл.368, ал.1
НПК. По тази молба на ищеца Окръжен съд - Русе е постановил Определение №322/
27.09.2016г. по ЧНД №487/2016г., с което е уважил молбата и е дал тримесечен срок на
прокурора за внасяне на дело с обвинителен акт срещу ищеца, за предложение за
освобождаване от наказателна отговорност и налагане на административно наказание или
със споразумение за прекратяване на делото, или алтернативно прокурорът да прекрати
наказателното производство.
На 23.12.2016г. прокурор при РОП е внесъл обвинителен акт срещу ищеца и
други две лица, като обвинението срещу ищеца Т.С. е за престъпление по чл.196а, вр. с
чл.194, ал.1, вр. с чл.26, ал.1 НК - за това, че в условията на продължавано престъпление е
4
отнел от началото на 2008г. до 03.10.2013г. от владението на Община Бяла, с намерение
противозаконно да ги присвои, 9 бр. фотографски репродукции, една музейна указателна
табела, 3 бр. пушки, 2бр. карабини, 8 бр.униформи, един параходен фенер, и 11 бр. пики,
всички на обща стойност 467 334,90 лв., както и за престъпление по чл.278, ал. 6, пр.2 и пр.3
от НК за това, че е държал повече от три археологически обекта по смисъла на чл.146, ал.1
от ЗКН - 4 бр. сребърни монети и 4 бр.монети от медна сплав.
По обвинителния акт на РОП, Окръжен съд - гр.Русе е образувал НОХД №719/
2016г., по което е постановил Присъда №19/31.01.2017г., с която е признал ищеца Т.С. за
виновен в престъпленията по чл.196а, вр. с чл.195, чл.194, чл.26 НК, и по чл.278, ал.6, пр. 2
и 3 от НК и му е наложил наказания "лишаване от свобода" и "пробация", които е групирал
и определил най-тежкото наказание от 8 години лишаване от свобода, което да се изтърпи
при "строг" първоначален режим. Присъдата на Окръжен съд-Русе е отменена изцяло с
влязлото в сила на 09.01.2018г. Решение №384/09.01.2018г., постановено от Апелативен съд
- Велико Търново по ВНОХД №491/2017г., по съображения, че на досъдебното
производство е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила, довело до
ограничаване процесуалните права на подсъдимите, включително на ищеца, което
нарушение се е изразило в това, че в обвинителния акт в нарушение на чл.246, ал.2 НПК не
е посочено времето на извършване на което и да е било от инкриминираните деяния,
влизащи в състава на продължаваното престъпление по чл.196а, вр. с чл.195 НК, за което е
повдигнато обвинение на подсъдимия. Апелативният съд е разяснил, че времето на
извършване на деянията е един от обективните признаци на продължаваното престъпление.
С решението на Апелативен съд - Велико Търново делото е върнато на Окръжен
съд - Русе за разглеждане от друг съдебен състав. След връщане на делото, същото е
образувано под нов номер - НОХД №18/2018г. по описа на Окръжен съд - гр.Русе, по което
друг състав на този съд е прекратил производството с протоколно определение от
28.02.2018г. и е върнал делото на прокурора за доразследване и за отстраняване на
допуснатите нарушения на досъдебното производство, изразили се в непосочване в
обвинителния акт на времето на извършване на което и да е от инкриминираните деяния.
След връщане на делото на прокурора - ДП по пр.№4357/2016г., с Постановление
от 14.05.2018г. на прокурор при РОП е възложено на следовател при ОСлО при РОП да
извърши процесуално-следствени действия по ДП - справки от куриерска фирма "Еконт" за
получавани и изпращани от тримата обвиняеми за периода 01.01.2007г. - 31.12.2012г.
куриерски пратки и парични преводи; за назначаване на историко-оръжейна експертиза със
задача да извърши справка и сравнение за периодите, в които са били подменяни отделните
видове експонати в Исторически музей - гр.Бяла с информацията, съдържаща се в иззетите
от Т.С. два компютъра и за установяване кои части от тези експонати са попаднали във
владението на С., както и за установяване хронологията на подмени.
Тези процесуално-следствени действия са били извършени от следовател, като в
периода 29.05.2018г.-12.07.2018г. по ДП-пр. №4357/2016г. са извършени и други следствени
действия - извършени са претърсвания и изземвания на жилища и помещения на трети лица,
които не са привлечени като обвиняеми по ДП, извършени са разпити на свидетели, от
материалите по ДП-пр.№2442/2013г. са отделени материали - 3 компютърно-технически
експертизи, комплексна експертиза на съдържание на кореспонденция, историческа
експертиза и съдебно-историческа експертиза и същите са обединени с ДП -пр.
№4357/2016г.; извършени са претърсвания и изземвания на помещения на В.С., назначена е
съдебно-историческа експертиза. Същевременно, от материалите по ДП- пр. №4357/2016г.
са отделени протоколи за претърсване и изземване и оглед на веществени доказателства и
същите са обединени с материалите по ДП - пр.№2442/2013г. (Постановление от
15.08.2018г.).
Не са представени по настоящото дело от страна на ответника доказателства за
това извършени ли са и какви процесуално-следствени действия са извършени по ДП-пр.
№4357/2016г. в периода след 15.08.2018г. и до 2021г. Неустановено е по делото изготвени
ли са заключенията по назначените по това досъдебно производство многобройни
експертизи, има ли и какви са причините ако експертизите са останали неизвършени,
призоваван ли е ищецът по ДП-пр.№4357/2016г., явявал ли се е ищецът и ако не,
поведението му било ли е причина за отлагане на процесуално-следствените действия. Не се
твърди и не се установява на ищеца да е повдигнато ново обвинение по ДП - пр.
№4357/2016г. и срещу него да е внесен нов обвинителен акт в съда.
Същевременно, от приложените по делото 10бр. папки към писмо изх.
5
№2442/2013 от 27.10.2021г. на РОП, по делото е установено, че процесуално-следствените
действия по преписка №2442/2013г. продължават, като производството се води срещу
неизвестен извършител за престъпления по чл.219, ал.1 и ал.3 НК, по чл.278а, ал.4, вр. с ал.
3 и по чл.195, ал.1, т.10, изр.3 от НК, като проверявани са 10 лица, включително ищецът.
Многократно по искане на наблюдаващи прокурор административният ръководител -
окръжният прокурор на Окръжна прокуратура - Русе е удължавал срока на разследване по
досъдебното производство с по 2 месеца, включително до 21.07.2021г. С постановления от
21.06.2017г., 30.05.2018г. и от 04.06.2018г., от материалите по пр. №2442/2013г. са отделени
материали - протоколи за претърсване и изземване, описи на иззети вещи и компютърно-
технически експертизи, които са обединени с материалите по воденето срещу ищеца ДП-
пр. №4357/2016г.
В периода 31.08.2016г. - 15.05.2018г. по пр.№2442/2013г. са извършени огледи на
местопроизшествие и съставени протоколи за оглед в Музей "Освободителна война" гр.Бяла,
в Панорама "Плевенска епопея-1877" гр.Плевен, в Исторически музей- гр.Бяла, Военно
исторически музей с.Г.Студена, Къща-музей "Алеко Константинов" гр.Свищов, извършен е
оглед на веществени доказателства, иззети от "Мейл.БГ" гр.София, извършени са
претърсвания и изземвания на кореспонденция, извършени са претърсвания и изземвания на
вещи от жилища на трети лица, назначени са множество експертизи - съдебно-технически,
балистични, химически, исторически, историко-технически, историко-оръжейни, историко-
етнографски. През 2021 г. са назначени нови експертизи - балистична, техническа на
гарфични и текстови файлове, техническа за запис на оптичен носител на съдържание на
мобилни телефони и на сим-карти, допълнителна балистична експертиза, комплексна
съдебно-техническа експертиза на компютърни дискове и на електронни писма.
По преписка №2442/2013 г. в периода 2016г.-2017г. са извършени и разпити на
множество свидетели, включително по делегация, изискани са справки от фирма "Спиди", от
Агенция Митници и от дружеството "Тръст Файненс" за изпращани и получавани пратки и
парични средства; извършени са претърсвания и изземвания в цялата страна. Има писмени
доказателства, събрани по преписката, от които се установява, че ищецът Т.С. е председател
на юридическото лице - Военно историческа асоциация "Музей на бойната слава"- гр.Ямбол,
който в това свое качество е бил упълномощен от директора на Музей на бойната слава
гр.Ямбол да намира експонати от физически и юридически лица за нуждите на музея.
Установено е, че такива набрани експонати са били предавани за ползване на музея с
протоколи от 29.10.2013г., от 07.08.2014г.- 2 бр., от 13.09.2014г. и от 02.10.2014г. Ищецът е
представил по ДП-пр.№ 2442/2013г. заявление, подадено от него до Министъра на
културата за вписване в регистъра по чл.165 от ЗКН на лицата, които имат право да
извършват дейности по консервация и реставрация на културни ценности.
По образуваната преписка №2442/2013г. са постановени осем постановления на
наблюдаващия прокурор, с които е разгледал молби на ищеца Т.С., молба на Асоциацията
на сухопътните войски на България и молба на сдружение Военно историческа асоциация
"Музей на бойната слава" - Ямбол, които молби са за връщане на иззетите от Т.С. движими
вещи като веществени доказателства - оръжия (пушки, револвери, щикове, саби и други
оръжия и части от такива), боеприпаси, предмети - културно исторически ценности, един
стационарен компютър и два преносими компютри. Ищецът е подал молби за връщане на
иззетите от него вещи - от м.03.2015г., от м. 07.2015г., от м.12.2015г., от 31.05.2017г , от
09.05.2018г., от 10.11.2020г., както по всички молби е постановен отказ от прокурора за
връщане на иззетите от него веществени доказателства.
На 18.04.2016г. до наблюдаващия прокурор при РОП е подадена молба от
Асоциация на сухопътните войски на България (на л.102 от делото), с която е направено
искане иззетите по преписка №2442/2013г. веществени доказателства да бъдат върнати на
Военно историческа асоциация "Музей бойна слава" - гр.Ямбол, тъй като вещите са на тази
асоциация, която от своя страна е член на Асоциацията на сухопътните войски на България.
С постановление от 26.04.2016г. (на л.100 от делото) прокурор при РОП е отказал връщане
на Асоциацията на сухопътните войски на България на вещите.
На 11.08.2017г. наблюдаващият прокурор преписка №2442/2013г. е постановил
постановление, с което е оставил без уважение и молбата на Т.С., но в качеството му на
председател на УС на сдружение Военно историческа асоциация "Музей на бойната слава" -
Ямбол за връщане на иззетите от Т.С. веществени доказателства - предмети и оръжия.
От мотивите към Постановление на прокурор при РОП от 12.11.2020г. е видно, че
на 29.11.2018г. в РОП е постъпило запорно съобщение от ДСИ при ЯРС с препис от
6
обезпечителна заповед на ЯОС по ч.гр.д.№326/2018г., с което е наложен запор върху
иззетите от Т.С. веществени доказателства- оръжия и боеприпаси и на прокуратурата е
наложена забрана на основание чл.507, ал.2 ГПК за предаване на запорираните вещи на
длъжника Т.С.. Изяснено е, че запорът е наложен по искане на взискателя по
изпълнителното дело - КПКОНПИ гр.София.
Към моманта на приключване на устните състезания по настоящото дело-
18.11.2021г., няма твърдения и представени доказателства по ДП - пр №2442/2013г. на РОП
да има привлечени лица към наказателна отговорност с повдигнати обвинения; няма данни
ДП по преписката да е спряно или да е прекратено. Процесуално-следствените действия по
тази преписка продължават и са насочени към установяване на факта дали иззетите от Т.С.
огнестрелни и хладни оръжия и други исторически предмети са заведени в инвентарните
книги на някой от музеите на територията на цялата страна, т.е. дали същите са предмет на
кражба или подмяна. Данните са, че за тази цел са назначени комплексна историко-
техническа експертиза и историко-оръжейна експертиза, които не са изготвени, като няма
яснота какви са причините тези експертизи да не са извършени от назначените вещи лица и
да не са изготвени експертните заключения.
По делото ищецът е представил неотносими към предмета на спора писмени
доказателства, които не се обсъждат - писма, изпратени му от МВР -ГД "Охранителна
полиция", че посочени и описани пушки не са огнестрелни оръжия по смисъла ЗОБВВПИ,
доказателства за извършени кражби в минали периоди 1974г-1998г. от Исторически музей
гр.Бяла, служебна бележка от НЧ "Развитие" село Полско Косово, че читалището притежава
картини от Музей "Освободителна война" гр. Бяла.
Ищецът е представил доказателства за подадени от него жалби до Апелативна
прокуратура- гр.В.Търново и до Главния прокурор за забавеното производство по преписка
№2442/2013г. на РОП, представил е становища от 07.02.2020г. и 07.01.2021г. на
инспектората към ВСС по подадени от него жалби за забавяне на разследването по преписка
№2442/2013 г. на РОП.
Разпитаните по делото свидетели Т.К. и И.И. са поддържали показания, според
които след образуване на наказателното производство срещу ищеца през 2014г. и
осъдителната присъда срещу него, Т.С. е преживял стрес, бил е притеснен, отпаднал
психически и се е влошило здравословното му състояние, а много хора - офицери и
граждани се дистанцирали от ищеца и спрели да го поздравяват. За колекцията на ищеца от
културно-исторически ценности - оръжия, саби, ножове и др., свидетелите са посочили, че
това е много голяма колекция, че е придобита по законен път, а за оръжията има
разрешителни и същите са обезопасени и са съхранявани по съответния ред.
От представените по делото множество писмени доказателства - медицински
документи и от заключението на вещите лица д-р Ч., д-р Б. и д-р Ц., извършили назначената
комплексна съдебно-медицинска експертиза, е установено, че ищецът Т.С. страда от
множество заболявания, предимно на черния дроб, сърцето, бъбреците и обмяната -
хроничен хепатит тип „С"; чернодробна цироза по Чайлд „А"; портална гастропатия с
варици на хранопровода; артериална хипертония II-III ст.; захарен диабет тип 2; хроничен
хепатит тип „В"; портална хипертония със спленомегалия; холелитиазна болест;
бъбречнокаменна болест; подагра; състояние след остър миокарден инфаркт (1993г.), ХИБС
(хронична исхемична болест на сърцето) с едноклонова коронарна болест. Според вещите
лица ищецът страда и от неврологични заболявания - дискова болест в поясния отдел на
гръбначния стълб с лумбална остеохондроза, дискова протрузия на четвърти и пети поясни
прешлени с протрахиран болков синдром и диабетна полиневропатия; иехемичен мозъчен
инсулт с корова локализация. Експертите са установили, че по повод на посочените
заболявания на черния дроб, сърцето, артериалните съдове, бъбреците и останалите
вътрешни органи, ищецът многократно е бил хоспитализиран във Военномедицинска
академия - София, в клиниките по чернодробна патология, кардиология и неврология, били
са му извършени многобройни изследвания, проведени са били многобройни консултации и
изписани множество лекарства, със съответните указания за начина на приемането им.
Даденото заключение е, че при първото приемане на ищеца по повод на посочените
заболявания на черния дроб в Клиниката по гастроентерология и хепатология на ВМА,
което е било на 26.01.2015г., от тези заболявания на черния дроб, сърцето, съдовете,
отделителната система и болестите на обмяната ищецът е страдал и преди задържането му и
повдигнатото му обвинение, т. е. преди 12.08.2014г., тъй като заболяванията са били вече в
хроничен стадий на тяхното развитие и до тогава са били извършени изследвания и
7
проведени множество консултации, за да бъдат стадирани и уточнени, или тези заболявания
не са в причинна връзка с воденото срещу ищеца разследване. Според вещите лица ищецът
ще продължава да страда от тези заболявания, въпреки предприетите терапевтични и
възстановителни процедури, тъй като заболяванията протичат с периоди на обострения и
ремисии, като тенденцията е състоянието на Т.С. постепенно да се влошава, като това
зависи от начина му на живот, спазване на съответните охранителни мерки, спазване на
определен начин на хранене и живот. Вещите лица са отчели, че негативните емоции по
време на задържането на ищеца и след това водените продължително време следствени
действия спрямо него, са имали неблагоприятен ефект върху състоянието му и са посочили,
че е възможно да са довели до активиране на болестните процеси, но заключението е, че
задържането на Т.С., условията в ареста и водените следствени действия спрямо него не са
причина за възникване на посочените заболявания. Относно неврологичните заболявания на
ищеца експертите също са категорични, че няма причинно-следствена връзка между тези
заболявания и воденото наказателно производство срещу Т.С.. За психичното здраве на
ищеца вещите лица са установили, че преживяванията на С., свързани с воденото
наказателно производство са страх, стресово напрежение, отчаяние и физическо страдание,
които са довели до състояние на психическа декомпенсация на личността и до множество
значими жизнени промени с отрицателна емоционалност, като понастоящем ищецът страда
от персистиращо депресивно разстройство. За депресивното разстройство вещите лица са
дали заключение, че същото е в непряка връзка с воденото срещу него разследване, като
роля играят и психологически фактори, соматични фактори (другите му заболявания),
характера, битовата среда, социалната среда и др.
При тази фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Първият предявен от ищеца иск по чл.2б от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
в размер на сумата 30 000лв. за неимуществени вреди от нарушение на правото на ищеца да
се разгледа и реши в разумен срок по чл.6,§1 ЕКЗПЧОС наказателното производство по
преписка №2442/2013г. по описа на ОП-Русе, е процесуално допустим.
Ищецът не е обвиняем, пострадал или ощетен от престъплението, за което е
образувано и се води наказателното производство по пр.№2442/2013г. на РОП, но от него са
иззети вещи като веществени доказателства по това производство и същият е надлежен
ищец по иска, съгласно чл.2б, ал.1 ГПК. Процесуалната легитимация на ищеца по този иск
произтича от твърдението му, че в резултат на изземване на вещите е претърпял вреди от
нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен срок, което чл.6, §1
ЕКЗПЧОС му признава (в този смисъл са Решение №210/15.06.2015г. на ВКС по гр.д.
№3055/2014г.,трето Г.О., Решение №150/05.01.2021г. на ВКС по гр.д.№716/2020г. на
четвърто Г.О., Решение №70/02.08.2021г. на ВКС по гр.д.№2401/2020г. на четвърто Г.О. и
др.).
Допустимостта на иска не е обусловена от абсолютните процесуални
предпоставки на чл.8, ал.2 от ЗОДОВ - да е изчерпана административната процедура за
обезщетение на вредите по реда на глава трета "а" от ЗСВ и да няма постигнато
споразумение, тъй като наказателното производство по обсъжданата преписка все още е
висящо (в този смисъл е Решение №210/15.06.2015г. на ВКС по гр.д.№3055/ 2014г. на трето
Г.О. и др.).
Разгледан по същество искът е неоснователен и следва да се отхвърли, като
съображенията са следните:
Съгласно чл.109, ал.1 НПК веществени доказателства са предметите, които са
били предназначени или са послужили за извършване на престъплението, върху които има
следи от престъплението или са били предмет на престъплението, както и всички други
предмети, които могат да послужат за изясняване на обстоятелствата по делото, т. е. във
всички случаи вещите, иззети като веществено доказателство, следва да са свързани с
престъплението, предмет на образуваното наказателно производство. В тази връзка законът
изисква те да бъдат внимателно огледани, подробно описани в съответен протокол и по
възможност фотографирани ( чл.110, ал.1 НПК), както и да се приложат към делото, като се
вземат мерки да не се повредят или изменят (ал.2). Когато не могат да бъдат приложени – те
се оставят на съхранение в местата, посочени от съответния орган (ал.4). Предвиденият в
чл.111, ал.1 НПК принцип е, че веществените доказателства се пазят, докато завърши
наказателното производство, но ал.2 на разпоредбата предвижда, че когато това няма да
затрудни разкриването на обективната истина и не са предмет на административно
нарушение, предметите, иззети като веществени доказателства, с разрешение на прокурора
8
могат да бъдат върнати на правоимащите, от които са отнети, преди да завърши
наказателното производство. "Правоимащ" е не само нейният собственик, но и всяко друго
лице, което има каквито и да е права, свързани с упражняването на фактическа власт върху
вещта (вещни или облигационни, основаващи се на право на ползване, договор за заем,
наем, залог и т. н., вкл. и владеещият на неправно основание с цел да стане собственик).
Правилото, залегнало в чл.111, ал.2 НПК повелява да се възстанови съществуващото
фактическо положение преди отнемането на вещта от съответния правоимащ. По аргумент
от цитираната норма, отказ на прокурора за връщане на вещите може да бъде обоснован
само със затруднение на разкриването на обективната истина и ако същите са предмет на
административно нарушение. Нормата на чл.113 НПК предвижда още една възможност за
отказ на прокурора за връщане на веществено доказателство – при възникнал спор за право
върху предмети, иззети като веществени доказателства, който спор подлежи на разглеждане
по реда на ГПК. В този случай веществените доказателства се пазят, докато решението на
гражданския съд влезе в сила. Съгласно дадените на съдилищата задължителни указания с
ТР №2/12.11.2014г. на ОСНК на ВКС, за прилагането от прокурора в производство по
чл.111, ал.2 НПК на разпоредбата на чл.113 НПК, не трябва да е налице висящо съдебно
производство пред съда, за да се приеме, че е налице спор за право относно собствеността на
вещта, а е достатъчно да са налице претенции на две или повече лица за връщането й.
Предвид тези разяснения, в случая безспорно е установено, че от ищеца са били
иззети като веществени доказателства множество движими вещи - оръжия, боеприпаси,
културно-исторически ценности, мобилни телефони, компютри. Изземването е извършено
11.08.2014г. и до настоящия момент, в продължение на повече от 7 години вещите не са
върнати, като ищецът е получил общо шест отказа за връщане на вещите. Независимо, че
досъдебното производство по пр.№2442/2013г. на РОП е надхвърлило сроковете по чл.234
НПК, съдът намира, че не е осъществен фактическият състав на чл.2б от ЗОДОВ, тъй като
отказът на прокурора за връщане на вещите е съобразен със закона и пряко не е засегнал
гражданското право на ищеца, защото са налице предпоставките на чл.113 НПК. От данните
по прокурорската преписка по делото се установи, че освен ищецът, претенция за
собственост върху отнетите вещи има и юридическото лице - сдружение Военно
историческа асоциация "Музей бойна слава"-Ямбол, чийто законен представител също е
ищецът. Това сдружение също е подало молба от 10.08.2017г. с искане за връщане на
вещите, с твърдение, че са негова собственост. Независимо от факта, че ищецът
представлява това сдружение, то е различен самостоятелен правен субект от своя законен
представител и не може да се приеме, че е налице тъждество между ищеца като физическо
лице и сдружението. Действително, по делото не е представена молбата от 10.08.2017г. на
сдружение Военно историческа асоциация "Музей бойна слава"-Ямбол, с която е направено
искането за връщане на вещите и не е изяснено какви точно са изложените в молбата
твърдения за обосноваване собствеността на това сдружение върху вещите, но като
доказателство е събрана молбата на Асоциацията на сухопътните войски на България, което
юридическо лице също е посочило, че иззетите по пр.№2442/2013г. документи и експонати
са именно на сдружение Военно историческа асоциация "Музей бойна слава"-Ямбол, което
сдружение е член на Асоциацията на сухопътните войски на България и тази молба също
обосновава спора за собственост. Неправилно прокурорът от РОП е приел, че Асоциацията
на сухопътните войски на България заявява самостоятелна претенция за собственост върху
вещите и не тази молба обосновава приложението на чл.113 НПК. Спорът за собственост е
породен от претенциите на ищеца и на представляваното от него юридическо лице Военно
историческа асоциация "Музей бойна слава"-Ямбол и именно този спор обуславя
приложението на чл.113 НПК, на което основание следва да се приеме, че отказът на
прокурора за връщане на вещите на ищеца е законосъобразен и не е налице основанието на
чл.2б от ЗОДОВ за уважаване на ищцовата претенция за обезщетение поради
неприключване в разумен срок на ДП-пр.№2442/2013г.
За приложението на чл.113 НПК по пр.№2442/2013г. е налице и друго основание.
В случая по делото е установено, че върху иззетите от ищеца като веществени доказателства
движими вещи, е наложен запор за обезпечаване вземане/претенция на КПКОНПИ-
гр.София. Запорът е мярка за процесуална принуда, чието съдържание е ясно разписано в
закона (чл.451-чл.453 ГПК и чл.507 ГПК). Правното действие на запора се изразява в
забрана на длъжника да се разпорежда с вещите и в забрана на третото задължено лице, в
случая прокуратурата, да предава вещите на длъжника. От момента на налагане на запора,
прокуратурата като трето задължено лице има задълженията на пазач по отношение на
вещите, съгласно чл.507, ал.3 ГПК. С вещите може да се удовлетвори само кредиторът,
9
чието вземане е обезпечено. При наложен запор върху иззетите като веществени
доказателства вещи, връщането им на лицето, от което вещите са иззети и което лице е
длъжникът по изпълнението, би било в нарушение на закона.
Вторият предявен от ищеца иск по чл.2б от ЗОДОВ за заплащане на обезщетение
в размер на сумата 30 000лв. за неимуществени вреди от нарушение на правото на ищеца да
се разгледа и реши в разумен срок по чл.6,§1 ЕКЗПЧОС наказателното производство по
преписка №4357/2016г. по описа на РОП, също е процесуално допустим.
Наказателното производство по пр.№4357/2016г. на РОП продължава да е висящо
и както се посочи по-горе, според практиката на ВКС допустимостта на иска по чл.2б от
ЗОДОВ за обезщетение на вредите от нарушение правото по чл. 6, § 1 от Конвенцията по
висящо производство, не е обусловена от изискванията на чл. 8, ал.2 ЗОДОВ - да е
изчерпана административната процедура за обезщетение за вреди по реда на глава трета "а"
от ЗСВ и да няма постигнато споразумение.
Искът е основателен и доказан.
Разпоредбата на чл.2б от ЗОДОВ установява отговорност на държавата за
вредите, причинени на граждани и на юридически лица от нарушение на правото на
разглеждане и решаване на делото в разумен срок съгласно чл.6,§1 ЕКЗПЧОС. Тази
разпоредба представлява национален компенсаторен механизъм за бавно правосъдие и е
самостоятелна хипотеза на отговорност на държавата за вреди, причинени на граждани и
юридически лица от нарушение на правото на разглеждане и решаване на делото в разумен
срок. В ал.2 на чл.2б от ЗОДОВ са посочени примерно критериите, въз основа на които
съдът прави преценка дали е допуснато нарушение на правото за разглеждане и решаване на
делото в разумен срок. Тези критерии са общата продължителност и предмета на
производството, неговата фактическа и правна сложност, поведението на страните и на
техните процесуални или законни представители, поведението на останалите участници в
процеса и на компетентните органи, както и други факти, които имат значение за
правилното решаване на спора.
В случая установените по делото факти сочат, че са установени елементите от
фактическия състав на чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ за ангажиране отговорността на държавата,
чрез Прокуратурата на РБългария. Установено е, че общата продължителност на воденото
срещу ищеца наказателно производство е 7 години, 3 месеца и 6дни и надхвърля разумния
срок. Началният момент на посочения срок е започнал да тече от 12.08.2014г., когато
ищецът е привлечен като обвиняем по образуваното ДП - пр.№2442/2013г., от материалите
на което са отделени тези, имащи отношение към престъпната му дейност и е образувано
настоящото водено срещу ищеца ДП - пр.№4357/2016г. по описа на РОП, а крайният момент
е датата на устните състезания по настоящото дело, към която дата наказателното
производство и разследването срещу ищеца продължават. Наказателното производство
срещу ищеца е за установяване на извършени от него престъпления - престъпление по
чл.196а, вр. с чл.195, чл.194 и чл.чл.26, ал.1 НК - за кражба в особено големи размери,
представляваща особено тежък случай, като в предмета на кражбата са и оръжия, както и за
престъпление по 278, ал.6, пр.2 и 3 от НК - за държане на културни археологически
ценности, които не са идентифицирани и регистрирани по съответния ред.
По критерия сложност на делото, съдът съобрази ТР №35/06.11.1990г. по н. д.
№26/1990 г. на ОСНК на ВС, според което признаците, определящи делата с фактическа или
правна сложност се извеждат от фактическия състав и тежестта на престъплението по
конкретното дело. Съдът взе предвид установените по делото факти и намира, че
фактическата и правна сложност на наказателното дело срещу ищеца – досъдебно и в
съдебна фаза, е с висока степен на сложност. В тази насока съдът отчита фактическия състав
и тежестта на двете престъпления, разпитаните свидетели, назначените голям брой
експертизи, извършените многобройни и различни процесуално-следствени действия.
Относно критерия поведение на страните и това на ищеца съдът намира, че от
събраните по делото доказателства не е установено с действията си ищецът да е допринесъл
за забавяне хода на наказателното производство в досъдебната и в съдебна фаза преди
връщането на делото за доразследване. Не са налице твърдения и данни по делото, от които
да се направи извод, че процесуално-следствени действия по досъдебното производство не
са извършени и отложени по вина на ищеца и че в съдебната фаза наказателното дело е
отлагано по вина на ищеца в качеството му на подсъдим.
Настоящият съдебен състав преценява за неразумно дълъг общият срок на
10
наказателното производство от 7 години, 3 месеца и 6 дни, при отчитане, че наказателното
производство все още е в досъдебната му фаза. Този неразумно дълъг срок на наказателното
производство в неговата цялост – досъдебно и съдебно производство, е резултат от
поведението на компетентните органи по разследването. Разследващите органи са длъжни
да вземат мерки за осигуряване на своевременно, законосъобразно и успешно извършване
на разследването - чл.203, ал.1 НПК. Те осигуряват провеждането на досъдебното
производство в предвидените в процесуалния закон срокове - чл.22, ал.2 НПК.
Законодателят възлага на прокурора дейността по ръководство и надзор върху работата на
разследващите органи в досъдебното производство, включително и за провеждане на
разследването и приключването му в определения срок - чл.196, ал.2 НПК. Сроковете за
извършване на разследването са закрепени в чл.234 НПК. Основният е двумесечен (ал.1),
като при фактическа или правна сложност административният ръководител на
прокуратурата може да го продължи с не повече от четири месеца, а в изключителни случаи
и с повече - от административния ръководител на по-горестоящата прокуратура или от
оправомощен от него прокурор. В случая от фактическа страна е установено, че в
предвидените от процесуалния закон срокове не са извършени действия по установяване
времето на извършените деянията, влизащи в състава на продължаваното престъпление по
чл.196 а НК, за което на ищеца е повдигнато обвинението. На това основание и изготвеният
от прокурора и внесен обвинителен акт е в нарушение на чл.246, ал.2 НПК, което е и
основанието за връщането на делото на прокурора, т.е. причината за надвишаване на
разумния срок за разглеждане и приключване на наказателното дело не е у съда при
разглеждане на делото пред двете съдебни инстанции. След връщане на делото на
прокурора, по ДП са дадени указания и изискани справки за изпращани и получавани от
ищеца-обвиняем пратки и парични суми и е назначена историко-оръжейна експертиза за
установяване хронологията на подмени на музейни експонати и кога вещите са попаднали
във владението на ищеца, но няма събрани доказателства какви са резултатите от тези
процесуално-следствени действия. Данните са, че след 15.08.2018г. по ДП - пр.№4357/2016г.
не се извършват следствени действия за отстраняване на допуснатите процесуални
нарушения, за които делото е върнато на прокурора и които касаят установяване и
посочване времето на осъществяване на деянията в състава на продължаваното
престъпление, или ако са извършени отделни действия, те са неефективни. Усилията на
прокуратурата по пр.№4357/2016г. на РОП, както и по пр.№2446/2013г. на РОП, са
насочени не към отстраняване на процесуалните нарушения относно повдигнатото
обвинение на ищеца, а към установяване дали иззетите от ищеца и от трети лица вещи като
веществени доказателства са предмет на друго престъпление, за което няма привлечени лица
към наказателна отговорност, поради което и материали от едната преписка се разделят и
присъединяват към другата преписка и обратно.
Вземайки предвид изложеното, съдът намира, че неразумно дългият общ срок от
7г., 3м. и 6 дни на наказателното производство, което не е приключило и понастоящем и е
на досъдебна фаза, е причинило неимуществени вреди на ищеца. Това са обичайните
негативни последици, които в случая са установени и с показанията на двамата разпитани
свидетели и медицинската експертиза - ищецът е изпитал емоционално напрежение, стрес,
усещане за безпомощност и безизходица, страх от осъждане, потиснатост през целия срок на
разследване в наказателното производство.
При определяне размера на обезщетението за тези вреди, съдът съобрази
задължителната и трайно установената практика на ВС и ВКС (ППВС № 4/1968 г., ТР №
3/22.04.2005г. по т. д. №3/2004 г. на ОСГК и решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК),
според която за размера на обезщетението за неимуществени вреди следва да се вземат под
внимание всички обстоятелства, които обуславят тези вреди; че на обезщетяване подлежат
само неимуществените вреди, които са в пряка причинна връзка с увреждането и техният
размер се определя според вида и характера на упражнената процесуална принуда и
тежестта на уврежданията; че задължително се отчита общата продължителност и предмета
на наказателното производство, поведението на страните и на техните представители,
поведението на останалите субекти в процеса и на компетентните органи, личността на
увредения, вкл. дали обвинението е в сферата на професионалната му реализация, както и
всички други факти, които имат значение по смисъла на Конвенцията за защита на правата
на човека и основните свободи. Съгласно разпоредбата на чл.52 ЗЗД, размерът на
обезщетението за неимуществени вреди следва да е съобразен с обществения критерий за
справедливост, който винаги се основава на конкретни факти и на индивидуалната преценка
за стойността, която засегнатите блага са имали за притежателя си. Принципът на
11
справедливост включва в най-пълна степен обезщетяване на реално претърпените от
увреденото лице неимуществени вреди, а когато дадена вреда не е пряка последица от
конкретно процесуално действие или акт на правозащитните органи, тя не подлежи на
репариране. Размерът на обезщетението следва да се определи според стандарта на живот и
обществено-икономическите условия в страната към датата на деликта, за да не се превърне
в източник на неоснователно обогатяване за пострадалия.
Съобразно тези подлежащи на преценка обстоятелства съдът отчита, че в случая
повдигнатото обвинение на ищеца е за две престъпления, едното от които - по чл.196а НК е
"тежко" по смисъла на чл.93, т.7 НК, като не е налагана мярка, ограничаваща личната
свобода на ищеца. Наказателното производство продължава повече от 7 години и няма
внесен обвинителен акт срещу Т.С.. От приетата комплексна съдебно-медицинска
експертиза, чието заключение съдът кредитира изцяло, по делото е установено, че ищецът
страда от множество заболявания на черния дроб, на сърцето, бъбреците и обмяната, страда
и от неврологични заболявания, но всички заболявания датират преди образуване на
наказателното производство срещу ищеца и повдигане на обвинението и те не са в пряка
причинно-следствена връзка с наказателното производство. Според експертизата,
наказателното производство има само неблагоприятен ефект върху здравословното
състояние на ищеца и съдът отчита този ефект. Налично според експертизата е и
психиатрично заболяване при ищеца - персистиращо депресивно разстройство, но и същото
не е пряка последица от разследването и обвинението, а връзката е непряка, т.е. за това
заболяване принос имат редица други фактори, което съдът също взема предвид. При тези
данни и за причинените на ищеца негативни изживявания от продължаващото висящо
наказателно производство – емоционално напрежение, стрес, усещане за безпомощност
страх, потиснатост през целия срок на разследването, неблагоприятен ефект върху
здравословното състояние, съдът намира, че е справедливо същият да бъде обезщетен със
сумата 7 000лв. При определяне размера на обезщетението за претърпените от ищеца
неимуществени вреди съдът съобразява и социално-икономическите условия и стандарта на
живот в страната през периода на увреждането. Искът с правно основание чл.2б от ЗОДОВ
за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди срещу Прокуратура на
РБългария е основателен и следва да се уважи за сумата 7 000 лв., ведно със законната лихва
върху нея от датата на предявяване на иска. В останалата част до пълния предявен размер
искът следва да се отхвърли.
При този изход на делото ищецът има право на разноски съразмерно с уважената
част от исковете и такива следва да му се присъдят в размер на сумата 484,28лв.
Неоснователно е възражението на ответника за прекомерност на заплатеното от ищеца
адвокатско възнаграждение, тъй като минималното възнаграждение за предявените искове е
в размер на 2 330лв. (чл.7, ал.2, т.5 от Наредба №1/2004г. на ВАдвС) и от една страна
заплатеното от ищеца възнаграждение от 3 000лв. клони към този установен минимум, като
от друга страна делото е с правна, а и с фактическа сложност и проучването само на
материалите от наказателното производство, подготовката и процесуалните действия по
делото, вкл. писмената защита, обосновават размера на адвокатското възнаграждение от
3000лв.
Водим от изложеното, ЯОС
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Т.И.С. от гр. *, ***, с ЕГН
**********, със съдебен адресат адв.С.И. - гр.****, иск с правно основание чл.2б, ал.1 от
ЗОДОВ срещу Прокуратурата на Република България гр.София, бул."Витоша"№2 за
присъждане на сумата 30 000 лв. - обезщетение за претърпени неимуществени вреди от
нарушение на правото на ищеца на разглеждане и решаване в разумен срок по чл.6,§1
ЕКЗПЧОС наказателното производство по пр.пр.№2442/2013г. по описа на Окръжна
прокуратура - Русе.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр.София, бул. "Витоша" №2
ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.С. от гр. *, ***, с ЕГН **********, със съдебен адресат адв.С.И. -
гр.****, на основание чл.2б, ал.1 от ЗОДОВ обезщетение за неимуществени вреди от
нарушение на правото на ищеца да се разгледа и реши в разумен срок по чл.6,§1
ЕКЗПЧОС наказателното производство по пр. пр.№4357/2016г. по описа на Окръжна
12
прокуратура - Русе в размер на сумата 7 000лв. (седем хиляди лева), ведно със законната
лихва върху тази сума, считано от 31.03.2021г. до окончателното й изплащане, като искът за
разликата над сумата 7 000лв., до предявения размер от 30 000лв. ОТХВЪРЛЯ като
неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Прокуратурата на Република България гр.София, бул. "Витоша" №2
ДА ЗАПЛАТИ на Т.И.С. от гр. *, ***, с ЕГН **********, със съдебен адресат адв.С.И. -
гр.****, на основание чл.78, ал.1 ГПК направените от него разноски пред първата инстанция
в размер на сумата 484,28лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Апелативен съд - гр.Бургас в 2-
седмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Окръжен съд – Ямбол: _______________________
13